облажа

облажѝш, мин. св. облажѝх, мин. прич. облажѝл, св.вж. облажавам.



обла̀жиш, мин. св. обла̀жих, мин. прич. обла̀жил, св.вж. облажвам.

облажавам

облажа̀ваш, несв. и облажа, св.; Кого. Остар. Смятам за блажен, за честит; завиждам. Облажавам те, че ще видиш интересни места!

облажвам

обла̀жваш, несв. и облажа, св.; Кого, какво. Диал.
1. Изцапвам с блажно.
2. Давам на някого да яде блажно през пости.
3. Поставям мазнина в храната. Тлъстият петел облажи супата.
облажвам се/облажа се. — Ям блажна храна след постене.
Облажвам си душата. — Изпитвам силно удоволствие от нещо.

облак

мн. о̀блаци, (два) о̀блака, м.
1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци.
2. Прен. Плътна маса от еднородни части. Облак прах.
3. Жарг. Смес от мента и мастика. Изпих един облак.
умал. облаче, мн. о̀блачета, ср.
Гоня облаците. — Занимавам се с безполезни работи.
Живея в облаците. — Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.
Вали на облак. — Краткотрайно, за малко вали.

облакътя се

облакътѝш се, мин. св. облакътѝх се, мин. прич. облакътѝл се, св.вж. облакътявам се.

облакътявам се

облакътя̀ваш се, несв. и облакътя̀ се св. Облягам се с лакът върху нещо.

област

областта̀, мн. о̀бласти, ж.
1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област.
2. Част от повърхност. Полярна област.
3. Зона, район, в който е разпространено нещо. Планинска област.
4. Място и близките до него части от тяло или предмет. В областта на сърцето.
5. Клон от наука, дейност, занятие. Нова научна област.

областен

о̀бластна, о̀бластно, мн. о̀бластни, прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство.

облаче

вж. облак

облачен

о̀блачна, о̀блачно, мн. о̀блачни, прил.
1. Покрит с облаци. Облачно небе.
2. Неясен, без слънце. Облачен ден.
същ. облачност, облачността̀, ж. Дъждовна облачност.

облачност

вж. облачен

облегалка

мн. облега̀лки, ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа.

облегало

мн. облега̀ла, ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка.

облегна се

облѐгнеш се, мин. св. облѐгнах се, мин. прич. облѐгнал се, св.вж. облягам се.

облека

облечѐш, мин. св. обля̀кох, мин. прич. обля̀къл, св.вж. обличам.

облекло

мн. облекла̀, ср.
1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло.
2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка.
В адамово/евино облекло. — Гол, без дрехи.

облекча

облекчѝш, мин. св. облекчѝх, мин. прич. облекчѝл, св.вж. облекчавам.

облекчавам

облекча̀ваш, несв. и облекча, св.; Какво. Правя да олекне; отстранявам неприятно или болезнено усещане. Лекарството ще облекчи болките ти. Машините облекчават труда на човека.
облекчавам се/облекча се. 1. — Освобождавам се от тежест или болка.
2. Разг. Изпикавам се.

облекчение

мн. облекчѐния, ср.
1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С облекчение посрещнаха появата му.
2. Улеснение, намаление. Данъчни облекчения.

облепвам

облѐпваш, несв. и облепя, св.; Какво. Лепя около нещо, по повърхността му. Облепиха писмото с марки.

облепя

облепѝш, мин. св. облепѝх, мин. прич. облепѝл, св.вж. облепвам.

облепям

облѐпяш, несв. Облепвам.

облечен

облѐчена, облѐчено, мн. облѐчени, прил.
1. Който е с облекло, а не гол.
2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.).

облещвам се

облѐщваш се, несв. и облѐщя се, св.
1. Заставам с широко отворени очи.
2. Прен. Разг. Скарвам се остро, отговарям сърдито и кресливо. Като му се облещих, омекна.
3. Прен. Светя, белея. Слънцето се облещи сред небето.
Облещвам очи. — Отварям широко очи (обикн. от страх, ужас).

облещя се

облѐщиш се, мин. св. облѐщих се, мин. прич. облѐщил се — вж. облещвам се.

облея

облѐеш, мин. св. обля̀х, мин. прич. обля̀л, св.вж. обливам.

обливам

облѝваш, несв. и облея, св.
1. Кого, какво. Поливам с вода от всички страни.
2. Внезапно се изпотявам. Обля ме студена пот.
обливам се/облея се. — Сам себе си обливам.

облигационен

вж. облигация

облигация

мн. облига̀ции, ж. Ценна книга, която се пуска в обръщение от правителство или дружество и носи предварително посочен доход, без да зависи от печалбата.
прил. облигационен, облигацио̀нна, облигацио̀нно, мн. облигацио̀нни.
Облигационно право.Спец. Дял от гражданското право, който изучава облигационните отношения.

оближа

облѝжеш, мин. св. облѝзах, мин. прич. облѝзал, св.вж. облизвам.

облизвам

облизваш, несв. и оближа, св. ; какво.
1. Почиствам с език. Кравата облиза теленцето си.
2. Разг. Изяждам всичко или изяждам всичко с близане. Облизаха яслите и за още питат. — облизвам се/оближа се.
1. Облизвам себе си.
2. Много ми се иска да получа нещо. Котката се облизва за още мляко.
• Пръстите да си оближеш. Много вкусна храна.

облик

мн. о̀блици, (два) о̀блика, м.
1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик.
2. Душевност, характер. Нравствен облик.
3. Спец. Остар. Падежна форма.

облитерация

мед. Закриване, зарастване, запушване на канал, кръвоносен съд, кух орган.

обличам

облѝчаш, несв. и облека, св.
1. Кого, какво. Покривам с дрехи, надявам. Облякох новата си рокля. Облече ли децата?
2. Кого, какво. Предоставям облекло, снабдявам с облекло. Този завод облича целия град.
3. Какво/кого. Прен. Покривам, обгръщам като с облекло. Гората облече есенна премяна.
4. Какво. Поставям обвивка върху нещо. Обличам копчета. Обличам тетрадките си.
обличам се/облека се. — Поставям върху себе си дрехи. Обличам се бързо.
Обличам с власт. — Давам власт.
Обличам с права. — Давам права.
Обличам с доверие. — Давам доверието си.
Обличам с аргументи/факти. — Предоставям аргументи/факти, защитавам с аргументи/факти.
Обличам расото. — Ставам монах, покалугерявам се, запопвам се.

облог

мн. обло̀зи, (два) обло̀га, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение; бас.

обложа

обло̀жиш, мин. св. обло̀жих, мин. прич. обло̀жил, св.вж. облагам.

облъхвам

облъ̀хваш, несв. и облъхна, св.; Кого, какво. Лъхам около някого или нещо. Когато стигнахме върха, облъхна ни прохладният планински вятър.

облъхна

облъ̀хнеш, мин. св. облъ̀хнах, мин. прич. облъ̀хнал, св.вж. облъхвам.

облъча

облъ̀чиш, мин. св. облъ̀чих, мин. прич. облъ̀чил, св.вж. облъчвам.

облъчвам

облъ̀чваш, несв. и облъча, св.; Кого, какво. Подлагам на действието на някакви лъчи. Облъчвам с кварцова лампа.
облъчвам се/облъча се. — Подлагам се на действието на лъчи.

облъчване

мн. облъ̀чвания, ср. Подлагане на действието на някакви лъчи. Радиационно облъчване.

обля

о̀блиш, мин. св. о̀блих и облѝх, мин. прич. о̀блил и облѝл, несв.; Какво. Правя нещо да стане обло.

облягам се

обля̀гаш се, несв. и облѐгна се, св.
1. Върху/на кого/какво. Опирам се. Облягам се на стената.
2. Прен. На кого/на какво. Надявам се, осланям се. Облягам се на семейството си за помощ.

обмен

м., само ед. Размяна, обмяна. Обмен на стоки. Валутен обмен. Обмен на студенти.
прил. обменен, обмѐнна, обмѐнно, мн. обмѐнни. Обменно бюро.

обменен

вж. обмен

обменя

обменѝш, мин. св. обменѝх, мин. прич. обменѝл, св.вж. обменям.

обменям

обмѐняш, несв. и обменя, св.
1. Кого, какво. Разменям едно за равностойно друго. Обменям левове за марки.
2. Прен. Споделям, разменям. Обменям мисли. Обменям опит.

обмисля

обмѝслиш, мин. св. обмѝслих, мин. прич. обмѝслил, св.вж. обмислям.

обмислям

обмѝсляш, несв. и обмисля, св.; Какво. Сериозно и внимателно мисля върху нещо; премислям, обсъждам. Обмислям добре проекта.

обмитя

обмитѝш, мин. св. обмитѝх, мин. прич. обмитѝл, св.вж. обмитявам.

обмитявам

обмитя̀ваш, несв. и обмитя, св.; Какво. Определям мито за преминаващи границата стоки.

обмяна

мн. обмѐни, ж.
1. Даване на един предмет срещу други. Пункт за обмяна на злато.
2. Споделяне, размяна. Обмяна на идеи.
Обмяна на веществата.Спец. Съвкупност от протичащите в организма процеси при усвояване на храната.

обнадеждавам

обнадежда̀ваш, несв. и обнадеждя, св.; Кого. Давам надежда на някого. Надмощието им ги обнадежди.
обнадеждявам се/обнадеждя се. — Изпълвам се с надежда, вяра, увереност.

обнадеждя

обнадеждѝш, мин. св. обнадеждѝх, мин. прич. обнадеждѝл, св.вж. обнадеждавам.

обнародвам

обнаро̀дваш, несв.; Какво. Правя нещо известно на всички; разгласявам, публикувам. Всички ежедневници обнародват приетия вчера указ.

обновител

обновѝтелят, обновѝтеля, мн. обновѝтели, м. Лице, което внася нещо ново, което обновява.

обновителен

обновѝтелна, обновѝтелно, мн. обновѝтелни, прил. Който обновява. Обновителни процеси.

обновителка

мн. обновѝтелки, ж. Жена обновител.

обновление

ср., само ед. Промяна, която е свързана с привнасяне на нещо ново.

обновя

обновѝш, мин. св. обновѝх, мин. прич. обновѝл, св.вж. обновявам.

обновявам

обновя̀ваш, несв. и обновя св.; Какво. Променям нещо, като заменям остарели неща с нови. Театърът обнови репертоара си.

обноска

мн. обно̀ски, ж. Обикн. мн. Начин на поведение, на общуване с други хора. По обноските му разбираш, че е интелигентен човек.

обнубилация

мед. Замъгляване на съзнанието — най-лека степен на разстройство на съзнанието. Характеризира се със силно отслабване на активното внимание, брадипсихия.

обобщавам

обобща̀ваш, несв. и обобщя, св.; Какво.
1. Правя извод, който изразява основните резултати от наблюдения, процеси и др. Обобщи мислите си в няколко изречения.
2. Придавам общо значение на нещо единично. Обобщавам опит.

обобщение

мн. обобщѐния, ср. Извод, направен въз основа на някакви факти. Философско обобщение.

обобществя

обобществѝш, мин. св. обобществѝх, мин. прич. обобществѝл, св.вж. обобществявам.

обобществявам

обобществя̀ваш, несв. и обобществя, св.; Какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството.

обобщя

обобщѝш, мин. св. обобщѝх, мин. прич. обобщѝл, св.вж. обобщавам.

обогатя

обогатѝш, мин. св. обогатѝх, мин. прич. обогатѝл, св.вж. обогатявам.

обогатявам

обогатя̀ваш, несв. и обогатя, св.
1. Кого, какво. Правя по-богат. Обогатявам езика си.
2. Какво. Повишавам ценността на нещо, като внасям в него някакви вещества. Обогатявам руди. Естествените торове обогатяват почвата.
3. Какво. Увеличавам, разширявам. Обогатявам познанията си. Обогатявам библиотеката си.
обогатявам се/обогатя се. 1. — Натрупвам богати впечатления, познания, опит, култура.
2. Пренебр. Използвам положението да забогатея, да заграбя.

ободрителен

ободрѝтелна, ободрѝтелно, мн. ободрѝтелни, прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки.

ободря

ободрѝш, мин. св. ободрѝх, мин. прич. ободрѝл, св.вж. ободрявам.

ободрявам

ободря̀ваш, несв. и ободря, св.; Кого. Вдъхвам бодрост, повишавам настроението; насърчавам. Думите му я ободриха.

обожавам

обожа̀ваш, несв.
1. Кого, какво. Изпитвам силна обич към някого или нещо, прекланям се пред нещо. Обожава децата си.
2. Прен. Какво. Много ми харесва, много обичам. Обожавам шопска салата.

обожаем

обожа̀ема, обожа̀емо, мн. обожа̀еми, прил. Който е обичан много силно.

обожател

обожа̀телят, обожа̀теля, мн. обожа̀тели, м. Човек, който обожава някого или нещо; поклонник, ценител. Той не познаваше всичките обожатели на дъщеря си. Обожател на хубавите вина.

обожателка

мн. обожа̀телки, ж. Жена обожател.

обожествя

обожествѝш, мин. св. обожествѝх, мин. прич. обожествѝл, св.вж. обожествявам.

обожествявам

обожествя̀ваш, несв. и обожествя, св.; Кого, какво. Смятам нещо за притежаващо свръхестествени сили; боготворя. Славяните обожествявали природата.

обоз

мн. обо̀зи, (два) обо̀за, м. Група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската.
прил. обозен, обо̀зна, обо̀зно, мн. обо̀зни.

обозен

вж. обоз

обознача

обозначѝш, мин. св. обозначѝх, мин. прич. обозначѝл, св.вж. обозначавам.

обозначавам

обознача̀ваш, несв. и обознача, св.; Какво. Поставям знак, с който показвам нещо; отбелязвам. Обозначи местонахождението си върху картата.

обозначение

мн. обозначѐния, ср. Поставен върху нещо знак.

обозрение

ср., само ед. Преглед, обзор.

обоист

мн. обоѝсти, м. Музикант, който свири на обой.

обоистка

мн. обоѝстки, ж. Жена обоист.

обой

обо̀ят, обо̀я, мн. обо̀и, (два) обо̀я, ср. Дървен духов музикален инструмент с двойна тръстикова пластинка и характерен носов тембър.

обоняние

ср., само ед. Едно от сетивата — способност за възприемане и различаване на миризми. Остро обоняние.

обонятелен

обоня̀телна, обоня̀телно, мн. обоня̀телни, прил. Който е свързан с обонянието.

обор

мн. обо̀ри, (два) обо̀ра, м.
1. Сграда, в която се отглежда едър добитък. Вкара кравите в обора.
2. Прен. Замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение.
Авгиеви обори. — Нещо много замърсено или запуснато, безредно.

оборвам

обо̀рваш, несв. и оборя, св.
1. Кого. Вземам надмощие, надвивам. Дрямката го обори.
2. Прен. Какво. Доказвам неверността на твърдение; опровергавам. Обори тезата му.
Оборвам глава. — Отчайвам се, обезсърчавам се.

оборот

мн. оборо̀ти, (два) оборо̀та, м.
1. Пълен кръг на завъртане. Върти се със скорост три оборота в секунда.
2. Движение на парични средства и стоки, което води до печалба. Търговски оборот.
3. Употреба, обръщение. Пуснати са в оборот нови банкноти.

оборотен

оборо̀тна, оборо̀тно, мн. оборо̀тни, прил. Който се отнася до оборот (във 2 и 3 знач.). Оборотни средства. Оборотно жилище.

оборотомер

вж. тахометър

оборски

обо̀рска, обо̀рско, мн. обо̀рски, прил. Който се отнася до обор.
Оборски тор. — Тор, събиран от животински изпражнения.

оборудвам

обору̀дваш, несв.; Какво. Снабдявам, обзавеждам с всичко необходимо. Оборудваха стоматологичния кабинет с нова апаратура.

оборудван

вж. оборудване

оборудване

ср., само ед.
1. Снабдяване, обзавеждане.
2. Това, с което се оборудва — машини, апарати, съоръжения и др.

оборя

обо̀риш, мин. св. обо̀рих, мин. прич. обо̀рил, св.вж. оборвам.

обосея

обосѐеш, мин. св. обося̀х, мин. прич. обося̀л, св.вж. обосявам.

обоснова

обосновѐш, мин. св. обоснова̀х, мин. прич. обоснова̀л, св.вж. обосновавам.

обосновавам

обоснова̀ваш, несв. и обоснова, св.; Какво. Подкрепям с факти, с доказателства; аргументирам, мотивирам. Обосновавам исканията си.
обосновавам се/обоснова се. — Аргументирам се.

обоснован

обоснова̀на, обоснова̀но, мн. обоснова̀ни, прил. Който е подкрепен с факти и доказателства. Обосновано предложение.
същ. обоснованост, обосноваността̀, ж.

обоснованост

вж. обоснован

обособен

обособѐна, обособѐно, мн. обособѐни, прил.
1. Който е отделен, изтъкнат.
2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделена част на изречението. Обособено определение.

обособя

обособѝш, мин. св. обособѝх, мин. прич. обособѝл, св.вж. обособявам.

обособявам

обособя̀ваш, несв. и обособя, св.; Какво.
1. Отделям, изтъквам, поставям в особено положение.
2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделям и изтъквам част на изречението.
обособявам се/обособя се. — Отделям се от общото, заемам особено положение; изолирам се.

обосявам

обося̀ваш, несв. и обосея, св.
1. Оставам бос, без обувки (или чорапи).
2. Прен. Обеднявам, осиромашавам.

обработвам

обрабо̀тваш, несв. и обработя, св.
1. Какво. Оформям, подготвям. Обработвам земята с машини.
2. Какво. Усъвършенствам, изчиствам. Обработвам народни песни.
3. Какво. Почиствам от замърсяване. Раните се обработват с кислородна вода.
4. Разг. Кого. Въздействам върху някого, карам го да приеме моите схващания.
5. Прен. Разг. Кого. Бия.

обработка

мн. обрабо̀тки, ж. Обработване. Обработка на народни песни.

обработя

обрабо̀тиш, мин. св. обрабо̀тих, мин. прич. обрабо̀тил, св.вж. обработвам.

образ

мн. о̀брази, (два) о̀браза, м.
1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ.
2. Изображение. Телевизорът има неясен образ.
3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски.
4. В литературата и изкуството — обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни.
5. В художественото произведение — пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия.
6. В литературата — езикови средства за изграждане на литературна творба.
7. Остар. Лице, лик.
Изгубвам човешкия си образ. — Постъпвам много жестоко и безсърдечно.

образен

о̀бразна, о̀бразно, мн. о̀бразни, прил. Който съдържа образи или използва образи (в 4, 5 и 6 знач.); ярък, жив, емоционален. Образна реч. Образен паралелизъм.
същ. образност, образността̀, ж.

образец

мн. образцѝ, (два) образѐца, м.
1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца.
2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци.
3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.

образност

вж. образен

образовам

образо̀ваш, несв.; Кого. Давам образование.
образовам се. — Получавам образование.

образован

образо̀вана, образо̀вано, мн. образо̀вани, прил. Който има добро образование и/или разностранни познания.
същ. образованост, образоваността̀, ж.

образование

мн. образова̀ния, ср.
1. Обучение, просвещение, получаване на знания. Работи в сферата на образованието.
2. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. Средно техническо образование.

Да не се бърка с образувание.

образованост

вж. образован

образователен

образова̀телна, образова̀телно, мн. образова̀телни, прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телевизионна програма.
Образователен ценз. — Необходима степен на образование за заемане на някаква длъжност.

образувам

образу̀ваш, несв.; Какво.
1. Съставям, представям сам по себе си. Гората образува дъга около селото.
2. Създавам, организирам, сформирам. Образувам нова партия.

образувание

Да не се бърка с образование.

образцов

образцо̀ва, образцо̀во, мн. образцо̀ви, прил.
1. Който служи за образец, за пример. Образцово поведение. Образцов дом.
2. Превъзходен, съвършен. Образцова творба.

обрасна

обра̀снеш, мин. св. обра̀снах, мин. прич. обра̀снал, св. Обраста.

обраста

обрастѐш, мин. св. обра̀стох, мин. прич. обра̀съл, св.вж. обраствам.

обраствам

обра̀стваш, несв. и обраста, св.; с какво.
1. Покривам се с растителност. Стените на къщата са обрасли с бръшлян.
2. Покривам се с косми. Лицето му е обрасло.

обрат

мн. обра̀ти, (два) обра̀та, м.
1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията.
2. Спец. Своеобразно съчетание на думи или на граматични форми; конструкция, словосъчетание. Неправилен обрат.

обратен

обра̀тна, обра̀тно, мн. обра̀тни, прил.
1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа.
2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока. Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере.
3. Разг. Пренебр. За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя. Ама че обратен човек, винаги е против.
4. Като същ., ср. Съвършено несходен, противоречащ на друг. Мисля обратното.
Обратната страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.
С обратна резба.Жарг. С хомосексуални наклонности.

обратно

нареч.
1. В обратна посока, назад, на връщане. До училище и обратно ходя пеш.
2. Противоположно, иначе.

обращение

Употреба на парични или други знаци. Пуснати са в обращение 20-левови монети.

Да не се бърка с обръщение.

обред

мн. о̀бреди, (два) о̀бреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред.
прил. обреден, о̀бредна, о̀бредно, мн. о̀бредни. Обредна традиция. Обредни песни.

обреден

вж. обред

обрежа

обрѐжеш, мин. св. обря̀зах, мин. прич. обря̀зал, св.вж. обрязвам.

обрека

обречѐш, мин. св. обрѐкох, мин. прич. обрѐкъл, св.вж. обричам.

обременен

обременѐна, обременѐно, мн. обременѐни, прил.
1. Който е натоварен с много задължения и трудности.
2. Прен. Който има наследствена болест или недъг.

обременя

обременѝш, мин. св. обременѝх, мин. прич. обременѝл, св.вж. обременявам.

обременявам

обременя̀ваш, несв. и обременя, св.; кого/какво; с какво. Затруднявам; създавам неудобства, мъчнотии. Не го обременявай с ненужни задачи.

обречен

обрѐчена, обрѐчено, мн. обрѐчени, прил.
1. Разг. Обещан.
2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт. Болният е обречен.
3. Който изразява състояние на безизходност. С обречен вид излезе пред дъската.
същ. обреченост, обречеността̀, ж.

обреченост

вж. обречен

обрив

мн. о̀бриви, (два) о̀брива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив.

обривам се

обрѝваш се, несв. и обрѝна се, св. Получавам обрив. Бебето се обрина от горещината.

обрина се

обрѝнеш се, мин. св. обрѝнах се, мин. прич. обрѝнал се, св.вж. обривам се.

обрисовка

мн. обрисо̀вки, ж. Обрисуване.

обрисувам

обрису̀ваш, несв. и св.; Кого, какво. Рисувам с думи, правя словесно описание. Той обрисува с няколко думи ситуацията.
същ. обрисуване, ср.

обрисуване

вж. обрисувам

обричам

обрѝчаш, несв. и обрека, св.; кого/какво; на кого/на какво.
1. Обещавам. Обрече жертвата на боговете.
2. Предначертавам неизбежна участ или гибел. С действията си обрече целия екипаж на страдания и гибел.
обричам се/обрека се. 1. — Обещавам, вричам се.
2. Поставям се в неблагоприятни условия. Обричам се на страдания.

обричане

Библейско тълкуване: Обещание дадено на Бога, за извършването на някое добро дело, или за въздържането от някое непротивозаконно наслаждение, от признателност за някоя Божия благост, от належаща опасност, от страх за бъдещи злини или от желание за бъдеще щастие. Когато някой се обречеше да стори грях, с изпълнението на това обричане, той прибавяше грях при грях, но никакво неудобство или загуба не извиняваше онзи, който не изпълнеше обещанието си за нещо непротивозаконно — Пс. 15:4; Мал. 1:14. Когато Яков отиваше за Месопотамия, той се обрече, да принесе на Бога във Ветил, една десета част от имането си — Бит. 28:20-22. Мойсей постанови закони, по които да се управляват и изпълняват обричанията. "Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях. Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши" — Вт. 23:21,23; Екл. 5:4,5. Обричанията на малолетните и др. п. , не бяха задължителни без съгласието на главата на семейството — Чис. 30гл. Човек можеше да посвети себе си или чадото си на Господа — Чис. 6:2. Ефтай посвети единствената си дъщеря — Съд. 11:30-40, а Самуил беше обречен и посветен в служба на Господа — 1Цар. 1:11,27,28. Онези мъже или жени, които се обричаха на Господа, се обвързваха да му служат, според условията на обричането; обаче, в някои случаи, те се изкупваха — Лев. 27гл. Виж Курбан и Назирей.

оброк

мн. обро̀ци, (два) обро̀ка, м.
1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.
2. Обредна служба по повод някои празници.

оброчище

мн. обро̀чища, ср.
1. Място, където по-рано е имало църква.
2. Място, където се извършва оброк (във 2 знач.).

обругавам

обруга̀ваш, несв. и обругая, св.; Кого, какво. Рязко порицавам, охулвам.

обругая

обруга̀еш, мин. св. обруга̀х, мин. прич. обруга̀л, св.вж. обругавам.

обрулвам

обру̀лваш, несв. и обруля, св.; Какво. Бруля всичко, докрай. Обрулих сливите.

обруля

обру̀лиш, мин. св. обру̀лих, мин. прич. обру̀лил, св.вж. обрулвам.

обручение

Библейско тълкуване:

обръгвам

обръ̀гваш, несв.; на какво. Привиквам да понасям нещо. Обръгвам на студ.

обръгна

обръ̀гнеш, мин. св. обръ̀гнах, мин. прич. обръ̀гнал, св.вж. обръгвам.

обръсвам

обръ̀сваш, несв. и обръсна, св.
1. Кого, какво. Бръсна докрай, много. Обръсна брадата си.
2. Прен. Кого. Вземам от някого много висока цена; оскубвам.
обръсвам се/обръсна се. — Обръсвам брадата си.

обръскам

обръ̀скаш, св.вж. обръсквам.

обръсквам

обръ̀скваш, несв. и обръскам, св.; Какво. Почиствам докрай чрез бръскане. Обръска снега пред входа.

обръсна

обръ̀снеш, мин. св. обръ̀снах, мин. прич. обръ̀снал, св.вж. обръсвам.

обръч

мн. о̀бръчи, (два) о̀бръча, м.
1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво. Наби обръчите на кацата. Рокля с обръчи.
2. Спортен уред в художествената гимнастика.
3. Прен. Обсада, заобикаляне на нещо. Войската стегна обръча около селото.

обръщам

обръ̀щаш, несв. и обърна, св.
1. Кого, какво. Променям положението на нещо, като поставям обратната му страна отпред; прекатурвам. Обърна и последната карта от пасианса.
2. Чрез завъртане променям положението. Слънчогледът обръща цвета си след слънцето.
3. Променям посоката на движение. Автомобилът бързо обърна и тръгна обратно.
4. Какво. Поставям вътрешната страна на нещо отвън. Обърнал си пуловера наопаки.
5. Какво. Разгръщам, прелиствам. Обръщам страница след страница, но нищо не прочитам.
6. Прен. Преминавам от едно състояние в друго при работа, процес и др. Като свърши храната, обърнахме на приказки.
7. Прен. Променям хода на нещо; изопачавам, изкривявам. С този факт обърна нещата в своя полза.
обръщам се/обърна се. 1. — Следя с поглед нещо или някого, като извивам главата си. Тя се обърна към дъщеря си.
2. Променям положението си, като заставам на противоположната страна. Обърна се с гръб към стената.
3. Превръщам се, ставам на нещо. Обърнах се на телефонистка.
4. Отнасям се до някого с искане. Обърнах се към него с молба.
Обръщам чашите. — Пия много.
Обръщам нова страница. — Започвам нов период в нещо.
Обърна ми се сърцето. — Много се развълнувах; изплаших се.
Обръщам наопаки (нещо). 1. — Разбърквам, претърсвам.
2. Променям, уреждам по друг начин.
Обръщам очите си (към нещо или някого). — Желая да получа нещо или да ме подкрепят.
Обръщам света. — Търся навсякъде.
Обръщам внимание (на някого или нещо). — Съсредоточавам се, насочвам се.

обръщение

мн. обръщѐния, ср.
1. Призив към обществото по важен въпрос.
2. Спец. В граматиката — дума или израз, с които се назовават събеседниците.

Да не се бърка с обращение.

обрязан

обря̀зана, обря̀зано, мн. обря̀зани, прил.
1. На който чрез рязане са отстранени краищата. Обрязани свински ребра.
2. Който е окастрен, без излишни клони. Обрязани храсти.
3. Само м. Който е подложен на специален мюсюлмански обичай, свързан с хирургическа намеса върху мъжкия полов орган.

обрязвам

обря̀зваш, несв. и обрежа, св.
1. Какво. Чрез рязане отстранявам краищата на нещо. Обрязвам месо.
2. Какво. Отстранявам излишните клони; окастрям.
3. Кого. Извършвам религиозен мюсюлмански обред, свързан с хирургическа намеса върху половия орган на малки момчета.

обрязване

Библейско тълкуване: Бог заповядал на Авраам, да обреже краекожието на плътта си, и да постанови този обред в потомството си, като знак на завета си с Него. Съобразно с това повеление, Авраам, на деветдесет и девет годишна възраст, претърпя обрязването, после обряза и сина си Исмаил, и всичките мъжки в дома си — Бит. 17:10-12. Бог повторил това повеление и на Мойсей, и му заръчал да се обрежат всички, които искат да ядат от Пасхалната жертва, а младенците да се обрязват в осмият ден след раждането си — Из. 12:44; Лев. 12:3; Йн. 7:22. Евреите винаги пазели този обред, и виждаме, че те не са го изоставили дори в Египет — И. Н. 5:1-9.

И всичките други народи от коляното на Авраам, като исмаиляните, аравяните и др. , запазили обрязването. Днес този обред, е един от съществените обреди в Мухамеданското вероизповедание, и макар да не е заръчано в Корана да се обрязват, той се изпълнява навсякъде, където Мухамеданството се изповяда. Както старовременните египтяни, така и абисинците и различни юго-африкански племена се обрязват. Няма обаче нищо, което да свидетелствува дали египтяните са обрязвали младенците си, и дали обрязването е било народен и вероизповеден обичай при тях, преди Господ да го препоръча на Авраам.

Евреите имаха необрязването за най-голяма нечистота, и нямаше нещо по-обидно за евреина от това да го нарекат "необрязан". Ап. Павел често нарича езичниците необрязани, за разлика от евреите — Рим. 2:26.

Много препирни и разисквания станали в първите времена на християнството върху въпроса, дали покръстените езичници трябваше да приемат и обрязването — Д. А. 15гл. , и много време изминало преди да се разбере, че "нито обрязването има някоя сила, нито необрязването, но новото създание" — Гал. 6:15.

Истинското обрязване е вътрешно, духовно, а с "необрязани сърца и уши", са онези, които не изпълняват Божия закон, и не ходят по пътя на Христовата светлина.

обсада

мн. обса̀ди, ж. Положение на армия около военна цел, чрез което тя се изолира за по-бързо превземане; обкръжение, блокада. Обсадата на Плевен.
прил. обсаден, обса̀дна, обса̀дно, мн. обса̀дни.
Вдигам обсадата. — Оттеглям се от заетото място.

обсаден

вж. обсада

обсадя

обсадѝш, мин. св. обсадѝх, мин. прич. обсадѝл, св.вж. обсаждам.

обсаждам

обса̀ждаш, несв. и обсадя, св.
1. Какво. Разполагам армия или специализирани части около цел, за да я превзема или претърся. Полицията обсади къщата.
2. Кого, какво. Обграждам някакво място или някого. Тълпата обсади театъра, за да види любимеца си.
3. Какво. Садя около нещо храсти, цветя и други.

обсебвам

обсѐбваш, несв. и обсебя, св.
1. Какво. Вземам за себе си против волята на друг, насила; присвоявам. Силните фирми обсебиха търговията със селскостопански продукти.
2. Кого. Изцяло завладявам. Обсебиха го зли духове.

обсебя

обсѐбиш, мин. св. обсѐбих, мин. прич. обсѐбил, св.вж. обсебвам.

обсег

м., само ед.
1. Територия, пространство, в което се проявява някаква дейност или влияние, сила.
2. Обхват, кръг, периметър. В обсега на стрелбата.

обсегна

обсѐгнеш, мин. св. обсѐгнах, мин. прич. обсѐгнал, св.вж. обсягам.

обсерватория

мн. обсервато̀рии, ж.
1. Сграда за наблюдение и изследване на небесните тела.
2. Научно учреждение, в което се извършват такива изследвания.

обсервация

мед. Наблюдение, наблюдаване на болен.

обсипвам

обсѝпваш, несв. и обсипя, св.
1. Какво. Покривам повърхността на нещо с отделни сипещи се елементи; осейвам. Звезди обсипят свода небесен.
2. Прен. Кого, с какво. Отрупвам, затрупвам, засипвам. Обсипаха го с букети и аплодисменти.
Обсипвам с въпроси. — Задавам много въпроси.

обсипя

обсѝпеш, мин. св. обсѝпах, мин. прич. обсѝпал, св.вж. обсипвам.

обскурантизъм

Враждебно отношение към науката и прогреса;реакционност, мракобесие.

обслужа

обслу̀жиш, мин. св. обслу̀жих, мин. прич. обслу̀жил, св.вж. обслужвам.

обслужвам

обслу̀жваш, несв. и обслужа, св.
1. Кого. Чрез работата си удовлетворявам нечии нужди (на клиенти, купувачи и др.). Продавачката обслужи любезно чакащите в магазина.
2. Какво. Управлявам, поддържам машина, автомат и др.

обстановка

ж., само ед.
1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи.
2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.

обстинация

Силно настояване за нещо; упоритост, твърдоглавие.

обстоен

обсто̀йна, обсто̀йно, мн. обсто̀йни, прил. Подробен, изчерпателен, съдържателен. Обстоен преглед.
същ. обстойност, обстойността̀, ж.

обстойност

вж. обстоен

обстоятелен

обстоя̀телна, обстоя̀телно, мн. обстоя̀телни, прил. Подробен, съдържателен, обстоен, обмислен. Обстоятелен разговор.

обстоятелствен

обстоя̀телствена, обстоя̀телствено, мн. обстоя̀телствени, прил. Който има отношение към обстоятелството.
Обстоятелствено пояснение.Спец. Част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време, място, причина, цел, условие и др.
Обстоятелствено изречение.Спец. Подчинено изречение, което пояснява сказуемото на друго изречение откъм време, място, причина, цел, условие и др.

обстоятелство

мн. обстоя̀телства, ср.
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.

обстрел

м., само ед.
1. Стрелба по някаква цел. Артилерийски обстрел.
2. Спец. Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция.
3. Прен. Остра критика, упрек. Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи.

обстрелвам

обстрѐлваш, несв. и обстрелям, св.; Кого, какво. Подлагам на обстрел (в 1 и 3 знач.). Обстрелваха близката височина.

обстрелям

обстрѐляш, св.вж. обстрелвам.

обструкция

мн. обстру̀кции, ж. Преднамерено действие за проваляне на нещо в знак на протест. Парламентарна обструкция.

обсъдя

обсъ̀диш, мин. св. обсъ̀дих, мин. прич. обсъ̀дил, св.вж. обсъждам.

обсъждам

обсъ̀ждаш, несв. и обсъдя, св.; Какво. Размислям, разсъждавам върху нещо, преценявам факт, събитие, въпрос. Обсъждаме новия проект.

обсягам

обся̀гаш, несв. и обсегна, св.; Какво. Остар. Обхващам, засягам.

обтегач

мн. обтега̀чи, (два) обтега̀ча, м. Приспособление за обтягане, опъване на нещо. Обтегачът на шевната машина не работи.

обтегна

обтѐгнеш, мин. св. обтѐгнах, мин. прич. обтѐгнал, св.вж. обтягам.

обтекаем

обтека̀ема, обтека̀емо, мн. обтека̀еми, прил. Който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, лодка, самолет и др.). Автомобилът е с обтекаема форма.
същ. обтекаемост, обтекаемостта̀, ж.

обтекаемост

вж. обтекаем

обтурационен

мед. Затварящ, запушващ, заприщващ.

обтурация

мед. Затваряне, закриване, запушване (на съдове, канали, кухи органи, кухини).

обтягам

обтя̀гаш, несв. и обтегна, св.; Какво.
1. Тегля нещо от различни страни, за да е опънато. Обтягам кожи.
2. Прен. Изострям, развалям (отношения, взаимоотношения и др.) Обтягам отношенията си с шефа.
обтягам се/обтегна се. 1. — Изтягам се.
2. Протягам се.

обувалка

мн. обува̀лки, ж. Прибор (с форма на лъжица) за по-лесно обуване на обувки.

обувам

обу̀ваш, несв. и обуя, св.
1. Какво. Поставям на краката си обувки. Обувам обувките си.
2. Какво. Обличам панталони, гащи, чорапи и др. Обуй дебели чорапи!
3. Кого. Поставям на краката на някого, обличам някого. Обух детето.
обувам се/обуя се. — Сам себе си обувам.

обувен

вж. обувки

обувки

мн., обу̀вка[[]], ж.
1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни обувки.
2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. Официални черни обувки.
прил. обувен, обу̀вна, обу̀вно, мн. обу̀вни. Обувен завод. Обувен магазин.
Къде го стиска обувката.Разг. Какво тревожи или притеснява някого.

обуздавам

обузда̀ваш, несв. и обуздая, св.
1. Кого. Укротявам, сдържам, ограничавам, усмирявам някого, който буйства.
2. Прен. Какво. Успокоявам, сдържам някакво чувство или желание. Обуздай чувствата си.

обуздая

обузда̀еш, мин. св. обузда̀х, мин. прич. обузда̀л, св.вж. обуздавам.

обуславям

обусла̀вяш, несв. и обусловя, св.; Какво.
1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие.
2. Ставам причина за нещо. Влагата обуславя появата на плесен.

обусловя

обусловѝш, мин. св. обусловѝх, мин. прич. обусловѝл, св.вж. обуславям.

обухам

обу̀хаш, св.вж. обухвам.

обухвам

обу̀хваш, несв. и обухам, св.; Какво. Чрез бухане изчиствам нещо от прах; отупвам, отърсвам.

обуча

обу̀чиш, мин. св. обу̀чих, мин. прич. обу̀чил, св.вж. обучавам.

обучавам

обуча̀ваш, несв. и обуча, св.; кого, на какво. Предавам знания или умения; уча.
обучавам се/обуча се. — Уча се на нещо.

обучение

мн. обучѐния, ср. Системно преподаване на учебен предмет, на специалност. Обучение по математика. Редовно обучение.

обуща

само мн. Обувки (във 2 знач.).

обущар

обуща̀рят, обуща̀ря, мн. обуща̀ри, м. Човек, който произвежда и/или поправя обувки.
прил. обущарски, обуща̀рска, обуща̀рско, мн. обуща̀рски. Обущарска работилница.

обущарски

вж. обущар

обуя

обу̀еш, мин. св. обу̀х, мин. прич. обу̀л, св.вж. обувам.

обхвана

обхва̀неш, мин. св. обхва̀нах, мин. прич. обхва̀нал, св.вж. обхващам.

обхват

м., само ед. Спец. Пространство, което може да се обхване (във 2 знач.) от нещо. Оръжие със среден обхват на действие.

обхващам

обхва̀щаш, несв. и обхвана, св.
1. Кого, какво. Хващам от всички страни, обгръщам. Обхвана стъблото с две ръце.
2. Какво. Разпростирам се върху нещо, включвам го в определени рамки. Възраждането обхваща периода на национално самоосъзнаване. Успял е да обхване всички проблеми в книгата си.
3. Кого. За душевни преживявания — обземам, завладявам. Обхваща ме страх. Обхваща ме тревога. Обхваща ни паника.

обход

м., само ед.
1. Обхождане на нещо или някого, особено поведение или отношение.
2. Спец. Заобикаляне на противника чрез маневри по фланга или в тила му за нападение.
3. Група хора, стража, която обхожда определени обекти или територии.
прил. обходен, обхо̀дна, обхо̀дно, мн. обхо̀дни.

обходен

вж. обход

обходя

обхо̀диш, мин. св. обхо̀дих, мин. прич. обхо̀дил, св.вж. обхождам.

обхождам

обхо̀ждаш, несв. и обходя, св.
1. Какво. Ходя на много места, преброждам, обикалям. Обходих целия район.
2. Кого. Посещавам, навестявам, наминавам от време на време. Обхождам приятелите си.

обшивам

обшѝваш, несв. и обшия, св.; Какво.
1. Шия по ръба или пришивам към него. Обши покривката с дантела.
2. Прикрепвам, приковавам, обковавам. Обши тавана с чамови дъски.

обшивка

мн. обшѝвки, ж. Това, с което се обшива. Покривът е с дървена обшивка.

обширен

обшѝрна, обшѝрно, мн. обшѝрни, прил.
1. Който заема голяма площ. Обширно поле.
2. Прен. Който е голям по обем или по количество; обстоен, подробен. Обширно изложение.

обшия

обшѝеш, мин. св. обшѝх, мин. прич. обшѝл, св.вж. обшивам.

общ

о̀бща, о̀бщо, мн. о̀бщи, прил.
1. Който принадлежи на повече хора. Двете семейства имат общо жилище.
2. В който участват мнозина; колективен. Място за общо ползване.
3. Който има отношение към целия свят. Обща история.
4. Който е характерен, среща се често. Общо явление.
5. Прен. Незадълбочен, повърхностен, без подробности. Общо изказване.
6. Който се отнася до основите на нещо. Разгледани бяха някои общи въпроси в химията.
Имам нещо общо. — Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо.
Намирам общ език. — Стигам до разбирателство с някого.
В общи линии. — Накратко, без подробности.
На общо основание. — Без отстъпки или привилегии.

общежитие

мн. общежѝтия, ср.
1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство.
2. Сградата, в която живее такава група. Студентско общежитие.

общение

ср., само ед. Остар. Делови или приятелски връзки; общуване.

обществен

общѐствена, общѐствено, мн. общѐствени, прил.
1. Който е свързан с обществото или става в обществото. Обществен строй.
2. Принадлежащ на обществото. Обществена собственост. Заведение за обществено хранене.
3. Който произтича от обществото като група хора. Обществено мнение.
4. Който обича обществото.
Обществено положение. — Роля и положение в обществото.

общественик

мн. общѐственици, м. Човек, който се занимава с обществена дейност; който работи в полза на обществото.

общественичка

мн. общѐственички, ж. Жена общественик.

общественост

обществеността̀, само ед., ж.
1. Качество на обществен.
2. Общество, колектив. Научна общественост.

общество

мн. общества̀, ср.
1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество.
2. Група хора, обединени от общи интереси, произход, положение и др. Висше общество. Дворянско общество.
3. Кръг от хора, с които човек общува; среда.
4. Организация, дружество. Общество за защита на животните.

община

мн. общинѝ, ж.
1. Административна единица, в която се осъществява местно самоуправление, подразделение на област. Великотърновска община.
2. Помещение, в което се намира управлението на такава административна единица; кметство.
3. Политическа и стопанска общност у древните народи. Славянски общини.

общинар

община̀рят, община̀ря, мн. община̀ри, м. Член на управлението на община; общински чиновник.

общински

общѝнска, общѝнско, мн. общѝнски, прил. Който се отнася до общината (в 1 и 2 знач.) или ѝ принадлежи. Общински съвет. Общинска земя.

общителен

общѝтелна, общѝтелно, мн. общѝтелни, прил. Който лесно установява контакт с други хора, който обича да общува. Тя е общителна по характер.
същ. общителност, общителността̀, ж.

общителност

вж. общителен

общност

общността̀, мн. о̀бщности, ж.
1. Наличие на единство, свързаност. Общност на интересите.
2. Група хора, които имат нещо общо; колектив, общество. Учителска общност. Духовна общност.

общо

нареч.
1. Заедно, с общи усилия. Работим общо.
2. Без подробности, незадълбочено, повърхностно. Говори общо.
Общо взето. — Без да се имат предвид подробностите и изключенията.

общо-

Първа част на сложни думи, която означава:
1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др.
2. Свойствен на всички, отнасящ се до всички, който се ползва от всички: общоприет, общоупотребителен, общопризнат и др.

общоприет

общоприѐта, общоприѐто, мн. общоприѐти, прил. Който е приет от всички; установен. Общоприета норма.

общувам

общу̀ваш, несв.; с кого. Поддържам връзки. Общувам с различни хора.

объл

о̀бла, о̀бло, мн. о̀бли, прил.
1. Който е без ръбове; валчест, овален. Обло тяло.
2. Закръглен. Обло лице.

объркам

объ̀ркаш, св.вж. обърквам.

обърквам

объ̀ркваш, несв. и объркам, св.
1. Какво. Смесвам, бъркам. Обърка брашното и триците.
2. Кого. Правя да сгреши. Обърках го с въпросите си.
3. Какво. Допускам грешка в нещо. Обърках пътя. Обърках решението на задачата.
обърквам се/объркам се. 1. — Заплитам се, не мога да намеря изход. Объркал се в тесните криви улици.
2. Прен. Смущавам се, разстройвам се.
Обърквам конците. — Не мога да намеря изход, смущавам се.
Обърквам сметките (на някого). — Провалям плановете или намеренията на някого.
Обърквам работата. — Извършвам нещо нередно, попадам в неизгодно или неблагоприятно положение.

обърна

объ̀рнеш, мин. св. объ̀рнах, мин. прич. объ̀рнал, св.вж. обръщам.

обърсвам

объ̀рсваш, несв. и обърша, св.;
1. Кого, какво. Бърша, за да стане сух. Обърсах ръцете си.
2. Изтривам прах и други нечистотии. Обърса праха от мебелите. Обърса носа си с кърпа.
обърсвам се/обърша се. — Обърсвам сам себе си. На̀, обърши се!
Обърша един (на някого).Грубо. Удрям шамар.

обърша

объ̀ршеш, мин. св. объ̀рсах, мин. прич. объ̀рсал, св.вж. обърсвам.

обява

мн. обя̀ви, ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам обява във вестника за продажба на автомобил.

обявен

обявѐна, обявѐно, мн. обявѐни, прил. Който е съобщен на всички.
Обявена стойност. — Посочена стойност на съдържанието на пощенска пратка, която се възстановява на подателя при евентуално изгубване на пратката.

обявление

мн. обявлѐния, ср. Обява.

обявя

обявѝш, мин. св. обявѝх, мин. прич. обявѝл, св.вж. обявявам.

обявявам

обявя̀ваш, несв. и обявя, св.
1. Какво. Правя нещо известно на всички; съобщавам, разгласявам. Съдът обяви решението си.
2. Какво. Посочвам началото или края на нещо, провъзгласявам го официално. Съдийският сигнал обяви края на срещата.
3. Кого, за какъв. Официално признавам. Обявиха го за победител.
Обявявам война (на някого или нещо). — Противопоставям се с всички възможни средства.

обяд

мн. обѐди, (два) обя̀да, м. Обед.

обядвам

обя̀дваш, несв.
1. Храня се на обед. Аз вече обядвах.
2. Какво. Ям обед (във 2 знач.). Обядвахме супа, печено пиле и плодове.

обяздвам

обя̀здваш, несв. и обяздя, св. Приучвам кон към езда. Той обязди дивия жребец.

обяздя

обя̀здиш, мин. св. обя̀здих, мин. прич. обя̀здил, св.вж. обяздвам.

обяснение

мн. обяснѐния, ср.
1. Обясняване. Виж обяснението на задачата.
2. Писмено или устно изложение за оправдание. Пиша обяснение за отсъствията си.
3. Признаване на нещо, разговор за изясняване на нещо. Любовно обяснение. Семейни обяснения.

обяснителен

обяснѝтелна, обяснѝтелно, мн. обяснѝтелни, прил. Който се използва за обяснение на нещо; пояснителен, тълковен. Обяснителна схема. Обяснителен чертеж.

обясня

обяснѝш, мин. св. обяснѝх, мин. прич. обяснѝл, св.вж. обяснявам.

обяснявам

обясня̀ваш, несв. и обясня, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане ясно, разбираемо; тълкувам, разяснявам. Обясних решението на задачата.
2. Оправдавам чрез писмено или устно изложение. Трябва да обясниш защо закъсняваш всеки ден.
обяснявам се/обясня се. 1. — Изказвам ясно мислите си.
2. Разговарям с някого, за да изясним някакво противоречие или недоразумение.
Обяснявам си. — Разбирам, ясно ми е.
Обяснявам се в любов. — Признавам на някого, че го обичам, че изпитвам любов към него.

обятия

само мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си.
Срещам с отворени обятия. — Срещам радушно, гостоприемно, с радост.

овакантя

овакантѝш, мин. св. овакантѝх, мин. прич. овакантѝл, св.вж. овакантявам.

овакантявам

овакантя̀ваш, несв. и овакантя, св.; Какво. Освобождавам работно място или заеман пост. Овакантявам длъжността заместник-директор.

овал

мн. ова̀ли, (два) ова̀ла, м.
1. Спец. В математиката — геометрична фигура, оградена от затворена равнинна крива, чието очертание е като разрез на яйце.
2. Елипсовидно очертание, яйцевидна форма. Нежен овал на лицето.
прил. овален, ова̀лна, ова̀лно, мн. ова̀лни.

овалвам

ова̀лваш, несв. и овалям, св.; Какво.
1. Изцапвам чрез валяне. Оваля роклята си в прахоляка.
2. Търкалям нещо, за да го покрия равномерно от всички страни. Изпечените сладки оваляйте в пудра захар и смлени орехи.

овален

вж. овал

овалям

ова̀ляш, св.вж. овалвам.

овардвам

ова̀рдваш, несв. и овардя, св.; Кого, какво. Разг. Опазвам.

овардя

ова̀рдиш, мин. св. ова̀рдих, мин. прич. ова̀рдил, св.вж. овардвам.

овариалгия

мед. Болки в яйчника.

овариален

мед. Яйчников, отнасящ се до яйчника.

овариектомия

мед. Оперативно отстраняване на единия или на двата яйчника.

овариотомия

мед. Оперативно разрязване на яйчника.

овариум

мед. Чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз. В него става образуването и узряването на яйцеклетката.

овация

мн. ова̀ции, ж. Обикн. мн. Възторжено одобрение или приветствие, бурно ръкопляскане. Песента получи овациите на публиката.

овде-онде

тук-там, сегиз-тогиз

овдовея

овдовѐеш, мин. св. овдовя̀х, мин. прич. овдовя̀л, св.вж. овдовявам.

овдовявам

овдовя̀ваш, несв. и овдовея, св. Ставам вдовец или вдовица, изгубвам съпруга си поради смъртта му.

овен

мн. овнѝ, (два) овѐна, м.
1. Мъжка овца.
2. Название на първата зодия в зодиакалния цикъл (м. март — април).

оверлог

мн. о̀верлози, (два) о̀верлога, м. Вид шивашка машина за обработване на подгъви и за шиене на трикотажни изделия.

овес

м., само ед. Зърнена култура и плодовете ѝ, използвани преди всичко в животновъдството за храна.
прил. овесен, овѐсена, овѐсено, мн. овѐсени. Овесени ниви. Овесено зърно.

овесен

вж. овес

овесище

мн. овѐсища, ср. Остатъци от овесена нива след пожънването ѝ.

овехтея

овехтѐеш, мин. св. овехтя̀х, мин. прич. овехтя̀л, св.вж. [[овехтявам 1 ._

овехтя

овехтѝш, мин. св. овехтѝх, мин. прич. овехтѝл, св.вж. [[овехтявам 2 ._

овехтявам

овехтя̀ваш, несв. и овехтея, св. Разг. Ставам вехт, остарявам. Ризата му овехтя.



овехтя̀ваш, несв. и овехтя, св.; Какво. Разг. Правя да стане вехт или да изглежда вехт.

овея

овѐеш, мин. св. овя̀х, мин. прич. овя̀л, св.вж. овявам.

овикам

овѝкаш, св.вж. овиквам.

овиквам

овѝкваш, несв. и овикам, св.
1. Какво. С викане огласям определена територия. Овикаха цялата къща.
2. Кого. Карам се, нахоквам. Постоянно го овикват.

овладея

овладѐеш, мин. св. овладя̀х, мин. прич. овладя̀л, св.вж. овладявам.

овладявам

овладя̀ваш, несв. и овладея, св.
1. Какво. Присвоявам, правя свое владение, завладявам.
2. Кого. Обземам, обхващам. Страхът я овладя.
3. Какво. Усвоявам, научавам се да правя нещо. Овладя два чужди езика за една година.
4. Какво. Подчинявам на своето желание, давам желаното направление. Играчът овладя топката. Овладя разговора.
овладявам се/овладея се. — Запазвам самообладание, подчинявам чувствата на волята си.

овлажнея

овлажнѐеш, мин. св. овлажня̀х, мин. прич. овлажня̀л, св.вж. [[овлажнявам 1_ .

овлажня

овлажнѝш, мин. св. овлажнѝх, мин. прич. овлажнѝл, св.вж. [[овлажнявам 2 ._

овлажнявам

овлажня̀ваш, несв. и овлажнея, св. Ставам влажен. Очите ѝ овлажняват от щастие.



овлажня̀ваш, несв. и овлажня, св.; Какво. Правя да стане влажен; навлажнявам. Овлажни дрехите.
овлажнявам се/овлажня се. — Ставам влажен; навлажнявам се. Стаите се овлажника през зимата и не могат да изсъхнат.

овошка

мн. ово̀шки, ж. Дърво, което дава плод за ядене. Овошките цъфнаха.

овощар

овоща̀рят, овоща̀ря, мн. овоща̀ри, м. Човек, който отглежда овошки и/или продава плодовете им.
прил. овощарски, овоща̀рска, овоща̀рско, мн. овоща̀рски.

овощарка

мн. овоща̀рки, ж. Жена овощар.

овощарница

мн. овоща̀рници, ж. Остар. Магазин, в който се продават плодове.

овощарски

вж. овощар

овощен

ово̀щна, ово̀щно, мн. ово̀щни, прил.
1. В който има овошки. Овощна градина.
2. Който ражда овощия. Ябълката е овощно дърво.
3. Който се отнася до овощия; плодов.

овощия

само мн. Плодове, които се употребяват за храна — ябълки, круши, кайсии, сливи и др.

овраг

мн. овра̀зи, (два) овра̀га, м. Дълбока падина със стръмни брегове.

овреме

нареч. Разг. В необходимия момент или малко преди него. Изчезвай овреме, докато не са те открили тук.

овулация

мед. Процес на пукване на узрелия граафов фоликул и освобождаване на яйцеклетката от яйчника. Обикновено овулацията настъпва на 14-ия ден при цикъл от 28 дни.

овца

мн. овцѐ и овцѝ, ж.
1. Домашно животно с дебела вълна, отглеждано за мляко, месо, вълна. Мериносова овца.
2. Прен. Ирон. Кротък, глупав, слабоволев човек.
Заблудена овца. — За човек, който се е отклонил от правия път.
Белязана/черна овца. — Човек, за когото има лошо мнение, който рязко се отделя от останалите.
Като овца гледам. — Гледам тъпо, глупаво, неразбиращо.

овцевъд

мн. овцевъ̀ди, м. Овчар.
прил. овцевъ̀дски, овцевъ̀дска, овцевъ̀дско, мн. овцевъ̀дски.

овцевъден

овцевъ̀дна, овцевъ̀дно, мн. овцевъ̀дни, прил. Който е предназначен за отглеждане на овце. Овцевъдна ферма.

овцевъдство

ср., само ед. Селскостопански отрасъл, свързан с отглеждане на овце.

овчар

овча̀рят, овча̀ря, мн. овча̀ри, м.
1. Човек, който пасе овце.
2. Човек, който отглежда овце.
прил. овчаров, овча̀рова, овча̀рово, мн. овча̀рови. Овчарова жалба.
същ. умал. овчарче, мн. овча̀рчета, ср.

овчарка

мн. овча̀рки, ж. Жена овчар.



мн. овча̀рки, ж. Порода силно куче. Немска овчарка.

овчарник

мн. овча̀рници, (два) овча̀рника, м. Място с постройка, където се отглеждат овце.

овчаров

вж. овчар

овчарски

овча̀рска, овча̀рско, мн. овча̀рски, прил. Който се отнася до овчар или му принадлежи. Овчарски калпак.
Овчарско куче. — Едро куче, което е приучено да пази стадото от вълци.
Овчарска торбичка. — Тревисто полско растение.
Овчарски скок. — Спортна дисциплина — висок скок, извършван с помощта на дълъг прът.

овчарче

вж. овчар

овчедушен

овчеду̀шна, овчеду̀шно, мн. овчеду̀шни, прил. Покорен, глупав, със слаба воля.

овчедушие

ср., само ед. Качество или проява на овчедушен.

овчи

о̀вча, о̀вче и о̀вчо, мн. о̀вчи, прил.
1. Присъщ на овца. Овче добродушие.
2. Получен от овца. Овче мляко.
3. Предназначен за овца. Овча кошара.

овъгля

овъглѝш, мин. св. овъглѝх, мин. прич. овъглѝл, св.вж. овъглявам.

овъглявам

овъгля̀ваш, несв. и овъгля, св.; Кого, какво. Превръщам на въглен. Огънят овъгли дърветата.
овъглявам се/овъгля се. — Ставам на въглен.

овърдрафт

м., само ед. Спец. В банковото дело — договорено с банка допустимо надвишение на плащанията над остатъка по сметката.

овържа

овъ̀ржеш, мин. св. овъ̀рзах, мин. прич. овъ̀рзал, св.вж. овързвам.

овързвам

овъ̀рзваш, несв. и овържа, св.; Кого, какво. Връзвам от всички страни, обвързвам. Овърза здраво пакета.

овършавам

овърша̀ваш, несв. и овършея, св.; Какво. Вършея в достатъчно количество или до края. Овършахме житото.

овършея

овършѐеш, мин. св. овърша̀х, мин. прич. овърша̀л, св.вж. овършавам.

овъшкавея

овъшкавѐеш, мин. св. овъшкавя̀х, мин. прич. овъшкавя̀л, св.вж. овъшкавявам.

овъшкавявам

овъшкавя̀ваш, несв. и овъшкавея, св. Ставам въшкав.

овявам

овя̀ваш, несв. и овея, св.; Какво. Чрез веене почиствам, отделям зърно от примеси. Овя боба.

оглавник

мн. огла̀вници, (два) огла̀вника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му.
Слагам оглавник (на някого). 1. — Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата.
2. Оженвам.

оглавя

оглавѝш, мин. св. оглавѝх, мин. прич. оглавѝл, св.вж. оглавявам.

оглавявам

оглавя̀ваш, несв. и оглавя, св.; Какво. Заставам начело, ръководя. Новият министър-председател оглави правителството.

огладнея

огладнѐеш, мин. св. огладня̀х, мин. прич. огладня̀л, св.вж. огладнявам.

огладнявам

огладня̀ваш, несв. и огладнея, св. Ставам гладен. Който не работи, не огладнява.

огладя

огла̀диш, мин. св. огла̀дих, мин. прич. огла̀дил, св.вж. оглаждам.

оглаждам

огла̀ждаш, несв. и огладя, св.; Какво.
1. Направям да стане гладък. Оглади прегънатия лист с ръка.
2. Гладя с ютия до края; изглаждам.

оглася

огласѝш, мин. св. огласѝх, мин. прич. огласѝл, св.вж. огласям.

огласявам

оглася̀ваш, несв. Огласям.

огласям

огла̀сяш, несв. и оглася, св.; Какво.
1. Изпълвам с глас, със звук. Песента огласи планинските върхове.
2. Правя нещо известно на всички. Премиерът огласи новия състав на правителството.

оглед

мн. о̀гледи, (два) о̀гледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили.
С оглед. — С намерение, със сметка; като се има предвид.
Без оглед на. — Без да се взема под внимание.

огледален

огледа̀лна, огледа̀лно, мн. огледа̀лни, прил.
1. Който е гладък и отразява като огледало. Огледална водна повърхност. Огледален образ.
2. Който е снабден с огледала. Огледална зала. Огледален телескоп.

огледало

мн. огледала̀, ср.
1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало.
2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика.
3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро.
същ. умал. огледалце, мн. огледа̀лца, ср. (в 1 знач.).
Когато си видя ушите без огледало.Ирон. Никога.

огледалце

вж. огледало

огледам

оглѐдаш, св.вж. оглеждам.

оглеждам

оглѐждаш, несв. и огледам, св.; Кого, какво.
1. Гледам от всички страни. Огледах апартамента.
2. Избирам. Оглеждам момиче за снаха.
оглеждам се/огледам се. 1. — Гледам се в огледало.
2. Гледам около себе си. Огледах се къде да седна.
3. Прен. Отразявам се. Луната се оглеждаше в езерото.

оглождя

огло̀ждеш и огло̀ждиш, мин. св. огло̀згах и огло̀ждих, мин. прич. огло̀згал и огло̀ждил, св.вж. оглозгвам.

оглозгам

огло̀згаш, св. Оглождя.

оглозгвам

огло̀згваш, несв. и оглождя, св.; Какво. Глозгам докрай, всичко. Кучето оглозга всички кокали.

оглупея

оглупѐеш, мин. св. оглупя̀х, мин. прич. оглупя̀л, св.вж. оглупявам.

оглупявам

оглупя̀ваш, несв. и оглупея, св. Ставам глупав.

оглуша

оглушѝш, мин. св. оглушѝх, мин. прич. оглушѝл, св.вж. [[оглушавам 2 ._

оглушавам

оглуша̀ваш, несв. и оглушея, св. Ставам глух. След големия взрив той оглуша.



оглуша̀ваш, несв. и оглуша, св.
1. Кого. Правя да стане глух. Моторът ни оглуши с рева си.
2. Кого, какво. Правя нещо да не се чува; заглушавам.

оглушея

оглушѐеш, мин. св. оглуша̀х, мин. прич. оглуша̀л, св.вж. [[оглушавам 1 ._

оглушителен

оглушѝтелна, оглушѝтелно, мн. оглушѝтелни, прил. Който може да оглуши; много силен. Оглушителен взрив.
същ. оглушѝтелност, оглушителността̀, ж.

оглушки

само мн.
Правя си оглушки. — Преструвам се, че не чувам.

огневи

огнева̀, огнево̀, мн. огневѝ, прил. Спец. Който е свързан със стрелба. Огнева точка.
Огнева линия. — Място на бойното поле, където се води стрелбата.

огнен

о̀гнена, о̀гнено, мн. о̀гнени, прил.
1. Който се състои от огън. Огнени езици.
2. В който гори огън. Огнена пещ.
3. Прен. Пламенен, буен, блестящ. Огнен поглед.
4. Който има цвят на огън. Огнени коси.

огнеопасен

огнеопа̀сна, огнеопа̀сно, мн. огнеопа̀сни, прил. Който лесно се запалва. Бензинът е огнеопасна течност. Огнеопасни материали.

огнепръскач

мн. огнепръска̀чи, м. Спец. Войник, който стреля с огнепръскачка.

огнепръскачка

мн. огнепръска̀чки, ж. Спец. Вид оръжие, което изстрелва огнена смес срещу противника.

огнестрелен

огнестрѐлна, огнестрѐлно, мн. огнестрѐлни, прил.
1. Който стреля чрез взривяващи се вещества. Огнестрелно оръжие.
2. Който е причинен от взривно вещество. Огнестрелна рана.

огнеупорен

огнеупо̀рна, огнеупо̀рно, мн. огнеупо̀рни, прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се разрушава при нагряване. Огнеупорно стъкло.
същ. огнеупорност, огнеупорността̀, ж.

огнеупорност

вж. огнеупорен

огниво

мн. огнѝва, ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.

огнище

мн. огнѝща, ср.
1. Място, където се пали огън. Пламъкът на огнището осветяваше цялата стая.
2. Прен. Бащин дом, родна къща.
3. Прен. Място, където се разпространява нещо. Просветно огнище. Гнойно огнище.
4. Място, където е горял огън. Където е горял огън, винаги остава и огнище.

огняр

огня̀рят, огня̀ря, мн. огня̀ри, м. Работник, който поддържа огъня в локомотив, в парова централа и др.
прил. огнярски, огня̀рска, огня̀рско, мн. огня̀рски.

огнярски

вж. огняр

оголвам

ого̀лваш, несв. и оголя, св.
1. Какво. Събличам до голо, откривам голо място. Оголвам тялото си.
2. Какво. Откривам, показвам; изпразвам, опразвам.
3. Какво. Обезлесявам. Безразборната сеч оголи планинските склонове.
4. Кого. Ограбвам, оставям без имот.
5. Прен. Какво. Показвам в истинския му вид, разкривам. Кучето оголи зъбите си.
6. Прен. Какво. Оставям незащитена някоя част или пространство. Армията оголи фланга си.
оголвам се/оголя се. — Ставам гол.

оголея

оголѐеш, мин. св. оголя̀х, мин. прич. оголя̀л, св.вж. оголявам.

оголя

ого̀лиш, мин. св. ого̀лих, мин. прич. ого̀лил, св.вж. оголвам.

оголявам

оголя̀ваш, несв. и оголея, св.
1. Ставам гол, без облекло или покритие. Дърветата оголяха.
2. Прен. Осиромашавам, обеднявам.

огорча

огорчѝш, мин. св. огорчѝх, мин. прич. огорчѝл, св.вж. огорчавам.

огорчавам

огорча̀ваш, несв. и огорча, св.; Кого. Причинявам огорчение, наскърбявам. Грубостта му я огорчи.
огорчавам се/огорча се. — Изпитвам огорчение.
Трябва да ви огорча. — Трябва да ви съобщя нещо неприятно.

огорчение

мн. огорчѐния, ср. Неприятност, мъка, душевна болка, обида.

ограбвам

огра̀бваш, несв. и ограбя, св.; Кого, какво. Грабя много, докрай; обирам. Ограбиха банката.

ограбя

огра̀биш, мин. св. огра̀бих, мин. прич. огра̀бил, св.вж. ограбвам.

ограда

мн. огра̀ди, ж. Съоръжение, издигнато около нещо, за да го предпазва. Около къщата се издигаше висока каменна ограда.

оградя

оградѝш, мин. св. оградѝх, мин. прич. оградѝл, св.вж. ограждам.

ограждам

огра̀ждаш, несв. и оградя, св.
1. Какво. Поставям ограда около нещо. Оградих двора с тел.
2. Какво. Поставям знак около нещо. Огради датата в календара си с червен цвят.
3. Кого. Полагам специални грижи, за да предпазя от нещо; обграждам. Оградиха го с грижи и внимание.
4. Кого, какво. Разположен съм около нещо. Гъсти гори ограждаха манастира.
ограждам се/оградя се. — Ограждам себе си.

огражданя се

огражданѝш се, мин. св. огражданѝх се, мин. прич. огражданѝл се, св.вж. огражданявам се.

огражданявам се

огражданя̀ваш се, несв. и огражданя̀ се, св. Разг.
1. Ставам гражданин, заживявам в град.
2. Повеждам съобразен с градските норми живот.

ограмотя

ограмотѝш, мин. св. ограмотѝх, мин. прич. ограмотѝл, св.вж. ограмотявам.

ограмотявам

ограмотя̀ваш, несв. и ограмотя, св.; Кого. Правя грамотен.
ограмотявам се/ограмотя се. — Ставам грамотен.

огранича

ограничѝш, мин. св. ограничѝх, мин. прич. ограничѝл, св.вж. ограничавам.

ограничавам

огранича̀ваш, несв. и огранича, св.
1. Какво. Поставям граница на нещо. Ограничихме престоя си, за да не затрудняваме домакините.
2. Какво. Стеснявам в определени изисквания, поставям в някакви рамки. Ограничавам разходите си.
3. Кого, какво. Намалявам свободата и възможностите. Този закон ни ограничава.
ограничавам се/огранича се. — Ограничавам себе си.

ограничен

ограничѐна, ограничѐно, мн. ограничѐни, прил.
1. Който е с определени граници, с ограничения.
2. Прен. Незначителен, неголям. Ограничена сума.
3. Прен. Който има слаби, недостатъчни познания или възможности. Ограничен човек.
същ. ограниченост, ограничеността̀, ж.

ограничение

мн. ограничѐния, ср.
1. Ограничаване.
2. Правило, норма, които ограничават някакви действия.

ограниченост

вж. ограничен

ограничителен

ограничѝтелна, ограничѝтелно, мн. ограничѝтелни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна маркировка.

огрев

м., само ед. Топливо. Дърва за огрев.

огрея

огрѐеш, мин. св. огря̀х, мин. прич. огря̀л, св.вж. огрявам.

огрибка

мн. огрѝбки, ж. Желязно приспособление за остъргване на нощви или загорели части от хляба.

огриза

огризѐш, мин. св. огрѝзах, мин. прич. огрѝзал, св.вж. огризвам.

огризвам

огрѝзваш, несв. и огриза, св.; Какво.
1. С гризане дояждам нещо.
2. Гриза по повърхността.

огризка

мн. огрѝзки, ж. Остатък от нещо гризано. На масата имаше огризки от снощната вечеря.

огромен

огро̀мна, огро̀мно, мн. огро̀мни, прил.
1. Много голям по размери, грамаден. Огромна сграда.
2. Много голям по сила, по степен, по значение. Огромно напрежение.
същ. огромност, огромността̀, ж.

огромност

вж. огромен

огрубея

огрубѐеш, мин. св. огрубя̀х, мин. прич. огрубя̀л, св.вж. [[огрубявам 1 ._

огрубя

огрубѝш, мин. св. огрубѝх, мин. прич. огрубѝл, св.вж. [[огрубявам 2 ._

огрубявам

огрубя̀ваш, несв. и огрубея, св. Ставам груб, загрубявам.



огрубя̀ваш, несв. и огрубя, св.; Кого, какво. Правя да стане груб.

огрявам

огря̀ваш, несв. и огрея, св.
1. Кого, какво. Осветявам, стоплям. Слънцето огря поляната.
2. Какво. Нагрявам, стоплям. Огря ръцете си на огъня.
3. Прен. Разг. Достигам, стигам; успявам да постигна. Не мога да огрея навсякъде.
И на нашата улица ще огрее слънце. — Надявам се, че и ние ще имаме успех, ще сполучим.
Не го огря. — Не постигна нещо благоприятно за себе си.

огъвам

огъ̀ваш, несв. и огъна, св.; Какво. Извивам, превивам. Огъна желязото с голи ръце.
огъвам се/огъна се. 1. — Извивам се, прегъвам се. Дърветата се огъваха в бурята.
2. Прен. Поддавам се, не мога да устоя. Не се огъна пред съблазните.

огън

о̀гънят, о̀гъня, мн. огньо̀ве, (два) о̀гъня, м.
1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората.
2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове.
3. Само ед. Стрелба. Картечен огън.
4. Разг. Само ед. Висока температура.
5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън.
6. Като междум. Команда за стрелба. Огън!
същ. умал. огънче, мн. о̀гънчета, ср.
Имате ли огънче? — Може ли да ми дадете кибрит/запалка, за да запаля цигара.
Вадя кестените от огъня. — Извършвам опасна и рискована работа, от която полза има друг.
Влизам в огъня. — Излагам се на голяма опасност.
Играя си с огъня. — Върша нещо опасно, рисковано.
Между два огъня. — В тежко положение.
Огън и меч. — Пълно разорение, унищожение.
Прометеев огън. — Непрестанен стремеж за постигане на високи цели.
Минал през огън и вода. — За човек, преживял много събития и поврати.
Бенгалски огън. — Пръчици с покритие от химическа смес, които при запалване горят с ярък пламък и искри.
Огън човек.Разг. Темпераментен, жив, страстен човек.
Подклаждам огъня.Разг. Поддържам нап режение, конфликт.

огъна

вж. огъвам

огънче

вж. огън

огърлие

мн. огъ̀рлия, ср. Платка, която се пришива върху дреха около гърлото.

огърлица

мн. огъ̀рлици, ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица.

ода

мн. о̀ди, ж. Спец.
1. Лирическо произведение, пропито с възторжени чувства.
2. Музикално произведение, което възпява важно събитие или известна личност и нейното дело.

одалиска

мн. одалѝски, ж. Наложница в харем.

одая

мн. одаѝ, ж. Остар. Стая.

одве

нареч. Разг. В два ката, двойно. Преви се одве от болка.

одеве

нареч. Разг. Преди малко, съвсем скоро. Одеве те търсиха по телефона.

одевешен

одѐвешна, одѐвешно, мн. одѐвешни, прил. Който е бил или е станал преди малко. За одевешния разговор няма да споменаваш пред никого.

одежда

мн. одѐжди, ж.
1. Свещеническа дреха за тържествена служба.
2. Тържествено, официално, богато облекло. Царски одежди.

одеколон

мн. одеколо̀ни, (два) одеколо̀на, м. Спиртен разтвор на ароматни вещества.
Пикая одеколон.Жарг. Грубо. Държа се надменно.

одера

одерѐш, мин. св. одра̀х, мин. прич. одра̀л, св.вж. одирам.

одеяло

мн. одеяла̀, ср. Текстилно покривало, което служи за завивка. Вълнено одеяло.

одеяние

мн. одея̀ния, ср. Остар. Облекло.
В адамово одеяние. — Гол, без дрехи.

оджак

мн. оджа̀ци, (два) оджа̀ка, м. Остар.
1. Огнище.
2. Стая с огнище.

одинакузис

мед. Повишена чувствителност на органа на слуха, като шумът и звукът причиняват болка.

одинофагия

мед. Болезнено гълтане, болки при поглъщане на храна или течности.

одирам

одѝраш, несв. и одера, св.; Какво.
1. Дера докрай. Одрах агнето.
2. Разг. Ожулвам, охлузвам. Одрах ръката си на един клон.
Жив ще одера (някого). — Ще причиня много неприятности, ще унищожа.
Одрал съм кожата (на някого). — Много приличам на някого.
Ще одера очите (на някого). — Ще накажа жестоко някого, ще му причиня зло.

одисея

мн. одисѐи, ж.
1. Продължително пътуване, наситено със събития и преживявания.
2. Приключение.

одит

Банков термин: проверка на финансовата отчетност на предприятието за достоверността на съдържащата се в нея информация, а също така и за съответствието й с нормите и изискванията на действащото законодателство.

одитор

мн. одѝтори, м. Спец. В банковото дело — контрольор (счетоводител или счетоводна фирма), избран от акционерите да заверява документите и годишния баланс на търговска банка.

одобрение

мн. одобрѐния, ср.
1. Одобряване.
2. Похвала, положително изказване за нещо. Проектът получи одобрение.

одобрителен

одобрѝтелна, одобрѝтелно, мн. одобрѝтелни, прил. Който изразява одобрение към нещо. Говори с одобрителен тон. Одобрителен отзив.

одобря

одобрѝш, мин. св. одобрѝх, мин. прич. одобрѝл, св.вж. одобрявам.

одобрявам

одобря̀ваш, несв. и одобря, св.
1. Какво. Признавам нещо за добро, правилно, редно. Одобрявам поведението му.
2. Кого. Смятам за достоен за някаква работа. Одобриха го за новата работа.

одол

м., само ед. Вода с ментово масло за изплакване и ароматизиране на устната кухина.

одрипавея

одрипавѐеш, мин. св. одрипавя̀х, мин. прич. одрипавя̀л, св.вж. одрипавявам.

одрипавявам

одрипавя̀ваш, несв. и одрипавея, св. Ставам дрипав.

одумам

оду̀маш, св.вж. одумвам.

одумвам

оду̀мваш, несв. и одумам, св.; Кого. Говоря неприятни неща, злословя, клюкарствам. Одумва снаха си.
одумвам се/одумам се. 1. — Оправдавам се. Не се одумвай — всичко знаем.
2. Разг. Искам нещо, но не го казвам направо, а със заобикалки; намеквам.

одумки

само мн. Разг. Злословия, клюки, клевети.

одухам

оду̀хаш, св.вж. одухвам.

одухвам

оду̀хваш, несв. и одухам, св.; Какво. Почиствам чрез духане. Одуха праха от книгата.

одухотворен

одухотворѐна, одухотворѐно, мн. одухотворѐни, прил. Който е проникнат от възвишени чувства и е с извисен дух или изразява такива чувства. Одухотворено лице.
същ. одухотвореност, одухотвореността̀, ж.

одухотвореност

вж. одухотворен

одухотворя

одухотворѝш, мин. св. одухотворѝх, мин. прич. одухотворѝл, св.вж. одухотворявам.

одухотворявам

одухотворя̀ваш, несв. и одухотворя, св.; Кого, какво.
1. Приписвам на природата или животните висши духовни качества, правя ги да изглеждат като живи.
2. Правя да бъде одухотворен.

одушевен

одушевѐна, одушевѐно, мн. одушевѐни, прил.
1. Който има душа, отнася се към живия свят.
2. Спец. Който се отнася към категорията названия на живи същества. Одушевени съществителни имена.
същ. одушевеност, одушевеността̀, ж.

одушевеност

вж. одушевен

одушевя

одушевѝш, мин. св. одушевѝх, мин. прич. одушевѝл, св.вж. одушевявам.

одушевявам

одушевя̀ваш, несв. и одушевя, св.; Какво. Придавам душа, дух, живот.

одър

мн. о̀дри, (два) о̀дъра, м. Остар.
1. Широка дървена лавица, която служи за спане или седене.
2. Дървено легло.
На смъртен одър. — Предсмъртен час.
Пуснали го под одъра, той се качил на одъра.Неодобрително. За човек, който след първата услуга иска още.

одържавен

одържавѐна, одържавѐно, мн. одържавѐни, прил. Който е станал държавна собственост. Одържавено производство.

одързостя

одързостѝш, мин. св. одързостѝх, мин. прич. одързостѝл, св.вж. одързостявам.

одързостявам

одързостя̀ваш, несв. и одързостя, св.; Кого. Вдъхвам дързост; насърчавам.
одързостявам се/одързостя се. — Осмелявам се, решавам се.

одъртея

одъртѐеш, мин. св. одъртя̀х, мин. прич. одъртя̀л, св.вж. одъртявам.

одъртявам

одъртя̀ваш, несв. и одъртея, св. Разг. Ставам дърт; остарявам.

ожаднея

ожаднѐеш, мин. св. ожадня̀х, мин. прич. ожадня̀л, св.вж. ожаднявам.

ожаднявам

ожадня̀ваш, несв. и ожаднея, св. Ставам жаден; изпитвам жажда.

ожег

мн. о̀жези, (два) о̀жега, м. Диал. Желязна пръчка с обърнат край за разравяне на огън; ръжен.

ожена

ожѐнеш, мин. св. ожѐнах, мин. прич. ожѐнал, св.вж. [[оженвам 2 ._

оженвам

ожѐнваш, несв. и оженя, св.; Кого. Съединявам в брак. Ожени ги тяхна приятелка.
оженвам се/оженя се.За кого. Сключвам брак. Той се ожени за моята приятелка.
Оженвам се за бутилката.Разг. Ирон. Ставам пияница, пропивам се.



ожѐнваш, несв. и ожена, св. Ожънвам.

оженя

ожѐниш, мин. св. ожѐних, мин. прич. ожѐнил, св.вж. оженвам в първо значение.

ожесточа

ожесточѝш, мин. св. ожесточѝх, мин. прич. ожесточѝл, св.вж. ожесточавам.

ожесточавам

ожесточа̀ваш, несв. и ожесточа, св.; Кого. Правя жесток, довеждам до ожесточение. Моите думи го ожесточиха.
ожесточавам се/ожесточа се. — Проявявам ожесточение, ставам жесток. Битката се ожесточи.

ожесточен

ожесточѐна, ожесточѐно, мн. ожесточѐни, прил.
1. Който е изпълнен с ожесточение. Ожесточени сражения.
2. Непримирим. Ожесточен спор.
същ. ожесточеност, ожесточеността̀, ж.

ожесточение

ср., само ед. Състояние на силно озлобление, на жестокост и крайно напрежение. С ожесточение късаше писмата ѝ.

ожесточеност

вж. ожесточен

оживен

оживѐна, оживѐно, мн. оживѐни, прил.
1. Който е върнат към живот.
2. Който е изпълнен с живот, с дейност, с движение. Оживена търговия. Оживен спор.
3. Който е с повишено настроение.
същ. оживеност, оживеността̀, ж.

оживеност

вж. оживен

оживея

оживѐеш, мин. св. оживя̀х, мин. прич. оживя̀л, св.вж. [[оживявам 1 ._

оживление

ср., само ед. Положение на раздвижване, усилено движение, оживеност; въодушевление, възбуда. Празнично оживление.

оживотворя

оживотворѝш, мин. св. оживотворѝх, мин. прич. оживотворѝл, св.вж. оживотворявам.

оживотворявам

оживотворя̀ваш, несв. и оживотворя, св.; Какво. Правя нещо като живо.

оживя

оживѝш, мин. св. оживѝх, мин. прич. оживѝл, св.вж. [[оживявам 2 ._

оживявам

оживя̀ваш, несв. и оживея, св.
1. Оставам жив, връщам се към живот. След тежката катастрофа едва оживя.
2. Прен. Проявявам се с нова сила, отново. В него оживяха спомените за онова лято.



оживя̀ваш, несв. и оживя, св.; Какво.
1. Правя да стане жив; изпълвам с живот. Детската глъчка оживяваше старата къща.
2. Правя по-изразителен, одухотворен. Лека усмивка оживи лицето ѝ.
оживявам се/оживя се. 1. — Ставам по-жив, по-изразителен. След разговора ни тя се оживи.
2. Ставам по-активен, по-шумен. Търговията се оживи.

ожребвам

ожрѐбваш, несв. и ожребя, св.; Какво. За кобила — раждам жребче.
ожребвам се/ожребя се. 1. — За кобила — раждам. Кобилата се ожреби.
2. За конче — раждам се. Кончето се ожреби миналата нощ.
Ожребили му се кобилите.Разг. Изглежда много радостен.

ожребя

ожрѐбиш, мин. св. ожрѐбих, мин. прич. ожрѐбил, св.вж. ожребвам.

ожулвам

ожу̀лваш, несв. и ожуля, св.; Какво. Чрез жулене разранявам, увреждам. Падна и ожули коленете си.
ожулвам се/ожуля се. — Охлузвам се, наранявам се леко.

ожуля

ожу̀лиш, мин. св. ожу̀лих, мин. прич. ожу̀лил, св.вж. ожулвам.

ожълтя

ожълтѝш, мин. св. ожълтѝх, мин. прич. ожълтѝл, св.вж. ожълтявам.

ожълтявам

ожълтя̀ваш, несв. и ожълтя, св.; Какво.
1. Правя да стане жълт. Ожълтих блузата с кайсия.
2. Разг. Изпускам изпражнения в дрехите. Бебето пак ожълти пелените.
Ожълтих гащите.Ирон.
1. Много силно се зарадвах.
2. Много се изплаших.

ожъна

ожъ̀неш, мин. св. ожъ̀нах, мин. прич. ожъ̀нал, св.вж. ожънвам.

ожънвам

ожъ̀нваш, несв. и ожъна, св.; Какво. Жъна докрай, всичко. Ожънахме най-голямата нива.

озаглавя

озаглавѝш, мин. св. озаглавѝх, мин. прич. озаглавѝл, св.вж. озаглавявам.

озаглавявам

озаглавя̀ваш, несв. и озаглавя, св.; Какво. Слагам заглавие. Как озаглави новата си книга?

озадача

озадачѝш, мин. св. озадачѝх, мин. прич. озадачѝл , св.вж. озадачавам.

озадачавам

озадача̀ваш, несв. и озадача, св.; Кого. Поставям в недоумение; затруднявам, смущавам. Въпросът му ме озадачи.
озадачавам се/озадача се. — Изпадам в недоумение.

озарение

мн. озарѐния, ср.
1. Озаряване, сияние.
2. Проблясък, проясняване на съзнанието.

озаря

озарѝш, мин. св. озарѝх, мин. прич. озарѝл, св.вж. озарявам.

озарявам

озаря̀ваш, несв. и озаря, св.
1. Кого, какво. Осветявам ярко, заливам със зари. Слънцето озари върховете.
2. Прен. Кого, какво. Правя по-жив, лъчезарен. Надежда озари душата му.
3. Прен. Кого. Внезапно ми хрумва нещо; идва ми някаква идея, прояснява се съзнанието ми. Озари го интересна догадка.

озверен

озверѐна, озверѐно, мн. озверѐни, прил. Много силно ядосан, жесток, зъл като звяр.

озверя

озверѝш, мин. св. озверѝх, мин. прич. озверѝл, св.вж. озверявам.

озверявам

озверя̀ваш, несв. и озверя, св.; Кого, какво. Правя да е озверен; вбесявам. Миризмата на кръв озвери вълка.
озверявам се/озверя се. — Ядосвам се много силно, ожесточавам се, освирепявам.

озвуча

озвучѝш, мин. св. озвучѝх, мин. прич. озвучѝл, св.вж. озвучавам.

озвучавам

озвуча̀ваш, несв. и озвуча, св.; Какво.
1. Приспособявам към звуково излъчване, снабдявам със звук. Филма озвучават известни артисти.
2. Снабдявам с апаратура за предаване на звук.

оздравея

оздравѐеш, мин. св. оздравя̀х, мин. прич. оздравя̀л, св.вж. [[оздравявам 1 ._

оздравя

оздравѝш, мин. св. оздравѝх, мин. прич. оздравѝл, св.вж. [[оздравявам 2 ._

оздравявам

оздравя̀ваш, несв. и оздравея, св. Ставам здрав, излекувам се. След една седмица ще оздравееш.



оздравя̀ваш, несв. и оздравя, св.; Кого, какво.
1. Правя по-здрав, излекувам.
2. Прен. Подобрявам състоянието на нещо. Оздравиха финансите си.

озеленя

озеленѝш, мин. св. озеленѝх, мин. прич. озеленѝл, св.вж. озеленявам.

озеленявам

озеленя̀ваш, несв. и озеленя, св.; Какво. Покривам със зеленина; засаждам. Трябва да озелените площта около къщата.

оземля

оземлѝш, мин. св. оземлѝх, мин. прич. оземлѝл, св.вж. оземлявам.

оземлявам

оземля̀ваш, несв. и оземля, св.; Кого. Снабдявам със земя, давам земя за обработване. Преселниците се оземляват от общинските съвети.

озена

мед. Хроничен атрофичен зловонен ринит. Среща се най-често при жени. Характеризира се с отделяне на секрет със зловонна миризма, който постепенно намалява и засъхва, като се образуват жълто-кафяви кори, настъпва атрофия на носните структури, понижава се обонянието и др.

озлобен

озлобѐна, озлобѐно, мн. озлобѐни, прил. Който е настроен злобно или изразява злоба; ожесточен. Озлобен човек.
същ. озлобеност, озлобеността̀, ж.

озлобение

ср., само ед. Озлобление.

озлобеност

вж. озлобен

озлобея

озлобѐеш, мин. св. озлобя̀х, мин. прич. озлобя̀л, св.вж. [[озлобявам 1 ._

озлобление

ср., само ед. Проява на злоба, на зло чувство към някого. Изпитвам озлобление.

озлобя

озлобѝш, мин. св. озлобѝх, мин. прич. озлобѝл, св.вж. [[озлобявам 2 ._

озлобявам

озлобя̀ваш, несв. и озлобея, св. Ставам озлобен. Вторият удар го накара до озлобее.



озлобя̀ваш, несв. и озлобя, св.; Кого. Правя злобен, ядосвам много, ожесточавам. Самотата го озлоби.
озлобявам се/озлобя се. — Ожесточавам се, изпълвам се със злоба.

озлочестя

озлочестѝш, мин. св. озлочестѝх, мин. прич. озлочестѝл, св.вж. озлочестявам.

озлочестявам

озлочестя̀ваш, несв. и озлочестя, св.; Кого.
1. Правя злочест, нещастен.
2. Обезчестявам (във 2 знач.).

ознаменувам

ознамену̀ваш, несв. и св.; какво, с какво. Тържествено отбелязвам. Ознаменуваха сключването на договора с коктейл.

означа

означѝш, мин. св. означѝх, мин. прич. означѝл, св.вж. означавам.

означавам

означа̀ваш, несв. и означа, св.
1. Какво. Поставям знак, отбелязвам.
2. Знак съм за нещо, показвам, изразявам. Високата температура означава начало на заболяване.
3. Знача, имам значение. Какво означава този израз?

означение

мн. означѐния, ср. Знак, белег, указание. Върху всеки кашон има означение как да се съхранява.

озобам

озо̀баш, св.вж. озобвам.

озобвам

озо̀бваш, несв. и озобам, св.; Какво. Изяждам чрез зобане. Конят озоба овеса.

озова се

озовѐш се, мин. св. озова̀х се, мин. прич. озова̀л се, св.вж. озовавам се.

озовавам се

озова̀ваш се, несв. и озова̀ се, св. Намирам се, оказвам се. Той се озова в просторен кабинет.

озон

м., само ед. Безцветен газ, съединение на три кислородни атома, който служи за прочистване и обеззаразяване на въздуха.
прил. озонов, озо̀нова, озо̀ново, мн. озо̀нови.
Озонова дупка. — Част от земната атмосфера, в която липсва озон.

озонатор

мн. озона̀тори, (два) озона̀тора, м. Прибор за обогатяване на въздуха с озон за пречистването му.

озонирам

озонѝраш, несв. и св.; Какво. Обеззаразявам въздуха чрез озон. Озонирам затворено помещение.

озонов

вж. озон

озорвам

озо̀рваш, несв. и озоря, св.; кого. Разг. Създавам трудности, зор. Тази задача ме озори.
озорвам се/озоря се.Разг. Изпитвам трудност в работа; затруднявам се, претоварвам се.

озоря

озо̀риш, мин. св. озо̀рих, мин. прич. озо̀рил, св.вж. озорвам.

озъбвам се

озъ̀бваш се, несв. и озъ̀бя се, св.
1. Показвам зъбите си.
2. Прен. Ирон. Усмихвам се широко.
3. Прен. Разг. Грубо. Умирам, загивам.
4. Прен. Разг. Противопоставям се, карам се, недоволствам.

озъбя се

озъ̀биш се, мин. св. озъ̀бих се, мин. прич. озъ̀бил се, св.вж. озъбвам се.

озърна се

озъ̀рнеш се, мин. св. озъ̀рнах се, мин. прич. озъ̀рнал се, св.вж. озъртам се.

озъртам се

озъ̀рташ се, несв. и озъ̀рна се, св. Гледам внимателно около себе си, оглеждам се (във 2 знач.). Озъртам се уплашено.

ой

междум. За израз на болка, уплаха, учудване, радост; ох. Ой, как хубаво ухае!



част. За усилване, за подчертаване; о. Ой, махни, махни кахъри люти.

ойконим

мн. ойконѝми, (два) ойконѝма, м. Спец. В езикознанието — название на селище.

ойларипи

междум. Планинарски възглас (според характерен припев на тиролски песни).

ок

о̀кът, о̀ка, мн. о̀кове, (два) о̀ка, м. Дълго дърво, поставяно отпред на кола, теглена от животни, което служи за разделянето им.

ока

мн. окѝ, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама.

окадя

окадѝш, мин. св. окадѝх, мин. прич. окадѝл, св.вж. окадявам.

окадявам

окадя̀ваш, несв. и окадя, св.; Какво.
1. Опушвам, одимявам. Стига си пушил, защото окади стаята.
2. Обеззаразявам с дим от запалена сяра.
окадявам се/окадя се.Разг. Опушвам се, одимявам се.

окажа

ока̀жеш, мин. св. ока̀зах, мин. прич. ока̀зал, св.вж. оказвам.

оказвам

ока̀зваш, несв. и окажа, св. Проявявам, показвам, осъществявам действие според съществителното име в съчетанието. Оказвам влияние (влияя). Оказвам помощ (помагам). Оказвам въздействие (въздействам). Оказвам доверие (доверявам се). Оказвам натиск (натискам, притискам). Оказвам съдействие (съдействам). Оказвам съпротива (съпротивлявам се). Оказвам подкрепа (подкрепям). Оказвам поддръжка (поддържам, подкрепям).
оказвам се/окажа се. 1. — Неочаквано или внезапно се намирам в някакво място; попадам, озовавам се. Оказа се в непознат район.
2. Явявам се, в действителност съм. Те се оказаха наши познати. Стаята се оказа празна.

оказион

мн. оказио̀ни, (два) оказио̀на, м.
1. Остар. Случай, удобен за нещо.
2. Само ед. Продажба при изгодни цени и условия.
3. Предмет, купен изгодно.
4. Разг. Магазин за продажба на стоки при изгодни цени.
прил. оказионен, оказио̀нна, оказио̀нно, мн. оказио̀нни. Оказионен магазин.

оказионализъм

мн. оказионалѝзми, (два) оказионалѝзъма, м. Спец.
1. Дума, която е новообразувана и се използва само в определен контекст.
2. Само ед. Философска теория, която обяснява взаимоотношенията между тяло и душа чрез божия намеса.

оказионен

вж. оказион

окайвам

ока̀йваш, несв. и окая, св.; Кого, какво. Изразявам жал към някого или нещо; съчувствам, съжалявам. Окайвам тежкия си живот.
окайвам се/окая се. — Окайвам себе си.

окалвам

ока̀лваш, несв. и окалям, св.; Кого, какво.
1. Изцапвам с кал.
2. Прен. Осквернявам, опетнявам. Окаляха името му.

окалям

ока̀ляш, св.вж. окалвам.

окаменея

окаменѐеш, мин. св. окаменя̀х, мин. прич. окаменя̀л, св.вж. окаменявам.

окаменявам

окаменя̀ваш, несв. и окаменея, св.
1. Превръщам се на камък, ставам твърд като камък.
2. Прен. Изгубвам способност да се движа; вцепенявам се. Окаменя от ужас.

окапвам

ока̀пваш, несв. и ока̀пя 1 , св.
1. Откъсвам се и падам. През есента листата на дърветата пожълтяха и окапаха.
2. Прен. Развалям се, изгнивам; опадвам. От гангрената месата му окапаха. Косата му окапа и вече е почти олисял.



ока̀пваш, несв. и ока̀пя 2 , св.; кого/какво, с какво. Покривам с капки повърхността на нещо, изцапвам. Окапа роклята си с вино.
окапвам се/окапя се. — Окапвам себе си.

окапя

ока̀пеш, мин. св. ока̀пах, мин. прич. ока̀пал, св.вж. [[окапвам 1 .



ока̀пеш, мин. св. ока̀пах, мин. прич. ока̀пал, св.вж. [[окапвам
2 .__

окарикатуря

окарикатурѝш, мин. св. окарикатурѝх, мин. прич. окарикатурѝл, св.вж. окарикатурявам.

окарикатурявам

окарикатуря̀ваш, несв. и окарикатуря, св.; Кого, какво. Представям в карикатурен вид.

окарина

мн. окарѝни, ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата.

окастря

ока̀стриш, мин. св. ока̀стрих, мин. прич. ока̀стрил, св.вж. окастрям.

окастрям

ока̀стряш, несв. и окастря, св.
1. Какво. Отрязвам клони на дърво.
2. Прен. Разг. Кого. Постригвам много или лошо.

окат

ока̀та, ока̀то, мн. ока̀ти, прил. Остар.
1. Който има очи.
2. Който вижда, не е сляп.

окача

окачѝш, мин. св. окачѝх, мин. прич. окачѝл, св.вж. окачвам.

окачалка

мн. окача̀лки, ж. Закачалка.

окачвам

ока̀чваш, несв. и окача, св.
1. Какво. Поставям да виси, като закрепвам за единия край. Окачи нова картина в гостната.
2. Кого, какво. Поставям ва високо място. Защо окачи детето на покрива?

окачване

ср., само ед. Начин за закрепване на автомобилно шаси. Автомобилът е със стабилно окачване.

окачествител

окачествѝтелят, окачествѝтеля, мн. окачествѝтели, м. Човек, който определя качеството на някаква стока.

окачествителка

мн. окачествѝтелки, ж. Жена окачествител.

окачествя

окачествѝш, мин. св. окачествѝх, мин. прич. окачествѝл, св.вж. окачествявам.

окачествявам

окачествя̀ваш, несв. и окачествя, св.; Какво.
1. Определям качеството на произведена стока.
2. Оценявам някаква проява. Окачествиха изказването му като провокация.

окая

ока̀еш, мин. св. ока̀ях, мин. прич. ока̀ял, св.вж. окайвам.

окаян

ока̀яна, ока̀яно, мн. ока̀яни, прил. Нещастен, злочест, беден. Окаян живот.
същ. окаяност, окаяността̀, ж.

окаяник

мн. ока̀яници, м. Окаян човек.

окаяница

мн. ока̀яници, ж. Окаяна жена.

окаяност

вж. окаян

океан

мн. океа̀ни, (два) океа̀на, м.
1. Огромно водно пространство от земната повърхност.
2. Прен. Обикн. ед. Голямо количество, неизброимо множество. Имам океан проблеми.

океански

океа̀нска, океа̀нско, мн. океа̀нски, прил. Който се отнася до океан (в 1 знач.). Океанско течение. Океански параход.

окей

1. Като част. За съгласие: да, добре. Окей, приемам предложението ти.
2. Като нареч. Добре, наред, много добре. Всичко е окей.

окелавея

окелавѐеш, мин. св. окелавя̀х, мин. прич. окелавя̀л, св.вж. окелавявам.

окелавявам

окелавя̀ваш, несв. и окелавея, св. Заболявам от кел.

окепазя

окепазѝш, мин. св. окепазѝх, мин. прич. окепазѝл, св.вж. окепазявам.

окепазявам

окепазя̀ваш, несв. и окепазя, св. Разг.
1. Кого. Осрамвам, злепоставям.
2. Какво. Развалям, загрозявам. Окепазиха килима.

окис

мн. о̀киси, (два) о̀киса, м. Спец. Съединение на химически вещества с кислорода.

окисвам

окѝсваш, несв. и окисна, св.
1. Какво. Кисна продължително, обикновено в течност.
2. Разг. Подсичам се.

окисление

ср., само ед. Спец. Химически процес, при който различни вещества взаимодействат с кислорода.

окислител

окислѝтелят, окислѝтеля, мн. окислѝтели, (два) окислѝтеля, м. Вещество, което предизвиква окисление.

окисля

окислѝш, мин. св. окислѝх, мин. прич. окислѝл, св.вж. окислявам.

окислявам

окисля̀ваш, несв. и окисля, св.; Какво. Подлагам на окисление. окислявам се/окисля се. Подлагам се на окисление. Среброто се окислява и потъмнява.

окисляване

мед. вж. окисление

окисна

окѝснеш, мин. св. окѝснах, мин. прич. окѝснал, св.вж. окисвам.

окича

окѝчиш, мин. св. окѝчих, мин. прич. окѝчил, св.вж. окичвам.

окичвам

окѝчваш, несв. и окича, св.; какво/кого, с какво. Украсявам, за да изглежда по-добре или празнично. Окичиха портретите на св. св. Кирил и Методий с цветя.
окичвам се/окича се. — Окичвам себе си, украсявам се (обикн. прекалено или неуместно).

оклузивен

мед. Запушващ, затварящ, закриващ.

оклузия

мед. Затваряне, запушване.

оклюмам

оклю̀маш, св.вж. оклюмвам.

оклюмвам

оклю̀мваш, несв. и оклюмам, св.
1. Навеждам, отпускам (глава, цвят). От горещината цветята оклюмаха.
2. Прен. Натъжавам се, посървам. Защо си оклюмал така?

око

мн. очѝ, ср.
1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи.
2. Зрение. Има точно око.
Без да ми мигне окото. — Без да се колебая, без да се страхувам.
Бие на очи. — Прави впечатление.
Вадим си очите. — Караме се.
В очите (казвам, говоря). — Без заобикалки, пряко, открито (казвам).
Въртя очи. — За жена — гледам предизвикателно мъжете.
Гледам с други очи. — Променил съм отношението си към нещо.
Гледам с четири очи. — Гледам много внимателно.
Гледам изпод око. — Гледам враждебно, подозрително.
За черните ти очи. — Без да има лична облага или заинтересованост.
Лови окото. — Харесва се.
Набивам се в очите. — Правя впечателние.
На око. — Приблизително, без точно измерване.
Обръщам очи. — Умирам.
Обръщам очите си към някого. — Очаквам помощ или облага.
Очи и уши. — Шпионин, доносник.
Ще ти извади очите. — Съвсем очевидно е.
Хвърлям око (на нещо). — Имам желание за нещо.
Яйца на очи. — Пържени яйца, без да се бъркат.
Пауново око. — Вид пеперуда.

окова

оковѐш, мин. св. окова̀х, мин. прич. окова̀л, св.вж. оковавам.

оковавам

окова̀ваш, несв. и окова, св.
1. Кого. Поставям в окови.
2. Какво. Обковавам.
3. Прен. Кого, какво. Стеснявам, ограничавам свободата, заробвам.

окови

само мн.
1. Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на арестувани или затворници; белезници.
2. Прен. Това, което ограничава свободата. Паднаха оковите на робството.
Чупя оковите. — Освобождавам се.

окозвам

око̀зваш, несв. и окозя, св.; Какво. За коза — раждам яре.
окозвам се/окозя се. 1. — За коза — раждам.
2. За яре — раждам се.

окозя

око̀зиш, мин. св. око̀зих, мин. прич. око̀зил, св.вж. окозвам.

околен

око̀лна, око̀лно, мн. око̀лни, прил.
1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой.
2. Който минава около нещо; страничен, обиколен. Околни пътища.

околийски

околѝйска, околѝйско, мн. околѝйски, прил. Истор. Който се отнася до околия.

околия

мн. око̀лии, ж. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Луковитска околия.

околност

околността̀, мн. око̀лности, ж. Местност, разположена около населено място или географски обект. В околностите на града е вилната зона.

около

предлог.
1. За разположение от всички страни на един предмет. Около къщата са посадени цветя и дървета.
2. За отношение към обект, за който се говори; във връзка с. Спорът се въртеше около наследството.
3. За положение в околността, в близост. По цял ден съм около децата.
4. За неточен, приблизителен брой. Детето е на около 10 години.

околовръст

нареч.
1. Наоколо, от всички страни.
2. По обиколката на нещо.

околовръстен

околовръ̀стна, околовръ̀стно, мн. околовръ̀стни, прил. Който минава околовръст, който заобикаля. Околовръстно шосе.

околосветски

околосвѐтска, околосвѐтско, мн. околосвѐтски, прил. Който обикаля света. Околосветско пътешествие.

окончавам

оконча̀ваш, несв. Спец. Завършвам с граматическо окончание. Прилагателните имена от женски род окончават на -а.

окончание

мн. оконча̀ния, ср.
1. Завършек, край на нещо. Нервни окончания.
2. Спец. Завършек на дума или форма, който изразява граматически значения; флексия. Глаголни окончания.

окончателен

оконча̀телна, оконча̀телно, мн. оконча̀телни, прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение.

окончателно

нареч. Съвсем, напълно, завинаги. Те окончателно се разделиха.

окоп

мн. око̀пи, (два) око̀па.
1. Спец. Изкоп в земята, използван като военно укритие.
2. Изкопан ров около нещо.

окопавам

окопа̀ваш, несв. и окопая, св.; Какво.
1. Натрупвам пръст около растение, копая около него.
2. Преграждам с окоп.
окопавам се/окопая се. 1. — Копая окоп за собствена защита.
2. Прен. Скривам се, маскирам се.

окопая

окопа̀еш, мин. св. окопа̀х, мин. прич. окопа̀л, св.вж. окопавам.

окопитвам се

окопѝтваш се, несв. и окопѝтя се, св. Съвземам се, идвам на себе си. Не мога да се окопитя след това преживяване.

окопитя се

окопѝтиш се, мин. св. окопѝтих се, мин. прич. окопѝтил се, св.вж. окопитвам се.

окореня се

окоренѝш се, мин. св. окоренѝх се, мин. прич. окоренѝл се, св.вж. окоренявам се.

окоренявам се

окореня̀ваш се, несв. и окореня̀ се, св. За растение — пускам корен. Поставих лист от фикус в чаша с вода, за да се окорени.

окосмен

окосмѐна, окосмѐно, мн. окосмѐни, прил. Който е покрит с косми.

окосмя се

окосмѝш се, мин. св. окосмѝх се, мин. прич. окосмѝл се, св.вж. окосмявам се.

окосмявам се

окосмя̀ваш се, несв. и окосмя̀ се, св. Покривам се с косми. Някои бозайници се раждат голи и после се окосмяват.

окотвам

око̀тваш, несв. и окотя, св.; Какво. За котка и други подобни животни — раждам малки. Зайката окоти 10 малки.
окотвам се/окотя се. 1. — За котка и други подобни животни — раждам. Котката се окоти.
2. За коте или друго малко — раждам се. Малките се окотиха вчера.

окотя

око̀тиш, мин. св. око̀тих, мин. прич. око̀тил, св.вж. окотвам.

окрайнина

мн. окрайнинѝ, ж.
1. Погранична област.
2. Крайна част на населено място. Живея в окрайнините на града.

окраска

мн. окра̀ски, ж.
1. Багра, шарка, цвят. Гората през есента има пъстра окраска.
2. Нюанс, оттенък в значението на дума. Стилистична окраска.

окраставея

окраставѐеш, мин. св. окраставя̀х, мин. прич. окраставя̀л, св.вж. окраставявам.

окраставявам

окраставя̀ваш, несв. и окраставея, св. Ставам крастав.

окриля

окрилѝш, мин. св. окрилѝх, мин. прич. окрилѝл, св.вж. окрилявам.

окрилявам

окриля̀ваш, несв. и окриля, св.; Кого. Давам смелост, въодушевявам, насърчавам. Съобщението за близката среща го окрили.

окръг

мн. о̀кръзи, (два) о̀кръга, м.
1. ист. Административно-териториална единица в миналото. Варненски окръг.
2. Териториална единица по време на военни действия. Военен окръг.

окръгля

окръглѝш, мин. св. окръглѝх, мин. прич. окръглѝл, св.вж. окръглям.

окръглям

окръ̀гляш, несв. и окръгля, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане кръгло.
2. Изразявам в кръгли цифри. Окръглям сума.
окръглям се/окръгля се.Разг. Надебелявам, затлъстявам.

окръжа

окръжѝш, мин. св. окръжѝх, мин. прич. окръжѝл, св.вж. окръжавам.

окръжавам

окръжа̀ваш, несв. и окръжа, св.; Кого, какво. Заобикалям, обкръжавам.

окръжен

окръ̀жна, окръ̀жно, мн. окръ̀жни, прил. Който се отнася до окръг. Окръжна болница.

окръжие

мн. окръ̀жия, ср.
1. Териториална единица, от която се събират войници.
2. Военноадминистративно учреждение, което води военния отчет на мъжете.

окръжно

мн. окръ̀жни, ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения.

окръжност

окръжността̀, мн. окръ̀жности, ж. Затворена крива линия, всички точки на която са еднакво отдалечени от центъра.

оксалурия

мед. Повишено отделяне на оксалова киселина или оксалати (главно калциев оксалат) с урината, напр. при нефролитиаза (бъбречнокаменна болест).

оксигенация

мед. Процес на прибавяне на кислород към физична или химична система, напр. оксигенация на кръвта.

оксид

мн. оксѝди, (два) оксѝда, м. Спец. Съединение на химически елемент с кислород; окис.
прил. оксѝден, оксѝдна, оксѝдно, мн. оксѝдни.

оксидация

мед. вж. окисление

оксидирам

оксидѝраш, несв. и св.; какво. Спец.
1. Съединявам с кислород; окислявам.
2. Подлагам на изкуствено окисляване повърхността на метално изделие.

оксидиране

мед. вж. окисление

оксижен

мн. оксижѐни, (два) оксижѐна, м.
1. Спец. Само ед. Кислород.
2. Само ед. Смес от водород и кислород или ацетилен, която се използва за запояване на метални части.
3. Апарат за запояване на метални части.
4. Разг. Само ед. Препарат с кислородна вода за изрусяване.

оксиженирам

оксиженѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Окислявам.
2. Запоявам метални части с оксижен.
2. Изрусявам с кислородна вода.

оксиженист

мн. оксиженѝсти, м. Човек, чиято професия е да работи с оксижен (в 3 знач.).

оксиженистка

мн. оксиженѝстки, ж. Жена оксиженист.

оксиморон

мн. оксиморо̀ни, (два) оксиморо̀на, м. Спец. Стилистична фигура, при която се свързват логически изключващи се понятия.

октава

мн. окта̀ви, ж. Спец.
1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво име, но различна височина).
2. В литературата — строфа от осем стиха, в която първите шест стиха са с кръстосана рима, а последните два — със съседна.

октоедър

мн. октоѐдри, (два) октоѐдъра, м. Спец. Геометрическа фигура с осем стени; осмостен.

октоих

мн. октоѝхи, (два) октоѝха м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа.

октомври

м., неизм. Десетият месец на календарната година.
прил. октомврийски, октомврѝйска, октомврѝйско, мн. октомврѝйски. Октомврийски дъждове.

октомврийски

вж. октомври

октопод

мн. октопо̀ди, (два) октопо̀да, м. Морско мекотело с осем пипала.

окулист

мн. окулѝсти, м. Лекар, който е специалист по очни болести; офталмолог.

окулистка

мн. окулѝстки, ж. Жена окулист.

окултен

оку̀лтна, оку̀лтно, мн. оку̀лтни, прил. Който се отнася до окултизъм. Окултни науки.

окултизъм

м., само ед. Мистично учение за съществуването на тайнствени сили, които са достъпни само за избрани хора.

окултист

мн. окултѝсти, м. Човек, който се занимава с окултизъм.

окултистка

мн. окултѝстки, ж. Жена окултист.

окуляр

мн. окуля̀ри, (два) окуля̀ра, м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия.

окумвам се

оку̀мваш се, несв. и оку̀мя се, св. Разг. Стоя спокойно, мирно пред някого. Защо си се окумила тук?

окумя се

оку̀миш се, мин. св. оку̀мих се, мин. прич. оку̀мил се, св.вж. окумвам се.

окупатор

мн. окупа̀тори, м. Човек или група хора, които извършват окупация или държат под окупация.

окупаторка

мн. окупа̀торки, ж. Жена окупатор.

окупационен

окупацио̀нна, окупацио̀нно, мн. окупацио̀нни, прил. Който се отнася до окупация. Окупационни войски. Окупационна стачка.

окупация

мн. окупа̀ции, ж.
1. Временно завладяване на чужда територия чрез военна сила.
2. Временно блокиране на граждански обект поради несъгласие с работодателя или в знак на обществен протест.

окупирам

окупѝраш, несв. и св.
1. Какво. Извършвам окупация.
2. Прен. Разг. Какво/кого. Завземам, присвоявам; обсаждам. Пак ли окупира креслото.

окуража

окуражѝш, мин. св. окуражѝх, мин. прич. окуражѝл, св.вж. окуражавам.

окуражавам

окуража̀ваш, несв. и окуража, св.; Кого. Вдъхвам кураж, смелост; насърчавам.

окуражителен

окуражѝтелна, окуражѝтелно, мн. окуражѝтелни, прил. Който вдъхва кураж. Окуражителни възгласи.

окуцея

окуцѐеш, мин. св. окуця̀х, мин. прич. окуця̀л, св.вж. окуцявам.

окуцявам

окуця̀ваш, несв. и окуцея, св. Ставам куц.

окуча

оку̀чиш, мин. св. оку̀чих, мин. прич. оку̀чил, св.вж. окучвам.

окучвам

оку̀чваш, несв. и окуча, св.; Какво. За кучка и други животни — раждам малки.
окучвам се/окуча се. 1. — За кучка — раждам.
2. За кученца и други малки — раждам се. Последното вълче се окучи недоразвито.

окципитален

мед. Тилен, отнасящ се до тила.

окъпвам

окъ̀пваш, несв. и окъпя, св.; Кого, какво.
1. Почиствам чрез къпане. Дъждът окъпа гората.
2. Прен. Измокрям, обливам.
окъпвам се/окъпя се. 1. — Къпя се изцяло.
2. Измокрям се, обливам се.

окъпя

окъ̀пеш, мин. св. окъ̀пах, мин. прич. окъ̀пал, св.вж. окъпвам.

окървавя

окървавѝш, мин. св. окървавѝх, мин. прич. окървавѝл, св.вж. окървавявам.

окървавявам

окървавя̀ваш, несв. и окървавя, св.
1. Кого, какво. Напръсквам, обливам с кръв.
2. Какво. Правя да има жертви.

окъсам

окъ̀саш, св.вж. окъсвам.

окъсвам

окъ̀сваш, несв. и окъсам, св.; Какво.
1. Късам в голямо количество. Окъсаха всички цветя в градината.
2. Износвам до скъсване. Окъса роклята си от пране.
окъсвам се/окъсам се. — Одрипавявам.
2. Ставам на късове.

окъсея

окъсѐеш, мин. св. окъся̀х, мин. прич. окъся̀л, св.вж. [[окъсявам 1 ._

окъснея

окъснѐеш, мин. св. окъсня̀х[[]], мин прич. окъсня̀л, св. – вж. окъснявам.

окъснявам

окъсня̀ваш, несв. и окъснея, св. Разг. Забавям се, закъснявам.

окъся

окъсѝш, мин. св. окъсѝх, мин. прич. окъсѝл, св.вж. [[окъсявам 2 ._

окъсявам

окъся̀ваш, несв. и окъсея, св. Ставам къс. Роклята ѝ окъся.



окъся̀ваш , несв. и окъся̀, св.; какво. Разг. Правя по-къс.

окьоравея

окьоравѐеш, мин. св. окьоравя̀х, мин. прич. окьоравя̀л, св.вж. [[окьоравявам 1 ._

окьоравя

окьоравѝш, мин. св. окьоравѝх, мин. прич. окьоравѝл, св.вж. [[окьоравявам 2 ._

окьоравявам

окьоравя̀ваш, несв. и окьоравея, св. Разг. Ставам сляп, кьорав; ослепявам 1 .



окьоравя̀ваш, несв. и окьоравя, св.; кого/какво. Разг. Правя сляп, кьорав; ослепявам 2 .

олабелир

вж. олабилир

олабилир

1. може би, възможно е
2. така да бъде

оле

междум. Разг. Израз на изненада, уплаха, болка; ой, ох. Оле, закъснявам!

олеандър

мн. олеа̀ндри, (два) олеа̀ндъра, м. Вечнозелено дървовидно декоративно растение с розови или бели цветове.
прил. олеа̀ндров, олеа̀ндрова, олеа̀ндрово, мн. олеа̀ндрови.

олеквам

олѐкваш, несв. и олекна, св. 1. Ставам по-лек. Извади ненужните вещи и раницата му олекна. 2. Прен. Губя от авторитета, от тежестта си.
Олеква ми (на сърцето, на душата). — Освобождавам се от някаква грижа, неприятност; чувствам облекчение.

олекна

олѐкнеш, мин. св. олѐкнах, мин. прич. олѐкнал, св.вж. олеквам.

олекранон

мед. Лакътен израстък — задният израстък на горния край на лакътната кост.

олеле

междум. За израз на болка, страх, нещастие. Олеле, счупих си ръката!

олелия

мн. олелѝи, ж. Шум, врява, караница. Вдигне ли се олелия, то се знае, че сме ние.

олеогранулом

мед. вж. липогранулом

олепвам

олѐпваш, несв. и олепя, св.; какво. Лепя наоколо, от всички страни. Олепи стените на стаята с плакати.

олепя

олепѝш, мин. св. олепѝх, мин. прич. олепѝл, св.вж. олепвам.

олея

олѐeш, мин. св. оля̀х, мин. прич. оля̀л, св.вж. оливам.

оливам

олѝваш, несв. и олея, св.; какво/кого. Намокрям, заливам, обливам там, където не трябва. Олях покривката със супа. Оля си панталона с боя.
оливам се/олея се. 1. — Оливам себе си.
2. Прен. Жарг. Изгубвам мярката, прекалявам; компрометирам се, излагам се. Оливам се в любезничене.
същ. улѝване, ср.

оливия

ж., само ед. Олио.

олигавя

олига̀виш, мин. св. олига̀вих, мин. прич. олига̀вил, св.вж. олигавям.

олигавям

олига̀вяш, несв. и олигавя, св.;какво/кого. Нацапвам с лиги, слюнки.
олигавям се/олигавя се. — Пускам да ми текат лиги.

олигакиурия

мед. Ненормално рядко уриниране.

олигархия

мн. олига̀рхии, ж.
1. Държава, в която има политическо и икономическо господство на група хора, обикновено аристократи.
2. Политическо и икономическо господство на неголяма монополистическа група. Финансова олигархия.

олигемия

мед. Състояние, при което общото количество на кръвта в организма е понижено.

олиго-

Първа съставна част на сложни думи със значение „малко количество, незначителна част, слабо отклонение от нормата“ и др.

олигозооспермия

мед. Намалено количество на сперматозоиди в еякулата. Нормално в 1 ml сперма се съдържат 60-150 млн сперматозоиди.

олигоменорея

мед. Рядко настъпваща менструация. Интервалите между менструациите са увеличени — над 35 дни.

олигосиалия

мед. Намалено отделяне на слюнка.

олигофрен

мн. олигофрѐни, м. 1. Спец. Слабоумен човек. 2. Разг. Пренебр. Глупак.

олигофрения

ж., само ед. Спец. Слабоумие; психическо и физическо изоставане в развитието.

олигохидрамнион

мед. Състояние, характеризиращо се с абнормно малко количество на околоплодна течност — под 500 ml.

олигурия

мед. Състояние, при което количеството на отделената урина е под 500 ml/24h.

олижа

олѝжеш, мин. св. олѝзах, мин. прич. олѝзал, св.вж. олизвам.

олизвам

олѝзваш, несв. и олижа, св.
1. Какво. Обирам с език. Кучето олиза купичката с мляко.
2. Кого, какво. Лижа докрай. Овцата олиза малките.

олимпиада

мн. олимпиа̀ди, ж.
1. Световни спортни игри, провеждани по подобие на античните през четири години. Лятна олимпиада.
2. Състезание, надпревара. Математическа олимпиада.
Бяла олимпиада. — Зимни олимпийски игри.

олимпиец

мн. олимпѝйци, м.
1. В митологията — бог, който живеел в Олимп.
2. Участник в олимпиада. Българските олимпийци се представиха достойно.
3. Прен. Величествено достоен, недостъпен човек.

олимпийски

олимпѝйска, олимпѝйско, мн. олимпѝйски, прил.
1. Който се отнася до олимпиада или до Олимп. Олимпийски огън. Олимпийски медали. Олимпийски богове.
2. Прен. Величествен, невъзмутим.
Олимпийски игри. — Олимпиада (в 1 знач).
Олимпийско село. — Селище, обитавано от участници в олимпиада по време на провеждането ѝ.
Олимпийско спокойствие.Разг. Гордост, невъзмутимост.

олио

ср., само ед. Разг. Растително масло. Слънчогледово олио.

олисея

олисѐеш, мин. св. олися̀х, мин. прич. олися̀л, св.вж. олисявам.

олисявам

олися̀ваш, несв. и олисея, св. Ставам лис; оплешивявам.

олицетворение

мн. олицетворѐния, ср.
1. Олицетворяване.
2. Спец. Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. В творбата си поетът използва олицетворения.
3. Въплътяване на идея в образа на живо същество. Дяволът е олицетворение на злото.

олицетворя

олицетворѝш, мин. св. олицетворѝх, мин. прич. олицетворѝл, св.вж. олицетворявам.

олицетворявам

олицетворя̀ваш, несв. и олицетворя, св. Изразявам, представям нещо в образа на живо същество.

оловен

оло̀вна, оло̀вно, мн. оло̀вни, прил.
1. Който съдържа олово. Оловен окис.
2. Направен от олово. Оловен войник.
3. Свързан с производство на олово. Оловна промишленост.
4. Прен. С качества на олово. Оловни облаци.

олово

ср., само ед. Химически елемент — мек ковък сребристобял до синьо-сив метал.

ологенеза

Теория, според която животът е възникнал върху цялото земно кълбо във вид на идентични микроскопични организми.

олтар

мн. олта̀ри, (два) олта̀ра, м.
1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери.
2. Прен. Жертвеник. Положи себе си пред олтара на свободата.

олук

мн. олу̀ци, (два) олу̀ка, м. Водосточна тръба.

олфакторен

мед. Обонятелен, отнасящ се до обонянието.

олюлея се

олюлѐеш се, мин. св. олюля̀х се, мин. прич. олюля̀л се, св.вж. олюлявам се.

олюлявам се

олюля̀ваш се, несв. и олюлѐя се, св. Не мога да стоя прав, люлея се, клатя се. Пияният се олюляваше.

олющвам

олю̀щваш, несв. и олющя, св.; Какво.
1. Почиствам от люспи, шушулки и др. Олющи боба.
2. Разг. Ожулвам, изтривам външния слой от нещо. Олющи боята на колата.
олющвам се/олющя се. — Лющя се докрай, напълно.

олющя

олю̀щиш, мин. св. олю̀щих, мин. прич. олю̀щил, св.вж. олющвам.

ом

о̀мът, о̀ма, мн. о̀мове, (два) о̀ма, м. Спец. Единица за измерване на електрическо съпротивление.

омагьосам

омагьо̀саш, св.вж. омагьосвам.

омагьосвам

омагьо̀сваш, несв. и омагьосам, св.; Кого, какво.
1. Правя магия. Вещицата омагьосала принцесата и я превърнала в жаба.
2. Прен. Омайвам. Музиката му омагьосва слушателя.
Омагьосан кръг. — Затруднено положение, от което няма изход.

омаен

ома̀йна, ома̀йно, мн. ома̀йни, прил. Който омайва; пленителен. Омаен глас. Омайна музика.

омажа

ома̀жеш, мин. св. ома̀зах, мин. прич. ома̀зал, св.вж. омазвам.

омазвам

ома̀зваш, несв. и омажа, св.; Кого, какво. Нацапвам с мазнина. Омаза роклята с олио. – омазвам се/омажа се. Нацапвам се с мазнина.

омайвам

ома̀йваш, несв. и ома̀я 2 , св.; Кого. Завземам мислите и чувствата на някого, карам го да преживява само едно нещо; зашеметявам. Тя го омая с красотата си.

омайник

мн. ома̀йници, м. Човек, който омайва.

омайница

мн. ома̀йници, ж. Жена омайник.

омайниче

мн. ома̀йничета, ср. Планинско или полско растение с едри златистожълти или червени цветове.

омалгия

мед. Болка в рамото — в раменната става или делтовидния мускул.

омалея

омалѐеш, мин. св. омаля̀х, мин. прич. омаля̀л, св.вж. омалявам.

омаловажа

омаловажѝш, мин. св. омаловажѝх, мин. прич. омаловажѝл, св.вж. омаловажавам.

омаловажавам

омаловажа̀ваш, несв. и омаловажа, св.; какво. Правя нещо да изглежда маловажно; пренебрегвам, подценявам.

омаломощя

омаломощѝш, мин. св. омаломощѝх, мин. прич. омаломощѝл, св.вж. омаломощявам.

омаломощявам

омаломощя̀ваш, несв. и омаломощя, св.; Кого, какво. Правя да изгуби мощта си, да отслабне. Котката омаломощи мишката и после я изяде.

омалявам

омаля̀ваш, несв. и омалея, св. Ставам по-малък, не съответствам на размерите на тялото. Обувките ми омаляха.

омар

мн. ома̀ри, (два) ома̀ра м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо.

омара

мн. ома̀ри, ж. Сутрешни и вечерни изпарения при хубаво време.

омартрит

мед. Възпаление на раменната става, напр. туберкулозен омартрит.

омаскаря

омаскарѝш, мин. св. омаскарѝх, мин. прич. омаскарѝл, св.вж. омаскарявам.

омаскарявам

омаскаря̀ваш, несв. и омаскаря, св.; Кого. Разг. Правя на маскара; посрамвам. Омаскари родителите си.

омачкам

ома̀чкаш, св.вж. омачквам.

омачквам

ома̀чкваш, несв. и омачкам, св.; Какво. Мачкам напълно или в голяма степен. Не лягай, защото ще омачкаш дрехите си.

омая

ж., само ед.
1. Замайване, шемет.
2. Прен. Прелест, красота.



ома̀еш, мин. св. ома̀ях, мин. прич. ома̀ял, св.вж. омайвам.

омбрела

мн. омбрѐли, ж. Остар. Чадър, дъждобран.

омега

ж., само ед.
1. Последната буква в гръцката азбука.
2. Прен. Край.
Алфата и омегата (на нещо). — Най-важното, същината.
От алфа до омега. — От началото до края; изцяло.

омеквам

омѐкваш несв. и омекна, св.
1. Ставам по-мек. Хлябът омекна. Времето омекна.
2. Ставам отстъпчив. След разговора омекна.

омекна

омѐкнеш, мин. св. омѐкнах, мин. прич. омѐкнал, св.вж. омеквам.

омекотя

омекотѝш, мин. св. омекотѝх, мин. прич. омекотѝл, св.вж. омекотявам.

омекотявам

омекотя̀ваш, несв. и омекотя, св.; Какво. Правя нещо по-меко. Опита се да омекоти отношенията им. Тревата омекоти удара.

омекча

омекчѝш, мин. св. омекчѝх, мин. прич. омекчѝл, св.вж. омекчавам.

омекчавам

омекча̀ваш, несв. и омекча, св. Омекотявам.

оментит

мед. Възпаление на булото (оментум).

оментум

мед. Було, дубликатура на перитонеума. Различават се малко було (omentum minus) и голямо було (omentum majus) — покрива отпред напречното ободно черво и тънкочревните примки.

омерзение

ср., само ед. Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса.

омета

ометѐш, мин. св. омѐтох, мин. прич. омѐл, св.вж. омитам.

омилетика

ж., само ед. Спец. Наука за църковното красноречие.

омитам

омѝташ, несв. и омета, св.; Какво.
1. Почиствам чрез метене; помитам.
2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си.
омитам се/омета се.Разг. Пренебр. Махам се, изчезвам. Омитай се от къщата ми!

омлет

мн. омлѐти, (два) омлѐта, м.
1. Само ед. Пържени яйца.
2. Порция с пържени яйца. Донесете ни два омлета.

омнибус

мн. о̀мнибуси, (два) о̀мнибуса, м. Остар.
1. Многоместна кола, теглена от коне, за превоз на пътници и товар.
2. Многоместен пътнически автомобил; автобус.
прил. о̀мнибусен, о̀мнибусна, о̀мнибусно, мн. о̀мнибусни.

омограф

мн. омогра̀фи, (два) омогра̀фа, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише еднакво с друга дума, но се изговаря различно и има различно значение.

омоним

мн. омонѝми, (два) омонѝма, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение.

омотавам

омота̀ваш, несв. и омотая, св.
1. Какво, около какво. Мотая около нещо. Омота въжето около едно дебело дърво.
2. Кого, какво. Овързвам; заплитам. Омота набързо пакета с някаква връв.
омотавам се/омотая се. 1. — Омотавам себе си.
2. Прен. Разг. Обърквам се, заплитам се. Омотах се в подробности и не можах да отговоря добре.Омотавам ума/акъла на някого. Карам някого да се увлече по мене, да се влюби.

омотая

омота̀еш, мин. св. омота̀х, мин. прич. омота̀л, св.вж. омотавам.

омофон

мн. омофо̀ни, (два) омофо̀на, м. Спец. В езикознанието — дума, която се изговаря еднакво с друга дума, но се пише различно и има различно значение.

омраза

ж., само ед. Чувство на силна вражда; ненавист.

омразен

омра̀зна, омра̀зно, мн. омра̀зни, прил. Който предизвиква омраза. Омразни хора.
Омразни билки. — Билки, които се използват от магьосници, за да предизвикат омраза.

омръзвам

омръ̀зваш, несв. и омръзна, св.; На кого. Ставам досаден, отегчавам, опротивявам. Омръзнах им с молбите си.
омръзва ми/омръзне ми. — Дотяга ми, става ми отегчително. Омръзна ми да чакам.

омръзна

омръ̀знеш, мин. св. омръ̀знах, мин. прич. омръ̀знал, св.вж. омръзвам.

омфалит

мед. Възпаление на кожата и подкожната тъкан в областта на пъта. Най-често се среща у новородени.

омфалорагия

мед. Кръвотечение от пъпа.

омфалотомия

мед. Прерязване на пъпната връв.

омфалофлебит

мед. Възпаление на вените на пъпа.

омъжа

омъ̀жиш, мин. св. омъ̀жих, мин. прич. омъ̀жил, св.вж. омъжвам.

омъжвам

омъ̀жваш, несв. и омъжа, св.; кого. Задомявам девойка, намирам ѝ мъж; женя. Баща ѝ я омъжи за него.
омъжвам се/омъжа се. — За жена — сключвам брак; оженвам се. Омъжих се преди две години.

омърлуша се

омърлу̀шиш се, мин. св. омърлу̀ших се, мин. прич. омърлу̀шил се, св.вж. омърлушвам се.

омърлушвам се

омърлу̀шваш се, несв. и омърлу̀ша се, св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат.

омърся

омърсѝш, мин. св. омърсѝх, мин. прич. омърсѝл, св.вж. омърсявам.

омърсявам

омърся̀ваш, несв. и омърся, св.; какво/кого. Правя да стане мръсен; нацапвам.
омърсявам се/омърся се. 1.Диал. Вземам малко от храна; опитвам. Поне се омърси, като не искаш да ядеш.
2. Диал. Ям блажна храна през пости. 3. Омърсявам себе си; нацапвам се. 4. Прен. Осквернявам се, намърсявам се.

оназ

вж. онзи.

онази

вж. онзи.

онака

нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак.

онакъв

онака̀ва, онако̀ва, мн. онакѝва, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е.

онанизъм

м., само ед. Самозадоволяване на полово влечение чрез дразнене на половите органи.

оная

вж. онзи.

онбашия

мн. о̀нбашии, м. ист. Полицейски началник в малък град през турско време.

ондулация

мн. ондула̀ции, ж.
1. Къдрене на косите вълнообразно.
2. Вълнообразно движение.

ондулирам

ондулѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Къдря коса така, че да стане на вълни.

оневиня

оневинѝш, мин. св. оневинѝх, мин. прич. оневинѝл, св.вж. оневинявам.

оневинявам

оневиня̀ваш, несв. и оневиня, св.; Кого. Признавам за невинен; оправдавам.

онези

вж. онзи.

онемея

онемѐеш, мин. св. онемя̀х, мин. прич. онемя̀л, св.вж. онемявам.

онемявам

онемя̀ваш, несв. и онемея, св.
1. Ставам ням, загубвам способност да говоря. След силния стрес детето онемя.
2. Замълчавам поради объркване или незнание.
3. Прен. Преставам да издавам звук. След смъртта на стареца воденицата онемя.

онеправдавам

онеправда̀ваш, несв. и онеправдая, св.; Кого. Постъпвам несправедливо с някого, причинявам неправда.

онеправдая

онеправда̀еш, мин. св. онеправда̀х, мин. прич. онеправда̀л, св. вж. онеправдавам.

онзи

и оня, она̀зи или съкр. разг. она̀з и она̀я, онова̀ и разг. ону̀й, мн. онѐзи или съкр. разг. онѐз и онѝя, показ. мест. 1. При посочване на лице или предмет, които са извън обсега на участниците в речевия акт. Подай ми онази книга! Чие е онова дете? 2. При посочване на по-отдалечено лице или предмет от говорещия в противовес на друго лице или предмет. Тази книга ми я дай, а оная я остави на рафта.
3. При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. Ония хора пак идваха. 4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение. Какво искаше оня? Какви бяха ония?
Онзи/оня ден.Разг. Завчера.
Онази/оная вечер/сутрин.Разг. По-миналата вечер/сутрин.
Оня свят.Разг. Задгробният живот. И на оня свят бял ден да не видиш!

оникс

м., само ед. Минерал с редуващи се разноцветни пластове, който е разновидност на ахата.

онихауксис

мед. Задебеляване на ноктите, хипертрофия на ноктите без деформация.

онихогрипоза

мед. Задебелени, увеличени и изкривени нокти като на граблива птица. Най-често се среща на палеца на крака. Наблюдава се при микози, сифилис и др.

онихомикоза

мед. Микотично заболяване на ноктите. Най-често се причинява от Trichophyton rubrum. Характеризира се с поява на жълтеникаво петно върху нокътната плочка, която задебелява, става чуплива и се разрушава.

онихорексис

мед. Повишена чупливост на ноктите, напр. при чернодробни заболявания, ендокринни нарушения, смущения в минералната обмяна (желязо и др. ), химични въздействия и др.

онихосхиза

мед. Разслояване на нокътните пластинки, хоризонтално или надлъжно нацепване на ноктите.

онколог

мн. онколо̀зи, м. Лекар, специалист по онкология.

онкологичен

вж. онкология

онкология

ж., само ед.
1. Спец. Наука за туморите и лечението им.
2. Болнично заведение, в което се лекуват болни с туморни образувания.
прил. онкологичен, онкологѝчна, онкологѝчно, мн. онкологѝчни. Онкологичен диспансер.

ономастика

ж., само ед. Спец.
1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена.
2. Съвкупността от всички собствени имена в един език.
прил. ономастѝчен, ономастѝчна, ономастѝчно, мн. ономастѝчни. Ономастични изследвания.

ономатопея

мн. ономатопѐи, ж. Спец.
1. Образуване на думи чрез звукоподражание.
2. Дума, образувана чрез звукоподражание.

онтогенеза

мн. онтогенѐзи, ж. Спец. Индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени.

онтологизъм

Идеалистическо философско направление, което смята, че идеите съществуват отделно от предметите и преди тях.

онтология

ж., само ед. Спец. Философско учение за битието, за основните начала на света.

онуй

вж. онзи.

оня

вж. онзи

оня ден

Денят преди вчера. вж. други ден

оогенеза

ж., само ед. Спец. Образуване на яйце.

ооспора

мн. ооспо̀ри, ж. Спец. Едноклетъчна спора у някои водорасли и гъби.

оофорит

мед. Възпаление на яйчника.

опадам

опа̀даш, св.вж. опадвам.

опадвам

опа̀дваш, несв. и опадам, св. За части на растения, за коса, за косми и др. — откъсвам се, отделям се; окапвам. Листата на дърветата опадаха през есента. Козината на кучето опада от някаква болест.

опазвам

опа̀зваш, несв. и опазя, св.; Кого, какво. Пазя до определено време. Опазих къщата от крадци.
Опазил ме бог/господ. — Възклицание при възможност да се случи нещо неприятно или за израз на ирония. Как ще вляза сама в заключена къща! Опазил ме бог!

опазя

опа̀зиш, мин. св. опа̀зих, мин. прич. опа̀зил, св.вж. опазвам.

опак

о̀пака, о̀пако, мн. о̀паки, прил. Разг.
1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена.
2. Обратен, противоположен. Удари го с опаката страна на ръката си.
Опаката страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.

опаковам

опако̀ваш, несв. и св.; Какво. Правя на пакет. Опакова ли красиво подаръка?

опаковка

мн. опако̀вки, ж.
1. Увиване, правене нещо на пакет. Цех за опаковка.
2. Това, в което е опаковано нещо; обвивка. Хартиена опаковка.

опаковъчен

опако̀въчна, опако̀въчно, мн. опако̀въчни, прил.
1. Който служи за опаковка. Опаковъчни материали.
2. В който се прави опаковка. Опаковъчен цех.

опал

м., само ед.
1. Прозрачен минерал с млечносин до жълтеникавобял оттенък, считан за скъпоценен. Пръстен с опал.
2. Прозрачна ефирна тъкан. Рокля от опал.

опалвам

опа̀лваш, несв. и опаля, св.; Какво. Обгарям повърхността на нещо. Опали пещта.

опаля

опа̀лиш, мин. св. опа̀лих, мин. прич. опа̀лил, св.вж. опалвам.

опандизвам

опандѝзваш, несв. и опандизя, св.; Кого. Разг. и Жарг. Вкарвам в затвора.

опандизя

опандѝзиш, мин. св. опандѝзих, мин. прич. опандѝзил, св.вж. опандизвам.

опарвам

опа̀рваш, несв. и опаря, св.; Кого, какво. Парвам. Опари пръстите си.
опарвам се/опаря се. 1. — Парвам себе си с нещо горещо. Опарих се с кафето.
2. Преживявам нещо неприятно, изживявам последиците от премеждие. Аз вече се опарих и не му вярвам.
Като опарен. — Изведнъж, много бързо, изплашено. Подскочи като опарен.

опарича

да се опарича, опаричиш се, мин. св. опаричих се, мин. прич. опаричил се, св. — вж. опаричвам се.

опарича се

опарѝчиш се, мин. св. опарѝчих се, мин. прич. опарѝчил се, св.вж. опаричвам се.

опаричвам се

опарѝчваш се, несв. и опарѝча се, св. Снабдявам се, сдобивам се с пари.

опаря

опа̀риш, мин. св. опа̀рих, мин. прич. опа̀рил, св.вж. опарвам.

опаса

опасѐш, мин. св. опа̀сох, мин. прич. опа̀съл, св.вж. [[опасвам 1 ._

опасвам

опа̀сваш, несв. и опаса, св.; Какво. За животно — паса докрай, изяждам с пасене всичко. Овцете опасоха градината.



опа̀сваш, несв. и опаша, св.
1. Кого, какво. Връзвам, запасвам. Опаса престилка.
2. Какво. Заграждам от всички страни. Екваторът опасва земното кълбо. Река Янтра опасва Велико Търново.

опасен

опа̀сна, опа̀сно, мн. опа̀сни, прил. Който предизвиква нещастие, вреда. Опасна болест. Опасен завой.

опасение

мн. опасѐния, ср. Чувство на тревога, страх, безпокойство; предчувствие за опасност. Докторът има опасения, че положението му ще се влоши.

опасност

опасността̀, мн. опа̀сности, ж. Възможност да се случи нещо неприятно; беда, заплаха. Има опасност от свличане на земни пластове.

опасявам се

опася̀ваш се, несв. Изпитвам опасения; боя се, страхувам се. Опасявам се, че няма да успеем.

опаша

опа̀шеш, мин. св. опа̀сах, мин. прич. опа̀сал, св.вж. [[опасвам 2 ._

опашат

опаша̀та, опаша̀то, мн. опаша̀ти, прил. Който е с опашка. Опашати земноводни.
Опашата лъжа.Разг. Много голяма лъжа.
Опашата звезда. — Комета.

опашка

мн. опа̀шки, ж.
1. У животните — израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си.
2. У птиците — група пера в задната част на тялото. Паунът разпери красивата си опашка.
3. На летателен апарат или влак — задна част. Опашката на самолета беше празна.
4. Дръжка, която свързва плода със стъблото. Откъсни зелените опашки на черешите.
5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. Пред магазина има опашка.
6. Задната част на нещо. В опашката на хорото.
7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. Вържи косата ѝ на опашка.
8. Прен. Преследвач.
Въртя опашка. 1. — Подмазвам се.
2. Пренебр. За жена — с нисък морал съм.
Духвам под опашката.Разг. Изгонвам някого.
Има си крушка опашка. — Съществува причина, повод за нещо.
На опашката съм. — Последен съм, изоставам.
Плюя под опашката (на някого).Разг. Изгонвам.
С подвита опашка. — Разобличен, засрамен.
Хващам за опашката (някого или нещо).Ирон. Не мога да стигна някого или нещо; претърпявам неуспех.

опвам

о̀пваш, несв. и опна, св. Разг. Опъвам.

опека

мн. опѐки, ж. Грижа за недееспособни лица или за малолетни. Вземам под опека. Родителска опека.



опечѐш, мин. св. опѐкох, мин. прич. опѐкъл, св.вж. опичам.

опекун

мн. опеку̀ни, м.
1. Лице, на което е дадена опека върху някого.
2. Разг. Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява.
прил. опекунски, опеку̀нска, опеку̀нско, мн. опеку̀нски.

опекунка

мн. опеку̀нки, ж. Жена опекун.

опекунски

вж. опекун

опело

мн. опела̀, ср. Църковен обред при погребение.

опепеля

опепелѝш, мин. св. опепелѝх, мин. прич. опепелѝл, св.вж. опепелявам.

опепелявам

опепеля̀ваш, несв. и опепеля, св.; какво. Покривам с пепел.

опера

мн. о̀пери, ж.
1. Музикално-драматическо произведение, предназначено за изпълнение на сцена.
2. Театър, в който се представя такова произведение. Чакай ме пред операта.
3. Трупа, група певци и музиканти, които представят такова произведение. В града гостува плевенската опера.



оперѐш, мин. св. опра̀х, мин. прич. опра̀л, св. — вж. [[опирам 1 ._

операбилен

мед. Състояние, което може да бъде лекувано чрез хирургична операция.

оперативен

оператѝвна, оператѝвно, мн. оператѝвни, прил.
1. Спец. Който се отнася до военни операции (действия). Оперативна задача.
2. Който непосредствено осъществява временна задача. Оперативен щаб.
3. Който своевременно извършва нещо; деен. Оперативно ръководство.
4. Който е свързан с медицинска операция. Оперативна намеса.

оперативка

мн. оператѝвки, ж. Разг. Кратко работно съвещание по актуални въпроси.

оператор

мн. опера̀тори, м.
1. Лекар, който извършва операции; хирург.
2. Лице, което заснима филм.
3. Лице, което ръководи различни производствени процеси или работи с машини. Оператор на електронноизчислителни машини.
прил. операторски, опера̀торска, опера̀торско, мн. опера̀торски.

операторски

вж. оператор

операционализъм

Направление във философията на науката през 30—40-те години на ХХ в. , според което значението на всяко истинско научно понятие трябва да може да бъде представено във вид на поредица от реални операции (предимно измервателни), фиксиращи съответната характеристика на обекта.

операционен

операцио̀нна, операцио̀нно, мн. операцио̀нни, прил. Който се отнася до операция. Операционна зала (в болница и банка). Операционна бележка.

операция

мн. опера̀ции, ж.
1. Медицинска помощ, изразяваща се в непосредствено механическо въздействие върху болни тъкани и органи чрез изрязване. Правя сърдечна операция.
2. Военни действия, подчинени на определена цел. Настъпателна операция.
3. Действие на охранителните органи с оглед опазване на вътрешния ред и правата на гражданите. Полицейска операция.
4. Извършване на определена задача в рамките на цялостен процес. Извършват се няколко операции за сглобяване на цялата машина.
5. Съвкупност от действия. Спасителна операция. Математическа операция.
6. Финансови действия, свързани с търговия или банково дело. Финансови операции.
Операция суап/Суапова операция.Спец. В банковото дело — конверсия на външен дълг в капитал.

оперен

о̀перна, о̀перно, мн. о̀перни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.



опѐрена, опѐрено, мн. опѐрени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък.
същ. опѐреност, опереността̀, ж.

оперение

мн. оперѐния, ср. Покритие от пера у птиците. Кълвачът е с пъстро оперение.

оперета

мн. оперѐти, ж. Комична опера, в която пеенето се редува с говорене и танци.
прил. оперетен, оперѐтна, оперѐтно, мн. оперѐтни.

оперетен

вж. оперета

оперирам

оперѝраш, несв. и св.
1. Извършвам хирургическа, военна или финансова операция.
2. Прен. С Какво. Ползвам се от нещо при изводи или за доказателство; действам, боравя. Оперирам с факти.

опетлам

~ се
Диал.
обърквам се, закъсвам

опетлан

обл.
замотан, овързан

опетня

опетнѝш, мин. св. опетнѝх, мин. прич. опетнѝл, св.вж. опетнявам.

опетнявам

опетня̀ваш, несв. и опетня, св.; кого/какво. Петня, осрамвам, опозорявам. Опетни името си.
опетнявам се/опетня се. — Опетнявам себе си.

опечаля

опечалѝш, мин. св. опечалѝх, мин. прич. опечалѝл, св.вж. опечалявам.

опечалявам

опечаля̀ваш, несв. и опечаля, св.; кого. Предизвиквам печал; наскърбявам, натъжавам.
опечалявам се/опечаля се. — Изпълвам се с печал.

опея

опѐеш, мин. св. опя̀х, мин. прич. опя̀л, св.вж. опявам.

опиат

мн. опиа̀ти, (два) опиа̀та, м.
1. Спец. Лечебно средство с опий.
2. Вещество, което опива. Използва цигарите като опиат.

опивам

опѝваш, несв. и опия, св.
1. Кого. Давам на някого да пие алкохол или други вещества, докато стане пиян.
2. За спиртни напитки — мога да правя човек пиян.
3. Прен. Кого. Замайвам, пленявам с качествата си. Красотата ѝ го опи.
опивам се/опия се. 1. — Ставам пиян.
2. Замайвам се, опиянявам се.

опий

о̀пият, о̀пия, само ед.,м.
1. Изсушен млечен сок от неузрели макови глави, употребяван като наркотично средство и лекарство.
2. Прен. Всичко, което може да опияни или замъгли съзнанието на човека.

опилвам

опѝлваш, несв. и опиля, св.; какво. Изглаждам повърхност с пила.

опиля

опилѝш, мин. св. опилѝх, мин. прич. опилѝл, св. — вж. опилвам.

опинци

само мн. Диал. Цървули.
Ще хвана на босия опинците.Ирон. Никого няма да заловя, да намеря.
Стягам си опинците. — Готвя се за път.

опипам

опѝпаш, св.вж. опипвам.

опипвам

опѝпваш, несв. и опипам, св.
1. Кого, какво. Преценявам чрез пипане; пипам от всички страни. Опипа крака му, за да разбере има ли счупено.
2. Какво. Внимателно проучвам, разузнавам. Опипва възможността да се наложи.
3. Разг. Ограбвам.

опипом

нареч. С пипане, пипнешком.

опирам

опѝраш, несв. и опера, св.; какво. Пера докрай; изпирам. Опрах мръсните дрехи.
Опирам пешкира.Разг. Изтърпявам лошите последствия от нещо, карат ми се за чужда вина.



опѝраш, несв. и опра, св.
1. Досягам до нещо; допирам. Дървото опира в прозорците.
2. Достигам нещо, което не позволява по-нататъшно движение. Кладенецът опря в каменен пласт.
3. Какво. Поставям нещо изправено до друго. Опря стълбата до къщата.
опирам се/опра се. 1. — Облягам се, крепя се о нещо или някого.
2. Прен. Надявам се на нещо или на някого. За да решиш задачата, трябва да се опреш на старите си знания.
3. Прен. Противопоставям се, противя се.
Опря ножът в кокала. — Настъпи решителният момент, пределът, когато не може да се търпи повече.
Опирам о камък. — Натъквам се на сериозни пречки, претърпявам неуспех.

опис

мн. о̀писи, (два) о̀писа, м.
1. Списък от отчетни, инвентаризирани предмети. Приемам помещението по опис.
2. Описване на вещи.

описание

мн. описа̀ния, ср.
1. Описване.
2. Съчинение, в което се излагат качествата на предмет или лице. Направи точно описание на местността.

описателен

описа̀телна, описа̀телно, мн. описа̀телни, прил. Който съдържа описание на нещо или е свързан с него. Описателна част от изследване. Описателна граматика.

описвам

опѝсваш, несв. и опиша, св.
1. Кого, какво.
1. Разказвам подробно устно или писмено. Описа пътуването си.
2. Какво. Систематично излагам сведения за състава и особеностите на нещо. Описвам старобългарски ръкопис.
3. Правя списък на имущество на длъжник.
4. Какво. Ограждам, очертавам, правя линия.
5. Извършвам някакво движение като линия или кръг. Падащата звезда описа дъга на небосклона.

опистотонус

мед. Тоничен гърч на екстензорните мускули на гърба, поради което тялото е извито като дъга и се опира само на тила и петите. Наблюдава се при тетанус, отравяне със стрихнин и др.

опит

мн. о̀пити, (два) о̀пита, м.
1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит.
2. Възпроизвеждане на някакво явление с цел да се провери твърдение или предположение или да се илюстрира процес. Химически опити.
3. Пробно осъществяване на нещо; проверка (за годност, здравина и др.). Първи творчески опити.
4. Действие за осъществяване на нещо. Щангистите имат право на три опита в движение.

опитам

опѝташ, св.вж. опитвам.

опитвам

опѝтваш, несв. и опитам, св.
1. Какво. Консумирам нещо в малко количество, за да разбера вкуса му. Опитах супата.
2. Проверявам качествата или възможностите на нещо.
3. Правя опит (във 2, 3 и 4 знач.) или усилие.
опитвам се/опитам се. — Правя опит или усилие. Опитах се да победя.

опитен

о̀питна, о̀питно, мн. о̀питни, прил.
1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург.
2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле.
Опитно зайче.Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите.
същ. опитност, опитността̀, ж. (в 1 знач.).

опитност

вж. опитен

опитомя

опитомѝш, мин. св. опитомѝх, мин. прич. опитомѝл, св.вж. опитомявам.

опитомявам

опитомя̀ваш, несв. и опитомя, св.
1. Какво. Приучвам диво животно към поведение на питомно. Опитоми едно мече.
2. Прен. Разг. Кого. Правя по-културен, по-възпитан.

опиум

м., само ед. Опий.
прил. опиумен, о̀пиумна, о̀пиумно, мн. о̀пиумни.

опиумен

вж. опиум

опичам

опѝчаш, несв. и опека, св.
1. Какво. Пека нещо, докато стане готово. Опече ли хляба?
2. Прен. Кого. Изгарям, прежурям, обгарям кожата.
3. Прен. Разг. Изучавам, усвоявам добре.
Опичай си ума!Разг. Внимавай, бъди благоразумен!
Опичам си работата.Разг. Осигурявам успешния край на нещо, започнато от мене.

опиша

опѝшеш, мин. св. опѝсах, мин. прич. опѝсал, св.вж. описвам.

опия

опѝеш, мин. св. опѝх, мин. прич. опѝл, св.вж. опивам.

опиянение

мн. опиянѐния, ср.
1. Въздействие от нещо, което опива, замайва. Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение.
2. Състояние на омайване, замайване от силно чувство. С опиянение слушаше думите ѝ.

опиянча се

опия̀нчиш се, мин. св. опия̀нчих се, мин. прич. опия̀нчил се, св.вж. опиянчвам се.

опиянчвам се

опия̀нчваш се, несв. и опия̀нча се, св. Разг. Ставам пияница, пропивам се.

опияня

опиянѝш, мин. св. опиянѝх, мин. прич. опиянѝл, св.вж. опиянявам.

опиянявам

опияня̀ваш, несв. и опияня, св.; кого. Правя да стане като пиян, омайвам.
опиянявам се/ опияня се. — Изпадам в опиянение; самозабравям се, главозамайвам се. Говореше и все повече се опияняваше от собственото си красноречие.

оплаквам

опла̀кваш, несв. и оплакна, св.; Какво. Измивам, като обливам с вода. Оплакна ръцете си с изворна вода.
Оплакна си гърлото/устата.Разг. Пия малко от нещо.
Оплаквам си очите.Разг. Чувствам наслаждение от нещо, което виждам.



опла̀кваш, несв. и оплача, св.; Кого, какво. Скърбя за някого или нещо, окайвам с плач. Оплакаха мъртвеца.
оплаквам се/оплача се. 1. — Изказвам страданията си. Оплаквам се от главоболие. От какво се оплаквате?
2. Изказвам недоволство, несъгласие. Оплаках се пред началника си от своя колега.
Оплаквам си дните.Разг. Вайкам се за постигналите ме несполуки и нещастия.
Жив да ме оплачеш. — В много окаяно състояние съм.

оплакване

мн. опла̀квания, ср.
1. Само ед. Плач по мъртвец.
2. Възражение, жалба. Правя оплакване. Пиша оплакване.

оплакна

опла̀кнеш, мин. св. опла̀кнах, мин. прич. опла̀кнал, св.вж. [[оплаквам 1 ._

оплача

опла̀чеш, мин. св. опла̀ках, мин. прич. опла̀кал, св.вж. [[оплаквам 2 ._

оплевя

оплевѝш, мин. св. оплевѝх, мин. прич. оплевѝл, св.вж. оплевявам.

оплевявам

оплевя̀ваш, несв. и оплевя, св.; какво. Плевя докрай; почиствам с плевене пространство. Оплевих градината.

оплезвам

оплѐзваш, несв. и оплезя, св.; какво. Показвам (езика си).
оплезвам се/оплезя се. 1. — Показвам езика си.
2. Разг. Дразня някого с плезене.
Оплезих език.Разг. Много се изморих.

оплезя

оплѐзиш, мин. св. оплѐзих, мин. прич. оплѐзил, св.вж. оплезвам.

оплескам

оплѐскаш, св. — вж. оплесквам.

оплесквам

оплѐскваш, несв. и оплескам, св.
1. Кого, какво. Нацапвам докрай. Оплеска дрехите си с кал.
2. Разг. Какво. Изяждам докрай.
оплесквам се/оплескам се. — Нацапвам се, измърсявам се.• Оплесквам я/го. Разг. Попадам в тежко, неблагоприятно положение.

оплета

оплетѐш, мин. св. оплѐтох, мин. прич. оплѐл, св.вж. оплитам.

оплешивея

оплешивѐеш, мин. св. оплешивя̀х, мин. прич. оплешивя̀л, св.вж. оплешивявам.

оплешивявам

оплешивя̀ваш, несв. и оплешивея, св. Ставам плешив, олисявам.

оплитам

оплѝташ, несв. и оплета, св.; Какво.
1. Плета около нещо; изплитам, плета докрай. Оплете дамаджаната. Ще му оплета едни ръкавици.
2. Кого. Обърквам, омотавам. Оплете го в мрежите си. Оплете го с неясни въпроси.
оплитам се/оплета се. 1. — Омотавам се, заплитам се, увивам се. Рибата се оплете в мрежата.
2. Прен. Обърквам се, не мога да се оправя. Оплете се в собствените си лъжи.

оплодя

оплодѝш, мин. св. оплодѝх, мин. прич. оплодѝл, св.вж. оплодявам.

оплодявам

оплодя̀ваш, несв. и оплодя, св.; какво/кого. Правя да се появи зародиш или плод у човек, животно или растение.

оплождам

опло̀ждаш, несв. Оплодявам.

оплождане

мед. Процес на сливане на две хаплоидни клетки — яйцеклетка и сперматозиод и образуване на диплоидна клетка — зигота.

оплювам

оплю̀ваш, несв. и оплюя, св.
1. Кого, какво. Осрамвам, опозорявам; силно порицавам. Оплюха него и идеята му.
2. Какво. За мухи — оставям следи върху нещо. Мухите оплюха огледалото.

оплюя

оплю̀еш, мин. св. оплю̀х, мин. прич. оплю̀л, св.вж. оплювам.

опна

о̀пнеш, мин. св. о̀пнах, мин. прич. о̀пнал, св.вж. опвам.

оповестя

оповестѝш, мин. св. оповестѝх, мин. прич. оповестѝл, св.вж. оповестявам.

оповестявам

оповестя̀ваш, несв. и оповестя, св.; Какво. Съобщавам на всички, разгласявам. Оповестиха резултатите от изборите.

оповивам

оповѝваш, несв. и оповия, св.; кого/какво. Повивам докрай (бебе). Оповиха бебето в чисти пелени.

оповия

оповѝеш, мин. св. оповѝх, мин. прич. оповѝл, св.вж. оповивам.

опожаря

опожарѝш, мин. св. опожарѝх, мин. прич. опожарѝл, св.вж. опожарявам.

опожарявам

опожаря̀ваш, несв. и опожаря, св.; Какво. Унищожавам с огън. Завистници опожариха къщата му.

опозиционен

опозицио̀нна, опозицио̀нно, мн. опозицио̀нни, прил.
1. Който е свързан с опозицията или ѝ принадлежи. Опозиционен печат.
2. Който се противопоставя; враждебен, непримирим. Опозиционна проява.

опозиционер

мн. опозиционѐри, м.
1. Член на опозиционна партия.
2. Вечен противник на решение или предложение.

опозиционерка

мн. опозиционѐрки, ж. Жена опозиционер.

опозиция

мн. опозѝции, ж.
1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/партии, които не са на власт. Предложение на парламентарната опозиция.
3. Спец. В езикознанието — противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях. Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.

опознавам

опозна̀ваш, несв. и опозная, св.; Кого, какво. Запознавам се добре с някого или нещо. Опозна хората и бита им.

опозная

опозна̀еш, мин. св. опозна̀х, мин. прич. опозна̀л, св. — вж. опознавам.

опозоря

опозорѝш, мин. св. опозорѝх, мин. прич. опозорѝл, св.вж. опозорявам.

опозорявам

опозоря̀ваш, несв. и опозоря, св.; Кого, какво. Излагам на позор; опетнявам, осрамвам.
опозорявам се/опозоря се. — Силно се излагам, дискредитирам; опетнявам се, осрамвам се.

оползотворя

оползотворѝш, мин. св. оползотворѝх, мин. прич. оползотворѝл, св.вж. оползотворявам.

оползотворявам

оползотворя̀ваш, несв. и оползотворя, св.; какво. Извличам полза от нещо непотребно. Оползотворявам отпадъците.

опомвам се

опо̀мваш се, несв. Опомням се.

опомня се

опо̀мниш се, мин. св. опо̀мних се, мин. прич. опо̀мнил се, св.вж. опомням се.

опомням се

опо̀мняш се, несв. и опо̀мня се, св. Идвам на себе си, съвземам се. Когато се опомних, бях в болницата.

опонент

мн. опонѐнти, м.
1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.

опонирам

опонѝраш, несв. и св.; На кого. Противопоставям се на мнение, възразявам.

опора

мн. опо̀ри, ж.
1. Място или предмет, на който се закрепва нещо.
2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опора за родителите си.

опорак

мед. вж. мезентериум

опорен

опо̀рна, опо̀рно, мн. опо̀рни, прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка.

опороча

опорочѝш, мин. св. опорочѝх, мин. прич. опорочѝл, св.вж. опорочавам.

опорочавам

опороча̀ваш, несв. и опороча, св.
1. Кого. Правя да стане порочен. Богатството опорочава някои хора.
2. Какво. Правя нередно или неправилно; развалям. Побоите опорочиха хубавия празник.
опорочавам се/ опороча се. 1. — Добивам пороци; загубвам невинността си.
2. Равалям се, провалям се. Започнаха кавги и хубавата идея се опорочи.

опортюнизъм

м., само ед.
1. Приспособяване към условията на момента; приспособленчество, безпринципност.
2. Спогодба за извличане на временни облаги.
3. Политика на съглашателство.

опортюнист

мн. опортюнѝсти, м. Човек, който проявява или прилага опортюнизъм (в 1 и 3 знач.).

опортюнистка

мн. опортюнѝстки, ж. Жена опортюнист.

опошля

опошлѝш, мин. св. опошлѝх, мин. прич. опошлѝл, св.вж. опошлявам.

опошлявам

опошля̀ваш, несв. и опошля, св.; Какво. Правя нещо да стане пошло; развалям.

опра

опрѐш, мин. св. опря̀х, мин. прич. опря̀л, св.вж. [[опирам 2_ .

оправдавам

оправда̀ваш, несв. и оправдая, св.
1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда.
2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание.
3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства.
4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ.
оправдавам се/ оправдая се. 1. — Доказвам своята невинност или правота.
2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправдаха.

оправдание

мн. оправда̀ния, ср.
1. Само ед. Оправдаване.
2. Довод, доказателство, с които може да се обясни или извини нещо. Имаш ли някакво оправдание за закъснението?
3. Оправдателна присъда.

оправдателен

оправда̀телна, оправда̀телно, мн. оправда̀телни, прил. Който съдържа оправдание.

оправдая

оправда̀еш, мин. св. оправда̀х, мин. прич. оправда̀л, св.вж. оправдавам.

оправен

о̀правна, о̀правно, мн. о̀правни, прил. Разг.
1. Който не създава безредици или трудности.
2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.

оправя

опра̀виш, мин. св. опра̀вих, мин. прич. опра̀вил, св.вж. оправям.

оправям

опра̀вяш, несв. и оправя, св.
1. Какво. Привеждам в ред. Оправи косата си с ръка.
2. Какво. Отстранявам грешки или неясноти. Оправих всички стари сметки.
3. Кого. Упътвам, посочвам правилната посока.
4. Кого. Вразумявам, правя послушен. Не искам да те оправям с бой.
5. Жарг. Кого. За мъж — осъществявам полов акт с жена.
6. Разг. Кого, какво. Излекувам, оздравявам. Докторът го оправи със силни лекарства.
оправям се/оправя се. 1. — Намирам верния път. Трудно се оправих в непознатия град.
2. Оздравявам, изглеждам по-добре. След боледуването лесно се оправи и напълня.
3. Справям се с проблеми, преодолявам трудности. Живея зле, но ще се оправя.
4. За времето — става хубаво. Преди два дни валеше, но днес се оправи.
Оправям си линията. — Ставам по-елегантен, отслабвам.

опразвам

опра̀зваш, несв. и опразня, св.; Какво.
1. Правя да стане празен. Опразни джобовете си.
2. Отстранявам се, освобождавам от присъствието си. Трябва да опразните заразения район.

опразня

опра̀зниш, мин. св. опра̀зних, мин. прич. опра̀знил, св.вж. опразвам.

опрасвам

опра̀сваш, несв. и опрася, св.; какво. За свиня — раждам.
опрасвам се/опрася се. 1. — За свиня — раждам малки.
2. За прасенце — раждам се.

опрася

опра̀сиш, мин. св. опра̀сих, мин. прич. опра̀сил, св.вж. опрасвам.

опраша

опра̀шиш, мин. св. опра̀ших, мин. прич. опра̀шил, св.вж. опрашвам.

опрашвам

опра̀шваш, несв. и опраша, св.; Какво.
1. Покривам с прах, напрашвам.
2. За насекомо — пренасям цветен прашец от растенията и оплождам.

опрашване

мн. опра̀швания, ср. Спец. Оплождане на растителни цветове. В слънчогледовите блокове има нужда от допълнително опрашване.

опреда

опредѐш, мин. св. опрѐдох, мин. прич. опрѐл, св.вж. опридам.

определен

определѐна, определѐно, мн. определѐни, прил.
1. Твърдо установен. Получавам определено възнаграждение.
2. Който не допуска колебание; еднозначен, ясен. Давам определен отговор.
3. Известен, предполагаем. При определени условия ще приема.
4. Безусловен, очевиден, безспорен. Има определен напредък.

определение

мн. определѐния, ср.
1. Само ед. Определяне.
2. Обяснение, което разкрива същността, смисъла на някакво понятие; дефиниция.
3. Спец. В граматиката — второстепенна част на изречение, която пояснява съществително име, като означава негов признак. Съгласувано определение. Сказуемно определение.
4. Спец. Форма на съдебно решение по частен въпрос.

определеност

определеността̀, само ед., ж.
1. Качество на определен (в 1 и 2 знач.); ясност, точност.
2. Спец. Граматическо значение на имената за познатост или количествена изчерпаност, което се изразява с определителния член.

определителен

определѝтелна, определѝтелно, мн. определѝтелни, прил. Който служи за определение или съдържа определение.
Определителен член.Спец. В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.

определя

определѝш, мин. св. определѝх, мин. прич. определѝл, св.вж. определям.

определям

опредѐляш, несв. и определя, св.
1. Какво.Установявам с точност, изяснявам. Лекарят не можа да определи болестта му.
2. Какво. Посочвам точни обстоятелства на действие. Определих времето и мястото на срещата.
3. Какво. Давам словесно обяснение за същността на нещо; дефинирам.
4. Какво. Пресмятам, изчислявам, назначавам. Определям размера на глобата.
5. Какво. Обуславям, мотивирам. Културата на човека определя поведението му в обществото.
6. Кого, За какво. Назначавам на длъжност, избирам. Определям Петров за мой заместник.
определям се/определя се. 1. — Ставам ясен, определен.
2. Намирам положението си, мястото си, предпочитанията си. Трябва да се определиш с кого ще бъдеш по-нататък.

опреснителен

опреснѝтелна, опреснѝтелно, мн. опреснѝтелни, прил. Който води до опресняване. Опреснителен курс.

опресня

опреснѝш, мин. св. опреснѝх, мин. прич. опреснѝл, св.вж. опреснявам.

опреснявам

опресня̀ваш, несв. и опресня, св.
1. Какво. Правя да стане пресен; освежавам.
2. Прен. Какво. Възстановявам стари знания, припомням си ги и ги разширявам.

опретна

Диал.
да се заловя, да се захвана с нещо

опридам

опрѝдаш, несв. и опреда, св.; какво. Преда докрай; преда определено количество. Опреде всичката вълна.

оприлича

оприличѝш, мин. св. оприличѝх, мин. прич. оприличѝл, св.вж. оприличавам.

оприличавам

оприлича̀ваш, несв. и оприлича, св.; какво/кого, на какво/на кого. Възприемам нещо или някого като друго или друг; припознавам се. Отдалеко те оприличих на сестра ти. На какво ще оприличиш онази скала?

опримча

опрѝмчиш, мин. св. опрѝмчих, мин. прич. опрѝмчил, св.вж. опримчвам.

опримчвам

опрѝмчваш, несв. и опримча, св.; Кого, какво.
1. Овързвам с примки.
2. Улавям с примка, впримчвам.

опровергавам

опроверга̀ваш, несв. и опровергая, св.; Кого, какво. Доказвам, че дадено твърдение или допускане не е вярно. Опроверга обвиненията, отправени към него. Събитията го опровергаха.

опровергая

опроверга̀еш, мин. св. опроверга̀х, мин. прич. опроверга̀л, св.вж. опровергавам.

опровержение

мн. опровержѐния, ср.
1. Само ед. Опровергаване.
2. Съобщение, статия или изказване, с които се опровергава дадено твърдение.

опропастя

опропастѝш, мин. св. опропастѝх, мин прич. опропастѝл, св.вж. опропастявам.

опропастявам

опропастя̀ваш, несв. и опропастя, св.
1. Кого. Разорявам, унищожавам, съсипвам. Огромните разходи ще ме опропастят.
2. Какво. Провалям, правя неосъществим. Ранната му женитба опропасти всички планове на родителите му.

опростея

опростѐеш, мин. св. опростя̀х, мин. прич. опростя̀л, св.вж. [[опростявам 1 ._

опростя

опростѝш, мин. св. опростѝх, мин. прич. опростѝл, св.вж. опростявам 2 ._



опростѝш, мин. св. опростѝх, мин. прич. опростѝл, св.вж. [[опрощавам.

опростявам

опростя̀ваш, несв. и опростея, св. Ставам по-прост, оглупявам. Вместо да поумняваш, опростяваш.



опростя̀ваш, несв. и опростя̀ 1 , св.; Какво. Правя нещо по-просто, по-разбираемо, по-достъпно. Трябва да се опрости системата за обработка на документи.

опрощавам

опроща̀ваш, несв. и опростя̀ 2 , св.
1. Кого. Давам прошка за грехове. Господ ще опрости всички ни.
2. Какво. Освобождавам от задължение да се възстанови дълг. Опрощавам всички дължими суми.

опружа

опру̀жиш, мин. св. опру̀жих, мин. прич. опру̀жил, св.вж. опружвам.

опружвам

опру̀жваш, несв. и опружа, св.; Какво. Разг. Протягам, изтягам, изопвам. Опружил крака.

опръстеня

опръстенѝш, мин. св. опръстенѝх, мин. прич. опръстенѝл, св.вж. опръстенявам.

опръстенявам

опръстеня̀ваш, несв. и опръстеня, св.; Какво. Поставям пръстен — метална пластина с данни — на птица (или друго животно), за да се регистрира начинът ѝ на живот и миграцията.

опсонини

мед. Субстанции, които се свързват с чуждите частици и улесняват фагоцитозата им. Пример за опсонини са антителата и компонентите от системата на комплемента.

оптатив

м., само ед. Спец. В граматиката — желателно наклонение.

оптация

ж., само ед. Спец. Право за избор на поданство при преминаване на една територия към властта на друга държава.

оптик

мн. оптѝци, м.
1. Специалист по оптика.
2. Лице, което се занимава с производство и продажба на оптически уреди.

оптика

мн. о̀птики, ж.
1. Само ед. Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления.
2. Само ед. Съвкупността от уреди, които използват постиженията на тази наука. Завод за оптика.
3. Магазин за очила и други оптически уреди.

оптимален

оптима̀лна, оптима̀лно, мн. оптима̀лни, прил. Най-благоприятен, най-близък до желаното. Оптимални условия.

оптимизирам

оптимизѝраш, несв. и св.; Какво. Избирам най-добрия вариант от възможните, за да направя оптимален. Оптимизирам учебния процес.
същ. оптимизиране, ср.

оптимизиране

вж. оптимизирам

оптимизъм

м., само ед.
1. Спец. Философски възглед, според който светът се развива към по-добро, усъвършенства се.
2. Бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха, в бъдещето.

оптимист

мн. оптимѝсти, м.
1. Привърженик на оптимизма.
2. Човек, изпълнен с оптимизъм (във 2 знач.), с жизнерадост.

оптимистичен

оптимистѝчна, оптимистѝчно, мн. оптимистѝчни, прил. Който съдържа или изразява оптимизъм. Оптимистични прогнози.

оптимистически

оптимистѝческа, оптимистѝческо, мн. оптимистѝчески, прил. Оптимистичен.

оптирам

оптѝраш, несв. и св.
1. Извършвам оптация.
2. Избирам от няколко възможности една.

оптически

оптѝческа, оптѝческо, мн. оптѝчески, прил.
1. Който се отнася до оптика. Оптически прибори.
2. Зрителен, светлинен. Миражът е оптическа измама.

оптичка

мн. оптѝчки, ж. Жена оптик.

опус

мн. о̀пуси, (два) о̀пуса, м.
1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му.
2. Прен. Разг. Творба, съчинение.
3. Разг. Пренебр. Клевета, донос.

опустея

опустѐеш, мин. св. опустя̀х, мин. прич. опустя̀л, св.вж. опустявам.

опустоша

опустошѝш, мин. св. опустошѝх, мин. прич. опустошѝл, св.вж. опустошавам.

опустошавам

опустоша̀ваш, несв. и опустоша, св.
1. Какво. Правя нещо да стане пусто, да изглежда пустинно; нанасям голяма пакост, вреда. Ураганът опустоши големи територии.
2. Прен. Кого. Лишавам от духовни сили. Силните страсти опустошават човека.
3. Разг. Ирон. Изяждам в голямо количество, докрай; омитам. Бяха толкова гладни, че опустошиха чиниите за минути.

опустошение

мн. опустошѐния, ср.
1. Опустошаване. 2. Обикн. мн. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и под.) — като развалини, повреди и др. на природни и материални обекти.
3. Обикн. мн. Унищожаване на полезни или ценни предмети от човека. Страст към опустошения.

опустошител

опустошѝтелят, опустошѝтеля, мн. опустошѝтели, м. Това, което върши опустошение.

опустошителен

опустошѝтелна, опустошѝтелно, мн. опустошѝтелни, прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст.

опустявам

опустя̀ваш, несв. и опустея, св. Ставам пуст. Къщата им опустя, след като се преселиха в града.

опуша

опу̀шиш, мин. св. опу̀ших, мин. прич. опу̀шил, св.вж. опушвам.

опушвам

опу̀шваш, несв. и опуша, св.; Какво.
1. Изпълвам с дим, с пушек. Опушихте стаята с тия цигари!
2. Покривам със слой сажди. Димът от печката опуши тавана.
3. Консервирам чрез пушене, с одимяване. Опуши сланината, за да стане по-вкусна.

опущение

пропускане по недоглеждане, грешка

опция

мн. о̀пции, ж. Право, свобода на избор.

опъвам

опъ̀ваш, несв. и опъна, св.; Какво.
1. Тегля, дърпам, за да изправя или изгладя. Опъни покривката, защото се е набрала.
2. Протягам, изтягам. Опъна краката си под масата.
3. Прен. Извършвам тежка работа.
опъвам се/опъна се. 1. — Противя се, не се съгласявам. Колкото и да се опъваш, рано или късно ще се съгласиш.
2. Лягам за малко. Опъни се за 5 минути на дивана.
Опъвам каиша.Разг. Извършвам тежка работа; мъча се.
Опъвам краката.Грубо. Умирам.
Опъвам нервите (на някого).Разг. Ядосвам някого; правя го нервен.
Опъвам се като магаре на мост.Разг. Инатя се.
Опъвам уши от глад.Разг. Гладувам много.
Опъвам ушите (на някого).Разг. Карам се, мъмря.
Опъвам юздите (на някого).Разг. Проявявам строгост.

опълча

опъ̀лчиш, мин. св. опъ̀лчих, мин. прич. опъ̀лчил, св.вж. опълчвам.

опълчвам

опъ̀лчваш, несв. и опълча, св.; кого/какво, срещу кого/срещу какво. Противопоставям. Разногласията опълчиха децата срещу родителите.
опълчвам се/опълча се. — Противопоставям се твърдо на някого или нещо.

опълченец

мн. опълчѐнци, м.
1. ист. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 –
78. . Опълченците на Шипка.
2. Остар. Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.

опълчение

мн. опълчѐния, ср.
1. ист. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 –
78. .
2. Остар. Съвкупността от войници опълченци.

опън

м., само ед. Изпъване, изтягане. Въжето трябва да издържа на опън.

опъна

опъ̀неш, мин. св. опъ̀нах, мин. прич. опъ̀нал, св.вж. опъвам.

опържа

опъ̀ржиш, мин. св. опъ̀ржих, мин. прич. опъ̀ржил, св.вж. опържвам.

опържвам

опъ̀ржваш, несв. и опържа, св.; Какво. Пържа, колкото е необходимо. Опържих две яйца.

опърля

опъ̀рлиш, мин. св. опъ̀рлих, мин. прич. опъ̀рлил, св.вж. опърлям.

опърлям

опъ̀рляш, несв. и опърля, св.; Кого, какво.
1. Пърля докрай.
2. Изгарям с пламък. Опърли косата ѝ със свещта.
3. За слънце — обгарям. Слънцето го опърли.

опърничав

о̀пърничава, о̀пърничаво, мн. о̀пърничави, прил. Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен. Опърничави хора.
същ. опърничавост, опърничавостта̀, ж.

опърничавост

вж. опърничав

опърпам

опъ̀рпаш, св.вж. опърпвам.

опърпан

опъ̀рпана, опъ̀рпано, мн. опъ̀рпани, прил. Разг.
1. Окъсан. Опърпана книга. Опърпани дрехи.
2. За човек — с окъсани дрехи.
същ. опърпаност, опърпаността̀, ж.

опърпаност

вж. опърпан

опърпвам

вж. опърпам

опявам

опя̀ваш, несв. и опея, св.
1. Кого. Извършвам църковен обред при погребение.
2. Прен. Разг. На кого. Дотягам с настоятелно искане или натякване.

ора

орѐш, мин. св. ора̀х, мин. прич. ора̀л, несв.; Какво. Обработвам земята с рало, плуг, за да я подготвя за засяване. Днес ще орем големия блок.
Нито съм орал, нито съм копал.Разг. Не съм се трудил, получил съм наготово.
Ори, мели, яж.Разг. За работа, която изглежда лесна.

оракул

мн. ора̀кули, (два) ора̀кула, м.
1. Жрец, който предсказва бъдещето.
2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк.
прил. оракулски, ора̀кулска, ора̀кулско, мн. ора̀кулски.

оракулски

вж. оракул

орален

мед. Устен, отнасящ се до устата.

оран

оранта̀, само ед., ж.
1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран.
2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна в оранта.

орангутан

мн. ора̀нгутани, (два) ора̀нгутана, м.
1. Голяма човекоподобна маймуна.
2. Прен. Груб, грозен човек.

оранжада

мн. оранжа̀ди, ж.
1. Плодов сок от портокал.
2. Газирана безалкохолна напитка с аромат на портокал.

оранжев

ора̀нжева, ора̀нжево, мн. ора̀нжеви, прил. Който има цвят на портокал. Оранжева блуза.

оранжериен

вж. оранжерия

оранжерия

мн. оранжѐрии, ж. Отоплявано остъклено помещение за отглеждане на растения; парник.
прил. оранжериен, оранжерѝйна, оранжерѝйно, мн. оранжерѝйни. Оранжерийни краставици. Оранжерийни карамфили.

оратор

мн. ора̀тори, м.
1. Лице, което произнася реч.
2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво.
прил. ораторски, ора̀торска, ора̀торско, мн. ора̀торски. Ораторско майсторство.

оратория

мн. орато̀рии, ж. Спец. Голямо музикално произведение за солисти, ансамбъл, хор и оркестър с драматико-епичен характер, обикновено с религиозен или митичен сюжет.

ораторка

мн. ора̀торки, ж. Жена оратор.

ораторски

вж. оратор

ораторствам

ора̀торстваш, несв. Ирон. Държа се като оратор; говоря обширно.

ораторствувам

ора̀торствуваш, несв. Ораторствам.

орач

мн. ора̀чи, м. Човек, който оре земята.
прил. орачески, ора̀ческа, ора̀ческо, мн. ора̀чески.

орачески

вж. орач

орачка

мн. ора̀чки, ж. Жена орач.

орбита

мн. о̀рбити, ж.
1. Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството.
2. Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си.
3. Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.

орбитален

орбита̀лна, орбита̀лно, мн. орбита̀лни, прил. Който се намира в орбита около небесно тяло. Орбитален комплекс.

оргазъм

м., само ед. Сладострастно усещане на задоволяване при полов акт.

орган

мн. о̀ргани, (два) о̀ргана, м.
1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган.
2. Оръдие, средство. Телевизията е мощен орган за въздействие.
3. Държавно или обществено учреждение. Контролни органи.
4. Периодическо издание (вестник, списание и др.), което се поддържа от учреждение, партия, друга институция и представя техните интереси. Партиен орган. Орган на Народното събрание.



мн. о̀ргани, (два) о̀ргана, м. Голям клавишно-духов музикален инструмент, съставен от множество тръби, групирани по регистри.

организатор

мн. организа̀тори, м. Този, който организира нещо.
прил. организаторски, организа̀торска, организа̀торско, мн. организа̀торски. Организаторски талант.

организаторка

мн. организа̀торки, ж. Жена организатор.

организаторски

вж. организатор

организационен

организацио̀нна, организацио̀нно, мн. организацио̀нни, прил. Който се отнася до организация, до подготовката и провеждането на нещо. Организационен комитет.

организация

мн. организа̀ции, ж.
1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно провеждане на конференцията.
2. Обединение на хора, институции или държави според общи цели, интереси и др. Организация на обединените нации. Строителна организация.
3. Само ед. Организиране.

организирам

организѝраш, несв. и св.
1. Какво. Основавам, учредявам, създавам.
2. Какво. Подготвям, нагласявам. Организирам парти.
3. Кого, какво. Обединявам, сплотявам. Организирам съучениците си да отидем на екскурзия.
4. Привеждам в ред, разпределям. Трябва да организирам добре времето си.

организъм

мн. органѝзми, (два) органѝзъма, м.
1. Живо тяло със съгласувано действащи органи. Растителен организъм.
2. Съвкупността от физически и психически свойства на човека. Здрав организъм.
3. Прен. Единство със сложна организация. Обществен организъм.

органист

мн. органѝсти, м. Музикант, който свири на орган.

органистка

мн. органѝстки, ж. Жена органист.

органичен

органѝчна, органѝчно, мн. органѝчни, прил.
1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход.
2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство.
3. Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист.
4. Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения.
Органична химия.Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.

органически

органѝческа, органѝческо, мн. органѝчески, прил. Органичен.

органон

Оръдие за мислене или за научно изследване (за Аристотел логиката е такова оръжие).

оргия

мн. о̀ргии, ж. Разпуснато пиршество.

орда

мн. о̀рди, ж.
1. ист. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена.
2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда.

орден

мн. о̀рдени, (два) о̀рдена, м.
1. Метален знак за отличие, даван за особени заслуги. Орден за храброст.
2. Организация с определен устав и цели. Йезуитски орден.

орденоносец

мн. орденоно̀сци, м. Човек или организация, които са наградени с орден (в 1 знач.).

ордер

мн. о̀рдери, (два) о̀рдера, м. Спец. Писмено предписание или документ за получаване на нещо след предварителното му заплащане. Касов ордер.

ординарен

ордина̀рна, ордина̀рно, мн. ордина̀рни, прил. Остар.
1. Обикновен. Ординарен случай.
2. Редовен, щатен. Ординарен професор.

ординарец

мн. ордина̀рци, м. Истор. Войник, който е изпълнявал лични услуги или служебни поръчения на офицер; вестовой.

ордината

мн. ордина̀ти, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система.

ординатор

мн. ордина̀тори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение.

ордьовър

мн. ордьо̀ври, (два) ордьо̀въра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие.

оредея

оредѐеш, мин. св. оредя̀х, мин. прич. оредя̀л, св.вж. оредявам.

оредявам

оредя̀ваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя.

орежа

орѐжеш, мин. св. оря̀зах, мин. прич. оря̀зал, св.вж. орязвам.

орезил

правя някого резил; компрометирам

орезиля

орезилѝш, мин. св. орезилѝх, мин. прич. орезилѝл, св.вж. орезилявам.

орезилявам

орезиля̀ваш, несв. и орезиля, св.; Кого, какво. Разг. Правя за резил; компрометирам, осрамвам.
орезилявам се/орезиля се. — Ставам за резил; компрометирам се.

орел

мн. орлѝ, (два) орѐла, м.
1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности.
2. Прен. За смел, горд, силен човек.
Като орел на мърша.Разг. С настървение, алчно.
Орел, рак и щука. — Несговорни хора, които не могат да свършат някаква работа.
С орлите живея.Разг. Много дълго живея.

орен

о̀рна, о̀рно, мн. о̀рни, прил. Който се оре. Орна земя.

ореол

мн. орео̀ли, (два) орео̀ла, м.
1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб.
2. Сияние, блясък около светещо тяло или върху фотографска снимка.
3. Прен. Само ед. Слава, почит. С ореол на герой.

орех

мн. о̀рехи, (два) о̀реха, м.
1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове.
2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна.
3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво.
същ. умал. орехче, мн. о̀рехчета, ср.Играем си на орехи. Разг. Отнасям се несериозно към нещо.
Костелив орех. 1. — Човек, с когото трудно се работи.
2. Трудна, мъчна работа.

орехов

орехо̀ва, орехо̀во, мн. орехо̀ви и орехов, о̀рехова, о̀рехово, мн. о̀рехови, прил.
1. Който се отнася до орех (в 1 и 2 знач.). Орехово дърво. Орехови листа.
2. Който е направен от орех. Орехов сладкиш. Орехови мебели.
3. Който има цвят като дървесината на това дърво.

ореховка

мн. орехо̀вки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък.

орехче

мн. о̀рехчета, ср. 1. Малък орех.
2. Малка птичка; мушитрън.

орешак

мн. ореша̀ци, (два) ореша̀ка, м. Място, където растат много орехови дървета.

оригвам се

орѝгваш се, несв. и орѝгна се, св. Изкарвам въздух от стомаха през устата. След хранене трябва да изчакаш бебето да се оригне.

оригване

мед. Неволно шумно изкарване на газ от стомаха.

оригинал

мн. оригина̀ли, (два) оригина̀ла, м.
1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не копие от нея.
2. Прен. Своеобразен човек, който не прилича на другите; чудак.
Чета в оригинал. — Чета произведение на езика, на който е създадено.

оригинален

оригина̀лна, оригина̀лно, мн. оригина̀лни, прил.
1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина.
2. Самостоятелен, чужд на подражателността, неподправен. Оригинално мислене.
3. Своеобразен, чудат, интересен. Оригинален костюм.
същ. оригиналност, оригиналността̀, ж.

оригиналнича

оригина̀лничиш, мин. св. оригина̀лничих, мин. прич. оригина̀лничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да изглеждам интересен.

оригиналност

вж. оригинален

оригна се

орѝгнеш се, мин. св. орѝгнах се, мин. прич. орѝгнал се, св.вж. оригвам се.

ориенталец

мн. ориента̀лци, м.
1. Жител на Ориента.
2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента.

ориентализъм

м., само ед. Съвкупността от особеностите на народите от Ориента.

ориенталист

мн. ориенталѝсти, м. Учен, който се занимава с езика, културата, историята на източните народи.

ориенталистика

ж., само ед. Спец. Съвкупност от научни дисциплини, изследващи Ориента.

ориенталистка

мн. ориенталѝстки, ж. Жена ориенталист.

ориенталка

мн. ориента̀лки, ж. Жена ориенталец.

ориенталски

ориента̀лска, ориента̀лско, мн. ориента̀лски, прил.
1. Който е присъщ на Ориента или е свързан с него. Ориенталски стил. Ориенталски танци.
2. Който е присъщ на ориенталец.

ориентационен

вж. ориентация

ориентация

мн. ориента̀ции, ж.
1. Определяне на местоположението.
2. Способност, умение за определяне на местоположението. Нямам никаква ориентация.
3. Насоченост към определена цел или посока. Партията е с лява ориентация.
прил. ориентационен, ориентацио̀нна, ориентацио̀нно, мн. ориентацио̀нни.

ориентир

мн. ориентѝри, (два) ориентѝра, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране.

ориентирам

ориентѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Определям направление или местоположение.
2. Давам указания, помагам на някого да се справи с обстановка или задача. Ориентирай ме в новите задължения.
3. Насочвам, направлявам. България ориентира икономиката си към балканските страни.
ориентирам се. 1. — Определям местоположението си.
2. Осведомявам се, запознавам се.
3. Насочвам се към цел. Той се ориентира към лекарската професия.
същ. ориентиране, ср.

ориентиране

вж. ориентирам

ориентировъчен

ориентиро̀въчна, ориентиро̀въчно, мн. ориентиро̀въчни, прил.
1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване.
2. Приблизителен; предварително посочен. Кажи ми някаква ориентировъчна цена.

ориз

м., само ед.
1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна.
2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз.

оризар

ориза̀рят, ориза̀ря, мн. ориза̀ри, м. Човек, който произвежда ориз.

оризен

орѝзена, орѝзено, мн. орѝзени, прил. Оризов.

оризище

мн. орѝзища, ср. Площ, засята с ориз.

оризов

орѝзова, орѝзово, мн. орѝзови, прил.
1. Който се отнася до ориз (в 1 знач.). Оризови плантации.
2. Който съдържа ориз или е направен от ориз. Оризово брашно. Оризова ракия.

орис

ориста̀, само ед.,ж. Съдба, предопределение. Тежка орис.

орисам

орѝсаш, св.вж. орисвам.

орисвам

орѝсваш, несв. и орисам, св.; кого/какво. Предричам, предопределям бъдещето, определям съдбата. Вълшебниците я орисаха да бъде хубава, да пее прекрасно, да свири и да танцува.

орисия

мн. орисѝи, ж. Разг. Орис.

орисница

мн. орѝсници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат.

оркестрант

мн. оркестра̀нти, м. Музикант, който свири в оркестър.

оркестрантка

мн. оркестра̀нтки, ж. Жена оркестрант.

оркестрация

мн. оркестра̀ции, ж. Преработка на музикално произведение за изпълнение от оркестър.

оркестров

вж. оркестър

оркестър

мн. оркѐстри, (два) оркѐстъра, м.
1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Духов оркестър.
2. Място в театър между сцената и партера, където се разполагат музикантите.
прил. оркестров, оркѐстрова, оркѐстрово, мн. оркѐстрови. Оркестрова пиеса.

орлица

мн. орлѝци, ж. Женски орел.
Бдя като орлица (над нещо). — Пазя много зорко.

орлов

о̀рлова, о̀рлово, мн. о̀рлови и орлов, орло̀ва, орло̀во, мн. орло̀ви, прил. Който се отнася до орел. Орлово яйце.
Орлов поглед. — Силен поглед, много добро зрително възприятие.
Орлов нос. — Тънък гърбав нос, извит леко надолу.
Орлово гнездо. — Мъчнодостъпно място.

орляк

мн. орля̀ци, (два) орля̀ка, м.
1. Група събрали се на едно място птици. Орляк косове се спусна в лозето.
2. Спец. Група военни самолети, в която се организират нечетни на брой по-малки групи.
На орляци. — На групи.
Орляк деца. — Група деца, много деца.

орманкебап

м., само ед. Ястие, приготвено от ситно нарязано месо и подправки.

орнамент

мн. орнамѐнти, (два) орнамѐнта, м.
1. Украса от геометрически, растителни или животински елементи, която се поставя върху архитектурни, текстилни, печатни и други изделия. Блузата е избродирана с шевица с геометрични орнаменти.
2. Спец. В музиката — украсяващи мелодии, трели.

орнаментирам

орнаментѝраш, несв. и св.; Какво. Снабдявам с орнамент.

орнитоза

мед. вж. пситакоза

орнитолог

мн. орнитоло̀зи, м. Учен, специалист по орнитология.

орнитология

ж., само ед. Спец. Дял на зоологията, който изучава птиците.

орнитоложка

мн. орнитоло̀жки, ж. Жена орнитолог.

орография

ж., само ед. Спец. Наука за релефа на земната повърхност.
прил. орогра̀фски, орогра̀фска, орогра̀фско, мн. орогра̀фски.

ороним

Име на планина, връх, низина.
вж. топоним

оросителен

оросѝтелна, оросѝтелно, мн. оросѝтелни, прил. Който е предназначен за оросяване.

орося

оросѝш, мин. св. оросѝх, мин. прич. оросѝл, св.вж. оросявам.

оросявам

орося̀ваш, несв. и орося, св.; Какво.
1. Намокрям, напръсквам. Пот ороси челото му.
2. Изкуствено овлажнявам. Посевите се оросяват чрез напоителните канали.
3. Снабдявам с кръв. Мозъкът му не се оросява добре.

ортак

мн. орта̀ци, м. Разг. Съдружник.
прил. орташки, орта̀шка, орта̀шко, мн. орта̀шки. Орташка къща.
С дявола ортак ставам.Разг. Постъпвам нечестно или рисковано, за да постигна нещо.
Орташка кобила.Разг. Немарливо извършвана обща работа, неподдържан общ имот.

ортаклък

съдружие

орталок

вж. орталък

орталък

разг.
множество хора, тълпа, общество, свят

орташки

вж. ортак

ортография

ж., само ед. Правопис.
прил. ортогра̀фски, ортогра̀фска, ортогра̀фско, мн. ортогра̀фски.

ортодоксален

ортодокса̀лна, ортодокса̀лно, мн. ортодокса̀лни, прил.
1. Православен.
2. Прен. Който последователно се придържа към някое учение; последователен.

ортоепия

ж., само ед. Правоговор.
прил. ортоепѝчен, ортоепѝчна, ортоепѝчно, мн. ортоепѝчни.

ортопед

мн. ортопѐди, м. Лекар, специалист по ортопедия.

ортопедист

мн. ортопедѝсти, м. Ортопед.

ортопедичен

вж. ортопедия

ортопедически

вж. ортопедия

ортопедия

ж., само ед.
1. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с профилактика и лечение на деформации в костната система и на крайниците.
2. Отделение в болнично заведение, в което се лекуват деформации в крайниците.
прил. ортопедичен, ортопедѝчна, ортопедѝчно, мн. ортопедѝчни. Ортопедични обувки.
прил. ортопедически, ортопедѝческа, ортопедѝческо, мн. ортопедѝчески.

ортопнея

мед. Задух, който се появява в легнало положение и намалява или изчезва 3 до 5 минути, след като болният заеме седнало или изправено положение.

ортостатичен

мед. Свързан с изправеното положение на тялото.

оруелизъм

полит._ Манипулиране с факти с пропагандни цели, изопачаване на истината, особено в тоталитарното общество, където средствата за масова информация изцяло се контролират от официалните власти.

орхидея

мн. орхидѐи, ж.
1. Тропическо растение с красиви и ароматни цветове.
2. Цветовете на това растение.

орхиепидидимит

мед. Възпаление на тестиса и епидидима (надсеменника).

орхит

мед. Възпаление на тестиса. Най-често се причинява от стафилококи, стрептококи, E. coli, Proteus и др. Орхит може да възникне при някои инфекциозни заболявания — епидемичен паротит, бруцелоза и др.

оръдеен

оръдѐйна, оръдѐйно, мн. оръдѐйни, прил. Който се отнася до артилерийско оръдие. Оръдеен залп.

оръдие

мн. оръ̀дия, ср.
1. Техническо приспособление или уред, с който се извършва работа. Оръдие на труда.
2. Прен. Средство за постигане на цел. Той е оръдие в ръцете им.
3. Голямо огнестрелно оръжие; топ. Самоходно оръдие.

оръжеен

оръжѐйна, оръжѐйно, мн. оръжѐйни, прил. Който е свързан с изработване, ремонтиране и съхраняване на оръжие. Оръжеен завод. Оръжеен склад.

оръжейник

мн. оръжѐйници, м.
1. Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие.
2. Войник, който се грижи за изправността на оръжието във войскова част.

оръженосец

мн. оръжено̀сци, м.
1. ист. Средновековен воин, който носи оръжието на рицаря.
2. Прен. Верен помощник.

оръжие

мн. оръ̀жия, ср.
1. Средство, предмет за нападение или защита. Огнестрелно оръжие. Атомно оръжие.
2. Прен. Само ед. Средство за борба, за постигане на цел. Телевизията е могъщо оръжие.
Хладно оръжие. — Сабя, нож, кинжал, кама и др. режещи или прободни оръжия.
Вадя оръжие (срещу някого). — Опитвам се да убия някого.
Вдигам на оръжие. — Повеждам на въоръжена борба.
Дрънкам оръжие. — Заплашвам с война.
Слагам оръжие. — Предавам се.

оръфам

оръ̀фаш, св.вж. оръфвам.

оръфвам

оръ̀фваш, несв. и оръфам, св.; Какво. Ръфам по краищата, окъсвам.

орязвам

оря̀зваш, несв. и орежа, св.; Какво.
1. Намалявам чрез рязане. Орязах храстите.
2. Режа по повърхността, в горната част. Орязах цветовете на розите.
3. Режа всичко.
4. Прен. Съкращавам, намалявам. Орязвам бюджет. Орязвам филм.

ос

оста̀, мн. о̀си, ж.
1. Специално обработена част, към която се закрепват колела, въртящи се машинни части. Автомобилна ос.
2. Права мислена линия, която преминава през геометрическа фигура или тяло. Земна ос.
3. Прен. Насока, последователност, в която се развива нещо.

оса

мн. осѝ, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява без повод.• Като оси на мед. Разг. Настървено, с голямо желание.
Гнездо на оси.Разг. Струпване на врагове, сборно място на противници.

осакатея

осакатѐеш, мин. св. осакатя̀х, мин. прич. осакатя̀л, св.вж. [[осакатявам 1 ._

осакатя

осакатѝш, мин. св. осакатѝх, мин. прич. осакатѝл, св.вж. [[осакатявам 2 ._

осакатявам

осакатя̀ваш, несв. и осакатея, св. Ставам сакат.



осакатя̀ваш, несв. и осакатя, св.
1. Кого, какво. Правя да стане сакат.
2. Прен. Кого. Обеднявам душевно или умствено някого.
3. Прен. Какво. Нарушавам единството, хармонията, целостта с неумела намеса.

осанка

мн. оса̀нки, ж. Външен вид, стойка, излъчване на тялото. Горда осанка.

осанна

ж., само ед.
1. Възторжено славословие; слава.
2. Прен. Възторжен вик, възхвала.
Пея осанна (на някого). — Възхвалявам някого прекомерно.

осапуня

осапунѝш, мин. св. осапунѝх, мин. прич. осапунѝл, св.вж. осапунявам.

осапунявам

осапуня̀ваш, несв. и осапуня, св.; Кого, какво. Натърквам със сапун.

осведомен

осведомѐна, осведомѐно, мн. осведомѐни, прил. Който притежава достатъчно сведения в дадена област. Той е добре осведомен за състоянието ѝ.
същ. осведоменост, осведомеността̀, ж.

осведоменост

вж. осведомен

осведомител

осведомѝтелят, осведомѝтеля, мн. осведомѝтели, м. Лице, което осведомява; информатор.

осведомителен

осведомѝтелна, осведомѝтелно, мн. осведомѝтелни, прил. Който съдържа сведения за нещо или се отнася до разпространяването им; информационен. Осведомителен бюлетин.

осведомителка

мн. осведомѝтелки, ж. Жена осведомител.

осведомя

осведомѝш, мин. св. осведомѝх, мин. прич. осведомѝл, св.вж. осведомявам.

осведомявам

осведомя̀ваш, несв. и осведомя, св.; кого, за кого/за какво. Съобщавам сведения. Той го осведоми за решението си.
осведомявам се/осведомя се. — Правя справка за нещо; информирам се.

освежа

освежѝш, мин. св. освежѝх, мин. прич. освежѝл, св.вж. освежавам.

освежавам

освежа̀ваш, несв. и освежа, св.; Какво. Правя да стане свеж. Почистването освежи килима.
освежавам се/освежа се. — Ставам бодър, свеж. За да се освежа, излязох на разходка.

освежителен

освежѝтелна, освежѝтелно, мн. освежѝтелни, прил. Който дава свежест. Освежителен дъжд. Освежителен полъх на вятъра.

освен

предлог.
1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам.
2. За изразяване на добавка, на съществуване на нещо в повече. Освен Париж съм посетила и други европейски столици.
3. В състава на сложни съюзи за изключване: освен да, освен че, освен ако.
Освен това. — Вметнат израз при изтъкване на доказателства — без да се брои това. Освен това аз съм и лекар.

освестя

освестѝш, мин. св. освестѝх, мин. прич. освестѝл, св.вж. освестявам.

освестявам

освестя̀ваш, несв. и освестя, св.; Кого. Довеждам в съзнание. Освестиха го с кофа студена вода.
освестявам се/освестя се. — Идвам в съзнание.

осветен

осветѐна, осветѐно, мн. осветѐни, прил.
1. Който е огрят от светлина. Осветена улица.
2. Прен. Който е изяснен, обяснен, разтълкуван. Осветен проблем.

осветителен

осветѝтелна, осветѝтелно, мн. осветѝтелни, прил. Който служи за осветление. Осветителни тела.

осветление

мн. осветлѐния, ср.
1. Само ед. Осветяване.
2. Светлина от източник. Помещението е с изкуствено осветление.
3. Прен. Обяснение, тълкуване. Този проблем се нуждае от осветление.

осветля

осветлѝш, мин. св. осветлѝх, мин. прич. осветлѝл, св.вж. осветлявам.

осветлявам

осветля̀ваш, несв.и осветля, св.
1. Кого, какво. Поставям в светлина, снабдявам със светлина. Осветли стаята.
2. Прен. Какво. Тълкувам, разяснявам, обяснявам.

осветя

осветѝш, мин. св. осветѝх, мин. прич. осветѝл, св.вж. осветявам.



осветѝш, мин. св. осветѝх, мин. прич. осветѝл, св.вж. освещавам.

осветявам

осветя̀ваш, несв. и осветя̀ 1 , св.
1. Кого, какво. Осветлявам (в 1 знач.).
2. Какво. Освещавам.
3. Какво. Чрез пропускане на светлина развалям филмова лента. За съжаление осветих лентата и снимките няма да станат.

освещавам

освеща̀ваш, несв. и осветя̀ 2 , св.; Какво.
1. Чрез църковен ритуал правя нещо да стане свято; откривам с църковен ритуал. Осветиха новопостроената църква.
2. Прен. Остар. Установявам, утвърждавам, узаконявам.

освещение

мн. освещѐния, ср. Църковен ритуал, свързан с молитви и специални действия, за направяне на нещо да стане свято.

освидетелствам

освидѐтелстваш, несв. и св.; Кого. Установявам състоянието чрез преглед. Лекарят го освидетелства след побоя.

освидетелствувам

освидѐтелствуваш, несв. и св. Освидетелствам.

освирепея

освирепѐеш, мин. св. освирепя̀х, мин. прич. освирепя̀л, св.вж. освирепявам.

освирепявам

освирепя̀ваш, несв. и освирепея, св. Ставам свиреп, ядосвам се много, вбесявам се. Вълкът освирепя от глад. Обидата го накара да освирепее.

освиркам

освѝркаш, св.вж. освирквам.

освирквам

освѝркваш, несв. и освиркам, св.; Кого, какво. Изразявам неодобрение, протест, осмиване чрез свирене с уста. Публиката освирка изпълнителя.

освободител

освободѝтелят, освободѝтеля, мн. освободѝтели, м. Човек или група хора, които освобождават.

освободителен

освободѝтелна, освободѝтелно, мн. освободѝтелни, прил. Който се отнася до освобождение. Освободително движение.

освободя

освободѝш, мин. св. освободѝх, мин. прич. освободѝл, св.вж. освобождавам.

освобождавам

освобожда̀ваш, несв. и освободя, св.
1. Кого, какво. Правя свободен. Освободиха пленниците.
2. Кого, От какво. Давам възможност на някого да не извършва, да не прави нещо. Освобождавам те от изпит.
3. Кого. Уволнявам; прекратявам трудов договор. Освободиха я по взаимно споразумение.
4. Какво. Отпускам, разхлабвам. Освободи малко прегръдката си.
5. Какво. Опразвам, очиствам. Трябва да освободим място за хладилника.
освобождавам се/освободя се. 1. — Ставам свободен, имам свобода.
2. Ставам свободен, не зает. 3. Отървавам се от задължение.• Освободи стаята. Напусни, излез!

освобождение

мн. освобождѐния, ср. Освобождаване. Трети март е ден на Освобождението.

оседлавам

оседла̀ваш, несв. и оседлая, св.; Какво. Поставям седло върху животно. Оседлай бързо коня ми!

оседлая

оседла̀еш, мин. св. оседла̀х, мин. прич. оседла̀л, св.вж. оседлавам.

осезаем

осеза̀ема, осеза̀емо, мн. осеза̀еми, прил.
1. Който може да бъде възприет чрез осезанието.
2. Прен. Който лесно се възприема; забележим. Има осезаем напредък.
същ. осезаемост, осезаемостта̀, ж.

осезаемост

вж. осезаем

осезание

ср., само ед. Възприемане на предметите чрез допир до тях.

осезателен

осеза̀телна, осеза̀телно, мн. осеза̀телни, прил.
1. Който се отнася до осезанието. Осезателно възприятие.
2. Прен. Който лесно се възприема или забелязва.
същ. осезателност, осезателността̀, ж.

осезателност

вж. осезателен

осейвам

осѐйваш, несв. Осявам.

осека

осечѐш, мин. св. ося̀кох, мин. прич. ося̀къл, св.вж. осичам.

осел

мн. ослѝ, (два) осѐла, м. Остар. Магаре.

осеменя

осеменѝш, мин. св. осеменѝх, мин. прич. осеменѝл, св.вж. осеменявам.

осеменявам

осеменя̀ваш, несв. и осеменя, св.; Какво. Изкуствено оплождам животно.

осен

мн. о̀сени, (два) о̀сена, м. Вид дърво — ясен.
прил. о̀сенов, о̀сенова, о̀сеново, мн. о̀сенови.

осеня

осенѝш, мин. св. осенѝх, мин. прич. осенѝл, св.вж. осенявам.

осенявам

осеня̀ваш, несв. и осеня, св.
1. Остар. Какво/кого. Закривам със сянка, засенчвам.
2. Кого. Появявам се внезапно (за мисъл, хрумване, идея). Осени го страхотна идея.
3. Какво. Появявам се, покривам. Тъга осени лицето му.

осея

осѐеш, мин. св. ося̀х, мин. прич. ося̀л, св.вж. осявам.

оси

о̀ся, о̀се, мн. о̀си, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо.

осигурителен

осигурѝтелна, осигурѝтелно, мн. осигурѝтелни, прил. Който служи за осигуряване. Осигурителна вноска.

осигуровка

мн. осигуро̀вки, ж. Договор с финансова институция, според който срещу парични вноски някой има право на определена сума при предварително уговорени обстоятелства. Пенсионна осигуровка.

осигуря

осигурѝш, мин. св. осигурѝх, мин. прич. осигурѝл, св.вж. осигурявам.

осигурявам

осигуря̀ваш, несв. и осигуря, св.
1. Кого, какво. Правя сигурен. Осигурявам добро бъдеще на децата си.
2. Какво/кого, на кого/на какво. Снабдявам, предоставям.
осигурявам се/осигуря се. 1. — Подсигурявам се.
2. Сключвам осигуровка.

осика

мн. осѝки, ж. Вид дърво — трепетлика.
прил. осѝков, осѝкова, осѝково, мн. осѝкови.

осил

мн. осѝли, (два) осѝла, м. Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас.

осилест

осѝлеста, осѝлесто, мн. осѝлести, прил. Който има осили. Осилеста пшеница.

осиновител

осиновѝтелят, осиновѝтеля, мн. осиновѝтели, м. Човек, който осиновява дете.

осиновителка

мн. осиновѝтелки, ж. Жена осиновител.

осиновя

осиновѝш, мин. св. осиновѝх, мин. прич. осиновѝл, св.вж. осиновявам.

осиновявам

осиновя̀ваш, несв. и осиновя, св.; Кого. Вземам чуждо дете, за да го отгледам, като ставам негов родител.

осиромашавам

осиромаша̀ваш, несв. и осиромашея, св. Разг. Ставам сиромах; обеднявам.

осиромашея

осиромашѐеш, мин. св. осиромаша̀х, мин. прич. осиромаша̀л, св.вж. осиромашавам.

осиротея

осиротѐеш, мин. св. осиротя̀х, мин. прич. осиротя̀л, св.вж. [[осиротявам 1 ._

осиротя

осиротѝш, мин. св. осиротѝх, мин. прич. осиротѝл, св.вж. [[осиротявам 2 ._

осиротявам

осиротя̀ваш, несв. и осиротея, св.
1. Оставам сирак.
2. Оставам без близки; губя близък.



осиротя̀ваш, несв. и осиротя, св.; кого. Правя да стане сирак.

осификация

мед. 1. Процес на формиране на костна тъкан.
2. Вкостяване, превръщане в костна тъкан, напр. на хрущял.

осифициращ

мед. Вкостяващ.

осичам

осѝчаш, несв. и осека, св.; какво. Изсичам всичко, докрай.

осквернител

осквернѝтелят, осквернѝтеля, мн. осквернѝтели, м. Човек, който осквернява.

оскверня

осквернѝш, мин. св. осквернѝх, мин. прич. осквернѝл, св.вж. осквернявам.

осквернявам

оскверня̀ваш, несв. и оскверня, св.; Кого, какво. Подлагам на поругание; опетнявам, опозорявам. Оскверни душата си.

оскотея

оскотѐеш, мин. св. оскотя̀х, мин. прич. оскотя̀л, св.вж. оскотявам.

оскотявам

оскотя̀ваш, несв. и оскотея, св. Ставам като скот, загубвам образа на човек; озверявам.

оскрежа

оскрежѝш, мин. св. оскрежѝх, мин. прич. оскрежѝл, св.вж. оскрежавам.

оскрежавам

оскрежа̀ваш, несв. и оскрежа, св.; Кого, какво. Покривам със скреж. Студът оскрежи мустаците му.

оскубвам

оску̀бваш, несв. и оскубя, св.
1. Какво. Изтръгвам растение заедно с корена му. Оскубах плевелите.
2. Кого, какво. Изтръгвам коса, пера, козина. Оскуби заклания петел!
3. Прен. Разг. Кого. Ограбвам, вземам много висока цена за нещо.

оскубя

оску̀беш, мин. св. оску̀бах, мин. прич. оску̀бал, св.вж. оскубвам.

оскудявам

изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавам

оскъден

оскъ̀дна, оскъ̀дно, мн. оскъ̀дни, прил. Който е в малко или недостатъчно количество. Оскъдна храна. Оскъдни познания.
същ. оскъдност, оскъдността̀, ж.

оскъдица

ж., само ед. Недоимък, липса на изобилие. Живея в оскъдица.

оскъдност

вж. оскъден

оскъпя

оскъпѝш, мин. св. оскъпѝх, мин. прич. оскъпѝл, св.вж. оскъпявам.

оскъпявам

оскъпя̀ваш, несв. и оскъпя, св.; Какво. Правя нещо да струва по-скъпо. Транспортните разходи оскъпяват стоките.

оскърбител

оскърбѝтелят, оскърбѝтеля, мн. оскърбѝтели, м. Човек, който оскърбява другите.

оскърбителен

оскърбѝтелна, оскърбѝтелно, мн. оскърбѝтелни, прил. Който съдържа оскърбление. Оскърбителен тон.

оскърбление

мн. оскърблѐния, ср.
1. Само ед. Оскърбяване.
2. Постъпка или думи, които имат за цел да обидят някого. Тежко оскърбление.

оскърбя

оскърбѝш, мин. св. оскърбѝх, мин. св. оскърбѝл, св.вж. оскърбявам.

оскърбявам

оскърбя̀ваш, несв. и оскърбя, св.; Кого, какво. Обиждам много, засягам достойнството, унижавам.
оскърбявам се/оскърбя се. — Ставам оскърбен, чувствам оскърбление.

ослабя

осла̀биш, мин. св. осла̀бих, мин. прич. осла̀бил, св.вж. ослабям.

ослабям

осла̀бяш, несв. и ослабя, св.
1. Кого, какво. Правя да стане по-слаб.
2. Какво. Разпускам, правя по-малко стегнат, здрав, строг.

осланя

осланѝш, мин. св. осланѝх, мин. прич. осланѝл, св.вж. осланявам.

осланявам

осланя̀ваш, несв. и осланя, св.; Какво. Покривам със слана; попарвам.

осланям се

осла̀няш се, несв.; на кого/на какво. Надявам се, разчитам. Осланям се на тебе за всичко.

ослепея

ослепѐеш, мин. св. ослепя̀х, мин. прич. ослепя̀л, св.вж. [[ослепявам 1 ._

ослепя

ослепѝш, мин. св. ослепѝх, мин. прич. ослепѝл, св.вж. ослепявам 2 .

ослепявам

ослепя̀ваш, несв. и ослепея, св. Ставам сляп. Конят ослепя от старост.



ослепя̀ваш, несв. и ослепя, св.; Кого, какво. Правя да стане сляп; увреждам нечие зрение.

ослица

мн. ослѝци, ж. Остар. Женски осел.

ослушам се

ослу̀шаш се, св.вж. ослушвам се.

ослушвам

ослушвам се, ослушваш се, несв. и ослушам се, св. 1. Слушам, за да доловя шум или звук. 2. Разг. Бездействам, не предприемам нищо, изчаквам.

ослушвам се

ослу̀шваш се, несв. и ослу̀шам се, св.
1. Слушам, за да доловя шум или звук.
2. Разг. Бездействам, не предприемам нищо, изчаквам.

османски

осма̀нска, осма̀нско, мн. осма̀нски, прил. Турски. Османската империя.

осмеля се

осмелѝш се, мин. св. осмелѝх се, мин. прич. осмелѝл се, св.вж. осмелявам се.

осмелявам се

осмеля̀ваш се, несв. и осмеля̀ се, св. Решавам се, дръзвам. Как се осмели да влезеш в дома ми неканен?

осмея

осмѐеш, мин. св. осмя̀х, мин. прич. осмя̀л, св.вж. осмивам.

осмивам

осмѝваш, несв. и осмея, св.; Кого, какво. Подлагам на насмешка. Хумористите осмиват човешките пороци.

осмина

мн. осмѝни, ж. Една осма част от нещо.



числ. Разг. Осем лица, от които поне едно от мъжки пол.

осмица

мн. осмѝци, ж.
1. Цифрата на числото осем.
2. Разг. Превозно средство с номер осем. С осмицата ще стигнеш до центъра.
3. Вид шарка при плетене, получена при размяна на бримки преди изплитането им.
4. При игра на карти — карта номер осем.
5. Криволичене на път под формата на числото осем.

осмоза

ж., само ед. Спец. Взаимно проникване на две течности, разделени с пореста преграда или ципа.

осмокласник

мн. осмокла̀сници, м. Ученик в осми клас.

осмокласничка

мн. осмокла̀снички, ж. Ученичка в осми клас.

осмокрак

осмокра̀ка, осмокра̀ко, мн. осмокра̀ки, прил. Който има осем крака. Осмокрак рак.

осморка

мн. осмо̀рки, ж. Осмица.

осмостен

мн. осмостѐни, м. Геометрическо тяло, оградено с осем стени.

осмоъгълник

мн. осмоъ̀гълници, м. Геометрическа фигура с осем ъгъла.

осмъртя

осмъртѝш, мин. св. осмъртѝх, мин. прич. осмъртѝл, св.вж. осмъртявам.

осмъртявам

осмъртя̀ваш, несв. и осмъртя, св.; Кого, какво. Причинявам смърт, убивам.

оснежа

оснежѝш, мин. св. оснежѝх, мин. прич. оснежѝл, св.вж. оснежавам.

оснежавам

оснежа̀ваш, несв. и оснежа, св.; Кого, какво. Покривам със сняг.

основа

мн. осно̀ви, ж.
1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж.
2. Главна част на действие.
3. Само мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи.
4. Спец. В математиката — страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. Основа на пирамида.
5. Спец. В граматиката — съвкупността от представки, корен и наставки в една дума.
6. Спец. В химията — съединение на метал с хидроксилна група. Алкални основи.
7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът.
Поставям на здрави основи (нещо). — Осигурявам добри условия за развитието и осъществяването на нещо.



основѐш, мин. св. основа̀х, мин. прич. основа̀л, св.вж. основавам.

основавам

основа̀ваш, несв. и основа, св.; Какво. Поставям началото на нещо; устройвам, създавам. Основавам партия.
основавам се/основа се. — Опирам се на нещо, за да докажа твърдението си.

основание

мн. основа̀ния, ср. Причина, достатъчен довод за нещо, повод. Имаш ли достатъчно основания да го подозираш?
На общо основание. — В състезание с всички, без предимства или привилегии.
С основание. — С право; заслужено.

основател

основа̀телят, основа̀теля, мн. основа̀тели, м. Този, който основава нещо; създател.

основателен

основа̀телна, основа̀телно, мн. основа̀телни, прил. Който има основания; мотивиран, разумен. Основателни искания.
същ. основателност, основателността̀, ж.

основателка

мн. основа̀телки, ж. Жена основател.

основателност

вж. основателен

основен

осно̀вна, осно̀вно, мн. осно̀вни, прил.
1. Който служи за основа, за опора. Основен камък.
2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад.
3. Спец. В химията — който проявява качества на основа.
4. Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт.
5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител.
Основен закон. — Конституция.
Основен цвят. — Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.

особа

мн. осо̀би, ж.
1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа.
2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна особа.

особен

осо̀бена, осо̀бено, мн. осо̀бени, прил.
1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение.
2. Значителен, отличителен, специален. Особено внимание.
3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен. Особен аромат на растение.
Особено мнение. — Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.

особено

нареч.
1. Различно, необикновено. Говориш особено.
2. Твърде много. Особено обичам да пътувам.
3. Предимно, най-вече, изключително. Много е полезно, особено за тебе.

особеност

особеността̀, мн. осо̀бености, ж. Характерна, отличителна черта на нещо.

особняк

мн. особня̀ци, м. Човек, който се държи различно от останалите, проявява странности.

особнячка

мн. особня̀чки, ж. Жена особняк.

оспорвам

оспо̀рваш, несв. и оспоря, св.; Какво. Изразявам несъгласие с мнението на някого или със съдържанието на документ. Оспорвам завещание.

оспоря

оспо̀риш, мин. св. оспо̀рих, мин. прич. оспо̀рил, св.вж. оспорвам.

осрамвам

осра̀мваш, несв. и осрамя, св.; Кого. Правя да стане за срам.

осрамя

осра̀миш, мин. св. осра̀мих, мин. прич. осра̀мил, св.вж. осрамвам.

осребря

осребрѝш, мин. св. осребрѝх, мин. прич. осребрѝл, св.вж. осребрявам.

осребрявам

осребря̀ваш, несв. и осребря, св.; Какво. Правя парично покритие на платежно средство. Трябва да осребря чека.

оставам

оста̀ваш, несв. и остана, св.
1. Продължавам да пребивавам на същото място. Останах в столицата два месеца.
2. Не изчезвам, съхранявам се, продължавам. Чувството за вина остана.
3. Не променям някакво положение, съхранявам. Оставам на същото мнение.
4. Оказвам се в наличие след ползването на нещо, след прекратяване на съществуването му. Останаха малко пари.
5. Оказвам се забравен. Чантата ми остана в автобуса.
6. Оказвам се без нещо. Останах без приятели.
7. Не преминавам в по-горен клас (обикн. поради слаб успех). Остана в пети клас за втора година.
8. Изоставам. Част от групата остана назад.
9. В трето лице. Имам като възможност, трябва. Не ми остава нищо друго, освен да платя.

оставка

мн. оста̀вки, ж. Писмено или устно съобщение за напускане на дадена длъжност или пост. Правителството подаде оставка.

оставя

оста̀виш, мин. св. оста̀вих, мин. прич. оста̀вил, св.вж. оставям.

оставям

оста̀вяш, несв. и оставя, св.
1. Кого, какво. Поставям на мястото му, не вземам със себе си. Оставих пакета на масата. Оставих бебето в креватчето.
2. Какво. Съхранявам в определено положение или състояние. Той си е оставил брада и мустаци.
3. Кого, какво. Изоставям, напускам. Оставил е жена си и децата си.
4. Какво. Предавам, предоставям за ползване. Оставям наследство.
5. Отказвам се от нещо, лишавам се. Оставих цигарите (отказах се да пуша).
6. Какво. Отлагам. Оставих този разговор за по-късно.
7. Кого, какво. Преставам да се занимавам . Оставете го на спокойствие! Остави тази работа!
8. Какво. Запазвам, задържам с определена цел. Оставих ти парче от тортата.
9. Какво. Водя до появата на нещо. Остави кални следи по пода. Разходката остави чудесни впечатления у тях.
10. Позволявам нещо да стане. Няма да те оставя да си тръгнеш сега.
оставям се/оставя се. — Не се съпротивлявам на някакво действие. Оставям се на течението.
Оставям на мѝра. — Не безпокоя, не тревожа.
Оставям зад гърба си/след себе си. — Създавам приживе нещо значително, ценно.
Оставям настрана (пари).Разг. Спестявам.
Оставѝ се!Разг. Не питай, не се занимавай! Остави се, едвам се прибрахме!

остана

оста̀неш, мин. св. оста̀нах, мин. прич. оста̀нал, св.вж. оставам.

останки

само мн.
1. Труп на покойник. Тленни останки.
2. Това, което е останало от нещо, обикн. незначително, ненужно, безполезно. Останките от къщата стърчаха сред поляната.

остарея

остарѐеш, мин. св. остаря̀х, мин. прич. остаря̀л, св.вж. остарявам.

остарявам

остаря̀ваш, несв. и остарея, св. Ставам стар.

остатък

мн. оста̀тъци, м.
1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат.
2. Само мн. Част, останала от нещо, което е съществувало по-рано. Остатъци от старо селище.
3. Останала част от нещо до завършването му. Ще прекараме остатъка от живота си заедно.
4. Спец. В математиката — величина, която се получава при невъзможност на делителя да се включи цяло число пъти в делимото. Десет се дели на пет без остатък.

остеит

мед. вж. остит

остен

мн. остѐни, (два) остѐна, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.

остеоартроза

мед. Дегенеративно-дистрофични изменения в ставния хрущял и костите.

остеобласт

мед. Клетка, която изработва органичния матрикс на костната тъкан. Когато престане да синтезира матркс са превръща в остеоцит.

остеогенеза

мед. Процес на формиране на костна тъкан.

остеодистрофия

мед. Промяна в структурата на костите поради нарушение в калциево-фосфорната обмяна, напр. бъбречна остеодисрофия при хронична бъбречна недостатъчност.

остеоектомия

мед. Оперативно отстраняване на кост или на част от кост.

остеоиден

мед. Подобен на кост.

остеокласт

мед. Гигантска многоядрена клетка, произхождаща от кръвните моноцити. Остеокластите разрушават и резорбират костната тъкан.

остеом

мед. Доброкачествен костен тумор, съставен от зряла костна тъкан. Най-често се локализира в черепните кости.

остеомалация

мед. Размекване на костите — обезкалцяване на костите в резултат на дефицит на витамин Д, водещ до нарушения в калциево-фосфорната обмяна. Получават се деформации на скелета, фрактури.

остеомиелит

мед. Остро гнойно възпаление на костния мозък, което се разпространява върху костното вещество и периоста, а по-късно може да обхване и съседните мускули и сухожилия. Среща се по-често при деца. Най-често се засяга бедрената кост.

остеопетроза

мед. Рядко наследствено заболяване. Характеризира се с неправилно вкостяване — увеличава се компактното костно вещество за сметка на костно-мозъчния канал, който се стеснява. Установява се повишена костна плътност, получават се фрактури, може да има анемия.

остеопластика

мед. Оперативна интервенция, която цели да се възстанови дефект на костта. Различават се автопластика (използва се собствена кост, взета от друга кост) и хомопластика (използва се консервирана, трупна костна тъкан).

остеопороза

мед. Намаляване на масата на костното вещество, което води до повишен риск от фрактури. Дължи се на повишена остеокластна костна резорбция или на понижен синтез на костно вещество. Различават се: първична остеопороза (сенилна, постменопаузна), вторична остеопороза (при бъбречни, ендокринни и други заболявания) и идиопатична остеопороза.

остеосарком

мед. Злокачествен костен тумор. Среща се в млада възраст — 10-20 години. Засягат се всички кости, но по-често бедрената и раменната.

остеосинтеза

мед. Оперативна интервенция, при която се свързват краищата на костни фрагменти при фрактури. Използват се различни пирони, винтове, тел, външни фиксатори и др.

остеосклероза

мед. Увеличаване на костното вещество и абнормно повишаване на костната плътност, напр. при остеопетроза, миелофиброза, хроничен остеомиелит и др.

остеотомия

мед. Прерязване на кост. В зависимост от целта се различават: коригираща остеотомия, деротативна остеотомия, удължаваща остеотомия и др.

остеофибром

мед. Доброкачествен тумор от костна и съединителна тъкан.

остеофит

мед. Абнормен костен израстък, напр. на ръба на прешлените.

остеохондрит

мед. Възпаление на хрущяла и на костта.

остеохондроза

мед. Дистрофичен процес в костната и хрушялната тъкан.

остеохондром

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от костна и хрущялна тъкан.

остеоцит

мед. Зряла клетка на костната тъкан, разположена в лакуна (кухина), намираща се между костните пластинки. Представлява остеобласт, престанал да синтезира органичен матрикс.

остит

мед. Възпаление на костта.

осторожен

осторо̀жна, осторо̀жно, мн. осторо̀жни, прил. Внимателен.

осторожност

внимателност, съсредоточеност, с внимание

остракизъм

м., само ед.
1. ист. Изгонване на лица, смятани за опасни, от древна Атина за 10 години.
2. Прен. Изгонване, изпращане на заточение.

острие

мн. остриѐта, ср.
1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож.
2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика.
Нож с две остриета.Разг. Нещо, което носи и полза, и вреда.

острилка

мн. острѝлки, ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи.

остров

мн. о̀строви, (два) о̀строва, м.
1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода.
2. Прен. Нещо, което се отличава от околната среда. Зелен остров в центъра на града.
прил. островен, о̀стровна, о̀стровно, мн. о̀стровни. Островна държава.

островен

вж. остров

островитянин

мн. островитя̀ни, м. Човек, който обитава остров.

островитянка

мн. островитя̀нки, ж. Жена островитянин.

остроумен

остроу̀мна, остроу̀мно, мн. остроу̀мни, прил.
1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете.
2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор.
3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.

остроумие

мн. остроу̀мия, ср.
1. Само ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. Разказите му се отличават с остроумие.
2. Духовит израз, остроумна мисъл.

остроумнича

остроу̀мничиш, мин. св. остроу̀мничих, мин. прич. остроу̀мничил, несв. Проявявам остроумие; представям се за остроумен.

остря

о̀стриш, мин. св. о̀стрих и острѝх, мин. прич. о̀стрил и острѝл, несв.; Какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож.

остъкля

остъклѝш, мин. св. остъклѝх, мин. прич. остъклѝл, св.вж. остъклявам.

остъклявам

остъкля̀ваш, несв. и остъкля, св.; Какво. Снабдявам със стъкло. Остъклявам прозорци.

остър

о̀стра, о̀стро, мн. о̀стри, прил.
1. Който има тесен, тънък връх. Остър молив. Остра чука.
2. Който може да реже добре или да пробожда. Остър нож. Остра игла.
3. Който се стеснява в края си. Остри обувки.
4. Прен. Който много добре възприема, анализира; проницателен. Остър ум. Остър поглед.
5. Прен. Който въздейства силно върху сетивата. Остър мирис. Остра болка.
6. Прен. Който е изпълнен със злоба. Остър език. Остър тон.
7. Прен. Много силен, рязък, пронизителен. Остър писък.
8. Прен. Разг. Който не е мек при пипане. Остра коса. Остра прежда.
9. Спец. Който е по-малък от 90°. Остър ъгъл. Остър завой.
10. Прен. Който се проявява рязко, належащ. Остра нужда.
Два остри камъка брашно не мелят.Разг. Резки, несговорчиви хора, които не могат да се разберат или да работят и живеят заедно.

осуетя

осуетѝш, мин. св. осуетѝх, мин. прич. осуетѝл, св.вж. осуетявам.

осуетявам

осуетя̀ваш, несв. и осуетя, св.; Какво. Правя нещо да не стане, да не се осъществи. Осуетявам заговор.

осчетоводя

осчетоводѝш, мин. св. осчетоводѝх, мин. прич. осчетоводѝл, св.вж. осчетоводявам.

осчетоводявам

осчетоводя̀ваш, несв. и осчетоводя, св.; Какво. Вписвам в счетоводна книга. Осчетоводявам приходи.

осъдителен

осъдѝтелна, осъдѝтелно, мн. осъдѝтелни, прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление.

осъдя

осъ̀диш, мин. св. осъ̀дих, мин. прич. осъ̀дил, св.вж. осъждам.

осъждам

осъ̀ждаш, несв. и осъдя, св.
1. Кого. Признавам за виновен и налагам наказание. Осъдиха го за кражба.
2. Кого, какво. Порицавам, признавам за неправилен. Осъдиха бездействието му.
3. Прен. Обричам на нещо, предавам. Опитът му е предварително осъден на неуспех.

осъзнавам

осъзна̀ваш, несв. и осъзная, св.; Какво. Съзнателно усвоявам, разбирам. Осъзна грешката си.
осъзнавам се/осъзная се. — Осъзнавам собствената си проява.

осъзная

осъзна̀еш, мин. св. осъзна̀х, мин. прич. осъзна̀л, св.вж. осъзнавам.

осъмвам

осъ̀мваш, несв. и осъмна, св. На разсъмване се оказвам в определено положение. Осъмна над люлката на бебето.
Замръквам и осъмвам (някъде). — Непрекъснато стоя някъде.

осъмна

вж. осъмвам

осъществя

осъществѝш, мин. св. осъществѝх, мин. прич. осъществѝл, св.вж. осъществявам.

осъществявам

осъществя̀ваш, несв. и осъществя, св.; Какво. Правя нещо да стане действителност. Осъществих мечтата си. – осъществявам се/осъществя се. Ставам, реализирам се. Срещата не се осъществи. Успях да се осъществя като личност.

осявам

ося̀ваш, несв. и осея, св.; Какво. Посипвам с нещо, като че сея. Ося целия двор с хартии.
Осявам пътя (на някого) с цветя. — Осигурявам успешен и приятен живот.

от

предлог. 1. За начална граница, изходна точка, която е начало на отдалечаване. Излезе от стаята.
2. За предмет, от който се отделя друг предмет. Взе от масата хляба.
3. За начална точка във времето. От понеделник тръгвам на работа.
4. За означаване на източник на информация. Научих приказката от мама.
5. За означаване на цяло, към което принадлежи част. Прочетох една от книгите, които ми даде.
6. За произход. Той е от Плевен.
7. За означаване на вещество, материал, от който е изработено нещо. Блуза от коприна.
8. За предмет, който предизвиква някакво усещане. Страхувам се от кучета.
9. За причина. Плача от радост.
10. За големина, размер. Тетрадка от четиридесет листа.
11. За предмет, с който се съпоставя друг предмет. Тя е по-висока от мене.
12. За означаване на логическия субект в страдателни конструкции. Къщата е построена от известен архитект.
13. За количество време, изминало след някакъв момент. Не съм го виждал от миналия вторник.
14. За означаване на причинителя, източника на нещо. Изстрел от пистолет. Писмо от леля.

от-

представка.

I. В състава на глаголи със значение:
1. Чрез действието се откъсва, отделя част от нещо: отхапвам, отчупвам, отсичам, откъртвам, отсипвам и др.
2. Действието се отклонява или отдалечава от изходната точка: отпътувам, отблъсквам, отвявам, отскачам, отлитам и др.
3. Действието е насочено в обратна посока на друго действие: отшивам, отлепвам, отвивам, отучвам, отвинтвам и др.
4. Действието се прекратява, спира да се извършва: отболява ме, отшумява, отяжда ми се, отмирисвам се, отщява ми се и др.
5. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: отглеждам, отвъждам, отрасна и др.
6. Действието се извършва до пълно насищане: отигравам си, отспивам си, отпявам си, отживявам си и др.
7. Действието се извършва в резултат на друго действие: отблагодарявам се, отзовавам се и др.
8. Чрез действието се дава или придобива признак: отслабна, отчуждя се и др.

II. В състава на прилагателни имена за означаване на произход: отглаголен, отименен и др.

оталгия

мед. Болка в ухото.

отбележа

отбелѐжиш, мин. св. отбеля̀зах, мин. прич. отбеля̀зал, св.вж. отбелязвам.

отбелязвам

отбеля̀зваш, несв. и отбележа, св.; Какво.
1. Слагам белег. Отбеляза докъде стига платът.
2. Прен. Изтъквам, подчертавам. Той отбеляза приноса на другите за успеха си.
3. Отпразнувам някакво събитие. Отбелязвам годишнина.

отбера

отберѐш, мин. св. отбра̀х, мин. прич. отбра̀л, св.вж. отбирам.

отбив

м., само ед. Задържана част от определена сума при плащане.

отбивам

отбѝваш, несв. и отбия, св.
1. Кого. Принуждавам да промени посоката си на движение, задържам. Отбих го от пътя му.
2. Какво. Променям посоката на движение, пренасочвам. Поради ремонт пътят е отбит през околните села.
3. Какво. Задържам сума при плащане, не плащам според уговореното.
4. Какво. Чрез обратно действие противодействам на удар. Отбивам топката. Отбивам атака.
5. Кого, какво. Преставам да кърмя малко. Отбих вече бебето.
6. Какво. Прекарвам определен срок някъде в изпълнение на задължение. Отбивам военна служба.
отбивам се/отбия се. 1. — Отклонявам се от посоката си.
2. Влизам някъде за малко. Отбих се в гастронома. Отбих се до леля си.
3. За малко дете или животно — преставам да суча от майка си.
Отбива ми.Разг. Страх ме е, срахувам се, притеснявам се, вълнувам се.• Отбивам ударите. Справям се с някого.
Отбивам си номера.Жарг. Извършвам нещо формално.

отбир

м., само ед. Диал. Хубаво и здраво грозде, оставено за съхранение по-дълго време.

отбирам

отбѝраш, несв. и отбера, св.
1. Какво. Отделям най-хубавото, най-доброто по качество. Отбра най-едрите плодове.
2. Разг. Разбирам, имам познания в дадена област. Нищо не отбира от двигатели.

отбия

отбѝеш, мин. св. отбѝх, мин. прич. отбѝл, св.вж. отбивам.

отблагодаря се

отблагодарѝш се, мин. св. отблагодарѝх се, мин. прич. отблагодарѝл се, св.вж. отблагодарявам се.

отблагодарявам

отблагодарявам се, отблагодаряваш се, несв. и отблагодаря се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ.

отблагодарявам се

отблагодаря̀ваш се, несв. и отблагодаря̀ се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ.

отблизо

нареч. От близко разстояние. Разгледах находката отблизо.

отблъсвам

отблъ̀сваш, несв. Отблъсквам.

отблъсквам

отблъ̀скваш, несв. и отблъсна, св.
1. Кого, какво. Отстранявам, отдалечавам чрез тласък.
2. Какво. Отбивам, отхвърлям нападение или удар. Отблъсквам нападение.
3. Прен. Кого. Предизвиквам неприятни чувства, отвращавам. Отблъскваше ни с високомерието си.
4. Прен. Не приемам, отказвам рязко. Отблъсквам нечие предложение.

отблъсна

отблъ̀снеш, мин. св. отблъ̀снах, мин. прич. отблъ̀снал, св.вж. отблъсквам.

отблясък

мн. отбля̀съци, м.
1. Сияние на отразена светлина. Последни слънчеви отблясъци.
2. Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. Отблясъци на стара слава.

отбой

отбо̀ят, отбо̀я, само ед., м. Сигнал за край на действие. Сигнал отбой след тревога.
Бия отбой. 1. — Давам сигнал за край на някакво действие.
2. Прен. Отказвам се от предишното си мнение.

отбор

м., само ед.
1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор.
2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци.



мн. отбо̀ри, (два) отбо̀ра, м. Група спортисти, които играят заедно в състезание срещу друга група; тим, екип. Футболен отбор.

отборен

отбо̀рна, отбо̀рно, мн. отбо̀рни, прил. Който се отнася до отбор 1 . Отборна войска.



отбо̀рна, отбо̀рно, мн. отбо̀рни, прил. Който се отнася до отбор 2 . Отборно класиране.

отбрадя

отбрадѝш, мин. св. отбрадѝх, мин. св. отбрадѝл, св.вж. отбраждам.

отбраждам

отбра̀ждаш, несв. и отбрадя, св.; Кого. Разг. Свалям, махам забрадка. Отбради детето.

отбран

отбра̀на, отбра̀но, мн. отбра̀ни, прил.
1. Който притежава добри качества; отделен заради качеството си. Отбрани ястия.
2. Забележителен, важен, личен. Отбрано общество.

отбрана

ж., само ед.
1. Защита, действие срещу нападение.
2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на страната.
3. Част от спортен отбор, която защитава някакъв обект; защита. Поради слаба игра на отбраната отборът загуби.
Гражданска отбрана. — Система от средства и действия за защита на населението при бедствия.

отбранителен

отбранѝтелна, отбранѝтелно, мн. отбранѝтелни, прил. Който се използва за отбрана, служи за отбрана. Отбранителни действия.

отбраня

отбранѝш, мин. св. отбранѝх, мин. прич. отбранѝл, св.вж. отбранявам.

отбранявам

отбраня̀ваш, несв. и отбраня, св.; Кого, какво.
1. Отбивам противниково нападение; пазя. Отбраняваха селото цяла нощ от вражеските нападения.
2. Защитавам от нападки.
отбранявам се. 1. — Отбранявам себе си.
2. Защитавам се с доводи.

отброя

отброѝш, мин. св. отброѝх, мин. прич. отброѝл, св.вж. отброявам.

отброявам

отброя̀ваш, несв. и отброя, св.; Какво. Отделям с броене. Отброи сто лева.

отбягвам

отбя̀гваш, несв. и отбягна, св.
1. Кого. Не желая да се срещна с някого, страня. Защо ме отбягваш?
2. Какво. Старая се да отклоня, да избягна. Отбягвам въпросите му. Отбягвам пържена храна.

отбягна

отбѐгнеш, мин. св. отбя̀гнах, мин. прич. отбя̀гнал, св.вж. отбягвам.

отвара

мн. отва̀ри, ж. Течност, в която са варени билки или друго нещо. Оризова отвара.

отварачка

мн. отвара̀чки, ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани, консерви. Отварачка за консерви.

отварям

отва̀ряш, несв. и отворя, св.
1. Какво. Правя достъпна вътрешността на нещо, като премествам подвижна част. Отвори вратата. Отвори чантата си.
2. Какво. Слагам начало на нещо, започвам дейност в него. Отварям магазин. Отварям ново училище.
3. Започвам работа. Магазините отварят в 8 часа.
4. Какво. Разтварям нещо събрано, сгънато. Отвори очи. Отвори чадъра си.
5. Какво. Разгръщам. Отворих книгата на десета страница.
6. Какво. Правя нещо да стане възможно, предоставям. Отварям път за новите идеи.
7. Кого, какво. Придавам по-добър вид. Тази блуза те отваря.
отварям се/отворя се. 1.Разг. Ставам общителен, разговорлив.
2. За рана — спира да зараства.
3. За цвете — разцъфва.
Отварям очите (на някого). — Карам го да види истинското положение.
Отваряй се очите. — Внимавай!
Отварям дума. — Заговорвам.
Отварям очи. — Събуждам се.

отведа

отведѐш, мин. св. отвѐдох, мин. прич. отвѐл, св.вж. отвеждам.

отведнъж

нареч.
1. Изведнъж, внезапно.
2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.

отвеждам

отвѐждаш, несв. и отведа, св.
1. Кого, какво. Водя на друго място, другаде. Отведоха госта в хотела. Пътят ни отвежда в гората.
2. Диал. Превивам лоза, като я заравям в земята, за да се окорени.

отвеки

нареч. Разг. Винаги, от много отдавна.

отверстие

мн. отвѐрстия, ср. Отвърстие.

отвертка

мн. отвѐртки, ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове.

отвес

мн. отвѐси, (два) отвѐса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално положение (напр. при строителство).

отвесен

отвѐсна, отвѐсно, мн. отвѐсни, прил.
1. Който сключва пръв ъгъл с основата, от която се издига; перпендикулярен, вертикален.
2. Много стръмен. Отвесни скали. Отвесен бряг.

ответник

мн. отвѐтници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск.

ответница

мн. отвѐтници, ж. Жена ответник.

отвея

отвѐеш, мин. св. отвя̀х, мин. прич. отвя̀л, св.вж. отвявам.

отвивам

отвѝваш, несв. и отвия, св.
1. Кого, какво. Свалям, махам завивка.
2. Какво. Развивам. Отвий малко конец от макарата.
3. Какво. Отвинтвам. Отвий този болт.

отвия

отвѝеш, мин. св. отвѝх, мин. прич. отвѝл, св.вж. отвивам.

отвлека

отвлечѐш, мин. св. отвля̀кох, мин. прич. отвля̀къл, св.вж. отвличам.

отвлечен

отвлѐчена, отвлѐчено, мн. отвлѐчени, прил.
1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена теория.
2. Чужд на реалността, не конкретен. Отвлечени разговори.

отвличам

отвлѝчаш, несв. и отвлека, св.
1. Какво. Отнасям с влачене. Отвлече чувала в ъгъла.
2. Кого. Отвеждам насилствено, за да се изпълнят определени искания. Отвлече дъщеря му за откуп.
3. Кого, какво. Отклонявам, насочвам в друга посока. Отвличам вниманието ѝ.
4. Абстрахирам.
отвличам се/отвлека се. — Отклонявам се при разговор.

отвод

мн. отво̀ди, (два) отво̀да, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод.

отводнителен

отводнѝтелна, отводнѝтелно, мн. отводнѝтелни, прил. Който служи за отводняване. Отводнителна система.

отводня

отводнѝш, мин. св. отводнѝх, мин. прич. отводнѝл, св.вж. отводнявам.

отводнявам

отводня̀ваш, несв. и отводня, св.; Какво. Пресушавам влажни или блатисти места; откарвам по канал излишната вода.

отвор

мн. отво̀ри, (два) отво̀ра, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите.

отворен

отво̀рена, отво̀рено, мн. отво̀рени, прил.
1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата.
2. Достъпен за посетители, който работи. Отворен музей.
3. Прен. Разг. За човек — общителен, буден. Отворено дете.
Отворено писмо. — Писмо до някого, което се публикува в печата.
С отворени очи умирам. — Умирам, без да изпълня желанията си.
Отворен цвят. — Светъл, ярък цвят.
Държа очите си отворени. — Внимавам.
С отворени обятия посрещам. — С радост, с желание посрещам.

отворя

отво̀риш, мин. св. отво̀рих, мин. прич. отво̀рил, св.вж. отварям.

отвратен

отвратѐна, отвратѐно, мн. отвратѐни, прил. Който е изпитал отвращение от нещо. Отвратен от човешкото безсърдечие.
същ. отвратѐност, отвратеността̀, ж.

отвратителен

отвратѝтелна, отвратѝтелно, мн. отвратѝтелни, прил. Който предизвиква отвращение. Отвратителна постъпка.
същ. отвратителност, отвратителността̀, ж.

отвратителност

вж. отвратителен

отвратки

само мн. Повратки.

отвратя

отвратѝш, мин. св. отвратѝх, мин. прич. отвратѝл, св.вж. отвращавам.

отвращавам

отвраща̀ваш, несв. и отвратя, св.; Кого. Предизвиквам отвращение.
отвращавам се/отвратя се.От какво. Изпитвам отвращение. Отвращавам се от думите ти.

отвращение

мн. отвращѐния, ср. Неприятно чувство, предизвикано от някого или нещо; погнуса.

отвред

нареч. От всички страни, отвсякъде. Стръмни скали отвред ограждат манастира.

отвръщам

отвръ̀щаш, несв. и отвърна, св.
1. Връщам чрез действие за нещо. Не отвръщай на злото със зло.
2. На кого. Отговарям; изричам в отговор. Тя му отвърна усмихнато: — Ще дойда!
3. На кого. Отговарям с пренебрежение; възразявам, противореча.
отвръщам се/отвърна се.Разг.
1. Страня, избягвам някого.
2. За време — омеквам; става по-топло.
2. Овлажнявам; намокрям се. Сигурно ще вали, защото солта се е отвърнала.

отвсякъде

нареч. От всички страни. Отвсякъде пристигат гости.

отвъд

нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд.



предлог. Изразява местоположение зад нещо. Отвъд реката се простираше обширно поле.

отвъден

отвъ̀дна, отвъ̀дно, мн. отвъ̀дни, прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг.
От отвъдния свят. — От задгробния свят.

отвъдя

отвъ̀диш, мин. св. отвъ̀дих, мин. прич. отвъ̀дил, св.вж. отвъждам.

отвъждам

отвъ̀ждаш, несв. и отвъдя, св.; Какво. Отглеждам птици или животни в голямо количество; развъждам.
отвъждам се/отвъдя се. — Ставам, придобивам качество (обикн. негативно). Голям критикар се отвъди.

отвън

нареч.
1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум.
2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън.
3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят ѝ.

отвънка

нареч. Разг. Отвън.

отвърна

отвъ̀рнеш, мин. св. отвъ̀рнах, мин. прич. отвъ̀рнал, св.вж. отвръщам.

отвърстие

мн. отвъ̀рстия, ср. Отвор, дупка в нещо.

отвътре

нареч.
1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста.
2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.

отвявам

отвя̀ваш, несв. и отвея, св.; Какво.
1. За вятър — отнасям нещо встрани. Вятърът отвя чадъра ѝ.
2. Отделям зърно от плява. Отвя ли боба?

отгадавам

отгада̀ваш, несв. и отгадая, св. Отгатвам.

отгадая

отгада̀еш, мин. св. отгада̀х, мин. прич. отгада̀л, св.вж. отгадавам.

отгатвам

отга̀тваш, несв. и отгатна, св.; Какво. Досещам се, познавам, откривам нещо неясно. Отгатнах гатанката. Отгатваше всяко нейно желание.

отгатна

отга̀тнеш, мин. св. отга̀тнах, мин. прич. отга̀тнал, св.вж. отгатвам.

отглаголен

отглаго̀лна, отглаго̀лно, мн. отглаго̀лни, прил. Спец. В граматиката — който е образуван от глагол. Отглаголни съществителни.

отглади

нареч. Разг. Поради гладуване, от глад. Няма да умреш отглади.

отглас

м., само ед.
1. Отговор на повикване; отзив.
2. Отражение на звук, ехо.
3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи.
4. Прен. Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук. Концертът имаше широк отглас в печата.

отгледам

отглѐдаш, несв.вж. отглеждам.

отглеждам

отглѐждаш, несв. и отгледам, св.
1. Кого. Грижа се за дете, докато порасне и стане самостоятелно. Тя е отгледала три деца.
2. Какво. Развъждам птици или други животни. Отглеждам фазани.
3. Какво. Грижа се за растения. Отглеждам рози.

отговарям

отгова̀ряш, несв. и отговоря, св.
1. Казвам това, за което ме питат. Отговори на въпроса ми!
2. Постъпвам по някакъв начин срещу действие. Отговори на удара с удар.
3. Показвам знания при изпит. Отговарям правилно.
4. Изпращам писмо, след като съм получил писмо от някого. Защо не отговаряш на писмата ми?
5. Отвръщам; говоря непочтително с възрастен човек или изобщо с друг човек.
6. Поемам отговорност за нещо или някого. Отговарям за посрещането на гостите.

отговор

мн. о̀тговори, (два) о̀тговора, м.
1. Изказване или съобщение в резултат на питане. Давам отговор на въпрос.
2. Отзвук, отглас в резултат на повикване.
3. Излагане на знания върху дадена тема или задача по време на изпит. Отличен отговор.
4. Писмо, с което се отговаря на друго писмо.
5. Резултат от решение на математическа задача. Получихте ли отговора?
6. Публикация, която съдържа опровержение, възражение или обяснение по някакъв повод.

отговорен

отгово̀рна, отгово̀рно, мн. отгово̀рни, прил.
1. Който е длъжен да следи за нещо. Кой е отговорен за неуспеха?
2. Който има голяма отговорност. Отговорна длъжност.

отговорник

мн. отгово̀рници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група.

отговорничка

мн. отгово̀рнички, ж. Жена отговорник.

отговорност

отговорността̀, мн. отгово̀рности, ж.
1. Само ед. Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Проявявам голяма отговорност. Отнасям се с отговорност.
2. Задължение, натоварване с важни задължения. Поемам отговорност.

отговоря

отгово̀риш, мин. св. отгово̀рих, мин. прич. отгово̀рил, св.вж. отговарям.

отголвам

отго̀лваш, несв. и отголя, св.; Какво. Разг. Откривам, показвам голо тяло. Отголи ръката си, за да покаже белега.

отголя

отго̀лиш, мин. прич. отго̀лих, мин. прич. отго̀лил, св.вж. отголвам.

отгоре

нареч.
1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно.
2. Върху нещо. Седна отгоре.
3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано.
4. За облекло — върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си.
5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел. 6. От висша инстанция. Отгоре наредиха.
Гледам отгоре. — Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение.
Излизам отгоре.Разг. Имам надмощие; побеждавам.

отгоре-отгоре

нареч. Повърхностно, небрежно. Прочетох вестника отгоре-отгоре.

отгръщам

отгръ̀щаш, несв. и отгърна, св.; Какво. Разтварям нещо загърнато, сгънато. Отгръщам одеялото. Отгръщам нова страница.

отгъвам

отгъ̀ваш, несв. и отгъна, св.; Какво.
1. Изпъвам, изравнявам загъната част. Трябва да отгънеш полата, за да я отпусна.
2. Разгъвам, развивам, свалям обвивка.

отгъна

вж. отгъвам

отгърна

отгъ̀рнеш, мин. св. отгъ̀рнах, мин. прич. отгъ̀рнал, св.вж. отгръщам.

отдавам

отда̀ваш, несв. и отдам, св.
1. Какво. Давам за временно използване. Отдавам под наем.
2. Кого, какво. Давам завинаги, жертвам, посвещавам. Отдавам живота си за свободата.
3. Какво, на кого/на какво. Приписвам. Отдавам неуспеха си на недостатъчната подготовка.
отдавам се/отдам се. 1. — Оставям се да ме владеят. Тя му се отдала.
2. Увличам се в нещо. Отдавам се на пътувания.
Отдавам чест. — Козирувам.

отдавна

нареч.
1. Преди много време. Ходил съм там отдавна.
2. От дълго време насам. Отдавна не съм го виждал.

отдавнашен

отда̀внашна, отда̀внашно, мн. отда̀внашни, прил.
1. Някогашен; който е бил отдавна.
2. Който е от преди много време. Отдавнашен приятел.

отдалеко

нареч. Отдалече.

отдалеча

отдалечѝш, мин. св. отдалечѝх, мин. прич. отдалечѝл, св.вж. отдалечавам.

отдалечавам

отдалеча̀ваш, несв. и отдалеча, св.; Кого, какво. Завеждам или изпращам далече, отстранявам.
отдалечавам се/отдалеча се. 1. — Отивам надалече. Автомобилът бързо се отдалечи.
2. Преставам да съм близък. Той се отдалечи от семейството си.

отдалече

нареч.
1. От далечно място. По дрехите му личи, че идва отдалече.
2. Прен. Внимателно, предпазливо. Макар че се познаваме от много време, той не ме попита веднага, а започна отдалече.

отдалечен

отдалечѐна, отдалечѐно, мн. отдалечѐни, прил.
1. Който се намира далече по време или място. Отдалечена местност. Отдалечени събития.
2. Който се е отдалечил, отстранил от някого.
същ. отдалеченост, отдалечеността̀, ж.

отдалеченост

вж. отдалечен

отдам

отдадѐш, мин. св. отда̀дох, мин. прич. отда̀л, св.вж. отдавам.

отдел

мн. отдѐли, (два) отдѐла, м.
1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека. Учебен отдел. Отдел ТРЗ.
2. Част от литературна творба или от печатно произведение, обединена тематично.

отделен

отдѐлна, отдѐлно, мн. отдѐлни, прил.
1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище.
2. Единичен, особен. Имам отделни забележки към изложението.
същ. отделеност, отделеността̀, ж.

отделение

мн. отделѐния, ср.
1. Част от постройка или учреждение. Гинекологично отделение.
2. Остар. Един от първите четири класа в началното училище.

отделеност

вж. отделен

отделителен

отделѝтелна, отделѝтелно, мн. отделѝтелни, прил. Който служи за отделяне. Отделителна система.

отделя

отделѝш, мин. св. отделѝх, мин. прич. отделѝл, св.вж. отделям.

отделям

отдѐляш, несв. и отделя, св.
1. Какво. Вземам част от нещо, разединявам. Отделям развалените плодове от здравите.
2. Кого, какво. Разделям хора или животни. Отдели агнетата от овцете.
3. Спестявам. Отделям пари за после.
4. Изпускам, излъчвам. При фотосинтеза растенията отделят кислород.
отделям се/отделя се. 1. — Ставам самостоятелен, заживявам в друго жилище. Децата му се отделиха.
2. Изпускам се, излъчвам се. При горене се отделя топлина.
Отделям от залъка си.Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото.

отдире

нареч. Отзад. Той идва отдире.

отдих

м., само ед.
1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си.
2. Свободен от служебни ангажименти период; почивка. Дом за отдих.

отдолу

нареч.
1. От долната страна. Отдолу се зачу песен.
2. В долната част. Най-отдолу в библиотеката са книгите, които използвам всеки ден.
3. За облекло — под друго. Облече ли нещо топло отдолу?
Премервам отдолу догоре (някого).Разг. Гледам изпитателно, с недоволство или с любопитство.

отдръпвам

отдръ̀пваш, несв. и отдръпна, св.; Кого, какво. С дърпане премествам, отдалечавам. Отдръпнете децата от пристигащия влак.
отдръпвам се/отдръпна се. 1. — Отмествам се встрани.
2. Прен. Оттеглям се от участие в някаква работа или прекратявам близостта си с някого.

отдръпна

отдръ̀пнеш, мин. св. отдръ̀пнах, мин. прич. отдръ̀пнал, св.вж. отдръпвам.

отдушник

мн. отду̀шници, (два) отду̀шника, м.
1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение.
2. Прен. Това, което дава възможност да се излезе от някакво мъчително душевно състояние. Намери отдушник за самотата си в разговорите с другите.

отдъхвам

отдъ̀хваш, несв. и отдъхна, св. Прекъсвам работа за кратка почивка. Оставете ме да отдъхна малко.
отдъхвам си/отдъхна си. 1. — Отдъхвам, почивам си.
2. Успокоявам се. Ох, отдъхнах си!

отдъхна

отдъ̀хнеш, мин. св. отдъ̀хнах, мин. прич. отдъ̀хнал, св.вж. отдъхвам.

отдясно

нареч. От дясната страна. Тя седи отдясно. Изстрелът дойде отдясно.

отегча

отегчѝш, мин. св. отегчѝх, мин. прич. отегчѝл, св.вж. отегчавам.

отегчавам

отегча̀ваш, несв. и отегча, св.; Кого. Причинявам тягостно чувство, досаждам. Този филм ме отегчава. – отегчавам се/отегча се. Става ми тягостно, досажда ми. Отегчих се от дългите разговори.

отегчение

ср., само ед. Чувство на тягост, досада, неудоволствие.

отегчителен

отегчѝтелна, отегчѝтелно, мн. отегчѝтелни, прил. Който причинява отегчение; досаден. Отегчителен доклад.
същ. отегчителност, отегчителността̀, ж.

отегчителност

вж. отегчителен

отежня

отежнѝш, мин. св. отежнѝх, мин. прич. отежнѝл, св.вж. отежнявам.

отежнявам

отежня̀ваш, несв. и отежня, св.; Какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му.

отека

отечѐш, мин. св. отѐкох, мин. прич. отѐкъл, св.вж. отичам.

отеквам

отѐкваш, несв. и отекна, св.
1. За звук — чувам се на голямо разстояние, разпространявам се; ехтя, кънтя. Писъкът отекна в цялото село.
2. Давам ехо, отзовавам се.

отекна

отѐкнеш, мин. св. отѐкнах, мин. прич. отѐкнал, св.вж. отеквам.

отелвам

отѐлваш, несв. и отеля, св. За крава, биволица — раждам.
отелвам се/отеля се. 1. — За крава, биволица — раждам малко.
2. За теле, биволче — раждам се.
3. Прен. Напивам се много.
Отели ми се волът.Разг. Измъчих се с нещо.

отеля

отѐлиш, мин. св. отѐлих, мин. прич. отѐлил, св.вж. отелвам.

отеснея

отеснѐеш, мин. св. отесня̀х, мин. прич. отесня̀л, св.вж. [[отеснявам 1 ._

отесня

отеснѝш, мин. св. отеснѝх, мин. прич. отеснѝл, св.вж. [[отеснявам 2 ._

отеснявам

отесня̀ваш, несв. и отеснея, св. Ставам тесен. Къщата отесня за нарасналото семейство.



отесня̀ваш, несв. и отесня, св.; Какво. Правя да стане тесен.

отехтя

отехтѝш, мин. св. отехтя̀х, мин. прич. отехтя̀л, св.вж. отехтявам.

отехтявам

отехтя̀ваш, несв. и отехтя, св. Преставам да ехтя, разнасям се надалече.

отец

мн. отцѝ, м.
1. Остар. Баща.
2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в метоха.

Нашите отци. — Прадедите ни, предците ни.

отечествен

отѐчествена, отѐчествено, мн. отѐчествени, прил.
1. Който се отнася до отечеството. Отечествена война.
2. Който принадлежи на отечеството; роден.
Отечествен фронт.ист. Наименование на обществено-политическа организация на комунисти и безпартийни в България по време на социализма.

отечество

мн. отѐчества, ср.
1. Страната, в която съм се родил и живея; родина.
2. Страна, в която нещо се развива и разпространява.

отживелица

мн. отживѐлици, ж. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално.

отживея

отживѐеш, мин. св. отживя̀х, мин. прич. отживя̀л, св.вж. отживявам.

отживявам

отживя̀ваш, несв. и отживея, св. Изоставам от съвременността, принадлежа на миналото, остарявам. Много явления отживяха времето си.
отживявам си/отживея си. — Живея до насита, както смятам за добре.

отживялост

отживялостта̀, само ед., ж. Отживелица.

отзад

нареч.
1. От задната страна на нещо. Мини отзад в градината.
2. Откъм гърба на нещо, зад гърба.

отзарана

нареч. Тая сутрин, днес предобед.

отзвук

мн. о̀тзвуци, (два) о̀тзвука, м.
1. Отражение на звука, ехо.
2. Звук, който идва отдалече и почти заглъхва.
3. Отзив. Този политически акт имаше широк отзвук в печата.

отзема

отзѐмеш, мин. св. отзѐх, мин. прич. отзѐл, св.вж. отземам.

отземам

отзѐмаш, несв. и отзема, св.; От какво. Вземам част от нещо; отделям, като намалявам количеството.
отземам си/отзема си. — Получавам достатъчно, задоволявам потребностите си; преставам да настоявам, губя претенцията си.

отзив

мн. о̀тзиви, (два) о̀тзива, м.
1. Публично изказване на мнение за нещо, оценка. Положителен отзив за културна проява.
2. Отзвук, отговор на повикване, молба.

отзивчив

отзивчѝва, отзивчѝво, мн. отзивчѝви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив човек.
същ. отзивчивост, отзивчивостта̀, ж.

отзивчивост

вж. отзивчив

отзова

отзовѐш, мин. св. отзова̀х, мин. прич. отзова̀л, св.вж. отзовавам.

отзовавам

отзова̀ваш, несв. и отзова, св.; Кого. Официално връщам свой представител, изпратен с мисия някъде. Отзовавам посланика.
отзовавам се/отзова се. 1. — Обаждам се при повикване.
2. Проявявам съчувствие или се включвам в нещо. Отзовах се на молбата им за помощ.
3. Изказвам се, давам отзив.

отивам

отѝваш, несв. и отида, св.
1.Движа се в определена посока или с определена цел. Отивам на работа.
2. За материал — изразходва се, употребява се. В такъв костюм отиват три метра плат.
3. Развива се, върви. Всичко отива на добре.
4. За стока — купувам се, харча се, привършвам. Днес отиде всичкото сирене.
5. Пропадам, развалям се, съсипвам се, изчезвам. Ще ми отидат всичките пари по съдилища. Отиде новата ми рокля — залях я с вино!
отивам си/отида си. 1. — Връщам се вкъщи или на мястото, от което съм дошъл.
2. Прен. Умирам. Отиде си още един виден поет.
отива ми. — Прилича ми, подхожда ми, стои ми добре, приляга ми. Тази прическа ти отива. Не ми отива да се карам с него.
Отиде ми главата.Разг. Ще бъда наказан жестоко, ще загина.
Отивам на вятъра.Разг. Пропилявам, похабявам напразно.
Отивам на едно място.Разг. Отивам до тоалетната.
Отиде тя!Разг. Възклицание за изразяване на неудоволствие или на тревога.

отигравам

отигра̀ваш, несв. и отиграя, св.
1. Какво. Възвръщам или спечелвам чрез игра. Ще отиграя даровете на сватбата.
2. В спорта — реализирам положение, изигравам добре. Футболистът отигра много добре подадената му топка.
отигравам си/отиграя си. — Играя до пълно насищане.

отиграя

вж. отигравам

отида

отѝдеш, мин. св. отѝдох, мин. прич. отѝшъл, св.вж. отивам.

отит

мн. отѝти, (два) отѝта, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо.

отичам

отѝчаш, несв. и отека, св. Подпухвам, надебелявам, подувам се. Кракът му отече.

откажа

отка̀жеш, мин. св. отка̀зах, мин. прич. отка̀зал, св.вж. отказвам.

отказ

мн. о̀ткази, (два) о̀тказа, м.
1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си.
2. Прекратяване на действието, спиране на механизъм. Машината работи без отказ.
До отказ (върша нещо). — Напълно, до крайна степен.

отказвам

отка̀зваш, несв. и откажа, св.
1. На кого. Отговарям отрицателно на молба, покана, искане; не се съгласявам, не приемам. Отказах му да пътуваме заедно.
2. Какво. Отричам, не признавам вината си. Той продължава да отказва.
3. Какво. Стремя се да прекратя употребата на нещо. Отказвам цигарите.
4. Преставам да работя, спирам. Двигателят отказа.
отказвам се/откажа се. 1.От какво. Не искам да върша нещо, не желая нещо. Отказвам се от пътуването.
2. Не смятам за свое; изоставям. Отказвам се от сина си.

откак

нареч. Откакто.

откакто

нареч. От момента, когато. Откакто съм тук не съм виждал такъв сняг.

откарам

отка̀раш, св.вж. откарвам.

откарвам

отка̀рваш, несв. и откарам, св.; Кого, какво.
1. Карам с превозно средство от мястото, където се намирам, до друго място. Откарай децата до училището.
2. Принуждавам нещо да върви от мястото, където съм, до друго място. Откарай коня в обора.

откача

откачѝш, мин. св. откачѝх, мин. прич. откачѝл, св.вж. откачвам.

откачам

отка̀чаш, несв. Откачвам.

откачвам

отка̀чваш, несв. и откача, св.
1. Какво. Свалям от кука нещо закачено. Откачи палтото ми.
2. Прен. Разг. Какво. С хитрост спечелвам. Откачи малко пари.
3. Прен. Разг. Държа се като луд човек; полудявам. Ще откача от радост.
откачвам се/откача се. — Освобождавам се, отървавам се, измъквам се. Откачих се от работа.

отклик

мн. о̀тклици, (два) о̀тклика, м.
1. Отговор на зов, на призив; отзвук.
2. Израз на отношение към нещо, отзив.

откликвам

отклѝкваш, несв. и откликна, св.
1. На какво. Отговарям на зов, на призив; обаждам се при повикване. На обръщението за кръводаряване откликнаха много студенти и работници.
2. Давам отзив за нещо, изказвам се. Печатът откликна на събитията.

откликна

отклѝкнеш, мин. св. отклѝкнах, мин. прич. отклѝкнал, св.вж. откликвам.

отклонение

мн. отклонѐния, ср.
1. Отклоняване.
2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка.

отклоня

отклонѝш, мин. св. отклонѝх, мин. прич. отклонѝл, св.вж. отклонявам.

отклонявам

отклоня̀ваш, несв. и отклоня, св.
1. Какво. Измествам, накланям встрани.
2. Прен. Кого. Принуждавам да промени решението си. Отклоних го от решението му да замине.
3. Прен. Какво. Отхвърлям, не изпълнявам. Той отклони молбата ми.
отклонявам се/отклоня се. 1. — Започвам да говоря по друга тема, разказвам странични факти. Не се отклонявай от темата!
2. За път, линия, улица — отделям се от основния път.

отключа

отклю̀чиш, мин. св. отклю̀чих, мин. прич. отклю̀чил, св.вж. отключвам.

отключвам

отклю̀чваш, несв. и отключа, св.; Какво.
1. Отварям с ключ.
2. Прен. Отварям, разгръщам. Отключи сърцето си за чуждата болка.

откога

нареч. От кой момент, от колко време. Откога работиш тук? • Бог/кой знае откога. От много отдавна.

откогато

нареч. От момента, в който; от което време. Откогато се видяхме, не съм говорил по този проблем.

отколе

нареч. Остар. Отдавна.

отколешен

отко̀лешна, отко̀лешно, мн. отко̀лешни, прил. Отдавнашен. Отколешни мечти.

отколкото

съюз. При сравнение — в сравнение с, нежели, вместо. Предпочитам да говоря, отколкото да слушам. По-добре късно, отколкото никога.

откопавам

откопа̀ваш, несв. и откопая, св.; Какво. Изваждам с копане.

откопая

откопа̀еш, мин. св. откопа̀х, мин. прич. откопа̀л, св.вж. откопавам.

откопирам

откопѝраш, несв. и св.; какво, на/върху какво. Направям копие, огледален образ на нещо.

откос

мн. о̀ткоси, (два) о̀ткоса, м. Това, което се окосява с едно движение на косата.



мн. отко̀си, (два) отко̀са, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно оръжие. Картечен откос

откося

откосѝш, мин. св. откосѝх, мин. прич. откосѝл, св.вж. откосявам.

откосявам

откося̀ваш, несв. и откося, св.; Какво. Отрязвам с косене.

открадвам

откра̀дваш, несв. и открадна, св.
1. Какво. Извършвам кражба.
2. Остар. Кого. Отвличам тайно мома, за да се оженя за нея.
3. Прен. Отделям малко време. Откраднах пет минути, за да се видим.

открадна

откра̀днеш, мин. св. откра̀днах, мин. прич. откра̀днал, св.вж. открадвам.

открай

нареч. Разг. Отначало, от много време насам.
Открай докрай. — Изцяло.



предлог. За отдалеченост по място или време. Идвам открай село. Открай време.

открехвам

открѐхваш, несв. и открехна, св.
1. Какво. Отварям малко, едва (врата, прозорец).
2. Прен. Жарг. Кого. Съобщавам нещо на някого; информирам, научавам. Тя ме открехна за възможността да спечеля малко пари.

открехна

открѐхнеш, мин. св. открѐхнах, мин. прич. открѐхнал, св.вж. открехвам.

откривам

открѝваш, несв. и открия, св.
1. Кого, какво. Махам покривалото от нещо, за да се вижда. Откри челото си.
2. Какво. Правя откритие; установявам нещо неизвестно досега. Откри неизвестен вид птици.
3. Прен. Какво, На кого. Доверявам нещо, съобщавам. Открих му тайната си.
4. Прен. Какво. Узнавам, изнамирам, установявам наличието на нещо ново. Откри нови черти в характера ѝ.
5. Кого. Разкривам виновник (в престъпление). Откриха кой е убиецът.
6. Какво. Учредявам, организирам, отварям. Откривам магазин/изложбена зала.
7. Какво. Поставям начало на някаква дейност. Откривам разискванията по докладите.
откривам се/открия се. 1. — Ставам виден, показвам се. От върха се откри чудесна гледка.
2. Разказвам пред някого свои мисли, чувства, тайни. Откри му се, че е негов роднина.
Откривам Америка.Ирон. Казвам нещо отдавна известно.
Откривам картите си. — Казвам открито какво мисля или знам.
Откривам/отварям скоба/скоби. — Казвам нещо допълнително, давам странична информация.

откривател

открива̀телят, открива̀теля, мн. открива̀тели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка.

откривателка

мн. открива̀телки, ж. Жена откривател.

открит

открѝта, открѝто, мн. открѝти, прил.
1. Който не е завит, не е покрит от нещо.
2. Който няма покрив. Открито кино. Открит автомобил.
3. Който не е ограничен, не е затворен. В открита местност.
4. Който не е таен; явен. Открита омраза. Открита пропаганда.
5. Прен. Искрен, откровен. Открит поглед.
6. Достъпен за всички желаещи. Открито заседание на съвет.
В открито море. — В средата на морето, далече от бреговете му.
Открит въпрос. — Нерешен въпрос.
Открито писмо. — Публикувано в печата писмо.
С открити карти. — Явно, откровено.
Под открито небе. 1. — На открито, навън.
2. Без подслон, без дом. Живея под открито небе.
С открито лице/чело. — С чиста, неопетнена съвест.
С открито сърце. — Откровено, без лицемерие.

откритие

мн. открѝтия, ср.
1. Откриване.
2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустановено нещо. Интересно откритие.

открия

открѝеш, мин. св. открѝх, мин. прич. открѝл, св.вж. откривам.

откровен

откровѐна, откровѐно, мн. откровѐни, прил.
1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен.
2. Който не съдържа тайни помисли или намерения. Откровен диалог.
същ. откровеност, откровеността̀, ж.

откровение

мн. откровѐния, ср.
1. Неочаквано разкриване на истина.
2. Разкриване на съкровени чувства или мисли. Изпадам в откровение.
3. Последна книга от Библията; Апокалипсис.

откровенича

откровѐничиш, мин. св. откровѐничих, мин. прич. откровѐничил, несв. Представям се като откровен пред някого.

откровеност

вж. откровен

откроя

откроѝш, мин. св. откроѝх, мин. прич. откроѝл, св.вж. откроявам.

откроявам

откроя̀ваш, несв. и откроя, св.; Какво. Изтъквам, очертавам. Открои неговия принос.
откроявам се/откроя се. — Изпъквам ясно, виждам се добре. Силуетът му се открои в светлината на рамката.

откуп

мн. о̀ткупи, (два) о̀ткупа, м.
1. Откупване.
2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора. Давам откуп за дял от наследство.

откупвам

отку̀пваш, несв. Откупувам.

откупувам

откупу̀ваш, несв. и откупя, св.
1. Кого. Плащам определена сума, за да освободя някого (от плен, от робство, от заложничество).
2. Какво. Плащам за дял на други наследници или съдружници. Ще откупя дяловете ти във фирмата.
3. Купувам експонати от изложение, търг.

откупя

отку̀пиш, мин. св. отку̀пих, мин. прич. отку̀пил, св.вж. откупувам.

откъде

нареч. От кое място; от коя посока. Откъде мина?
Откъде накъде. — По каква причина, защо.



съюз. Въвежда косвен въпрос — от кое място, от коя страна. Не видях откъде дойде.



предлог. Диал. Откъм. Откъде гората се чу птича песен.

откъдето

нареч. и съюз. От което място. Той стигна края на селото, откъдето се виждаше тополата в двора им.

откъм

предлог.
1. За посока — от. Откъм къщата се зададе майка му.
2. За отношение към обект — по отношение на. България не е бедна откъм природни богатства.
Откъм сляпото оченце.Разг. Който е пропуснат поради недоглеждане.

откъртвам

откъртваш, несв. и откъртя, св. ; какво.
1. Отделям с къртене, отчупвам. Откърти камък от зида.
2. Жарг. Заспивам много дълбоко. — откъртвам се/откъртя се.
1. За въздишка, стон — отделям се, изпускам се тежко, от дълбоко.
2. Отчупвам се, отделям се с трудност.

откъртя

откъ̀ртиш, мин. св. откъ̀ртих, мин. прич. откъ̀ртил, св.вж. откъртвам.

откъс

мн. о̀ткъси, (два) о̀ткъса, м. Част от литературна, филмова или музикална творба, отделена от цялото. В учебника са поместени няколко откъса от негови разкази.

откъсвам

откъ̀сваш, несв. и откъсна, св.
1. Какво. Отделям чрез късане. Откъсни най-зрелите ябълки!
2. Прен. Кого,От какво. Отделям, отмествам, отдалечавам. Грижите го откъснаха от ежедневната му работа.
3. Кого, от кого/от какво. Отделям, разделям. Работата я откъсна от семейството и приятелите.
откъсвам се/откъсна се. 1. — Сам се отделям, откъдето съм. Една круша се откъсна и падна.
2. Губя връзка, не съм в течение; отдалечавам се. Откъснал съм се от тия проблеми.
Откъсвам от света. — Принуждавам да живее самотно.
Откъсват ми се ръцете. — Изморявам се много от продължителна работа.
Откъсват ми се краката. — Изморявам се от продължително ходене.
Ще ти откъсна главата/ушите.Разг. Ще те накажа строго.

откъслек

мн. откъ̀слеци, (два) откъ̀слека, м. Откъс.

откъслечен

откъ̀слечна, откъ̀слечно, мн. откъ̀слечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази.
същ. откъслечност, откъслечността̀, ж.

откъслечност

вж. откъслечен

откъсна

вж. откъсвам

отлагам

отла̀гаш, несв. и отложа, св.; Какво.
1. Променям за по-късно срока, в който трябва да се извърши нещо. Отлагам пътуването си за следващата седмица.
2. Анулирам.
3. Протакам, бавя.
отлагам се/отложа се. — За вещество — наслоявам се, натрупвам се, утаявам се.
същ. отлагане, ср.

отлагане

вж. отлагам

отлежа

отлежѝш, мин. св. отлежа̀х, мин. прич. отлежа̀л, св.вж. отлежавам.

отлежавам

отлежа̀ваш, несв. и отлежа, св. За вино и др. продукти — престоявам до придобиване на необходимите качества. Виното отлежава в дълбоки изби.
отлежавам си/отлежа си. — Лежа до пълно насищане, колкото искам.

отлежал

отлежа̀ла, отлежа̀ло, мн. отлежа̀ли, прил. Който е придобил необходимите качества при престояване. Отлежало уиски.

отлепвам

отлѐпваш, несв. и отлепя, св.; Какво. Отделям нещо залепено. Отлепи марката от плика.
отлепвам се/отлепя се. 1. — Отделям се, разлепвам се. Тапетите се отлепиха.
2. Прен. Разг. Махвам се, отделям се от някого, който ми досажда. Не мога да се отлепя от нея.

отлепя

вж. отлепвам

отлетя

отлетѝш, мин. св. отлетя̀х, мин. прич. отлетя̀л, св.вж. отлитам.

отлетявам

отлетя̀ваш, несв. Отлитам.

отлея

отлѐеш, мин. св. отля̀х, мин. прич. отля̀л, св.вж. [[отливам 1/2_ .

отлив

мн. о̀тливи, (два) о̀тлива, м.
1. Периодически повтарящо се понижение на морското ниво.
2. Прен. Намаляване на нещо, оттегляне от нещо. Отлив на посетители в театъра.

отливам

отлѝваш, несв. и отлея, св. Изливам, изсипвам част от течност. Отля малко от виното.



отлѝваш, несв. и отлея, св.; какво. Чрез леене изработвам. Отливам статуи.

отливка

мн. отлѝвки, ж. Изделие, получено чрез леене. Гипсова отливка.

отлика

мн. о̀тлики, ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие.

отлитам

отлѝташ, несв. и отлетя, св.
1. Отдалечавам се от мястото си с летене. През есента птиците отлитат.
2. Прен. Разг. Бързо отивам някъде. Накъде отлиташ пак?
3. Прен. За време — минавам бързо. Годините отлитат.

отлича

отличѝш, мин. св. отличѝх, мин. прич. отличѝл, св.вж. отличавам.

отличавам

отлича̀ваш, несв. и отлича, св.
1. Какво, От какво. Правя разлика между две неща; различавам, разграничавам.
2. Кого, какво. Отделям, изтъквам.
3. Прен. Кого. Награждавам, давам отличие.
отличавам се/отлича се. 1. — Различавам се.
2. Изпъквам с някои свои качества.

отличен

отлѝчна, отлѝчно, мн. отлѝчни, прил.
1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист.
2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия.
3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик.
4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.



отличѐна, отличѐно, мн. отличѐни, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.

отличие

мн. отлѝчия, ср.
1. Остар. Отлика.
2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие.
3. Награда. Получил е няколко международни отличия.

отличителен

отличѝтелна, отличѝтелно, мн. отличѝтелни, прил. Който служи за отлика. Отличителен белег.

отличник

мн. отлѝчници, м.
1. Учещ, който има отличен успех.
2. Първенец.

отличничка

мн. отлѝчнички, ж. Жена отличник.

отложа

отло̀жиш, мин. св. отло̀жих, мин. прич. отло̀жил, св.вж. отлагам.

отломка

мн. отло̀мки, ж. Отчупена част от нещо. Отломки от кораба доплуваха до брега.

отломък

мн. отло̀мъци, (два) отло̀мъка, м. Отломка.

отлъча

отлъ̀чиш, мин. св. отлъ̀чих, мин. прич. отлъ̀чил, св.вж. отлъчвам.

отлъчвам

отлъ̀чваш, несв. и отлъча, св.
1. Какво. Отделям животни от общото стадо.
2. Кого, какво. Отделям малко дете или животно от майка му. Отлъчих агнетата.
3. Кого. Наказвам за погазване на божиите заповеди някого, като го обявявам за неверник и го отделям от църквата. Отлъчиха го от църквата.
отлъчвам се/отлъча се. — Отделям се, напускам самоволно, избягвам.

отляво

нареч. От лявата страна. Къщата ми е отляво. Жената отляво е майка ми.

отмалея

отмалѐеш, мин. св. отмаля̀х, мин. прич. отмаля̀л, св.вж. отмалявам.

отмалявам

отмаля̀ваш, несв. и отмалея, св. Изгубвам сили, отпадам. Ръцете му отмаляха от работа.

отменя

отменѝш, мин. св. отменѝх, мин. прич. отменѝл, св.вж. отменям.

отменявам

отменя̀ваш, несв. Отменям.

отменям

отмѐняш, несв. и отменя, св.
1. Какво. Премахвам, спирам валидността на нещо, обявявам за недействително. Отмениха тази наредба.
2. Какво. Отлагам. Отмениха събранието за четвъртък.
3. Кого. Замествам в работа. Ще те отменя в домакинската работа.

отмервам

отмѐрваш, несв. и отмеря, св.; Какво.
1. Чрез мерене отделям част от цяло. Отмери ми два метра от копринения плат.
2. С мерене определям количество, размер; измервам.
3. Прен. Извършвам нещо равномерно, ритмично, сдържано. Отмервам крачките си.

отмеря

отмѐриш, мин. св. отмѐрих, мин. прич. отмѐрил, св.вж. отмервам.

отмерям

отмѐряш, несв. Отмервам.

отмествам

отмѐстваш, несв. и отместя, св.
1. Кого, какво. С местене променям положението. Отмести стола по-близо до прозореца.
2. Какво. Променям посоката на поглед. Отмести очи от вратата.
отмествам се/отместя се. — Променям с малко мястото, което заемам.

отместя

отмѐстиш, мин. св. отмѐстих, мин. прич. отмѐстил, св.вж. отмествам.

отметка

мн. отмѐтки, ж. Знак, направен на нещо, например при броене; белег, бележка. Сложи отметка в списъка срещу заглавието на всяка прочетена книга.

отметна

отмѐтнеш, мин. св. отмѐтнах, мин. прич. отмѐтнал, св.вж. отмятам.

отмивам

отмѝваш, несв. и отмия, св.; Какво.
1. С миене почиствам. Отми пясъка от краката си.
2. За вода — отнасям пръстта от бреговете; подкопавам.

отмина

отмѝнеш, мин. св. отмѝнах, мин. прич. отмѝнал, св.вж. отминавам.

отминавам

отмина̀ваш, несв. и отмина, св.
1. Кого, какво. Продължавам движението си покрай определен обект, отивам по-далече, по-нататък. Отминахме къщата му.
2. Кого. Минавам край някого, без да го поздравя или заговоря. Не ме отминавай!
3. Прен. Какво. Не обръщам внимание на нещо. Отмина молбата ми с мълчание.
4. Прекратявам извършването; спирам, свършвам. Бурята отмина. Лятото отмина.
Отминава ме горчивата чаша. — Спасявам се от тежко изпитание.

отмирам

отмѝраш, несв. и отмра, св. Преставам да съществувам, изчезвам постепенно. Старите отношения отмират.

отмия

отмѝеш, мин. св. отмѝх, мин. прич. отмѝл, св.вж. отмивам.

отмора

ж., само ед. Почивка, отдих. Кът за отмора.

отморителен

отморѝтелна, отморѝтелно, мн. отморѝтелни, прил. Който отморява.

отморя се

отморѝш се, мин. св. отморѝх се, мин. прич. отморѝл се, св.вж. отморявам се.

отморявам се

отморя̀ваш се, несв. и отморя̀ се, св. Възстановявам силите си, почивам си.

отмра

отмрѐш, мин. св. отмря̀х, мин. прич. отмря̀л, св.вж. отмирам.

отмразя

отмразѝш, мин. св. отмразѝх, мин. прич. отмразѝл, св.вж. отмразявам.

отмразявам

отмразя̀ваш, несв. и отмразя, св.; Какво. Затоплям нещо замръзнало; размразявам.

отмъквам

отмъ̀кваш, несв. и отмъкна, св.; Какво.
1. С мъкнене отнасям. Някакво животно отмъкна всички пиленца. Отмъкнах чувала до стената.
2. Открадвам, присвоявам. Някой от синовете ѝ отмъкна златните монети.
отмъквам се/отмъкна се. — С усилие отивам някъде. Едвам се отмъкнах у дома.

отмъкна

отмъ̀кнеш, мин. св. отмъ̀кнах, мин. прич. отмъ̀кнал, св.вж. отмъквам.

отмъстител

отмъстѝтелят, отмъстѝтеля, мн. отмъстѝтели, м. Човек, който отмъщава.

отмъстителен

отмъстѝтелна, отмъстѝтелно, мн. отмъстѝтелни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек.
същ. отмъстителност, отмъстителността̀, ж.

отмъстителка

мн. отмъстѝтелки, ж. Жена отмъстител.

отмъстителност

вж. отмъстителен

отмъстя

отмъстѝш, мин. св. отмъстѝх, мин. прич. отмъстѝл, св.вж. отмъщавам.

отмъстявам

отмъстя̀ваш, несв. Отмъщавам.

отмъщавам

отмъща̀ваш, несв. и отмъстя, св.; на кого, за Какво. Отвръщам на причинено зло със зло. Отмъстих на враговете си за мъченията.

отмъщение

мн. отмъщѐния, ср.
1. Само ед. Отмъщаване.
2. Ответна реакция при причиняване на зло; желание за мъст. Замисли страшно отмъщение.

отмяна

ж., само ед. Разг. Заместване на някого в работата му. Тя е моята отмяна в домашната работа.

отмятам

отмя̀таш, несв. и отметна, св.
1. Какво. Отмествам покривало. Отметна одеялото.
2. Кого, какво. Отбелязвам. Отметна учениците, които бяха дошли.
3. Какво. Рязко премествам. Отмятам глава.
отмятам се/отметна се. — Отказвам се от думите си, не изпълнявам уговорка.

отнапред

нареч. Разг. От по-рано, отпреди. Познаваме се отнапред.

отнасям

отна̀сяш, несв. и отнеса, св.
1. Кого, какво. Нося на друго място. Отнеси чантата в кухнята. Отнеси детето в леглото.
2. Кого, какво. За вода, вятър — завличам, замъквам, премествам. Реката отнесе дънерите.
3. Прен. Какво. Претърпявам. Отнесох караницата заради него.
4. Разг. Какво. Открадвам. Замина си и отнесе всичките ми пари.
5. Прен. Какво/кого. Включвам, определям, приемам за достоверно. Изследвачите отнасят този ръкопис към ХII в.
отнасям се/отнеса се. 1. — Проявявам отношение, държа се. Отнасям се приятелски с децата си.
2. Насочен съм към нещо или някого, валиден съм. Забележката се отнася за всички.
Отнасям в гроба.Разг.
1. Кого. За болест — ставам причина за смъртта.
2. Какво. Премълчавам, не издавам тайна.
Отнасям въпроса (до някого или някъде). — Искам компетентно мнение по някакъв проблем.
Отнасям калая.Разг. Получавам наказание вместо друго лице.
Мътните да те отнесат.Разг. Възклицание за недоволство или (рядко) възхищение.

отначало

нареч.
1. В началото, първоначално, първо.
2. От там, където е началото. Давай пак отначало!

отнема

отнѐмеш, мин. св. отнѐх, мин. прич. отнѐл, св.вж. отнемам.

отнемам

отнѐмаш, несв. и отнема, св.
1. Кого, какво. Вземам със сила, лишавам от нещо. Отнех къщата му.
2. Какво. Изразходвам, заемам. Подготовката отнема много време и сили.
3. Изваждам (при пресмятане). Ако от 5 отнемем 2, ще останат 3.
Отнемам думата. — Не позволявам на някого да говори повече.
Отнемам хляба. 1. — Ставам причина някой да е без работа.
2. Оставям някого да гладува.
Отнемам живота (на някого). — Убивам.

отнеса

отнесѐш, мин. св. отнѐсох, мин. прич. отнѐсъл, св.вж. отнасям.

отникъде

нареч. От никое място, от никоя страна. Отникъде не дойде помощ.

отнине

нареч. Остар. От този момент, от сега.

отново

нареч. Още един път, пак. Прочети отново урока.

относителен

относителна, относително, мн. относителни, прил.
1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина.
2. Не безусловен, ограничен. Относителен успех.
3. Спец. В граматиката — който показва отношение към нещо. Относителни прилагателни.същ. относителност, относителността, ж.
Относително тегло.Спец. Тегло на предмет в сравнение с теглото на равен обем вода.

относителност

вж. относителен

относно

предлог. По отношение на; що се касае до; по повод на; за. Относно заповедта не сме говорили.

отношение

мн. отношѐния, ср.
1. Взаимна връзка между различни предмети, явления, величини.
2. Само мн. Взаимно общуване. Дипломатически отношения.
3. Начин на поведение към някого. Нямам добро отношение към него.
4. Насока, гледище. В това отношение не си подхождаме.
Скъсвам (дипломатически) отношения с някого.Разг. Скарвам се, разделям се с някого.

отнякъде

нареч. От някое място, от някоя страна. Отнякъде се зачу песен.

оток

мн. о̀тоци, (два) о̀тока, м. Подутина по тялото.

отолитиаза

мед. Образуване на калциеви конкременти във външния слухов канал, най-често около чуждо тяло.

отоманка

мн. отома̀нки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници.

отопление

мн. отоплѐния, ж.
1. Отопляване.
2. Система за затопляне на помещения. Парно отопление.

отоплителен

отоплѝтелна, отоплѝтелно, мн. отоплѝтелни, прил.
1. Който е предназначен за отопление. Отоплителни уреди.
2. През който се използва отопление. Отоплителен сезон.

отопля

отоплѝш, мин. св. отоплѝх, мин. прич. отоплѝл, св.вж. отоплявам.

отоплявам

отопля̀ваш, несв. и отопля, св.; какво, с какво. Правя помещение да стане топло. Отоплявам кухнята с електрическа печка.
отоплявам се. — Отоплявам жилището си. С какво се отоплявате през зимата?

отоплям

ото̀пляш, несв. Отоплявам.

оторагия

мед. Кръвотечение от ухото.

оторея

мед. Изтичане на секрет от ухото.

оторизирам

оторизѝраш, несв. и св.; кого/какво. Упълномощавам.

отосклероза

мед. Невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула. Налице е дистрофичен процес и се получава анкилоза на прочката на стремето. Протича с шум в ушите и намаляване на слуха.

отоскопия

мед. Оглеждане на ушния канал и особено на тъпанчето с помощта на отоскоп.

отпадам

отпа̀даш, несв. и отпадна, св.
1. Губя физическите си сили. След боледуването беше много отпаднала.
2. От какво. Преставам да съм в състава на нещо. Отпадам от отбора.
3. Изчезвам, изгубвам се. Всички съмнения отпаднаха.

отпадна

отпа̀днеш, мин. св. отпа̀днах, мин. прич. отпа̀днал, св.вж. отпадам.

отпадък

мн. отпа̀дъци, (два) отпа̀дъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци.

отпадъчен

отпа̀дъчна, отпа̀дъчно, мн. отпа̀дъчни, прил. Който се състои от отпадъци. Отпадъчни материали.

отпарям

отпа̀ряш, несв. и отпоря, св.; Какво. Отделям, откъсвам нещо пришито. Отпори джоба на сакото си.
Ще ти отпоря ушите.Разг. Ще те накажа строго.

отпера

отперѐш, мин. св. отпра̀х, мин. прич. отпра̀л, св.вж. отпирам.

отпечатам

отпеча̀таш, св.вж. отпечатвам.

отпечатвам

отпеча̀тваш, несв. и отпечатам, св.; Какво.
1. Приключвам печатането, издавам. Отпечатахме новия брой на списанието.
2. Отварям нещо запечатано; разпечатвам. Отпечата писмото.
3.
Оставям отпечатък. Отпечата мократа си ръка върху стъклото. – отпечатвам се/отпечатам се. Оставям отпечатък, следа. Стъпките ѝ се отпечатаха в мокрия пясък.

отпечатък

мн. отпеча̀тъци, (два) отпеча̀тъка, м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти.
2. Прен. Отличителна черта, следа, въздействие. Лицето му носи отпечатъка на бурен живот.
3. Отделно издаден екземпляр от статия, студия и др.
Слагам отпечатък (върху нещо). — Оставям следи, въздействам.

отпивам

отпѝваш, несв. и отпия, св. Пия малко от нещо. Отпих от чашата си. Отпих няколко глътки.
отпивам си/отпия си. — Пия до пълно насищане.

отпилея се

отпилѐеш се, мин. св. отпиля̀х се, мин. прич. отпиля̀л се, св. – вж. отпилявам се.

отпилявам

отпилявам се, отпиляваш се, несв. и отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял.

отпилявам се

отпиля̀ваш се, несв. и отпилѐя се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял.

отпирам

отпѝраш, несв. и отпера, св.; какво. Разг. Изчиствам чрез пране. Отпра изцапания ръкав на роклята си.

отписвам

отпѝсваш, несв. и отпиша, св.; Кого, какво.
1. Зачерквам нечие име от списък.
2. Освобождавам чрез отбелязване с писане.
3. Прен. Разг. Смятам, че някой няма да оживее, че ще умре. Отпиши го, след такава операция няма да го бъде!
отписвам се/отпиша се. — Отказвам се, освобождавам се.

отпиша

отпѝшеш, мин. св. отпѝсах, мин. прич. отпѝсал, св.вж. отписвам.

отпия

отпѝеш, мин. св. отпѝх, мин. прич. отпѝл, св.вж. отпивам.

отплавам

отпла̀ваш, несв. и св. С плаване се отдалечавам, заминавам. Корабът отплава преди два часа.

отплата

ж., само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо.

отплатя се

отплатѝш се, мин. св. отплатѝх се, мин. прич. отплатѝл се, св.вж. отплащам се.

отплащам се

отпла̀щаш се, несв. и отплатя̀ се, св. Отдавам дължимото за нещо, което са ми сторили; възнаграждавам. Ще ти се отплатя богато.

отплесвам

отплѐсваш, несв. и отплесна, св.; кого, От какво. Разг. Отвличам вниманието, занимавам със странични дейности. Не ме отплесвай, защото не мога да чета!
отплесвам се/отплесна се. 1. — Отклонявам се от дейността си.
2. Разг. Подхлъзвам се, отивам встрани.
3. След удар променям посоката си на движение. Камъкът се отплесна от насрещния бряг и падна в реката.

отплесна

отплѐснеш, мин. св. отплѐснах, мин. прич. отплѐснал, св.вж. отплесвам.

отплувам

отплу̀ваш, несв. и св. С плуване се отдалечавам, заминавам. Приятелката ми отплува по-навътре.

отподир

нареч. Диал.
1. Отзад. Върви отподир.
2. След това; после. Отподир ще ме търсиш!

отпор

м., само ед. Противодействие, решително действие срещу действие. Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор.

отпорвам

отпо̀рваш, несв. Отпарям.

отпоря

отпо̀риш, мин. св. отпо̀рих, мин. прич. отпо̀рил, св.вж. отпарям.

отпосле

нареч. След известно време, по-късно.

отпочивам

отпочѝваш, несв. и отпочина, св. Възстановявам силите си, почивам си.
отпочивам си/отпочина си. — Отпочивам за кратко, почивам кратко.

отпочина

вж. отпочивам

отправен

отпра̀вна, отпра̀вно, мн. отпра̀вни, прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт.

отправя

отпра̀виш, мин. св. отпра̀вих, мин. прич. отпра̀вил, св.вж. отправям.

отправям

отпра̀вяш, несв. и отправя, св.
1. Кого, какво. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого.
2. В съчетание със съществителни имена — осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам).
отправям се/отправя се. 1. — Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка.
2. Отнасям се, визирам.

отпразнувам

отпразну̀ваш, св.; Какво. Отбелязвам празник, чествам. Отпразнувахме юбилея.

отпратя

отпра̀тиш, мин. св. отпра̀тих, мин. прич. отпра̀тил, св.вж. отпращам.

отпращам

отпра̀щаш, несв. и отпратя, св.
1. Кого, какво. Пращам на друго място. Отпрати децата в другата стая.
2. Насочвам към друг източник. Текстът отпраща към митологията.
3. Разг. Кого. Изгонвам, не позволявам на нежелан човек да влезе. Отпрати я, не искам да я виждам.

отпред

нареч.
1. От предната страна, от лицевата част. Отпред роклята е скъсана.
2. Пред другите, най-първи. Отпред вървеше знаменосецът.
3. От посоката пред някого. Отпред се издигаше високо дърво.

отпреди

нареч. От по-рано. Познавам го отпреди.



предлог. За изразяване на време като момент, преди който е започнало някакво действие. Находките са отпреди 2 000 години.

отприщвам

отпрѝщваш, несв. и отприщя, св.
1. Какво. Премахвам пречка по пътя на вода. Отприщиха бента.
2. Прен. Какво. Позволявам нещо бурно да се развие, спирам да ограничавам. Промяната отприщи народните сили.
отприщвам се/отприщя се. 1. — За вода, течност — преодолявам преграда, пречка.
2. Прен. Започвам да се проявявам в голяма степен, с голяма сила.

отприщя

отпрѝщиш, мин. св. отпрѝщих, мин. прич. отпрѝщил, св.вж. отприщвам.

отпуск

мн. о̀тпуски, (два) о̀тпуска, м. Отпуска.

отпуска

мн. о̀тпуски, ж.
1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска.
2. Спец. Край на църковна служба; разпускане.

отпускам

отпу̀скаш, несв.вж. отпущам.

отпускар

отпуска̀рят, отпуска̀ря, мн. отпуска̀ри, м.
1. Разг. Човек, който се намира в отпуска.
2. Войник, който е в отпуска.
прил. отпускарски, отпуска̀рска, отпуска̀рско, мн. отпуска̀рски.

отпускарски

вж. отпускар

отпусна

отпу̀снеш, мин. св. отпу̀снах, мин. прич. отпу̀снал, св.вж. отпущам.

отпуснат

отпу̀сната, отпу̀снато, мн. отпу̀снати, прил.
1. Който е в ненапрегнато положение. Лежи отпусната в тревата.
2. Нестегнат, разхлабен, увиснал. Птицата стоеше с отпуснати крила. Отпуснато въже.
3. Небрежен, немарлив.
4. Позволен, даден. Отпуснати средства.
същ. отпуснатост, отпуснатостта̀, ж.

отпуснатост

вж. отпуснат

отпуша

отпу̀шиш, мин. св. отпу̀ших, мин. прич. отпу̀шил, св.вж. отпушвам.

отпушвам

отпу̀шваш, несв. и отпуша, св.; Какво.
1. Отварям съд, който има запушалка.
2. Прочиствам нещо задръстено, запушено с нечистотии. Отпушвам комин.
отпушвам се/отпуша се. 1. — Освобождавам се от това, което ме запушва. Носът ми се отпуши.
2. Отдимявам се. Стаята се отпуши от цигарения дим.

отпущам

отпу̀щаш и отпускам, отпу̀скаш, несв. и отпусна, св.
1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката ѝ.
2. Какво. Отслабвам, разхлабвам. Отпусни малко въжето.
3. Какво. Правя малко по-дълго, по-широко; уголемявам. Отпусни роклята, защото е къса.
4. Какво. Пускам надолу, провесвам. Отпусни ръката си.
5. Какво. Давам средства, пари. Отпуснаха пенсия по бедност.
6. Прен. Кого. Отболява ме, става по-слабо. Зъбът ме боля цяла нощ, чак на сутринта ме отпусна малко.
7. Кого. Правя някого да се чувства по-спокойно, ненапрегнато. Хубавата атмосфера отпуска човека.
8. Какво. Оставям нещо да порасте. Отпуснал си корем.
отпущам се/отпускам се/отпусна се. 1. — Заставам в ненапрегнато състояние. Отпусна се на стола.
2. Провисвам се, спускам се надолу. Въжето се отпусна надолу.
3. Увеличавам обема си, уголемявам се, не съм стегнат, изпънат, сбит. След прането блузата се отпусна. Кожата ѝ се отпусна.
4. Ставам ненапрегнат, успокоявам се, преставам да се срамувам. След десетина минути детето се отпусна и заговори.
5. Преставам да пестя, правя непредвидени разходи. Тя се отпусна и купи скъпата играчка.
6. Отдавам се на някакво чувство, не се въздържам. Не се отпускай, иначе всички ще разберат мъката ти.
7. Намалявам енергията си за работа. Не се отпускай в края на срока!
8. За време — омеквам, ставам топло. Времето се отпусна.
Отпускам глава. — Угрижвам се, обезсърчавам се.
Отпущам глас/гърло. — Започвам да артикулирам по-силно (да пея, да говоря, да плача).
Отпускам душата/сърцето си. 1. — Преставам да се тревожа.
2. Споделям пред някого чувствата си.
Отпускам кесията си. — Давам пари, харча.
Отпускам колана. 1. — Преяждам, надебелявам.
2. Започвам да купувам за храна това, което най-много ми харесва; угаждам си.
Отпускам му края. 1. — Преставам да върша работата си.
2. Не се интересувам от нищо.
3. Разточителствам, живея лекомислено.
Отпускам ръце. — Преставам да действам, не предприемам нищо поради безсилие или отчаяние.
Отпускам си езика/устата. — Говоря повече, отколкото трябва.
Отпускам юздите. — Оставям някого да върши каквото иска.

отработвам

отрабо̀тваш несв. и отработя, св.
1. Какво. Възмездявам с труд нещо. Отработвам заем. Отработвам извънреден почивен ден.
2. Какво. Упражнявам се в нещо, усвоявам. Отработихме няколко голови положения.
отработвам си/отработя си. — Работя в голяма степен, много.

отработя

отрабо̀тиш, мин. св. отрабо̀тих, мин. прич. отрабо̀тил, св.вж. отработвам.

отравям

отра̀вяш, несв. и отровя, св.
1. Кого, какво. Умъртвявам чрез отрова. Отрових хлебарките.
2. Кого, какво. Причинявам вреда, разболявам чрез отровни вещества. Ще ни отровиш с тези цигари.
3. Какво. Смесвам с отрова. Отравям въздуха със задушливи газове.
4. Прен. Кого, какво. Причинявам неприятности, ядосвам. Отрових празника му. Отрови ми живота!
отравям се/отровя се. 1. — Умирам от отрова.
2. Заболявам след приемане на отровни вещества.
3. Прен. Много силно се ядосвам. Отрових се с тая работа.



отра̀вяш, несв. и отровя, св.
1. Какво. Изваждам от земята или откривам нещо заровено. Отрови скритите пари.
2. Кого, какво. Освобождавам чрез ровене, измъквам. Отровиха затрупаните при земетресението хора и животни.

отрада

мн. отра̀ди, ж. Остар. Удоволствие, радост.
прил. отра̀ден, отра̀дна, отра̀дно, мн. отра̀дни.

отражавам

отража̀ваш, несв. Отразявам.

отражател

отража̀телят, отража̀теля, мн. отража̀тели, (два) отража̀теля, м. Отразител.

отражение

мн. отражѐния, ср.
1. Образ на предмет в гладка, огледална повърхност. Видя отражението си в реката.
2. Връщане на звуков или светлинен поток в обратна посока. Отражение на звука.
3. Влияние, последица, отзвук. Тютюнопушенето дава вредно отражение върху здравето.
4. Възпроизвеждане. Литературата е отражение на действителността.

отразител

отразѝтелят, отразѝтеля, мн. отразѝтели, (два) отразѝтеля, м. Устройство, което отразява светлинни или звукови вълни.

отразя

отразѝш, мин. св. отразѝх, мин. прич. отразѝл, св.вж. отразявам.

отразявам

отразя̀ваш, несв. и отразя, св.; Какво.
1. Възпроизвеждам образа на нещо. Реката отразяваше целия град.
2. Изпращам в обратна посока. Скалите отразиха ехото многократно.
3. Възпроизвеждам в образи, показвам. Картината отразява битова сцена.
4. Информирам за нещо, съобщавам за дейността на нещо. Печатът отрази широко срещата.
отразявам се/отразя се. 1. — Възпроизвеждам образа си. Във водата се отрази звездното небе.
2. Повлиявам, променям. Чистият въздух веднага се отрази на здравето му.

отракам се

отра̀каш се, св.вж. отраквам се.

отракан

отра̀кана, отра̀кано, мн. отра̀кани, прил. Разг. За човек — общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете.

отраквам се

отра̀кваш се, несв. и отра̀кам се, св. Ставам отракан.

отрано

нареч. По-рано от определеното време. Отрано сте тръгнали на екскурзия. Децата трябва отрано да се приучват към ред.

отраслов

вж. отрасъл

отрасна

отра̀снеш, мин. св. отра̀снах, мин. прич. отра̀снал, св.вж. отраствам.

отраста

отрастѐш, мин. св. отра̀стох, мин. прич. отра̀съл, св. Отрасна.

отраствам

отра̀стваш, несв. и отрасна, св.
1. Ставам голям, пораствам. Децата ни вече отраснаха.
2. Прекарвам детството си, пораствам някъде. Тя е отраснала в планината.

отрасъл

мн. отра̀сли, (два) отра̀съла, м. Отделна област, дял от дейност, производство, наука. Селскостопански отрасъл.
прил. отраслов, отра̀слова, отра̀слово, мн. отра̀слови.

отред

мн. о̀треди, (два) о̀треда, м.
1. Специална войскова група. Партизански отред.
2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отреда на космонавтите.
прил. отреден, о̀тредна, о̀тредно, мн. о̀тредни.

отреден

вж. отред

отредя

отредѝш, мин. св. отредѝх, мин. прич. отредѝл, св.вж. отреждам.

отрежа

отрѐжеш, мин. св. отря̀зах, мин. прич. отря̀зал, св.вж. отрязвам.

отреждам

отрѐждаш, несв. и отредя, св. Определям, предназначавам. Тези места са отредени за вас. Ще стане така, както е отредила съдбата.

отрез

мн. о̀трези, (два) о̀треза, м.
1. Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент.
2. Отрезка.

отрезвея

отрезвѐеш, мин. св. отрезвя̀х, мин. прич. отрезвя̀л, св.вж. [[отрезвявам 1 ._

отрезвителен

отрезвѝтелна, отрезвѝтелно, мн. отрезвѝтелни прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи.

отрезвително

ср., само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора.

отрезвя

отрезвѝш, мин. св. отрезвѝх, мин. прич. отрезвѝл, св.вж. [[отрезвявам 2 ._

отрезвявам

отрезвя̀ваш, несв. и отрезвея, св. Ставам трезвен, трезв.



отрезвя̀ваш, несв. и отрезвя, св.; Кого. Правя някого да стане трезвен, трезв. Истината го отрезви.

отрезка

мн. отрѐзки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка.

отрезнея

отрезнѐеш, мин. св. отрезня̀х, мин. прич. отрезня̀л, св.вж. отрезнявам.

отрезнявам

отрезня̀ваш, несв. и отрезнея, св. Отрезвявам 1.

отрека

отречѐш, мин. св. отрѐкох, мин. прич. отрѐкъл, св.вж. отричам.

отрепка

мн. отрѐпки, ж.
1. Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки.
2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек.

отривам

отрѝваш, несв. и отрия, св.; какво/ кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си.



отрѝваш, несв. и отрия, св.; Какво.
1. С риене изваждам. Отрих картофите.
2. С риене почиствам. Всеки ден отривам пътеката от снега.

отривист

отривѝста, отривѝсто, мн. отривѝсти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч.

отрина

отрѝнеш, мин. св. отрѝнах, мин. прич. отрѝнал, св.вж. отринвам.

отринвам

отрѝнваш, несв. и отрина, св. Отривам 2 .

отритвам

отрѝтваш, несв. и отритна, св.
1. Кого, какво. С ритане отстранявам. Отритна оставените пред входа чехли.
2. Прен. Кого. Отблъсквам, отхвърлям, отстранявам. Заради държанието му обществото го отритна.

отритна

отрѝтнеш, мин. св. отрѝтнах, мин. прич. отрѝтнал, св.вж. отритвам.

отрицание

мн. отрица̀ния, ср.
1. Само ед. Отричане.
2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота.
3. Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.

отрицател

отрица̀телят, отрица̀теля, мн. отрица̀тели, м. Остар. Човек, който отрича всичко; скептик.

отрицателен

отрица̀телна, отрица̀телно, мн. отрица̀телни, прил.
1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни изречения.
2. Който не се одобрява, лош. Отрицателен литературен образ.
3. Неблагоприятен, враждебен; неодобрителен. Отрицателна рецензия.
4. Който показва липса на нещо при изследване. Резултатите са отрицателни.
5. Спец. В математиката — който е величина, отбелязана с минус, тъй като е по-малък от нула. Отрицателен прираст.
6. Спец. Във физиката — който се отнася към движение на електрони. Отрицателен заряд. Отрицателен полюс.

отрицателка

мн. отрица̀телки, ж. Жена отрицател.

отричам

отрѝчаш, несв. и отрека, св.; Какво.
1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си.
2. Не възприемам нещо за редно, отхвърлям, противопоставям се. Отричам смъртното наказание.
3. Давам отрицателен отговор; не потвърждавам.
отричам се/ отрека се. 1. — Отказвам се, отхвърлям. Той се отрече от личното си щастие в името на общия успех.
2. Отказвам се от правото си над нещо, не признавам вече за свое. Отрече се от родината си.

отрия

отрѝеш, мин. св. отрѝх, мин. прич. отрѝл, св.вж. [[отривам 1 , 2 ._

отрова

мн. отро̀ви, ж.
1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова.
2. Прен. Язвителност, злоба, злобен присмех. В думите му имаше много отрова.
3. Прен. Това, което влияе отрицателно върху човешката нравственост, върху разума.

отровен

отро̀вна, отро̀вно, мн. отро̀вни, прил.
1. Който съдържа отрова. Отровни гъби.
2. Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания.
същ. отровност, отровността̀, ж.
Отровна стрела. — Неприятни думи и намеци.

отровител

отровѝтелят, отровѝтеля, мн. отровѝтели, м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт.

отровителка

мн. отровѝтелки, ж. Жена отровител.

отровност

вж. отровен

отровя

отро̀виш, мин. св. отро̀вих, мин. прич. отро̀вил, св.вж. [[отравям 1 , 2 ._

отрок

мн. отро̀ци, м.
1. ист. Зависим от феодала селянин във феодална България.
2. Остар. Новородено дете.
същ. умал. отроче, мн. отро̀чета, ср. (във 2 знач.).
прил. отро̀чески, отро̀ческа, отро̀ческо, мн. отро̀чески.

отронвам

отро̀нваш, несв. и отроня, св.; какво.
1. С ронене отделям, отчупвам. Отрони няколко трохи за врабчетата.
2. За вятър — откъсвам. Вятърът отрони пожълтелите листа.
3. Прен. Казвам, издавам, произнасям. Едвам отрони няколко думи.
Отронвам сълзи. — Плача.

отроня

отро̀ниш, мин. св. отро̀них, мин. прич. отро̀нил, св.вж. отронвам.

отроням

отро̀няш, несв. Отронвам.

отроче

вж. отрок

отрочество

ср., само ед. Остар. Отроческа възраст.

отроша

отрошѝш, мин. св. отрошѝх, мин. прич. отрошѝл, св.вж. отрошавам.

отрошавам

отроша̀ваш, несв. и отроша, св. Разг. Очупвам; троша всичко. Излез от градината, защото отроши всички цветя!
отрошавам се/отроша се.Разг. Изморявам се много с физическо натоварване, от дълго пътуване.

отрошвам

отро̀шваш, несв. Отрошавам.

отрупам

отру̀паш, св.вж. отрупвам.

отрупвам

отру̀пваш, несв. и отрупам, св.
1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна.
2. Какво/кого, с какво. Давам, подарявам в голямо количество. Отрупаха я с цветя и подаръци.
3. Прен. Кого. Отправям, насочвам към някого нещо. Отрупаха го с въпроси. Отрупаха го с похвали.
отрупвам се/отрупам се. — Покривам се, снабдявам се в голямо количество. Дърветата се отрупаха с плод.

отръки

нареч. Разг. Удобно, сгодно.
Иде ми отръки.Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм.

отряд

мн. отря̀ди, (два) отря̀да, м. Отред.

отрязвам

отря̀зваш, несв. и отрежа, св.
1. Какво, с какво. С рязане отделям част от нещо. Отряза парче плат с голямата ножица.
2. Прен. Какво. Преграждам, възпрепятствам. Отрязаха пътя за връщане.
3. Какво. Разполовявам, разделям на части, прерязвам. Отряза телефонния кабел.
4. Разг. Рязко и кратко отговарям. Никога! — отряза тя.
5. Разг. Кого. Отхвърлям рязко нечия молба или предложение. Молих го за помощ, но той ме отряза.
отрязвам се/отрежа се.Разг. Напивам се много.
Ще ти отрежа езика! — Ще те накажа строго. (Заплаха към някого при опасност да каже нещо тайно или неприятно.)
Отрязвам като с нож/ножица. — Категоричен съм, не търпя възражения.
Отрязвам квитанциите (на някого). 1. — Отказвам му да изпълня нещо.
2. Прекъсвам връзките си с него.
Отрязвам крилата (на някого). — Отнемам възможността на някого да действа.
Отрязвам накъсо. — Казвам най-същественото, накратко.
Отрязвам си главата! — Уверен съм в достоверността на нещо, сигурен съм.

отрязък

мн. отря̀зъци, (два) отря̀зъка, м.
1. Неголяма отрязана част от нещо.
2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; талон, купон. Отрязък от тотофиш.
3. Част от нещо, което се измерва във време, в пространство. В този отрязък от пътя трябва да си много внимателен.

отсам

нареч.
1. От тази страна. Мини отсам.
2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни.



предлог. За изразяване на местоположение от страната на говорещия. Къщата му е отсам реката.

отсамен

отса̀мна, отса̀мно, мн. отса̀мни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг.

отсевки

само мн. Хранителни отпадъци, получени при отсяване на зърнени храни. Храня птиците с отсевки.

отсега

нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията.

отседна

отсѐднеш, мин. св. отсѐднах, мин. прич. отсѐднал, св.вж. отсядам.

отсека

отсечѐш, мин. св. отся̀кох, мин. прич. отся̀къл, св.вж. отсичам.

отсенка

и отсянка, мн. отсѐнки, ж.
1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък.
2. Различие в проявата на едно чувство. При любовта няма отсенки.
3. Допълнително значение или отношение, което се изразява от думи или текст. Неодобрителни отсенки.

отсетне

нареч. Разг. След това, по-късно. Отсетне ще мислим за връщане.

отсечен

отсѐчена, отсѐчено, мн. отсѐчени, прил.
1. Който е отделен чрез отсичане. Отсечено дърво.
2. Прен. Рязък, отривист. Отсечен ход.
3. Стръмен, почти отвесен. Отсечена скала.

отсечка

мн. отсѐчки, ж.
1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни.
2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опита да изпревари другия мотоциклетист.

отсея

отсѐеш, мин. св. отся̀х, мин. прич. отся̀л, св.вж. отсявам.

отсипвам

отсѝпваш, несв. и отсипя, св.; От какво. Чрез сипване намалявам количеството на нещо. Отсипи от водата, защото е много. Отсипи ми от орехите в една торба.

отсипя

отсѝпеш, мин. св. отсѝпах, мин. прич. отсѝпал, св.вж. отсипвам.

отсичам

отсѝчаш, несв. и отсека, св.
1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото.
2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсичаше всяка дума.
3. Рязко, категорично отказвам или изказвам мнението си. Няма да пътуваме! — отсече той.
Отсичам пазарлъка.Разг. Стигам до споразумение.
Отсичат ми се краката.Разг. Изпитвам силно вълнение или умора.

отскачам

отска̀чаш, несв. и отскоча, св.
1. Със скок се отмествам встрани. Бързо отскочи от минаващата кола.
2. Отделям се, отхвърлям се при удар. Брадвата отскочи от твърдото дърво.
3. Разг. Отбивам се за малко. Ще отскоча до магазина.
4. Отклонявам се, отвличам се, прехвърлям се върху друга тема.

отскок

мн. отско̀ци, (два) отско̀ка, м.
1. Отскачане. След отскока падна.
2. Способност за скачане на височина или дължина при някои спортове. За да преодолее височината, трябва да има добър отскок.

отскоквам

отско̀кваш, несв. Отскачам.

отскоро

нареч. От неотдавна, от преди малко време. Познаваме се отскоро.

отскоча

отско̀чиш, мин. св. отско̀чих, мин. прич. отско̀чил, св.вж. отскачам.

отскубвам

отску̀бваш, несв. и отскубна, св.; какво. Със скубане измъквам, изваждам. Отскубни няколко репички за салатата.
отскубвам се/отскубна се. 1. — Успявам да се измъкна. Отскубна се от ръцете му и побягна.
2. Освобождавам се от участие в нещо. Не мога да се отскубна от работа.

отскубна

отску̀бнеш, мин. св. отску̀бнах, мин. прич. отску̀бнал, св.вж. отскубвам.

отслабвам

отсла̀бваш, несв. и отслабна, св.
1. Ставам по-слаб, намалявам теглото си. Не мога да отслабна.
2. Силата ми намалява. Дъждът отслабна.
3. Губя способността си за възприемане. Зрението ми отслабна.



отсла̀бваш, несв. и отслабя, св.; какво. Отпускам нещо стегнато. Отслабих въжето, с което бяха вързани.

отслабна

отсла̀бнеш, мин. св. отсла̀бнах, мин. прич. отсла̀бнал, св.вж. [[отслабвам 1 ._

отслабя

отсла̀биш, мин. св. отсла̀бих, мин. прич. отсла̀бил, св.вж. [[отслабвам 2 ._

отслужа

отслу̀жиш, мин. св. отслу̀жих, мин. прич. отслу̀жил, св.вж. отслужвам.

отслужвам

отслу̀жваш, несв. и отслужа, св.; какво.
1. Изкарвам военната си служба.
2. Извършвам църковна служба. Попът отслужи за здраве.

отсрамвам

отсра̀мваш, несв. и отсрамя, св.; Кого, какво. Правя нещо, за да избавя от срам или неловко положение. Отсрами целия род с песните си.
отсрамвам се/отсрамя се. — Представям се добре някъде, не ставам за срам.

отсрамя

отсра̀миш, мин. св. отсра̀мих, мин. прич. отсра̀мил, св.вж. отсрамвам.

отсрамям

отсра̀мяш, несв. Отсрамвам.

отсреща

нареч.
1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното.
2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зададе брат ми.

отсрещен

отсрѐщна, отсрѐщно, мн. отсрѐщни, прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг.

отсроча

отсро̀чиш, мин. св. отсро̀чих, мин. прич. отсро̀чил, св.вж. отсрочвам.

отсрочвам

отсро̀чваш, несв. и отсроча, св.; какво. Удължавам срока за извършване на нещо; отлагам. Отсрочвам плащанията по заем.

отсрочка

мн. отсро̀чки, ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка.

отстоя

отстоѝш, мин. св. отстоя̀х, мин. прич. отстоя̀л, св.вж. отстоявам.



отстоѝш, мин. св. отстоя̀х, мин. прич. отстоя̀л, несв. Намирам се на известно разстояние от нещо. Най-близкото село отстои на 5 км оттук.

отстоявам

отстоя̀ваш, несв. и отстоя̀ 1 , св.; Какво. Твърдо и последователно защитавам. Трябва да отстоявам идеите си.

отстрана

и отстрани нареч.
1. Вляво или вдясно от нещо, но не отпред. Мини отстрани.
2. Откъм страничната част на нещо. Отстрани книгата е обкована със сребро.
3. От известно разстояние. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше наред.

отстрани

нареч.вж. отстрана.

отстраня

отстранѝш, мин. св. отстранѝх, мин. прич. отстранѝл, св.вж. отстранявам.

отстранявам

отстраня̀ваш, несв. и отстраня, св.
1. Кого, какво. Дръпвам, отмествам настрани. Отстрани детето от прозореца.
2. Кого. Временно карам някого да спре изпълнението на дейността си. Отстраниха го от отбора за една година.
3. Какво. Махвам, премахвам. Отстраних нередностите.
отстранявам се/отстраня се. — Махам се сам, не вземам участие.

отстъп

м., само ед.
1. Отстъпване.
2. Спец. Във фонетиката — етап от учленяването на говорните звукове, при който говорните органи се връщат в изходно положение.
3. Спец. В писмен текст — нов ред, абзац.

отстъпателен

отстъпа̀телна, отстъпа̀телно, мн. отстъпа̀телни, прил. Който е свързан с отстъпване.

отстъпвам

отстъ̀пваш, несв. и отстъпя, св.
1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад.
2. За бойна група — оттеглям се под натиска на неприятеля.
3. Отказвам се от намеренията си, от плановете си. Няма да отстъпя, докато не постигна целта си.
4. Какво, На кого. Отказвам се в полза на друг. Отстъпих мястото си на една възрастна жена.
5. Правя отстъпка при търговска сделка, намалявам цената.
6. На кого/на какво. Притежавам някакво качество в по-малка степен от друг. Той не отстъпва на приятеля си в учението.

отстъпка

мн. отстъ̀пки, ж.
1. Сума, която се приспада от първоначална цена. Стоките се продават с отстъпка.
2. Отказване от собствени права в полза на друг.
3. Съзнателно нарушение на принципи, правила.

отстъпление

мн. отстъплѐния, ср.
1. Оттегляне на войски поради надмощие на противника.
2. Отклонение от темата. Лирическо отстъпление.

отстъпник

мн. отстъ̀пници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.

отстъпница

мн. отстъ̀пници, ж. Жена отстъпник.

отстъпчив

отстъпчѝва, отстъпчѝво, мн. отстъпчѝви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си.

отстъпя

вж. отстъпвам

отсъдя

отсъ̀диш, мин. св. отсъ̀дих, мин. прич. отсъ̀дил, св.вж. отсъждам.

отсъждам

отсъ̀ждаш, несв. и отсъдя, св.
1. Какво. Определям нещо, решавам. Нека той отсъди кой е виновен.
2. Какво. Назначавам извършването на нещо или притежаването му; отреждам. Той ми отсъди по-голямата къща. Съдията отсъди дузпа.
3. Какво. Произнасям в заключение. Помисли малко и отсъди: — Ще му помогнем!

отсъствам

отсъ̀стваш, несв.
1. Не съм в наличие, не съществувам, липсвам. Отсъстват доказателства за вината му.
2. Не съм на дадено място, не присъствам някъде. Той отсъства от срещата.

отсъствие

мн. отсъ̀ствия, ср.
1. Само ед. Положение на неналичие на някого или нещо. Отсъствие на средства.
2. Неявяване на някого на определено място. Този ученик има много неизвинени отсъствия.

отсъствувам

отсъ̀ствуваш, несв. Отсъствам.

отсявам

отся̀ваш, несв. и отсея, св.
1. Какво. Отделям чрез сеене необходимото количество. Отсей малко брашно за тортата.
2. Прен. Какво/кого. Подбирам, преценявам внимателно. Трябва да отсеем най-добрите ученици за участие в олимпиадата по математика.

отсядам

отся̀даш, несв. и отседна, св.
1. Диал. Какво. Слизам от нещо, върху което съм седнал. Отседни коня!
2. Разг. Какво. Освобождавам, отмествам се от нещо, върху което съм седнал. Отседни роклята ми!
3. При престой на друго място — настанявам се, спирам за почивка. Отседнах при мои приятели. Къде ще отседнеш?

отсянка

мн. отсѐнки, ж.вж. отсенка.

оттам

нареч.
1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето.
2. През мястото, за което се говори; през онова място. Всеки ден минавам оттам.
3. От обратната, другата страна; оттатък.
4. Поради това, вследствие на това. Той вече е ходил в този град, оттам е сигурността му, че ще му хареса.

оттатък

нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.



предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.

оттатъшен

отта̀тъшна, отта̀тъшно, мн. отта̀тъшни, прил. Който се намира оттатък. На оттатъшния връх.

оттегля

оттѐглиш, мин. св. оттѐглих, мин. прич. оттѐглил, св.вж. оттеглям.

оттеглям

оттегляш, несв. и оттегля, св.
1. Кого, какво. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си.
2. Какво. Отказвам се от нещо написано или изречено. Оттеглям обвиненията си.
оттеглям се/оттегля се. 1. — Отдръпвам се, отмествам се. Оттеглих се, за да не преча на разговора им.
2. Отказвам се от някаква дейност, прекратявам активното и практикуване, напускам. Оттеглям се от политиката.

оттека

оттека се, оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. — вж. оттичам се.

оттека се

оттечѐш се, мин. св. оттѐкох се, мин. прич. оттѐкъл се, св.вж. оттичам се.

оттенък

мн. оттѐнъци, (два) оттѐнъка, м. Отсянка, нюанс.

оттичам се

оттѝчаш се, несв. и оттека̀ се, св. За вода и други течности — не се задържам, а като тека, се отдалечавам. Водата, която се събра след дъжда, постепенно се оттече към реката.

оттогава

нареч. От момента, за който се говори; от онзи момент. Оттогава не сме се срещали.

оттук

нареч.
1. От това място. Оттук ще продължиш сам.
2. През това място. Оттук минава основното автомобилно движение на града.
3. От това следва; поради това. Оттук и нежеланието му да пътува.
Оттук нататък. 1. — От това място нататък.
2. От този момент нататък.



-оттам нареч. От различни места. Събира средства оттук-оттам.

оттука

нареч. Оттук.

отупам

оту̀паш, св.вж. отупвам.

отупвам

оту̀пваш, несв. и отупам, св.; какво. С тупане почиствам. Отупа шапката си от снега.
отупвам се/отупам се. — Отупвам сам себе си, почиствам се.
Отупвам праха (от някого).Разг. Набивам, напердашвам някого.

отуча

оту̀чиш, мин. св. оту̀чих, мин. прич. оту̀чил, св.вж. отучвам.

отучвам

оту̀чваш, несв. и отуча, св.; Кого, какво. Заставям да се откаже от някакъв навик. Трябва да отучиш кучето си да влиза в стаята ми.
отучвам се/отуча се. — Изоставям някакъв свой навик.

отхапвам

отха̀пваш, несв. и отхапя, св.; какво. Отделям, откъсвам с хапане. Котката отхапа главата на уловената мишка.

отхапя

отха̀пеш, мин. св. отха̀пах, мин. прич. отха̀пал, св.вж. отхапвам.

отхвръквам

отхвръ̀кваш, несв. и отхвръкна, св.
1. Отлитам.
2. Отскачам встрани след удар или притискане. Топката отхвръкна и удари стоящата наблизо жена.

отхвръкна

отхвръ̀кнеш, мин. св. отхвръ̀кнах, мин. прич. отхвръ̀кнал, св.вж. отхвръквам.

отхвърля

отхвъ̀рлиш, мин. св. отхвъ̀рлих, мин. прич. отхвъ̀рлил, св.вж. отхвърлям.

отхвърлям

отхвъ̀рляш, несв. и отхвърля, св.
1. Кого, какво. Със сила отблъсквам встрани. Отхвърлих одеялото и бързо станах. Отхвърли нападателя и побягна.
2. Кого, какво. Отблъсквам нападение, освобождавам се. Много народи отхвърлиха чуждото господство.
3. Кого, какво. Отказвам, не приемам. Отхвърлиха отново молбата му.
4. Разг. Какво. Извършвам някаква работа. Отхвърлих доста работа.

отхлупвам

отхлу̀пваш, несв. и отхлупя, св.; какво. Махам похлупака на нещо захлупено. Отхлупи тенджерата с млякото, за да не изкипи.

отхлупя

отхлу̀пиш мин. св. отхлу̀пих, мин. прич. отхлу̀пил, св.вж. отхлупвам.

отходен

отхо̀дна, отхо̀дно, мн. отхо̀дни, прил. В който се събират фекални отпадъци.
Отходно място. — Тоалетна, клозет (не в помещение).

отходя си

отхо̀диш си, мин. св. отхо̀дих си, мин. прич. отхо̀дил си, св.вж. отхождам си.

отхождам си

отхо̀ждаш си, несв. и отхо̀дя си, св. Ходя до пълно насищане, колкото искам.

отхранвам

отхра̀нваш, несв. и отхраня, св.; Кого, какво. Отглеждам (и възпитавам). Какви синове е отхранила.

отхраня

отхра̀ниш, мин. св. отхра̀них, мин. прич. отхра̀нил, св.вж. отхранвам.

отцедя

отцедѝш, мин. св. отцедѝх, мин. прич. отцедѝл, св.вж. отцеждам.

отцеждам

отцѐждаш, несв. и отцедя, св.; Какво. С цедене отделям. Отцеди добре водата от сиренето.
отцеждам се/отцедя се. 1. — Отделям се с цедене. Дрехите вече се отцедиха.
2. Оттичам се, отдръпвам се. Събралата се след дъжда вода постепенно се отцеди.

отцепвам

отцѐпваш, несв. и отцепя, св.
1. Какво.
1. С цепене отделям.
2. Прен. Отделям, откъсвам част от организация, от група.
3. Отделям, ограждам, изолирам. Полицията отцепи района.
отцепвам се/отцепя се. 1. — Отделям се с цепене. От дъската се отцепи малко парче.
2. Прен. Отделям се, откъсвам се от организация. От съюза им се отцепи още една партия.

отцепник

мн. отцѐпници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.
прил. отцепнически, отцѐпническа, отцѐпническо, мн. отцѐпнически.

отцепница

мн. отцѐпници, ж. Жена отцепник.

отцепнически

вж. отцепник

отцепя

отцѐпиш, мин. св. отцѐпих, мин. прич. отцѐпил, св.вж. отцепвам.

отцеубиец

мн. отцеубѝйци, м. Убиец на баща си.

отчайвам

отча̀йваш, несв. и отчая, св.; Кого. Довеждам до отчаяние, причинявам отчаяние. Моят отказ я отчая.
отчайвам се/отчая се. — Изпадам в отчаяние. Не се отчайвай.

отчасти

нареч. До известна степен, не напълно. Отчасти ти си права.

отчая

отча̀еш, мин. св. отча̀ях, мин. прич. отча̀ял, св.вж. отчайвам.

отчаян

отча̀яна, отча̀яно, мн. отча̀яни, прил.
1. Който е изпаднал в отчаяние. Отчаяно момиче.
2. Който изразява отчаяние. Отчаян поглед.
3. Безразсъден, краен, рискован, много смел. Отчаян опит.
4. Разг. Непоправим, страстен. Отчаян пушач.
същ. отчаяност, отчаяността̀, ж.

отчаяние

мн. отчая̀ния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете.

отчаяност

вж. отчаян

отче

мн. о̀тчета, ср.
1. Разг. Поп, свещеник. Отчето преди малко излезе.
2. Звателна форма от отец — обръщение към поп или калугер.
Като отче наш (зная). — Зная много добре, отлично, наизуст.

отчеквам

отчѐкваш, несв. и отчекна, св.; какво. С чекнене отделям; отчупвам, откъсвам. Отчекна няколко тънки пръчки от дървото.

отчекна

отчѐкнеш, мин. св. отчѐкнах, мин. прич. отчѐкнал, св.вж. отчеквам.

отчет

мн. отчѐти, (два) отчѐта, м. Писмено или устно изложение за извършена работа. Годишен отчет. Финансов отчет.
Давам си отчет. — Ясно съзнавам нещо, разбирам.
Водя на отчет. — Периодично проверявам състоянието на нещо, за което съм отговорен. Водя на отчет болни.

отчета

отчетѐш, мин. св. отчѐтох, мин. прич. отчѐл, св.вж. отчитам.

отчетен

отчѐтна, отчѐтно, мн. отчѐтни, прил.
1. Който се отнася до отчет. Отчетно събрание.
2. Който се отнася до времето, за което се дава отчет. Отчетен период.
3. Който съдържа отчет. Отчетен доклад.

отчетлив

отчетлѝва, отчетлѝво, мн. отчетлѝви, прил. Ясен, точен, отмерен. Отчетлив глас.
същ. отчетливост, отчетливостта̀, ж.

отчетливост

вж. отчетлив

отчетник

мн. отчѐтници, м. Служител, който се занимава с отчетност.

отчетничка

мн. отчѐтнички, ж. Жена отчетник.

отчетност

отчетността̀, само ед., ж.
1. Счетоводство на учреждения и фирми.
2. Документи, които съдържат отчет за дейност и финансови разходи.
3. Даване на отчет пред висшестоящи органи.

отчисля

отчислѝш, мин. св. отчислѝх, мин. прич. отчислѝл, св.вж. отчислявам.

отчислявам

отчисля̀ваш, несв. и отчисля, св.
1. Кого. Преставам да смятам някого в числото на организация, на колектив; уволнявам.
2. Какво. Намалявам, удържам от някаква сума.
отчислявам се/отчисля се. — Отписвам се, не се водя на отчет.

отчитам

отчѝташ, несв. и отчета, св.; Какво. Давам отчет за нещо .
отчитам се/отчета се. 1. — Давам отчет за дейността си или за нещо, което съхранявам.
2. Разг. Правя очакваното или необходимото. За рождения си ден той се отчете добре — почерпи с бутилка уиски.
отчитам си/отчета си. — Чета до пълно насищане, колкото искам.

отчувам

отчу̀ваш, несв. и св.; какво/кого. Разг. Отглеждам, отхранвам. Отчувала е пет деца. Ще отчувам и тия пилета.

отчуждавам

отчужда̀ваш, несв. и отчуждя, св.
1. Кого. Правя някого далечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му.
2. Какво. Вземам имущество в полза на държавата. Градината му е отчуждена при строителството на автомагистрала.
отчуждавам се/отчуждя се. — Ставам чужд на някого или нещо; отдръпвам се.

отчуждение

мн. отчуждѐния, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички.

отчуждя

отчуждѝш, мин. св. отчуждѝх, мин. прич. отчуждѝл, св.вж. отчуждавам.

отчупвам

отчу̀пваш, несв. и отчупя, св.; Какво. С чупене отделям. Отчупих си голямо парче хляб.

отчупя

отчу̀пиш, мин. св. отчу̀пих, мин. прич. отчу̀пил, св.вж. отчупвам.

отшелник

мн. отшѐлници, м.
1. ист. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.
прил. отшелнически, отшѐлническа, отшѐлническо, мн. отшѐлнически. Отшелнически живот.

отшелница

мн. отшѐлници, ж. Жена отшелник.

отшелнически

вж. отшелник

отшелничество

ср., само ед. Отшелнически живот.

отшивам

отшѝваш, несв. и отшия, св.; какво. Снемам, разшивам нещо зашито. Трябва да отшиеш емблемата от ръкава ми.

отшия

отшѝеш, мин. св. отшѝх, мин. прич. отшѝл, св.вж. отшивам.

отшумя

отшумѝш, мин. св. отшумя̀х, мин. прич. отшумя̀л, св.вж. отшумявам.

отшумявам

отшумя̀ваш, несв. и отшумя, св.
1. Спирам да шумя; утихвам. Бурята отшумя.
2. Прен. Преставам, изчезвам, свършвам. Болките бързо отшумяха.

отще ми се

мин. св. отщя̀ ми се, мин. прич. отщя̀ло ми се, св.вж. отщява ми се.

отщява ми

ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и отщѐ ми се, св. Не ми се иска повече, омръзва ми. Отщя ми се всичко.

отъждествя

отъждествѝш, мин. св. отъждествѝх, мин. прич. отъждествѝл, св.вж. отъждествявам.

отъждествявам

отъждествя̀ваш, несв. и отъждествя, св.; Кого, какво. Смятам за тъждествен с нещо или някого; уподобявам. Отъждествявам в поезията си майката и родината.
отъждествявам се/отъждествя се. — Сам себе си отъждествявам; смятам се за равен или еднакъв с друг.

отъмвам

отъ̀мваш, несв. и отъмна, св.; кого/какво. Диал. Отнемам, изтръгвам, измъквам. Едва отъмнах заека от кучетата.

отъмна

отъ̀мнеш, мин. св. отъ̀мнах, мин. прич. отъ̀мнал, св. — вж. отъмвам.

отънея

отънѐеш, мин. св. отъня̀х, мин. прич. отъня̀л, св.вж. [[отънявам 1 ._

отъня

отънѝш, мин. св. отънѝх, мин. прич. отънѝл, св.вж. [[отънявам 2 ._

отънявам

отъня̀ваш, несв. и отънея, св. Ставам по-тънък, отслабвам.



отъня̀ваш, несв. и отъня, св.; какво. Правя нещо да стане тънко; изтънявам. Отъних края на четката.

отъпея

отъпѐеш, мин. св. отъпя̀х, мин. прич. отъпя̀л, св.вж. [[отъпявам 1 ._

отъпкан

вж. отъпквам

отъпквам

отъ̀пкваш, несв. и отъпча, св.; какво. С тъпкане правя да стане сбит, равен. Отъпквам снега.

прил. отъпкан, отъ̀пкана, отъ̀пкано, мн. отъ̀пкани.

Вървя по отъпкан път. — Следвам познати, открити начини (най-често в творчество).

отъпча

отъ̀пчеш, мин. св. отъ̀пках, мин. прич. отъ̀пкал, св.вж. отъпквам.

отъпя

отъпѝш, мин. св. отъпѝх, мин. прич. отъпѝл, св.вж. [[отъпявам 2 ._

отъпявам

отъпя̀ваш, несв. и отъпея, св.
1. Ставам тъп.
2. Оглупявам. От еднообразната работа ще отъпея.



отъпя̀ваш, несв. и отъпя, св.; Какво. Правя нещо да стане тъпо; изтъпявам.

отърва

отървѐш, мин. св. отърва̀х, мин. прич. отърва̀л св.вж. отървавам.

отърва ми

ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. Разг. Имам полза, изнася ми, изгодно ми е. Не ми отърва това разделяне.

отървавам

отърва̀ваш, несв. и отърва, св.; Кого, какво.
1. Спасявам, избавям.
2. Разг. Спасявам се от нещо. Отървах боя.
отървавам се/ отърва се. — Избавям се, спасявам се.
Отървах кожата.Разг. Спасих се, останах жив.

отъркам

отъ̀ркаш, св.вж. отърквам.

отърквам

отъ̀ркваш, несв. и отъркам, св.; Кого, какво.
1. С търкане почиствам.
2. С търкане допирам до нещо. Отърка гърба си о стената.
отърквам се/отъркам се.Разг. С търкане се развалям, изтърквам се. Обувките ми се отъркаха от ходене.

отърсвам

отъ̀рсваш, несв. и отърся, св.
1. Какво. С тръскане свалям. Отърси снега от дрехата си.
2. Прен. Премахвам, отстранявам.
отърсвам се/отърся се. 1. — Почиствам се чрез тръскане. Отърсих се от снега.
2. Прен. Освобождавам се, избавям се. Отърсих се от страховете си.

отърся

отъ̀рсиш, мин. св. отъ̀рсих, мин. прич. отъ̀рсил, св.вж. отърсвам.

отърча

отърчѝш, мин. св. отърча̀х, мин. прич. отърча̀л, св.вж. отърчавам.

отърчавам

отърча̀ваш, несв. и отърча, св. С тичане отивам някъде; изтичвам.

отявлен

отя̀влена, отя̀влено, мн. отя̀влени, прил. Обикн. Пренебр. Който има силно проявени качества; открит, явен. Отявлен монархист.

отяде ми се

мин. св. отя̀де ми се, мин. прич. отя̀ло ми се, св.вж. отяжда ми се.

отяжда ми

ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и отядѐ ми се, св. Не ми се иска повече да ям, омръзва ми.

отяждам си

отя̀ждаш си, несв. и отя̀м си, св. Ям до пълно насищане.

отяздвам си

отя̀здваш си, несв. и отя̀здя си, св. Яздя до пълно насищане, колкото искам.

отяздя си

отя̀здиш си, мин. св. отя̀здих си, мин. прич. отя̀здил си, св.вж. отяздвам си.

отям си

отядѐш си, мин. св. отя̀дох си, мин. прич. отя̀л си, св.вж. отяждам си.

офанзива

мн. офанзѝви, ж.
1. Спец. Нападение срещу противник на широк фронт.
2. Настъпление, нападение.
прил. офанзивен, офанзѝвна, офанзѝвно, мн. офанзѝвни.

офанзивен

вж. офанзива

офейкам

офѐйкаш, св.вж. офейквам.

офейквам

офѐйкваш, несв. и офейкам, св. Разг. Избягвам, отдалечавам се. Щом го подгоних, офейка.

оферирам

оферѝраш, несв. и св.; Какво. Правя оферта; предлагам.

оферта

мн. офѐрти, ж. Предложение за сключване на сделка; предложение.

офис

мн. о̀фиси, (два) о̀фиса, м.
1. Сервизно или складово помещение.
2. Представителна кантора на фирма.
3. Служебна стая, кабинет.

офити

ист. Членове на секта гностици през ІІ в. , наричани още наасениани, които смятали змията за символ на Месията и за център на религията.

офицер

мн. офицѐри, м.
1. Военнослужещ от командния състав на армията, полицията или противопожарната охрана.
2. Фигура при играта шахмат.
прил. офицерски, офицѐрска, офицѐрско, мн. офицѐрски (в 1 знач.). Офицерски стол.

офицерски

вж. офицер

офицерство

ср., само ед.
1. Занятие на офицер.
2. Съвкупността от всички офицери. Българско офицерство.

официален

официа̀лна, официа̀лно, мн. официа̀лни, прил.
1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение.
2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана.
3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване.
4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло.
5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.

официоз

мн. официо̀зи, (два) официо̀за, м. Вестник, който застъпва политическите идеи на управляващата партия.

официозен

официо̀зна, официо̀зно, мн. официо̀зни, прил. Който произтича от управляващите, от властта.

оформление

мн. оформлѐния, ср.
1. Оформяне.
2. Външен вид, начин, по който е оформено нещо. Художествено оформление на книга.

оформя

оформѝш, мин. св. оформѝх, мин. прич. оформѝл, св.вж. оформявам.

оформявам

оформя̀ваш, несв. и оформя, св.; Какво.
1. Придавам нужната форма.
2. Съобразявам документ с изискванията към него. Трябва да оформиш заявлението си според образеца.
3. Правя действителен, узаконявам.

оформям

офо̀рмяш, несв. Оформявам.

офорт

мн. офо̀рти, (два) офо̀рта, м.
1. Гравюра върху метална плоча.
2. Картина, отпечатана от такава плоча.

офсайд

м., само ед.
1. Спец. Положение във футболната игра, когато играч получава топката от свой съотборник в най-предно положение в противниковото поле, без да има играчи от другия отбор между него и вратаря им; засада.
2. Прен. Неочаквано прекратяване на дейност поради опасност, критична ситуация.

офсет

м., само ед. Начин на отпечатване, при който изображението първо се нанася върху метална плоча, после върху цилиндър с каучуково покритие, а от него се отпечатва върху хартия.
прил. офсетов, офсѐтова, офсѐтово, мн. офсѐтови. Офсетов печат.

офсетов

вж. офсет

офталмолог

мн. офталмоло̀зи, м. Лекар, който е специалист по очни болести.

офталмоплегия

мед. Парализа на един или повече очни мускули.

офталморагия

мед. Кръвотечение от очната ябълка.

офталморексис

мед. Разкъсване, руптура на очната ябълка.

офталмоскопия

мед. Метод за изследване на очното дъно чрез оглеждането му с офталмоскоп. Различават се права (директна) офталмоскопия и обратна (индиректна) офталмоскопия.

офталмотонометрия

мед. Метод за непряко измерване на вътреочното налягане. Различават се палпаторно измерване и инструментално измерване чрез различни тонометри.

ох

междум.
1. За израз на болка, съжаление, досада. Ох, много ме боли!
2. За израз на учудване, радост, вълнение. Ох, колко хубаво мирише!

охарча се

оха̀рчиш се, мин. св. оха̀рчих се, мин. прич. оха̀рчил се, св.вж. охарчвам се.

охарчвам се

оха̀рчваш се, несв. и оха̀рча се, св. Харча много, в голяма степен; изразходвам много пари, всичките си пари.

охвам

о̀хваш, несв. и охна, св. Охкам еднократно или поединично. Не охна, докато го превързваха.

охкам

о̀хкаш, несв. Изразявам чувствата си, като казвам многократно ох.

охладител

охладѝтелят, охладѝтеля, мн. охладѝтели, (два) охладѝтеля, м. Уред, който служи за охлаждане.

охладителен

охладѝтелна, охладѝтелно, мн. охладѝтелни, прил. Който служи за охлаждане. Охладителна инсталация.

охладнея

охладнѐеш, мин. св. охладня̀х, мин. прич. охладня̀л, св.вж. охладнявам.

охладнявам

охладня̀ваш, несв. и охладнея, св. Ставам хладен, равнодушен в отношенията си. Охладня към най-близките си приятели.

охладя

охладѝш, мин. св. охладѝх, мин. прич. охладѝл, св.вж. охлаждам.

охладявам

охладя̀ваш, несв. Охлаждам.

охлаждам

охла̀ждаш, несв. и охладя, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане хладно.
2. Прен. Намалявам силата на страстите или чувствата.
охлаждам се/охладя се. — Ставам хладен, губя топлината или горещината си.

охлократия

Управление на простия народ, на тълпата.

охлузвам

охлу̀зваш, несв. и охлузя, св.; Кого, какво. Ожулвам, изтърквам, протривам, правя драскотини. Детето падна и охлузи коляното си.

охлузя

охлу̀зиш, мин. св. охлу̀зих, мин. прич. охлу̀зил, св.вж. охлузвам.

охлюв

мн. о̀хлюви, (два) о̀хлюва, м. Мекотело животно със или без черупка. Гол охлюв.
същ. умал. охлювче, мн. о̀хлювчета, ср.

охлювче

вж. охлюв

охна

о̀хнеш, мин. св. о̀хнах, мин. прич. о̀хнал, св.вж. охвам.

охо

междум.
1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла!
2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се вземат чужди пари!

охолен

охо̀лна, охо̀лно, мн. охо̀лни, прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот.
същ. охолност, охолността̀, ж.

охолност

вж. охолен

охолство

ср., само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство.

охота

ж., само ед.
1. Желание, стремеж, влечение.
2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота.

охра

ж., само ед. Минерално багрило с жълт до червеникавокафяв цвят.

охрана

ж., само ед.
1. Група, която охранява. Въоръжена охрана.
2. Охраняване, пазене.

охранвам

охра̀нваш, несв. и охраня, св.; Кого, какво. Давам да яде много, за да затлъстее; угоявам.

охранен

охра̀нена, охра̀нено, мн. охра̀нени, прил. Дебел, тлъст. Охранена овца.

охранител

охранѝтелят, охранѝтеля, мн. охранѝтели, м. Лице, което охранява.

охранителен

охранѝтелна, охранѝтелно, мн. охранѝтелни, прил. Който служи за охраняване; предпазен. Охранителна система.

охраня

охра̀ниш, мин. св. охра̀них, мин. прич. охра̀нил, св.вж. охранвам.

охранявам

охраня̀ваш, несв.; Кого, какво. Пазя, предпазвам; бдя за сигурността. Охранявам завод.

охрупам

охру̀паш, св.вж. охрупвам.

охрупвам

охру̀пваш, несв. и охрупам, св.; Какво. С хрупане изяждам.

охтика

ж., само ед. Разг. Белодробна туберколоза.

охтичав

о̀хтичава, о̀хтичаво, мн. о̀хтичави, прил. Разг. Болен от охтика.

охулвам

оху̀лваш, несв. и охуля, св.; Кого, какво. С хулене обиждам, очерням много.

охуля

оху̀лиш, мин. св. оху̀лих, мин. прич. оху̀лил, св.вж. охулвам.

оцапам

оца̀паш, св.вж. оцапвам.

оцапвам

оца̀пваш, несв. и оцапам, св.; Кого, какво. С цапане замърсявам.
оцапвам се/оцапам се. — Цапам себе си, намърсявам се.
Оцапвам я.Разг. Попадам в тежко положение, загазвам.
Оцапвам гащите.Ирон. Изплашвам се силно.

оцветител

оцветѝтелят, оцветѝтеля, мн. оцветѝтели, (два) оцветѝтеля м. Вещество, която се използва за оцветяване.

оцветителен

оцветѝтелна, оцветѝтелно, мн. оцветѝтелни, прил. Който служи за оцветяване.

оцветя

оцветѝш, мин. св. оцветѝх, мин. прич. оцветѝл, св.вж. оцветявам.

оцветявам

оцветя̀ваш, несв. и оцветя, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане цветно. Оцветявам картините в книгата.
2. Прен. Доизмислям, преувеличавам, правя по-интересно.
оцветявам се/оцветя се. — Придобивам цвят. На светлината рибките се оцветяваха в златисто-оранжево.

оцелея

оцелѐеш, мин. св. оцеля̀х, мин. прич. оцеля̀л, св.вж. оцелявам.

оцелявам

оцеля̀ваш, несв. и оцелея, св. Оставам цял, невредим, здрав. След катастрофата оцеля само по-малкото им дете.

оценител

оценѝтелят, оценѝтеля, мн. оценѝтели, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка.

оценителка

мн. оценѝтелки,ж. Жена оценител.

оценка

мн. оцѐнки, ж.
1. Определяне стойността на нещо.
2. Размер на стойността при определени условия.
3. Мнение за качествата на някого или нещо; преценка.
4. Бележка за успеха на учещ. Отлична оценка.

оценя

оценѝш, мин. св. оценѝх, мин. прич. оценѝл, св.вж. оценявам.

оценявам

оценя̀ваш, несв. и оценя, св.; Кого, какво. Правя оценка, преценявам. Оценявам апартамент. Оценявам отговор на ученик.

оцет

м., само ед. Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и др.

оцетен

оцѐтна и оцѐтена, оцѐтно и оцѐтено, мн. оцѐтни и оцѐтени, прил.
1. Който се отнася до оцет.
2. Който е предназначен за оцет. Оцетна фабрика.
Оцетна киселина.Спец. Органична киселина, която се съдържа в оцета.

оцъкля

оцъ̀клиш, мин. св. оцъ̀клих, мин. прич. оцъ̀клил, св.вж. оцъклям.

оцъклям

оцъ̀кляш, несв. и оцъкля, св. Разг. Придавам студен блясък.
оцъклям се/оцъкля се. 1. — Стоя с широко отворени очи; опулвам се.
2. Грубо. Умирам.
Оцъклям очи. — Умирам, издъхвам.

очаквам

оча̀кваш, несв.
1. Кого, какво. Чакам нетърпеливо. Очаквам писмото ти.
2. Какво. Надявам се, иска ми се. Очаквам всичко да бъде наред.

очаквателен

очаква̀телна, очаква̀телно, мн. очаква̀телни, прил. Който съдържа или изразява очакване. Очаквателен поглед.

очаровам

очаро̀ваш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам възхищение, харесвам се много. Изпълнението му очарова публиката.
очаровам се. — Изпълвам се с възхищение.

очарование

мн. очарова̀ния, ср. Обаяние, прелест.

очарователен

очарова̀телна, очарова̀телно, мн. очарова̀телни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.

очебиен

очебѝйна, очебѝйно, мн. очебѝйни, прил. Който много лесно се открива, много добре се забелязва. Очебийна разлика.

очеваден

очева̀дна, очева̀дно, мн. очева̀дни, прил. Разг. Съвсем явен; очебиен.

очевадка

мн. очева̀дки, ж. Разг. Лоша, проклета жена.

очевадник

мн. очева̀дници, м. Разг. Лош, проклет човек.

очевиден

очевѝдна, очевѝдно, мн. очевѝдни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.

очевидец

мн. очевѝдци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел.

очевидка

мн. очевѝдки, ж. Жена очевидец.

очен

о̀чна, о̀чно, мн. о̀чни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести.

очерк

мн. о̀черци, (два) о̀черка м.
1. Спец. Неголямо литературно произведение, в което се описват действителни лица, събития, явления и др.
2. Сбито изложение върху определен въпрос.

очеркист

мн. очеркѝсти, м. Писател или журналист, който пише очерци.

очерня

очѐрниш, мин. св. очѐрних, мин. прич. очѐрнил, св.вж. очерням.

очерням

очѐрняш, несв. и очерня, св.
1. Кого, какво. Нацапвам с черна боя. Очерни ръката си.
2. Прен. Кого. С думи или поведение опетнявам, опозорявам.

очертавам

очерта̀ваш, несв. и очертая, св.; Какво.
1. Отбелязвам границите на нещо. Очертаха по-ясно линиите върху терена.
2. Чертая около нещо. Очертавам кръг около квадрата.
3. Правя да изпъкне по-добре, да се вижда по-ясно. Тясната рокля очртаваше стройната ѝ фигура.
4. Прен. Излагам последователно, характеризирам. Очертах събитията в последователността им.
5. Описвам в общи линии, посочвам най-същественото. Очерта бъдещия си проект.

очертание

мн. очерта̀ния, ср. Линията, която огражда, ограничава някакво тяло. Неясните очертания на планините.

очертая

очерта̀еш, мин. св. очерта̀х, мин. прич. очерта̀л, св.вж. очертавам.

очеткам

очѐткаш, св.вж. очетквам.

очетквам

очѐткваш, несв. и очеткам, св.; Кого, какво. С четкане почиствам. Очетках дрехите си.

очила

само мн. Оптически прибор от две стъкла, прикрепени върху рамка, който се използва за коригиране на зрението или за предпазване на очите.

очилар

очила̀рят, очила̀ря, мн. очила̀ри, м. Разг. Човек, който прави или продава очила.

очиларка

мн. очила̀рки, ж. Вид отровна змия, която живее в Азия.

очиствам

очѝстваш, несв. и очистя, св.
1. Какво. Чистя докрай, напълно. Очистих стаята.
2. Какво. Изваждам вътрешностите на умъртвено животно, изкормвам.
3. Прен. Разг. Махам се, изчезвам, напускам. Очисти веднага помещението.
4. Прен. Убивам, умъртвявам. Очистиха го за просрочени плащания.
5. Разг. Изяждам докрай всичко.
очиствам се/очистя се. 1. — Изчиствам се, пречиствам се.
2. Разг. Изчезвам, махам се, напускам.

очистително

мн. очистѝтелни, ср. Лекарство или друго вещество, което прочиства стомаха и червата. Дадоха му очистително преди операцията.

очистя

очѝстиш, мин. св. очѝстих, мин. прич. очѝстил, св.вж. очиствам.

очовеча

очовечѝш, мин. св. очовечѝх, мин. прич. очовечѝл, св.вж. очовечавам.

очовечавам

очовеча̀ваш, несв. и очовеча, св.; Кого. Принуждавам някого да стане по-човечен.
очовечавам се/очовеча се. — Ставам по-добър, по-човечен.

очовечвам

очовѐчваш, несв. Очовечавам.

очукам

очу̀каш, св.вж. очуквам.

очуквам

очу̀кваш, несв. и очукам, св.
1. Какво. С чукане изравнявам, поправям, изработвам.
2. Какво. С чукане повреждам. Градушката очука житата.
3. С чукане откъсвам.
4. Прен. Кого. Правя някого по-опитен след нещастия или други преживявания. Животът го очука.

очупвам

очу̀пваш, несв. и очупя, св.; Какво.
1. Чупя покрай нещо. Очупиха клоните на дървото.
2. Чупя всичко.
очупвам се/очупя се.Разг. Придобивам нужните маниери, шлайфам се.

очупя

очу̀пиш, мин. св. очу̀пих, мин. прич. очу̀пил, св.вж. очупвам.

ошав

м., само ед. Компот, приготвен от сушени плодове.

ошашавея

ошашавѐеш, мин. св. ошашавя̀х, мин. прич. ошашавя̀л, св.вж. ошашавявам 1 .

ошашавя

ошаша̀виш, мин. св. ошаша̀вих, мин. прич. ошаша̀вил, св.вж. ошашавям.

ошашавявам

ошашавя̀ваш, несв. и ошашавея, св. Разг. Ставам шашав, луд.



ошашавя̀ваш, несв. Ошашавям.

ошашавям

ошаша̀вяш, несв. и ошашавя, св.; Кого, какво. Правя да стане шашав, луд.
ошаша̀вям се/ошаша̀вя се. — Ошашавявам 1 .

ошетам

ошѐташ, св.вж. ошетвам.

ошетвам

ошѐтваш, несв. и ошетам, св.
1. Извършвам домакинската работа, почиствам жилището.
2. Какво. Обхождам, прониквам навсякъде.

ошмулвам

ошму̀лваш, несв. и ошмуля, св. С дърпане и късане свалям заедно с плодовете листа и клони.

ошмуля

ошму̀лиш, мин. св. ошму̀лих, мин. прич. ошму̀лил, св.вж. ошмулвам.

ошугавея

ошугавѐеш, мин. св. ошугавя̀х, мин. прич. ошугавя̀л, св.вж. ошугавявам.

ошугавявам

ошугавя̀ваш, несв. и ошугавея, св. Ставам шугав, разболявам се от шуга (скабиес).

ошур

данък в Османската империя

ошурджия

събирач на ошур

ошушкам

ошу̀шкаш, св.вж. ошушквам.

ошушквам

ошу̀шкваш, несв. и ошушкам, св.
1. Кого, какво. Обирам докрай, до шушка.
2. Какво. Изяждам всичко.

ошътам

ошъ̀таш, св. Ошетам.

ошътвам

ошъ̀тваш, несв. Ошетвам.

ощастливя

ощастливѝш, мин. св. ощастливѝх, мин. прич. ощастливѝл, св.вж. ощастливявам.

ощастливявам

ощастливя̀ваш, несв. и ощастливя, св.; кого. Правя щастлив. Ощастливи го със син.

още

нареч.
1. Повече; допълнително, в добавка към наличното. Купих още книги.
2. И досега, и в настоящия момент (действието продължава). Той още учи.
3. За подчертаване на приключването на действие. Още вчера върнах парите.
4. При сравнителна степен — за засилване; в по-голяма степен. Още по-хубава.
5. Пак, отново, повторно. Чети още веднъж.
6. При отрицание — преди да. Още не влязъл, заговори.
Все още. — И до сега.
И още как.Разг. Разбира се, безусловно.



съюз. Остар. Съединителен съюз — и, та, па, че. Хубава, още работна.

ощетя

ощетѝш, мин. св. ощетѝх, мин. прич. ощетѝл, св.вж. ощетявам.

ощетявам

ощетя̀ваш, несв. и ощетя, св.; Кого, какво. Причинявам щета. Завещанието му ощети другите наследници.

ощърбея

ощърбѐеш, мин. св. ощърбя̀х, мин. прич. ощърбя̀л, св.вж. [[ощърбявам 1_ .

ощърбя

ощърбѝш, мин. св. ощърбѝх, мин. прич. ощърбѝл, св.вж. [[ощърбявам 2 ._

ощърбявам

ощърбя̀ваш, несв. и ощърбея, св. Разг.
1. Ставам щърб.
2. Прен. Остарявам.



ощърбя̀ваш, несв. и ощърбя, св.; Какво. Разг. Правя да стане щърб. Ощърбих чашата.

ояждам се

оя̀ждаш се, несв. и оя̀м се, св.
1. Ям продължително, много, в резултат на което надебелявам.
2. Прен. Ставам надменен, горд, придирчив; самозабравям се.

оям се

оядѐш се, мин. св. оя̀дох се, мин. прич. оя̀л се, св.вж. ояждам се.

па

съюз. Разг.
1. И, след това. И плеснат с ръце, па се прегърнат.
2. А, но, пък. Уморих се вече; цял ден чистих, па и децата гледах.
3. Та, пък. Седнах, па заплаках.



част. Разг. За засилване и потвърждение; пък. Каква си па ти лоша.

паб

па̀бът, па̀ба, мн. па̀бове, (два) па̀ба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма.

паберки

само мн. Останали след основното бране плодове и зеленчуци, които могат да се дооберат в края на сезона.

паваж

м., само ед. Вид улична настилка от каменни блокове (павета).

паве

мн. павѐта, ср. Каменно блокче с форма на куб за пътна настилка.

павиан

мн. павиа̀ни, (два) павиа̀на, м. Вид тесноноса африканска маймуна с яркочервени седалищни части.

павилион

мн. павилио̀ни, (два) павилио̀на, м.
1. Малка постройка за продажба на дребни стоки или за почивка.
2. Помещение за експонати, представени като част от голяма изложба.

павирам

павѝраш, несв. и св.; Какво. Настилам с паваж.

павликянин

мн. павликя̀ни, м. Истор. Обикн. мн. Българин, потомък на богомилите, който изповядва католицизма.

павликянка

мн. павликя̀нки, ж. Жена павликянин.

павликянство

рел. Религиозно движение, възникнало в Армения през VІІ в. и много разпространено в източните провинции на византийската империя през ІХ в. , чиито последователи се придържали към дуализма и отричали тайнствата, йерархията и други основни постулати на християнството.

павурче

мн. паву̀рчета, ср. Диал. Плосък съд, в който се налива течност, обикн. ракия.

пагамент

м., само ед. Спец. При търговски сделки — плащане в брой.

паганизъм

Изразява идеята за съществуването на много богове, т. е. многобожие.

пагинация

мн. пагина̀ции, ж. Спец. Номерация на страници в ръкопис или книга.

пагода

мн. паго̀ди, ж. Будистки храм или светилище.

пагон

мн. паго̀ни, (два) паго̀на, м.
1. Отличителен знак, който се поставя върху раменете на военна или друга униформена дреха, като показва мястото в йерархията.
2. Украса за дреха.
прил. пагонен, паго̀нна, паго̀нно, мн. паго̀нни.

пагонен

вж. пагон

пагубен

па̀губна, па̀губно, мн. па̀губни, прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. Пагубна страст.
същ. пагубност, пагубността̀, ж.

пагубност

вж. пагубен

пад

па̀дът, па̀да, мн. па̀дове, (два) па̀да, м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода.

падам

па̀даш, несв. и падна, св.
1. Движа се, устремявам се надолу под действието на тежестта си и земното притегляне. Пречупеното дърво падна на земята.
2. Прен. Понижавам се, намалявам, спадам. Цените няма скоро да паднат. Температурата ѝ падна.
3. За атмосферни явления: вали, появява се. Падна дебел сняг. Падна слана/роса.
4. Отпускам се надолу, провисвам, смъквам се. Косите ѝ падаха на вълни по раменете и гърба ѝ.
5. Загубвам властта. Правителството падна.
6. Губя положението си, ставам по-лош; пропадам. Падаш в очите ми с поведението си.
7. Съсредоточавам се върху нещо, лягам, струпвам се. Светлината падаше върху лицето ѝ. Отговорността пада върху всички.
8. Отделям се от мястото си, откъсвам се. Копчето ми падна. Пломбата на зъба ми падна.
9. Бивам превзет, победен; загубвам в двубой. Крепостта падна. Отборът ни падна в последната среща.
10. Прен. Бивам убит; загивам. Падна в неравен бой.
11. Прен. Наставам, настъпвам. Падна чудна лятна нощ. Падна мрак.
12. Разг. Проявявам някакво качество, обикновено в слаба степен. Падам малко писател.
13. Прен. Явява се удобен случай, случва се. Сега ми падна да пътувам.
14. Прен. Разг. Случва се, става, извършва се, има. Когато се съберат, пада голяма игра. Падна голям бой.
падам се/падна се. 1. — Случвам се, намирам се, съм. Паднах се до прозореца. Рожденият ми ден се пада в неделя.
2. Получавам при разпределяне или жребий. Падна ми се голямата награда.
3. Явявам се, имам роднински връзки. Той ми се пада чичо.
4. Разг. Заслужавам. Щом не ме слуша, така му се пада.
5. При определяне на посока — намирам се, разполагам се. Градът се пада на север от планината.
6. Разг. Полага се, редно е. Днес се пада аз да чистя.
Пада камък/планина от гърба/раменете/плещите/сърцето ми. — Чувствам облекчение, олеква ми, освобождавам се от голяма грижа или задължение.
Падам в капана/клопката/примката. — Оставям се да бъда заловен, изобличен или измамен.
Падам в краката/нозете. 1. — Коленича.
2. Моля настойчиво.
Падам в очи. — Лесно се забелязвам.
Падам в ръцете. — Заловен съм; изпадам под нечия власт.
Падам духо —м. Отчайвам се, унивам.
Пада ми в очите. — Разочаровам се от някого или нещо.
Пада ми на сърцето. 1. — Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва.
Пада ми от бога/небето. — Получавам наготово.
Пада ми път. — Случва ми се да мина отнякъде.
Пада ми сърцето в петите. — Силно се изплашвам.
Падам като гръм от ясно небе. — Силно изненадвам.
Падам на колене. 1. — Моля настойчиво.
2. Признавам се за победен.
Падам на легло. — Разболявам се тежко.
Падам от Марс/от небето. — Силно се изненадвам; наивен съм.
Пада сянка. 1. — Помрачава се.
2. Опетнява се, създава се лошо име.
Падат пари. — Печели се.
Не падам по-далеч. — Не се различавам.
Не падам по-долу. — Не допускам да бъда надминат, не притежавам в различна степен някакво качество.
Ще ми паднеш. — Ще ми се удаде случай да си отмъстя.
Пада гръм/мълния. — Чува се гръмотевица.
Косъм да не падне от главата. — Цял, невредим, непокътнат.
Паднала жена. — Жена, която води развратен живот.
Падаща звезда. — Метеор.

падеж

мн. падѐжи, (два) падѐжа, м.
1. Спец. Крайна дата за изплащане/погасяване на кредит или друго финансово задължение. Падежът на дългосрочния заем изтича утре.
2. Спец. В граматиката — форма за изменение на име, с която се изразява отношение към другите думи в изречението. Именителен падеж.
прил. падежен, падѐжна, падѐжно, мн. падѐжни. Падежна дата. Падежни остатъци.

падежен

вж. падеж

падение

мн. падѐния, ср. Нравствено разложение, упадък.

падина

мн. падинѝ, ж. Недълбока долина.

падишах

мн. падиша̀си, м. Истор. Титла на владетел в Турция и други източни страни в миналото.

падна

па̀днеш, мин. св. па̀днах, мин. прич. па̀днал, св.вж. падам.

паж

па̀жът, па̀жа, мн. па̀жове, м.
1. ист. Млад благородник през средновековието, който прислужвал на знатни особи.
2. Прен. Пренебр. Лице, което се поставя в услуга на друго, обикн. високопоставено лице, и угажда на капризите му.

пазар

мн. паза̀ри, (два) паза̀ра, м.
1. Открито място, на което се търгува. Селскостопански пазар.
2. Потребители, купувачи. Търся пазар за стоките си.
3. Страна, в която се търгува.
4. Пазаруване, покупки. Отивам на пазар.
Изваждам/изкарвам на пазар. — Правя нещо известно на всички.
Пускам на пазара. — Изнасям за продан нещо, обикновено ново или в голямо количество.

пазарен

паза̀рна, паза̀рно, мн. паза̀рни, прил. Който е свързан с пазар или се отнася до пазар.
Пазарен ден. — Ден, в който се провежда най-големият пазар.
Пазарна цена. — Цена, която се определя от търсенето и предлагането.
Пазарна икономика. — Икономика, която е съобразена с търсенето и предлагането.

пазарище

мн. пазарѝща, ср. Място, където се провежда пазар.

пазарлък

мн. пазарлъ̀ци, (два) пазарлъ̀ка, м.
1. Уговаряне на цена между продавач и купувач.
2. Прен. Уговорки, опити да се получи отстъпка от нещо.

пазарски

паза̀рска, паза̀рско, мн. паза̀рски, прил.
1. Който е свързан с пазар. Пазарска чанта.
2. Който се продава на пазара. Пазарски стоки.

пазарувам

пазару̀ваш, несв. и св.; Какво. Купувам, търгувам. Отивам да пазарувам.

пазаря

пазарѝш, мин. св. пазарѝх, мин. прич. пазарѝл, несв. и св.
1. Какво. Уговарям цената на нещо.
2. Кого. Наемам на работа. Пазарих я за детегледачка.
пазаря се. 1. — Препирам се за цената.
2. Прен. Искам да получа нещо или някаква отстъпка.
3. Приемам да работя срещу заплащане. Пазарих се за болногледачка.

пазач

мн. паза̀чи, м. Човек, чиято служба е да пази. Пазач на завод. Нощен пазач. Пазач в музей.

пазва

мн. па̀зви, ж.
1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си.
2. Остар. Горна част на дреха, деколте.
3. Прен. Обикн. мн. Дълбини, недра. В пазвите на планината.
Змия в пазвата. — Човек, на когото се доверявам, а той действа срещу мене.
Плюя си в пазвата. — Успокоявам се, след като съм се изплашил силно.

пазвантин

мн. пазва̀нти, м. Остар. Пазач.

пазител

пазѝтелят, пазѝтеля, мн. пазѝтели, м. Човек, който бди за опазване на някаква обществена ценност или за спазване на ред, законност и др. Пазител на старите традиции.

пазителка

мн. пазѝтелки, ж. Жена пазител.

пазуха

мн. па̀зухи, ж. Остар. Пазва.

пазя

па̀зиш, мин. св. па̀зих и пазѝх, мин. прич. па̀зил и пазѝл, несв.
1. Кого, какво. Полагам грижи; браня, закрилям, охранявам. Пазя къщата си от крадци.
2. Какво. Внимавам, старая се да не допусна нещо или да не се промени. Пазя огъня да не угасне.
3. Какво. Държа на сигурно място; съхранявам. Пазя писмата ти. Пазя спомен.
4. Кого. Охранявам, за да не избяга. Пазеха го зорко.
5. Какво. Не изразходвам, спестявам. Пазя парите си.
6. Какво. Преграждам, засланям. Дървото пази сянка и в най-горещите дни. Пазя вратата, за да не ни вкарат гол.
пазя се. 1. — Защитавам се. Пазя се от кучето.
2. Предпазвам се, внимавам. Пази се от болести.
3. Страня, отбягвам. Пазиш се от нас.
Пазя тайна. — Не издавам нещо, което знам.
Пазя стаята/леглото. — Болен съм, не излизам навън.
Пази, боже! — Не дай, боже! Да не става.
Пазя линия. — Въздържам се от храна, за да не напълнея.
Пазя почетно разстояние. — Държа се хладно, официално с някого.

пай

па̀ят, па̀я, мн. па̀еве и па̀йове, (два) па̀я, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. Давам своя пай за общото дело.
Лъвски пай. — Най-голям дял.



па̀ят, па̀я, мн. па̀еве и па̀йове, (два) па̀я, м. Сладкиш, приготвен от маслено тесто и плодове. Кайсиев пай.

пайет

мн. пайѐти, (два) пайѐта, м. Обикн. мн. Малка метална или стъклена пластинка, която се използва за украса на дрехи и аксесоари. Роклята ѝ беше обшита с лъскави пайети.

пак

нареч.
1. Отново, още един път. Тя пак дойде.
2. Въпреки това, дори тогава. И да ме оставиш, пак ще те обичам.

пакет

мн. пакѐти, (два) пакѐта, м.
1. Нещо, което е добре увито или запечатано. Носеше малък пакет.
2. Малка пощенска пратка.
3. Събрани на едно място вещи.
Индивидуален пакет. — Вещи, необходими за първа медицинска помощ.
В пакет. — Заедно, на куп, общо. Футболистите нападаха в пакет.
същ. умал. пакетче, мн. пакѐтчета, ср.

пакетирам

пакетѝраш, несв. и св.; Какво. Загъвам, залепвам в пакет.

пакетче

вж. пакет

пакост

пакостта̀, мн. па̀кости, ж.
1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина.
2. Беля. Децата постоянно правят пакости.

пакостен

па̀костна, па̀костно, мн. па̀костни, прил. Който причинява пакост.

пакостлив

пакостлѝва, пакостлѝво, мн. пакостлѝви, прил.
1. Който прави пакости; вреден.
2. Немирен, непослушен. Пакостливо дете.
същ. пакостливост, пакостливостта̀, ж.

пакостливост

вж. пакостлив

пакостник

мн. па̀костници, м.
1. Същество, което пакости.
2. Немирно дете.

пакостница

мн. па̀костници, ж. Жена или женско животно пакостник.

пакостя

пакостѝш, мин. св. пакостѝх, мин. прич. пакостѝл, несв. Причинявам пакости, правя пакости.

пакт

па̀ктът, па̀кта, мн. па̀ктове, (два) па̀кта, м. Важен международен договор.

пал

м.[[]], само ед. Система за излъчване на телевизионен сигнал.

пала

Диал. палавник, немирник, лудетина

палав

па̀лава, па̀лаво, мн. па̀лави, прил. Игрив, буен, немирен. Палаво коте.
същ. палавост, палавостта̀, ж.

палавник

мн. па̀лавници, м. Палаво дете или младеж.

палавница

мн. па̀лавници, ж. Палаво момиче.

палавост

вж. палав

паламарка

мн. палама̀рки, ж. Истор. Приспособление за захващане на по-голям брой стръкове при жънене.

паламида

ж., само ед. Плевелно растение с бодливи листа и стъбло.

паламуд

мн. паламу̀ди, (два) паламу̀да, м.
1. Вид морска пасажна риба, по-едра от скумрия, подобна на нея.
2. Само ед. Много риби от този вид като цяло. Уловихме много паламуд.

паланка

мн. пала̀нки, ж. Остар. Населено място, по-малко от град и по-голямо от село.

палас

м., само ед. Луксозна сграда. Хотел палас.

паласка

мн. пала̀ски, ж. Кожена чанта, в която се съхраняват куршуми.

палат

мн. пала̀ти, (два) пала̀та, м.
1. Дворец, замък.
2. Прен. Разкошно жилище.

палата

мн. пала̀ти, ж.
1. Голяма представителна обществена сграда. Съдебна палата. Търговска палата. Синодална палата.
2. Помещение, в което се излагат част от експонатите на изложба, панаир и др. Всички палати по време на Пловдивския панаир бяха заети.
3. Законодателен орган в някои страни.
4. Название на някои държавни учреждения. Сметна палата.

палатален

палата̀лна, палата̀лно, мн. палата̀лни, прил. Спец. Във фонетиката — звук, който се учленява върху твърдото небце; мек, смекчен. Палатални съгласни.
същ. палата̀лност, палаталността̀, ж.

палатка

мн. пала̀тки, ж. Временно помещение от изпънат брезент или кожа. През лятото живея на палатка.

палач

мн. пала̀чи, м.
1. Човек, който изпълнява смъртни присъди.
2. Прен. Мъчител, потисник.

палаче

вж. пала

палачинка

мн. палачѝнки, ж. Изделие от пържено тесто с пълнеж.

палаш

мн. пала̀ши, (два) пала̀ша, м. Вид ловно куче.

палвам

па̀лваш, несв. и пална, св. Паля еднократно или поединично.

пале

мн. па̀лета, ср.
1. Куче от дребна порода; мъник.
2. Малко куче; кутре.
Бързам като пале пред майка си.Ирон. Много съм нетърпелив, прибързвам да кажа или да извърша нещо необмислено.

палеж

мн. палѐжи, (два) палѐжа, м. Палене, подпалване.

палео

- Първа част на сложни думи, която означава древен, стар, праисторически: палеоазиатски, палеоботаника, палеоклиматология и др.

палеограф

мн. палеогра̀фи, м. Учен, специалист по палеография.

палеография

ж., само ед. Историко-филологическа наука, която се занимава с изучаване на древни ръкописи и тяхното писмо.

палеографски

палеогра̀фска, палеогра̀фско, мн. палеогра̀фски, прил. Който се отнася до палеограф и палеография. Палеографски изследвания.

палеолит

м., само ед. Спец. Най-ранният етап от каменната епоха.

палеонтология

ж., само ед. Наука за вкаменелите изкопаеми животни и растения и за развитието на живата природа през различните епохи.

палет

мн. палѐти, (два) палѐта, м. Дървена или желязна поставка, върху която се редят товари за по-лесното им транспортиране.

палец

мн. па̀лци, (два) па̀леца, м.
1. Най-дебелият пръст на ръката и крака, който е с две стави.
2. Детайл в машини или механизми, който служи за притискане.
Стискам палци. — Желая успех, благополучно осъществяване на нещо.
Удрям палец. — Подписвам се.

палешник

мн. па̀лешници, (два) па̀лешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.

палиатив

мн. палиатѝви, (два) палиатѝва, м.
1. Лекарство, което облекчава страданията, но не премахва болестта.
2. Полумярка, временна мярка.
прил. палиативен, палиатѝвна, палиатѝвно, мн. палиатѝвни.

палиативен

мед. Облекчаващ — понижаващ тежестта на симптомите на заболяването, но не води до излекуване.

палийски

Палийски канон — канон от свещени текстове на будистката традиция тхеравада, който на езика пали се нарича Трипитаки („трите кошници“) или просто Питаки.

палимпсест

мн. палимпсѐсти, (два) палимпсѐста, м. Старинен ръкопис, написан върху по-стар заличен текст на пергамент.

палингенеза

Учение за непрекъснатото повторение на всичко във Вселената и за прераждането на душата, особено у неоплатониците; метемпсихоза.

палитра

мн. палѝтри, ж.
1. Дъска, обикновено елипсовидна, върху която художниците размиват боите си.
2. Прен. Подбор от цветови съчетания в картина или в творчеството на един художник. Ярка палитра.
3. Прен. Съвкупност от изразни средства.

палка

мн. па̀лки, ж.
1. Къса пръчка, която се използва от полицията при побой.
2. Къса пръчка. Диригентска палка. Палки на барабан.
Държа диригентската палка. — Ръководя, командвам.

палма

мн. па̀лми, ж.
1. Южно вечнозелено дърво с право стъбло и събрани на кичур листа. Декоративна палма.
2. Прен. Победа, първенство.
прил. палмов, па̀лмова, па̀лмово, мн. па̀лмови. Палмово клонче.

палмарен

мед. Дланен, отнасящ се до дланта.

палмета

мн. палмѐти, ж. Спец.
1. Форма на короната на овощни или декоративни дървета във вид на ветрило или разтворена длан (като палмово листо).
2. Овощни дървета, на чиято корона е предадена такава форма.
прил. палметен, палмѐтна, палмѐтно, мн. палмѐтни. Палметни насаждения. Палметна градина.

палметен

вж. палмета

палмов

вж. палма

пална

па̀лнеш, мин. св. па̀лнах, мин. прич. па̀лнал, св.вж. палвам.

палпация

мед. Опипване — метод на физикално изследване, който се основава на тактилното чувство при допир със структурите на човешкото тяло. Извършва се с дланта на ръката и с върха на пръстите. Получава се информация за формата, повърхността, консистенцията, подвижността на изследваната структура, за наличието на болезненост, на пулсации и др.

палпебрален

мед. Клепачен, отнасящ се до клепача.

палпиране

мед. вж. палпация

палпитация

мед. Силно биене на сърцето, което се усеща от болния.

палтенце

вж. палто

палто

мн. палта̀, ср. Връхна дълга дреха с подплата и с дълги ръкави. Кожено палто.
същ. умал. палтенце, мн. палтѐнца, ср.

палуба

мн. па̀луби, ж. Открит под на кораб. Моряците се събраха на палубата.

палувам

палу̀ваш, несв. Остар. Играя, лудувам.

паля

па̀лиш, мин. св. па̀лих и палѝх, мин. прич. па̀лил и палѝл, несв.
1. Какво. Правя нещо да гори с пламък. Паля цигара.
2. Какво. Правя нещо да свети. Паля лампата.
3. Какво. Пускам в действие мотор. Паля колата.
4. Какво. Изпускам горещина; горя, пека. Слънцето пали всичко.
5. Прен. Изгарям, предизвиквам много силно желание.
паля се.Разг. Въодушевявам се, горещя се.
Пали ме на вода. — Жаден съм.

палячо

мн. паля̀човци, ср.
1. Цирков артист, който разсмива публиката с облеклото и с номерата си; шут, клоун, смешник.
2. Прен. Човек, който се държи като клоун.
3. Играчка, която изобразява такъв цирков артист.
прил. палячовски, паля̀човска, паля̀човско, мн. паля̀човски.

палячовски

вж. палячо

памет

паметта̀, само ед., ж.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
Вечна памет! — Винаги да се помни.
Зрителна памет. — Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
Слухова памет. — Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
Говоря по памет. — Без да гледам в текста, по спомен.
Имам къса памет. — Лесно забравям.

паметен

па̀метна, па̀метно, мн. па̀метни, прил.
1. Който се помни; незабравим. Паметно събитие.
2. Който напомня за нещо. Паметна плоча. Паметен знак.

паметлив

паметлѝва, паметлѝво, мн. паметлѝви, прил. Който има силна памет, който лесно запомня. Паметливо дете.
същ. паметливост, паметливостта̀, ж.

паметливост

вж. паметлив

паметник

мн. па̀метници, (два) па̀метника, м.
1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен паметник.
2. Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. Паметници на изкуството. Писмени паметници.

памид

м., само ед.
1. Вид грозде с тънка люспа и тъмни зърна.
2. Вино от такова грозде.
прил. памидов, памѝдова, памѝдово, мн. памѝдови (към 1 знач.). Памидово вино.

памидов

вж. памид

пампаси

само мн. Южноамерикански тревисти степи.

памтивека

нареч. Незапомнено време. От памтивека.

памук

мн. паму̀ци, (два) паму̀ка м.
1. Само ед. Влакнодайно растение, чиито семена са обвити във влакнест пашкул.
2. Само ед. Влакното, което се извлича от това растение, и произведеното от него.
3. Обработени влакна за използване в медицината.
Захарен памук. — Сладкарско изделие, получено при топлинна обработка на захар, което на външен вид наподобява памук.
Стъклен памук. — Синтетичен топло- и звукоизолационен материал.
Гърмящ памук. — Пироксилин.

памуков

паму̀кова, паму̀ково, мн. паму̀кови, прил. Който се отнася до растението памук. Памукови плантации.

памучен

паму̀чна, паму̀чно, мн. паму̀чни, прил.
1. Който е изработен от памук. Памучно одеяло. Памучно облекло.
2. Който се отнася до производството на памук.

памфлет

мн. памфлѐти, (два) памфлѐта, м. Спец. Изобличителна литературна творба с общественополитическа тематика.

памфлетист

мн. памфлетѝсти, м. Автор на памфлети.

памфлетистка

мн. памфлетѝстки, ж. Жена памфлетист.

пан

па̀нът, па̀на, мн. па̀нове, м.
1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин.
2. ист. Полски помешчик.

пан-

Първа част на сложни думи, която означава обхващане на нещо изцяло, във всички направления: панамериканизъм, паневропеизъм, панислямизъм, панславизъм, пантюркизъм и др.

панаир

мн. панаѝри, (два) панаѝра, м.
1. Голям пазар, който се провежда веднъж годишно.
2. Изложба на мостри, където се сключват търговски сделки. Пловдивски панаир.
3. Прен. Много шумно място, с много хора.

панаирджийски

панаирджѝйска, панаирджѝйско, мн. панаирджѝйски, прил.
1. Разг. Който се отнася до панаир. Панаирджийски стоки.
2. Прен. Разг. Ирон. Несериозен, комичен. Панаирджийско облекло.

панаирен

панаѝрна, панаѝрно, мн. панаѝрни, прил. Който е свързан с панаир. Панаирно градче. Панаирна палата.

панама

ж., само ед.
1. Вид широкопола лятна шапка, изработена от слама, коноп или други влакна.
2. Вид памучен плат на малки квадратчета, който се използва за бродиране. Ленена панама.

панарициум

мед. Гнойно възпаление в областта на крайните фаланги на пръстите на ръката или крака, причинено от стафилококи, стрептококи, протеус, клебсиела и др. Най-често възниква след микротравми на пръстите. Различават се кожен, подкожен, нокътен, сухожилен, костен, ставен и тотален панарициум.

панацея

ж., само ед. Лекарство, което лекува всички заболявания.

пангар

мн. панга̀ри, (два) панга̀ра, м.
1. Място в църква, където се продават свещи.
2. Място в църква или блюдо, където се събират помощи.

панда

мн. па̀нди, ж. Подобен на мечка бозайник, с черно-бяла окраска, който живее в Китай и се храни с филизи от бамбук.

панделка

мн. па̀нделки, ж. Дълга лента от плат, която се използва за украса. Косата ѝ беше вързана с красива панделка.

пандемия

мн. пандѐмии, ж. Епидемия, която се разпространява сред цялото население.

пандемониум

мит. Въображаем престолен град в ада — свърталище на всички зли духове.

пандиз

мн. пандѝзи, (два) пандѝза, м. Разг. и Жарг. Затвор.

пандишпан

м., само ед. Сладкиш, приготвен от яйца, брашно и захар.

пандора

мит. В древногръцката митология — първата смъртна жена създадена от Хефест, по повеля на Зевс от глина, която от любопитство отворила кутията (наричана кутията на Пандора), където били скрити всички човешки нещастия и болести, и ги пуснала.

пане

прил., неизм. Паниран. Мозък пане.

паневритмия

Система от гимнастически упражнения, изпълнявани на музика и съчетаващи движение, слово, музика, мисъл и влияние на естествената природна среда.

панегирик

мн. панегирѝци, (два) панегирѝка, м.
1. Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец.
2. Прен. Прекалена похвала, славословие, незаслужена възхвала.
прил. панегирѝчен, панегирѝчна, панегирѝчно, мн. панегирѝчни.

панел

мн. панѐли, (два) панѐла, м. Голям строителен стоманобетонен блок, който представлява завършена стена от сграда.

панелен

панѐлна, панѐлно, мн. панѐлни, прил.
1. Който се отнася до панел. Панелно строителство.
2. Който е построен от панели. Панелен блок.

панентизъм

Термин, въведен от немския философ (Краузе , 1781—1832), за означаване на доктрина, която се противопоставя на пантеизма и според която всичко не е бог, т. е. бог не се разтваря в света, но бог е във всичко.

панер

мн. панѐри, (два) панѐра, м. Плетен съд, подобен на кош, за дрехи или други вещи.

панерка

мн. панѐрки, ж. Малък панер за хляб, плодове или други вещи.

паника

ж., само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без паника!

паникета

от паника; нещо, което създава суматоха

паникулит

мед. Група заболявания, характеризиращи се с възпаление на подкожната мастна тъкан. Най-честият паникулит е Erythema nodosum. Наблюдават се бледочервени до ливидни възли и плаки по предната повърхност на долните крайници.

паникьор

мн. паникьо̀ри, м.
1. Човек, който се поддава на паника.
2. Човек, който всява паника сред другите.
прил. паникьорски, паникьо̀рска, паникьо̀рско, мн. паникьо̀рски.

паникьорка

мн. паникьо̀рки, ж. Жена паникьор.

паникьорски

вж. паникьор

паникьосам се

паникьо̀саш се, св.вж. паникьосвам се.

паникьосвам се

паникьо̀сваш се, несв. и паникьо̀сам се, св. Изпадам в паника.

панирам

панѝраш, несв. и св.; Какво. Пържа нещо, като предварително го потапям в яйца и галета. Панирам кашкавал.
панирам се.Жарг. Много се изплашвам, изпадам в паника.

панихида

мн. панихѝди, ж. Църковен ритуал, свързан с молитви за душата на покойник; помен.

паница

мн. панѝци, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене.
За паница леща. — Срещу нищожно възнаграждение, с ниска цена.
Стъпвам като в паници. — Стъпвам несигурно, неудобно.

панически

панѝческа, панѝческо, мн. панѝчески, прил. Който съдържа паника. Панически бяг.

панкреас

мн. панкреа̀си, (два) панкреа̀са, м. Задстомашна жлеза.

панкреатит

мед. Възпаление на панкреаса.

панлогизъм

Обективно-идеалистическо учение за тъждеството на битието и мисленето, най-пълно развито във философията на Хегел (Hegel, 1770—1831), според която цялото развитие на природата и обществото е осъществяването на логическата дейност на абсолютната идея.

пано

мн. пана̀, ср.
1. Част от стена, украсена с рисунки, фигури и др.
2. Голяма картина, която се използва за украса.
3. Картина, дърворезба или друго произведение на изкуството, което се използва за украса на стена или таван.

паноптикум

м., само ед. Музей, в който са събрани восъчни фигури на известни хора или на други редки и ценни предмети.

панорама

мн. панора̀ми, ж.
1. Изглед на местност, който позволява да се види голяма територия.
2. Помещение, чиито стени са украсени с картини и чрез подходящо осветление се създава илюзия за действителността им.
3. Преглед, обзор. Панорама на българското кино.
прил. панорамен, панора̀мна, панора̀мно, мн. панора̀мни. Панорамен път.

панорамен

вж. панорама

панпсихизъм

Идеалистически възглед, според който цялата природа притежава живот и психика; философско възпроизвеждане на анимизма.

пансион

мн. пансио̀ни, (два) пансио̀на, м.
1. Учебно заведение, в което учениците получават пълна издръжка.
2. Общежитие.
3. Квартира с храна. Пълен пансион.

пансионер

мн. пансионѐри, м. Човек, който живее в пансион.

пансионерка

мн. пансионѐрки, ж. Жена пансионер.

панта

мн. па̀нти, ж.
1. Обикн. мн. Съединителни метални части, които осигуряват движението на врати, прозорци, капаци и др.
2. Прен. Разг. Безделник, нехранимайко.

панталон

мн. пантало̀ни, (два) пантало̀на, м. и пантало̀ни само мн. Горна дреха, която покрива краката и долната част на тялото до кръста. Къси панталони.

пантеизъм

м., само ед.
1. Философско учение, което отъждествява бога с природата.
2. Обожествяване на природата.

пантеист

мн. пантеѝсти, м. Привърженик на пантеизма.

пантеистка

мн. пантеѝстки, ж. Жена пантеист.

пантелизъм

Идеалистическо философско учение, според което волята е същността на душевния живот и основа на света.

пантеон

мн. пантео̀ни, (два) пантео̀на, м.
1. У древните гърци и римляни — храм, посветен на всички богове.
2. Монументално здание, в което са погребани видни личности.
3. Съвкупност от всички богове в една религия.

пантера

мн. пантѐри, ж.Голямо хищно животно с петниста кожа; леопард.

пантократ

ист. Вседържател — епитет на християнския Бог, на Зевс и на други главни богове.

пантомима

мн. пантомѝми, ж. Театрално представление, в което образите се изграждат без думи, а само с жестове и мимика.

пантофи

мн., панто̀ф, м. Леки домашни обувки; чехли.

папа

мн. па̀пи, м. Върховен глава на католическата църква.

папагал

мн. папага̀ли, (два) папага̀ла, м.
1. Тропическа птица с пъстро оперение, която може да се приучи да подражава на човешката реч. Някои папагали могат да говорят.
2. Прен. Човек, който повтаря или подражава чужди мисли, няма собствено мнение.
3. Прен. Разг. Видеокасетофон, който само възпроизвежда, без да може да прави запис.

папагалски

папага̀лска, папага̀лско, мн. папага̀лски, прил.
1. Който се отнася до папагал. Папагалски пера.
2. Който не е свързан с разбиране. Папагалско учене.
Папагалско семе. — Вид слънчогледови семена, които са с твърда обвивка с бели ивици.

папаз

поп, свещеник

папатак

мн. папата̀ци, (два) папата̀ка, м. Малки хапещи насекоми, които причиняват инфекции; москити.

папая

мн. папа̀и, ж. Южно тропическо растение с едри като пъпеш плодове, много сочни и ароматни.

папийон

мн. папийо̀ни, (два) папийо̀на, м. Малка късоопашата африканска маймуна.

папийонка

мн. папийо̀нки, ж. Вид вратовръзка във формата на пеперуда.

папила

мед. Пъпка, малка издатина, зърно.

папилом

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от покривния епител на кожата и лигавиците на органите.

папиломатоза

мед. Образуване на множество папиломи.

папироса

мн. папиро̀си, ж. Остар. Цигара.

папирус

мн. папѝруси, (два) папѝруса, м.
1. Само ед. Тревисто растение, от което в древността са изработвали материал, върху който се пише.
2. Материалът за писане, изработен от това растение.
3. Свитък с изписан текст.

папка

мн. па̀пки, ж. Обложка от две корици, в която се поставят документи, книжа и др.

паплач

паплачта̀, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа.

папрат

папратта̀, мн. па̀прати, ж. Тревисто растение без цветове и семена, с перести листа, което се размножава чрез спори. Орлова папрат.
прил. папратов, па̀пратова, па̀пратово, мн. па̀пратови.

папратов

вж. папрат

паприкаш

м., само ед. Ястие от месо и пиперки или от пиперки и домати.

папски

па̀пска, па̀пско, мн. па̀пски, прил. Който се отнася до папата. Папска власт.

папула

мед. Обривна единица, която представлява малко, плътно, леко надигнато над нивото на кожата възелче, с големина до лещено зърно.

папулозен

мед. Характеризиращ се с папули (възелчета).

папунест

папу̀неста, папу̀несто, мн. папу̀нести, прил. Диал. Прежълтял, подпухнал, нездрав.

папуняк

мн. папу̀няци, (два) папу̀няка, м. Прелетна птица с качул на главата.

папур

м., само ед. Блатно растение с тънки и дълги листа; рогоз.

папуци

остар.
меки кожени обувки като чехли

пара

мн. па̀ри, ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. Водна пара.
Вдигам пара. 1. — Вълнувам се много, реагирам бурно.
2. Полагам усилия нещо да стане бързо.
Държа под пара. — Карам някого да бъде напрегнат.
С пълна пара. — Усилено, с всички сили.
Та пара се вдига. — Енергично, бързо, усилено. Работи, та пара се вдига.



мн. парѝ, ж.
1. Остар. Най-малката турска монета.
2. Само ед. Пари. Много пара изкарва.
3. Разг. Монета. Една пара падна на пода.
същ. умал. паричка, мн. парѝчки, ж.
Бие ме парата. — Богат съм.
За две пари. 1. — Много евтин.
2. Дребен, незначителен, нищожен.
Не давам пет пари. — Не ме е грижа, не се интересувам.
Пукната пара. 1. — (Нямам). Никакви средства нямам.
2. (Не струвам). Нищо не струвам.

пара-

Първа част на сложни думи, която означава отвъд, извън, покрай, напр. парамагнитен, паралингвистичен, параморфизъм, парамнезия, парапсихология.

парабел

мн. парабѐли, (два) парабѐла, м. Вид автоматичен пистолет.

парабола

мн. пара̀боли, ж.
1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение.
2. Спец. Къса литературна творба с преносно значение и поучителен характер.
3. Пътят, който описва едно тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта.

параван

мн. парава̀ни, (два) парава̀на, м.
1. Подвижна преграда.
2. Прен. Прикритие.

паравертебрален

мед. Окологръбначен, разположен покрай гръбначния стълб.

параграф

мн. парагра̀фи, (два) парагра̀фа, м.
1. Подразделение на текст (обикн. от нормативен акт) с относителна завършеност.
2. Знакът, с който се отбелязва такъв текст — §.

парад

мн. пара̀ди, (два) пара̀да, м.
1. Тържествен преглед на войски или други организирани групи. Военен парад.
2. Тържествено шествие.
3. Прен. Показване на нещо. Парад на красотата. Парад на цветята.
Командвам парада. — Нареждам какво да се прави.

параден

пара̀дна, пара̀дно, мн. пара̀дни, прил.
1. Предназначен за парад. Парадно облекло.
2. Тържествен, главен. Параден вход.
3. Прен. Показен, фалшив.
същ. парадност, парадността̀, ж.

парадигма

мн. парадѝгми, ж.
1. Спец. В граматиката — съвкупността от формите на една дума.
2. Спец. В граматиката — модел за словоизменение на дадена част на речта.
3. Прен. Образец, модел.

парадирам

парадѝраш, несв. и св.; с какво. Държа се като на парад, излагам нещо, перча се с нещо. Не парадирай с успехите си.

парадност

вж. параден

парадокс

мн. парадо̀кси, (два) парадо̀кса, м.
1. Неочаквано явление, което не съответства на представите ни.
2. Мнение, схващане, твърдение, което противоречи на здравия смисъл. Математически парадокс.
3. Находчив израз, изграден върху две противоречиви мисли.

парадоксален

парадокса̀лна, парадокса̀лно, мн. парадокса̀лни, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен.
същ. парадоксалност, парадоксалността̀, ж.

парадоксалност

вж. парадоксален

паразит

мн. паразѝти, (два) паразѝта, м.
1. Организъм, който се храни за сметка на друг организъм, като му вреди.
2. Прен. Човек, който живее за сметка на чужд труд.
прил. паразитен, паразѝтна, паразѝтно, мн. паразѝтни. Паразитни растения.

паразитен

вж. паразит

паразитирам

паразитѝраш, несв. и св. Живея като паразит. Тениите паразитират в човешкия организъм.

параклис

мн. пара̀клиси, (два) пара̀клиса, м. Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.

паралел

мн. паралѐли, (два) паралѐла, м.
1. Спец. В геометрията — линия или равнина, която е успоредна на друга.
2. Спец. В географията — мислено прекарана по земната повърхност линия, която е успоредна на екватора.
3. Прен. Съпоставяне, успоредица. Правя исторически паралели.

паралелен

паралѐлна, паралѐлно, мн. паралѐлни, прил.
1. Успореден.
2. Ставащ едновременно; сходен, еднакъв. Паралелно движение. Паралелни светове.

паралелепипед

мн. паралелепѝпеди, (два) паралелепѝпеда, м. Спец. Геометрическа фигура с шест стени, които са две по две успоредни и равни.

паралелизъм

м., само ед.
1. Успоредност.
2. Пълно съвпадане; еднаквост.
3. Спец. В езикознанието — построяване на фрази с еднаква структура. Синтактичен паралелизъм.
4. Спец. В литературата — художествен похват, при който се съпоставят образи или се повтарят стихове и мисли.

паралелка

мн. паралѐлки, ж.
1. Учениците от един клас; клас.
2. Гимнастически уред с два успоредни лоста; успоредка.

паралелки

остар.
успоредки

паралелограм

мн. паралелогра̀ми, (два) паралелогра̀ма, м. Спец. Четириъгълник, чиито страни са две по две успоредни и равни, а ъглите са два остри и два тъпи; ромбоид.

парализа

мн. пара̀лизи, ж.
1. Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се.
2. Прен. Загуба на способността за действие; застой, бездействие.

парализирам

парализѝраш, несв. и св.
1. Прекратявам дейността на някакъв орган от тялото.
2. Прен. Лишавам от възможност за изпълнение на обичайната дейност. Стачката парализира целия транспорт.
парализирам се. 1. — Търпя парализа. Парализира се преди няколко години и оттогава е на легло.
2. Прен. Вцепенявам се от страх, ужас и под.

паралитик

мн. паралитѝци, м. Парализиран човек.

паралич

м., само ед. Парализа.
Детски паралич. — Заразна болест, която поразява целия организъм и води до атрофия на крайниците; полиомиелит.

паралия

мн. паралѝи, ж. Остар. Ниска кръгла маса.



ед. неизм., мн. паралѝи, прил. Разг. Богат, имотен. Паралия е, да плаща!

паралогизъм

Непреднамерено, за разлика от софистиката, нарушаване на законите в правилата на логиката, което лишава разсъждението от доказателна сила и обикновено довежда до неистинни заключения.

параметрит

мед. Възпаление на параметриума.

параметриум

мед. Пространството между двата листа на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri), встрани от ръбовете на матката, което съдържа съединителна тъкан, съдове, нерви, фиброзни или мускулно-фиброзни връзки.

параметър

мн. парамѐтри, (два) парамѐтъра, м. Величина, размер, който характеризира основните свойства на предметите и явленията.

парамнезия

мед. Лъжливи спомени — разстройство на паметта, при което възникват лъжливи спомени за събития, които никога не са се случвали.

парапет

мн. парапѐти, (два) парапѐта, м. Невисока стена, ограда на мост, балкон, стълби и под., която предпазва; перила. Парапет на тераса.

параплегия

мед. Парализа на двата долни или на двата горни крайника.

парапсихология

Наука изучаваща необичайните (паранормалните) явления (телекинеза, телепатия и др. ), които не могат да бъдат обяснени с поднатите не природни закони.

парасимпатикус

мед. Парасимпатиков дял на вегетативната нервна система, който забавя сърдечната дейност, свива бронхите и затруднява дишането, стимулира моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, релаксира сфинктера и контрахира детрузора на пикочния мехур, свива зеницата, понижава вътреочното налягане и др.

парастас

м., само ед. Спец. Кратка църковна молитва за покойник; помен.

парастернален

мед. Разположен около гръдната кост.

параумбиликален

мед. Разположен около пъпа.

парауретрален

мед. Разположен около уретрата.

параф

мн. пара̀фи, (два) пара̀фа, м.
1. Съкратен подпис, инициал.
2. Прен. Утвърждаване на документ чрез подписване.
Слагам параф. — Подписвам.

парафилия

Състояние при което сексуалната личност/сексуалните предпочитания са изменени към странни, необичайни вариации. С други думи, всяко отклонение от нормалното сексуално развитие на човека.
гр. пара, изменение + филия

парафимоза

мед. Стеснение на препуциума, който е издърпан зад главичката на пениса и не може да се върне върху нея. Получава се оток на главичката, силни болки, затруднено уриниране.

парафин

м., само ед.
1. Спец. Наситен въглеводород, лесно запалим, в газообразно, течно или твърдо състояние.
2. Бяло полупрозрачно вещество, получавано при обработка на нефт. Свещи от парафин. Течен парафин.
прил. парафинен, парафѝнена, парафѝнено, мн. парафѝнени.
прил. парафинов, парафѝнова, парафѝново, мн. парафѝнови.

парафинен

вж. парафин

парафинов

вж. парафин

парафирам

парафѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Подписвам, като поставям инициалите си.
2. Прен. Потвърждавам, давам ход на документ.

парафиране

вж. парафирам

парафраза

мн. парафра̀зи, ж.
1. Предаване на чужд текст със свои думи.
2. Описателно предаване на думи и изрази, например “пишещият тези редове” вместо “аз”.

параход

мн. парахо̀ди, (два) парахо̀да, м. Плавателен съд, който се задвижва с парен двигател; кораб. Пътнически параход.
прил. параходен, парахо̀дна, парахо̀дно, мн. парахо̀дни. Параходна мачта.
същ. умал. парахо̀дче, мн. парахо̀дчета, ср.

параходен

вж. параход

параходство

мн. парахо̀дства, ср.
1. Придвижване на плавателни съдове; корабоплаване.
2. Организация, предприятие, което управлява придвижването на съдове. Българско речно параходство.

парацентеза

мед. Пробождане, пунктиране на кухина с троакар или друг инструмент за отсраняване на течност.

парашут

мн. парашу̀ти, (два) парашу̀та, м. Устройство с разтварящ се във въздуха чадърообразен купол за спускане на земята на човек или товар, за спиране на бързодвижещи се превозни средства или на космически кораби.
прил. парашутен, парашу̀тна, парашу̀тно, мн. парашу̀тни. Парашутен спорт.

парашутен

вж. парашут

парашутизъм

м., само ед. Спорт, свързан с приземяване с парашут.

парашутист

мн. парашутѝсти, м.
1. Човек, който извършва скокове с парашут.
2. Прен. Ирон. Назначен на работа, приет в учреждение с протекции от високо място.

парашутистка

мн. парашутѝстки, ж. Жена парашутист.

парвам

па̀рваш, несв. и парна, св.; Кого, какво. Еднократно или поединично паря. Парнах ръката си на печката. Един куршум го парна в крака.
Парва ме под лъжичката. — Внезапно изпитвам силна мъка.

парвеню

мн. парвеню̀та, м. Издигнал се чрез богатството си нискокултурен и духовнобеден човек.

пардесю

мн. пардесю̀та, ср. Пролетна или есенна горна мъжка дреха; палто.

пардон

междум. За изказване на извинение: простете, извинете.

пареза

мед. Непълна парализа — отслабване на волевите движения поради нарушена инервация на отделни мускули или мускулни групи.

парен

па̀рна, па̀рно, мн. па̀рни, прил.
1. Който се задвижва с пара. Парен локомотив. Парна машина.
2. Който използва пара. Парна баня. Парно отопление. Парна ютия.
3. В който се образува пара. Парен котел.

парентерален

мед. Не през храносмилателния тракт. Всички пътища, различни от храносмилателния път, които позволяват въвеждането на лекарствени средства в организма, напр. интравенозен, интраартериален, подкожен, мускулен, лумбален, инхалационен път и др.

паренхим

мед. Съвкупността от основните функциониращи елементи на един вътрешен орган, напр. нефроните на бъбрека, алвеолите на белия дроб.

паренхиматозен

мед. вж. паренхимен

паренхимен

мед. Отнасящ се до паренхима, богат на паренхим.

парестезия

мед. Изтръпване, мравучкане по кожата, дължащо се на засягане на периферни нерви, проводни пътища или сетивни зони в мозъчната кора. Подобни усещания може да има всеки индивид под формата на акропарестезии при компресия на артерии и нарушаване на кръвоснабдяването на някой от крайниците.

пари

само мн.
1. Метални или книжни знаци, с които се измерва стойността на стоките и труда.
2. Средства, капитал. Нямам пари.
същ. умал. парѝчки само мн.
Без пари. — Съвсем евтино.
Изкарвам пари. — Печеля.
Хвърлям пари на вятъра. — Харча много, необмислено или напразно.
Сухи пари. — Пари в наличност.
Пера пари. — Сключвам сделки, за да оправдая нечестно получени пари.

париетален

мед. 1. Пристенен — отнасящ се до стената на телесна кухина, напр. париетален перитонеум — частта от перитонеума, която покрива стените на коремната кухина.
2. Теменен, отнасящ се до теменната кост.

парий

па̀рият, па̀рия, мн. па̀рии, м.
1. Човек, който принадлежи към ниските обществени слоеве в Индия.
2. Прен. Презрян човек, безправен човек.

парирам

парѝраш, несв. и св.
1. Какво. Отбивам противников удар.
2. Прен. Какво. Отстранявам, предотвратявам. Полицията парира мафиотска проява.
3. Прен. Кого. Възпирам от действие или нападка.

паритет

м., само ед. Равенство по стойност на едно нещо с друго нещо.

паричен

парѝчна, парѝчно, мн. парѝчни, прил.
1. Който е свързан с пари. Парични затруднения. Парична награда.
2. В който се работи с пари. Паричен салон на банка.

паричка

вж. пара

парк

па̀ркът, па̀рка, мн. па̀ркове, (два) па̀рка, м.
1. Голяма градина с алеи и насаждения. Разходихме се в парка.
2. Място, в което се съхраняват природна забележителност, животински или растителни видове; резерват. Национален парк “Витоша”.
3. Съвкупността от превозни средства. Градски автомобилен парк.
4. Място за съхраняване и ремонт на превозни средства и техника.
прил. парков, па̀ркова, па̀рково, мн. па̀ркови.

парка

мн. па̀рки, ж. Пристегната в долния си край връхна дреха с качулка, която наподобява яке.

паркет

м., само ед.
1. Вид подова настилка от еднакви по големина малки дъски. Стаята е с паркет.
2. Малки дъски с еднаква големина и форма, които се подреждат в някакви фигури. Купих паркет за хола.

паркетин

м., само ед. Препарат за почистване на паркет, който му придава блясък.

паркинг

мн. па̀ркинги, (два) па̀ркинга, м. Място, определено за престояване на автомобили.

паркирам

паркѝраш, несв. и св.; Какво. Спирам превозно средство временно, оставям го да престоява. Паркирах автомобила през къщата.

парков

вж. парк

паркур

Изкуството за преодоляване на всякакви препятствия — природни и урбанистични — при прехода от едно място на друго и само с помощта на уменията на човешкото тяло. Паркур включва акробатични номера, но не е точно спорт, още по-малко — екстремен, както често бива грешно определян. Във философията му основните понятия, са бягството и достигането. Те налагат съчетаване на бързо мислене и ловкост, с които човек се измъква от сложни ситуации и е способен да отиде навсякъде, където пожелае.
Триковете в паркур се наричат vaults (волтове). Тяхното съчетание се нарича Flow (флоу).

парламент

мн. парламѐнти, (два) парламѐнта, м.
1. Висш изборен законодателен орган; народно събрание.
2. Сградата, в която работи този орган.

парламентарен

парламента̀рна, парламента̀рно, мн. парламента̀рни, прил.
1. Който се отнася до парламент. Парламентарни избори.
2. В който ръководната роля в управлението принадлежи на парламента. Парламентарно управление.

парламентаризъм

м., само ед. Политическа система, в която управлението принадлежи на парламента.

парламентарист

мн. парламентарѝсти, м.
1. Привърженик на парламентаризма.
2. Член на парламент.

парламентьор

мн. парламентьо̀ри, м.
1. Лице, което представя едната страна при преговори с противник.
2. Прен. Посредник.

парлив

парлѝва, парлѝво, мн. парлѝви, прил.
1. Който причинява изгаряне; много горещ. Парлив чай.
2. Който предизвиква обрив по тялото и усещане за парене. Парлива коприва.
3. Който предизвиква дразнене на езика; лютив, силен. Парлива чушка. Парлива ракия.
4. Прен. Който предизвиква спорове, вълнения. Парлив въпрос.
същ. парливост, парливостта̀, ж.

парливост

вж. парлив

парна

па̀рнеш, мин. св. па̀рнах, мин. прич. па̀рнал, св.вж. парвам.

парник

мн. па̀рници, (два) па̀рника, м.
1. Отоплявано остъклено помещение, в което се отглеждат растения; оранжерия.
2. Покрита леха, в която се засяват семена за отглеждане на разсад.

парников

па̀рникова, па̀рниково, мн. па̀рникови, прил.
1. Който е произведен в парник. Парникови зеленчуци.
2. Който се отнася до парник.
Парников ефект. — Затопляне на климата поради преминаване на слънчевото лъчение през атмосферата до Земята и невъзможността поради замърсяването на въздуха да премине при отразяването обратно, в резултат на което се задържа слънчева енергия.
Парниково цвете. — Човек, който живее затворен; слаб, бледен.

пародиен

вж. пародия

пародия

мн. паро̀дии, ж.
1. Спец. Подражателна творба на някое известно литературно произведение със сатирична или хумористична цел.
2. Несполучливо подражание.
3. Нещо, което не отговаря на изискванията и е карикатурно, изопачено. Това не е пеене, а пародия.
прил. пародиен, пародѝйна, пародѝйно, мн. пародѝйни. Пародийна творба.

пароксизъм

мед. Внезапен пристъп — внезапна поява или засилване на болестни симптоми.

парола

мн. паро̀ли, ж. Предварително уговорена тайна дума, която служи за разпознаване на членове на дадена организация, които не се познават помежду си.

пароним

мн. паронѝми, (два) паронѝма, м. Спец. Дума, която е близка по звуков състав до друга дума и понякога погрешно се смесва с нея в речта.

паронихия

мед. Околонокьтен панарициум — възпаление на кожния ръб, лежащ непосредствено върху нокътя.

парорексия

мед. Извратен апетит, желание за ядене на необичайни храни. Може да се наблюдава у бременни жени.

паротит

мед. Възпаление на околоушната жлеза (glandula parotis).

парса

ж., само ед. Остар. Пари, които се събират от зрителите след представления.
Обирам парсата. 1. — Понасям наказание вместо друг.
2. Ползвам облагите от работа, която са извършили други.

парси

Религиозна общност на зороастрийците в Западна Индия, преселили се от Иран през VІІ—Х в. след завоюването на Иран от арабите.

партакеши

само мн. Пренебр. Преносими вещи; багаж.
Вдигам си партакешите.Пренебр. Напускам някое място.

партенка

мн. партѐнки, ж.
1. Правоъгълно парче плат, с което се обвива крака вместо чорап.
2. Жарг. Лъжлив слух. Кой пусна партенката, че са ме търсили.

партер

и партер, мн. партѐри и па̀ртери, (два) партѐра и па̀ртера, м.
1. Приземен етаж в сграда. Магазинът се намира на партера.
2. Място в зрителна зала, което е разположено най-ниско.
3. Спец. Положение при борбата, когато борецът застава на колене и лакти.

парти

мн. па̀ртита, ср. Празненство с цел забавление или осъществяване на запознанства. Детско парти.

партида

мн. партѝди, ж.
1. Отделна сметка в банка или друго учреждение, по която се внасят суми.
2. Определено количество еднообразна стока.
3. Произведени за определено време стоки. Всички копчета от тази партида са дефектни.

партиен

партѝйна, партѝйно, мн. партѝйни, прил. Който се отнася до партия. Партийна групировка.

партиец

мн. партѝйци, м. Разг. Член на комунистическа партия.

партизанин

мн. партиза̀ни, м.
1. Пренебр. Лице, което става член на определена партия по користни подбуди, а не по убеждения.
2. Участник в съпротивително движение.
прил. партизански, партиза̀нска, партиза̀нско, мн. пратиза̀нски. Партизански отред.

партизанка

мн. партиза̀нки, ж. Жена партизанин.

партизански

вж. партизанин

партикуларизация

Откъсване и разединяване на отделни части от едно цяло. Задоволяване на частни интереси. Залягане повече начастното отколкото на общото.

партитура

мн. партиту̀ри, ж. Нотен запис на музикално произведение.

партия

мн. па̀ртии, ж.
1. Обществено-политическа организация на хора с общи интереси, цели и идеология. Консервативна партия.
2. Прен. Разг. Човек или хора, които мислят еднакво с други или имат еднакви интереси. Ти си от моята партия.
3. Част от музикално произведение, предназначена за един инструмент или един певец.
4. Една завършена част от игра. Шахматна партия.
5. Разг. Подходящ кандидат за женитба. Тя не е партия за тебе.

партньор

мн. партньо̀ри, м.
1. Човек, който взема участие в игра заедно с друг. Трябва ми партньор за танца.
2. Човек, който участва в някакви действия или дейност с друг. Брачен партньор.
Спаринг партньор. — Противник по време на тренировки (преди всичко в бокса).

партньорка

мн. партньо̀рки, ж. Жена партньор.

партокрация

полит._ Псевдодемократичен политически строй, при който цялата политическа и законодателна власт, изпълнителните органи и стопанското управление принадлежат и се подчиняват на една партия, която твърди, че се ползва с подкрепата на целия народ. Тесен кръг партийна бюрокрация, съсредоточила в ръцете си властта както вътре в самата партия, така и в цялата страна.

парфе

мн. парфѐта, ср. Сладкарско изделие — желиран крем, приготвен от яйца, сметана, плодове и захар, който може да се използва и като пълнеж за торта.

парфюм

мн. парфю̀ми, (два) парфю̀ма, м.
1. Само ед. Спиртен разтвор на ароматични вещества с приятна миризма.
2. Шишенце, в което е налят такъв разтвор.
прил. парфюмен, парфю̀мена, парфю̀мено, мн. парфю̀мени.

парфюмен

вж. парфюм

парфюмериен

вж. парфюмерия

парфюмерия

мн. парфюмѐрии, ж.
1. Производство на парфюми и други козметични средства.
2. Съвкупност от ароматни средства.
3. Място, където се продават парфюми и козметични средства.
прил. парфюмериен, парфюмерѝйна, парфюмерѝйно, мн. парфюмерѝйни.

парфюмирам

парфюмѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Мажа с парфюм, ароматизирам.
2. Прен. За съобщение, новина — изопачавам, украсявам.

парцал

мн. парца̀ли, (два) парца̀ла, м.
1. Част от някаква тъкан, обикновено стара; отрепка. Избърши с парцала пода.
2. Стара, окъсана или замърсена дреха; дрипа. Ходи в парцали.
Мигам на парцали. — Гледам смутено, недоумяващо.
Налягам си парцалите. — Кротувам, мирувам.
Вали сняг на парцали. — Вали на едри късове от слепени снежинки.

парцалив

парцалѝва, парцалѝво, мн. парцалѝви, прил.
1. Който е на парцали; окъсан. Парцаливи дрехи.
2. Който е облечен в парцали. Парцалив мъж.
3. Който е направен от парцали. Парцалива топка. Парцалива кукла.

парцел

мн. парцѐли, (два) парцѐла, м. Земна площ, регулиран терен с определени размери.

парцелирам

парцелѝраш, несв. и св.; Какво. Разделям на парцели.

парче

мн. парчѐта, ср.
1. Къс, част от нещо. Отряза му голямо парче от тортата.
2. Отделен брой от нещо.
3. Разг. Мелодия, песен, музикално изпълнение. Групата представи най-новите си парчета.
4. Жарг. Хубаво момиче.
Работя на парче. — Получавам възнаграждение за всеки изработен предмет поотделно.
За парче хляб. — Срещу нищожно заплащане.
От парче месо. — Отглеждам от пеленаче, от бебе.

паря

па̀риш, мин. св. па̀рих и парѝх, мин. прич. па̀рил и парѝл, несв.
1. Много съм нагорещен и изгарям при докосване. Ютията пари.
2. Излъчвам силна топлина, имам висока температура. Челото ѝ пари.
3. За коприва — причинявам възпаление на кожата с усещане за загряване.
4. За алкохол или люти храни — причинявам болезнено усещане за изгаряне.
5. Прен. За болка, чувство, мисъл — измъчвам, тревожа. Лъжата пари сърцето ми.
6. Какво. Заливам с вряла вода. Паря вълна.
паря се. 1. — Опарвам се. Непрекъснато се паря с ютията.
2. Стоя на гореща пара с лечебна или козметична цел.

пас

междум.
1. При игра на карти — не участвам, пропускам.
2. Прен. Нежелание за участие, за действие. Аз съм пас.



па̀сът, па̀са, мн. па̀сове, (два) па̀са, м. При спортни игри — подаване на топката от един играч към друг. Точен пас.

паса

пасѐш, мин. св. па̀сох, мин. прич. па̀съл, несв.
1. За животно — ям растителност, като я късам от мястото, където расте. Оставих овцете да пасат на поляната.
2. Какво. Водя животни на паша. Паса кравата.
Не паса трева. — Не съм глупав.
Пускам да пасе (някого). — Не се занимавам повече с някого, не му обръщам внимание.

пасаж

мн. паса̀жи, (два) паса̀жа, м.
1. Покрита улица, обикновено с магазини, която съединява две други улици.
2. Относително завършена мисъл от литературно произведение.
3. Част от музикално произведение, обикновено с бързо темпо и трудна за изпълнение.
4. Голяма група риби или други животни, които се движат заедно.

пасажер

мн. пасажѐри, м. Пътник в превозно средство.
прил. пасажерски, пасажѐрска, пасажѐрско, мн. пасажѐрски.

пасажерски

вж. пасажер

пасати

само мн. Сух вятър с постоянна посока, който духа в тропиците.

пасбище

мн. па̀сбища, ср. Пасище.

пасвам

па̀сваш, несв. и пасна, св.
1. Прилепвам точно, влизам плътно; отговарям по размер. Ключът не пасва.
2. Разг. Какво. Правя нещо да прилепне точно, плътно.

пасеизъм

книж. Превъзнасяне на миналото в ущърб на настоящето.

пасианс

мн. пасиа̀нси, (два) пасиа̀нса, м. Подреждане на карти в определена система, обикновено за гадаене.

пасив

мн. пасѝви, м.
1. Спец. Само ед. или само мн. Съвкупност от дългове на една организация или фирма.
2. Прен. Само ед. Отрицателна страна на някаква дейност.
3. Спец. В граматиката — страдателен залог.

пасивен

пасѝвна, пасѝвно, мн. пасѝвни, прил.
1. Бездеен, неактивен, безразличен. Пасивен човек.
2. Който се отнася до пасив (в 1 и 3 знач.). Пасивна сметка. Пасивна конструкция.
същ. пасивност, пасивността̀, ж.
Пасивен баланс. — Баланс, при който разходите са по-големи от приходите.

пасивност

вж. пасивен

пасирам

пасѝраш, несв. и св.; Какво. Претривам, смилам на еднородна маса. Пасирам кайсии.

пасище

мн. па̀сища, ср. Място, определено за пасене на добитък.

пасквил

мн. пасквѝли, (два) пасквѝла, м. Малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора.
прил. пасквѝлен, пасквѝлна, пасквѝлно, мн. пасквѝлни.

пасмантерия

ж., само ед.
1. Дребни предмети за украса: шнурове, панделки и др.
2. Магазин за продажба на такива предмети.

пасмина

ж., само ед. Разг. Грубо. Група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина.

пасна

па̀снеш, мин. св. па̀снах, мин. прич. па̀снал, св.вж. пасвам.

паспарту

ср., само ед. Специален картон, на който се лепят снимки, картини, илюстрации и под.

паспорт

мн. паспо̀рти, (два) паспо̀рта, м.
1. Официален документ, удостоверяващ самоличността и гражданството. Задграничен паспорт. Личен паспорт.
2. Документ, който удостоверява някакви факти. Имунизационен паспорт.
3. Регистрационно свидетелство на превозно средство.
4. Технически документ с данни за машина, уред, апаратура и др.
прил. паспортен, паспо̀ртна, паспо̀ртно, мн. паспо̀ртни (към 1 знач.). Паспортна проверка.

паспортен

вж. паспорт

паст

пастта̀, само ед., ж.
1. Устна кухина на животно. Змеят отвори огромната си паст.
2. Прен. Голям, широк отвор.

паста

мн. па̀сти, ж.
1. Малък тестен сладкиш. Шоколадова паста.
2. Козметично или друго вещество във формата на полутечна маса. Паста за зъби.

паство

мн. па̀ства, ср. Група християни, за които отговаря един духовник. Всеки свещеник се грижи за паството си.

пастел

мн. пастѐли, (два) пастѐла м.
1. Мек цветен молив за рисуване.
2. Рисунка с такъв молив.

пастелен

пастѐлна, пастѐлно, мн. пастѐлни, прил.
1. Който е изработен с пастел. Пастелна живопис.
2. Мек, светъл. Пастелни тонове.

пастет

м., само ед. Колбасарско изделие, приготвено от смлян дроб или месо и подправки. Гъши пастет.

пастир

мн. пастѝри, м.
1. Човек, който пасе добитък.
2. Духовник, който отговаря за група хора.
прил. пастирски, пастѝрска, пастѝрско, мн. пастѝрски.

пастирка

мн. пастѝрки, ж. Жена пастир (в 1 знач.).

пастирски

вж. пастир

пастор

мн. па̀стори, м.
1. Протестантски свещеник.
2. Проповедник.
прил. пасторски, па̀сторска, па̀сторско, мн. па̀сторски.

пасторал

мн. пастора̀ли, (два) пастора̀ла, м.
1. Литературно произведение, което описва живота на пастирите, като го идеализира.
2. Творба на изобразителното или музикалното изкуство, която идеализира пастирския живот или пресъздава природни картини.
прил. пасторален, пастора̀лна, пастора̀лно, мн. пастора̀лни.

пасторален

вж. пасторал

пасторски

вж. пастор

пастрок

мн. па̀строци, м. Разг. Неистински баща; нов съпруг на майката.

пастря

па̀стриш, мин. св. па̀стрих и пастрѝх, мин. прич. па̀стрил и пастрѝл, несв. Разг. Какво. Пазя, пестя. Пастря парите си.

пастърма

ж., само ед. Сушено осолено месо. Козя пастърма.

пастьоризирам

пастьоризѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. Обезвреждам течности чрез загряване до определена температура и охлаждане. Пастьоризирам мляко.

пасувам

пасу̀ваш, несв.
1. Обявявам пас при игра на карти.
2. Не вземам участие в нещо, бездействам.

пасха

ж., само ед.
1. Християнски празник, отбелязващ възкресението на Исус Христос; Великден.
2. Староеврейски празник, свързан с освобождението на евреите от египетско робство.

пат

па̀тът, па̀та, мн. па̀тове, (два) па̀та, м.
1. Положение при игра на шах, когато е невъзможен следващ ход и играта в този случай не печели никой.
2. Прен. Затруднено, безизходно положение.

пате

мн. па̀тета, ср. Малкото на патицата. Жълто пате.

патела

мед. Капаче на коляното — сезамовидна кост, включена в сухожилието на четириглавия мускул на бедрото.

пателарен

мед. Отнасящ се до пателата (колянното капаче).

патент

мн. патѐнти, (два) патѐнта, м.
1. Документ, който дава права на изобретателя над изобретението му.
2. Свидетелство, което позволява извършване на някаква дейност, упражняване на някакъв занаят.

патентовам

патенто̀ваш, несв.; Какво. Снабдявам с патент. Патентовам нова машина.

патерица

мн. па̀терици, ж.
1. Владишки жезъл.
2. Приспособление за подпиране на хора с увредени крайници, което се прикрепва под мишницата.
3. Разг. Тояга.
На патерица. — На следващия ден след именния (или след друг празник).

патернализъм

книж. Политика на покровителстване в една или друга област, при което се създават отношения на неравноправно партньорство или опека.

патетика

ж., само ед. Възторжен стил, тон; развълнуваност.

патетичен

патетѝчна, патетѝчно, мн. патетѝчни, прил. Страстен, развълнуван, изпълнен с патос. Патетично изказване.
същ. патетичност, патетичността̀, ж.

патетичност

вж. патетичен

патешки

па̀тешка, па̀тешко, мн. па̀тешки, прил.
1. Който се отнася до пате или патица. Патешки пух.
2. Прен. Който наподобява нещо, което принадлежи на пате. Патешка походка. Патешки жълт цвят.

патина

ж., само ед.
1. Окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия.
2. Прен. Натрупване, наслояване.

патица

мн. па̀тици, ж. Водоплаваща птица с широка човка, къса шия и плавателна ципа на краката. Дива патица.

патка

мн. па̀тки, ж.
1. Патица.
2. Диал. Гъска.
3. Прен. Глупав човек.
Паса патките. — Ходя без работа, шляя се.

патладжан

мн. патладжа̀ни, (два) патладжа̀на, м. Вид зеленчуково растение с едри тъмносини продълговати плодове, както и самият плод.

пато-

Първа съставна част на сложни думи със значиение „който се отнася до страдение, заболяване, болест“

патогенеза

мед. Процес на развитие на дадено заболяване, механизмът, по който един етиологичния фактор причинява заболяване.

патогенен

мед. Болестотворен, способен да причини заболяване.

патогномоничен

мед. Специфичен признак за дадена болест.

паток

мн. пато̀ци, (два) пато̀ка, м. Мъжка патица.

патока

ж., само ед. и па̀токи само мн. Слаба ракия с възкисел вкус, която се получава в края на дестилацията.

патолог

мн. патоло̀зи, м. Специалист по патология.

патологичен

мед. 1. Отнасящ се до патологията.
2. Болестен, дължащ се на или свързан с болест.

патология

ж., само ед. Спец. Наука за болестните процеси в организма и за промените, които те предизвикват.

патос

м., само ед. Страстно въодушевление, подем, ентусиазъм.
прил. патосен, па̀тосна, па̀тосно, мн. па̀тосни.

патосен

вж. патос

патрахил

тясна и дълга богослужебна свещеническа дреха, която при служба се надява през шията и се спуска отпред до краката като тясна престилка

патриарх

мн. патриа̀рси, м.
1. Духовно лице с най-висок сан, глава на православната църква. Вселенски патриарх.
2. Родоначалник.

патриархален

патриарха̀лна, патриарха̀лно, мн. патриарха̀лни, прил. Първобитен, верен на традициите, старинен. Патриархален бит.
същ. патриархалност, патриархалността̀, ж.

патриархалност

вж. патриархален

патриаршески

патриа̀ршеска, патриа̀ршеско, мн. патриа̀ршески, прил. Който се отнася до патриарх. Патриаршески сан.

патриаршия

мн. патриа̀ршии, ж.
1. Независима църква, ръководена от патриарх.
2. Област, управлявана от патриарх.
3. Място, където живее и работи патриарх.

патрика

нареч.
патриарх

патриот

мн. патрио̀ти, м. Човек, който обича отечеството и народа си; родолюбец.

патриотизъм

м., само ед. Любов и преданост към отечеството; родолюбие.

патриотичен

патриотѝчна, патриотѝчно, мн. патриотѝчни прил. Който е проникнат от патриотизъм; родолюбив. Патриотична проява. Патриотични песни.

патристика

рел. Съвкупност от теологическите, философските и социалните християнски мислители (ІІ—VІІІ в. ), наричани „отците на църквата“.

патриций

патрѝцият, патрѝция, мн. патрѝции, м.
1. В древния Рим — благородник, аристократ.
2. Прен. Аристократичен човек, високопоставена личност.

патрон

м., само ед. Лице, на чието име са наречени някоя организация или учебно заведение.
прил. патронен, патро̀нна, патро̀нно, мн. патро̀нни. Патронен празник.



мн. патро̀ни, (два) патро̀на м.
1. Капсула, напълнена с взривно вещество, която се използва при стрелба с огнестрелно оръжие; куршум.
2. Капсула за стрелба. Халосни патрони. Гумени патрони.
3. Приспособление към обработваща машина за захващане на обработвания предмет.
4. Метална част на брава, в която се поставя ключът.

патронаж

м., само ед.
1. Покровителство. Фестивалът се провежда под патронажа на президента.
2. Лечебно-профилактични посещения по домовете на определени групи от населението. Социален патронаж.

патронен

вж. патрон

патрул

мн. патру̀ли, (два) патру̀ла, м. Въоръжена група за охрана или проверка.
прил. патрулен, патру̀лна, патру̀лно, мн. патру̀лни. Патрулен кораб.

патрулен

вж. патрул

патрулирам

патрулѝраш, несв. и св. Изпълнявам служба на патрул. Патрулираха около пристанището.

патърдия

мн. патърдѝи, ж. Разг. Врява.

патя

па̀тиш, мин. св. па̀тих и патѝх, мин. прич. па̀тил и патѝл, несв. Преживявам нещастия, страдам, тегля. Той много е патил.
Пати ми главата. — Изживявам много страдания.

пауза

мн. па̀узи, ж.
1. Прекъсване, спиране, почивка. В паузата между двете изпълнения ще излезем.
2. Замълчаване, промеждутък. След кратка пауза продължи да говори.
3. Спец. В музиката — ритмично определено прекъсване на звученето и знакът, който показва продължителността му.

паун

мн. пау̀ни, (два) пау̀на м.
1. Птица с красиви пера и голяма опашка.
2. Прен. Горд, наперен, високомерен човек.
прил. паунов, пау̀нова, пау̀ново, мн. пау̀нови. Пауново перо.
Пауново око. — Едра пъстра пеперуда с подобни на очи шарки.

паунов

вж. паун

пауперизъм

Крайна бедност на трудещитесе маси вследствие на капиталистическа експлоатация.

паус

м., само ед. Вид тънка копирна хартия.

пафти

мн., па̀фта, ж. Украсени метални токи за закопчаване на колан като част от национално облекло.

пахидермия

мед. Хипертрофия и хиперплазия на кожата, при което тя става задебелена и груба, напр. при елефантиаза.

пахименингит

мед. Възпаление на твърдата обвивка (dura mater) на главния и/или на гръбначния мозък.

пациент

мн. пациѐнти, м. Болен, който се лекува при лекар. Лекарят прие всички пациенти.

пациентка

мн. пациѐнтки, ж. Жена пациент.

пацифизъм

м., само ед. Политическо течение, което се характеризира с проповядване на мир и се обявява срещу всички войни, включително освободителните.

пача

ж., само ед. Бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе.

пачи

па̀ча, па̀че и па̀чо, мн. па̀чи, прил. Патешки. Пачи яйца.
Насаждам на пачи яйца. — Поставям в неприятно положение.
Пачи крак. — Вид ядлива гъба с жълтеникав цвят.

пачка

мн. па̀чки, ж.
1. Малък пакет от еднородни предмети. Пачка банкноти.
2. Приспособление, в което се нареждат патрони; пълнител.
3. Облекло на балерина със силнонабрана къса пола.

пачуърк

м., само ед. Техника на изработване на текстилни изделия от малки цветни парчета от различни тъкани, които се съшиват в определени форми.

паша

ж., само ед.
1. Пасене.
2. Местност, където пасат животните; пасище.
3. Растителността, която пасат животните. Богата паша.
4. За пчели — събиране на цветен прашец и нектар за производство на мед.



мн. пашѝ, м. Титла на военно или гражданско лице в някои мохамедански страни.

пашкул

мн. пашку̀ли, (два) пашку̀ла, м. Плътна обвивка от нишки, изплитана от копринената буба, преди да се превърне в какавида, която се използва за производство на коприна.

пащърнак

м., само ед. Вид зеленчук с месесто коренище, което се използва като храна или подправка.

паяжина

мн. па̀яжини, ж. Мрежа от тънки нишки, която паякът плете с отделяното от него лепливо вещество.
Хваща паяжина. — Не се използва дълго време.

паяк

мн. па̀яци, (два) па̀яка м.
1. Членестоного дребно животно, което се храни с насекоми, улавяни с изплетената от него мрежа.
2. Разг. Превозно средство, приспособено за извозване на неправилно паркирани автомобили.
3. Разг. Приспособление, което подпомага прохождането на бебетата.
прил. паяков, па̀якова, па̀яково, мн. па̀якови (в 1 знач.).

паяков

вж. паяк

паянтов

пая̀нтова, пая̀нтово, мн. пая̀нтови, прил.
1. За сграда — лека, нестабилна, несигурна.
2. Прен. Разг. Несигурен, нездрав, слаб.

певец

мн. певцѝ, м.
1. Артист, който се занимава с пеене. Оперен певец.
2. Човек, който пее добре. Той е гласовит певец.
3. Прен. Творец, който възпява нещо. Певец на българската природа.
4. Прен. Пойна птица. Горските певци замлъкнаха.

певица

мн. певѝци, ж. Жена певец (в 1 и 2 знач.).

певчески

пѐвческа, пѐвческо, мн. пѐвчески, прил.
1. Който се отнася до пеене. Певчески данни.
2. Който се отнася до певец (в 1 знач.).

пегас

мит. Безсмъртният крилат кон, роден заедно с Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато Персей и отсякъл главата.

педагог

мн. педаго̀зи, м.
1. Преподавател, учител.
2. Възпитател.
3. Специалист по педагогика.

педагогика

ж., само ед. Наука за методите на възпитание, образование и обучение.

педагогичен

педагогѝчна, педагогѝчно, мн. педагогѝчни, прил. Педагогически.

педагогически

педагогѝческа, педагогѝческо, мн. педагогѝчески, прил. Който се отнася до педагог и педагогика. Педагогическо образование. Педагогически подход.

педагогия

ж., само ед. Педагогика.

педагожка

мн. педаго̀жки, ж. Жена педагог.

педал

мн. педа̀ли, (два) педа̀ла, м.
1. Приспособление, което при натискане задейства някакъв механизъм или машина. Автомобилни педали. Педали на пиано.
2. Жарг. Хомосексуалист.

педант

мн. педа̀нти, м.
1. Човек, който обръща внимание на дребните неща и следва общоприетия ред на мислене и поведение.
2. Прекалено акуратен и взискателен към другите човек.

педантизъм

Формална, дребнава точност, прекалено залягане за изпълнение на най-малките и незначителни подробности.

педераст

мн. педера̀сти, м. Хомосексуален мъж.

педиатрия

ж., само ед.
1. Наука за устройството, функционирането и заболяванията на детския организъм.
2. Лекуване на детски болести.
3. Детско отделение в болница или болница за деца.

педикулоза

мед. Паразитоза, причинена от въшки (безкрили насекоми). По човека паразитират три вида въшки от семейство Pediculidae: главова (Pediculus capitis), дрешна (Pediculus vestimenti) и полова въшка (Pediculus pubis).

педикюр

м., само ед.
1. Козметични грижи за краката.
2. Оформени и лакирани нокти на краката.

педометър

Уред който записва броя на крачките направени при ходене.

педя

мн. пѐди, ж. Нестандартна мярка за дължина, равна на разстоянието между върховете на палеца и малкия пръст при максимално разтворена длан.
Две педи човек. — Много нисък, малък човек.
Ни педя земя. — Нито най-малка част от земята.

пеенка

мн. пѐенки, ж. Разг.
1. Учебник по пеене и музика.
2. Книга с песни.

пейзаж

мн. пейза̀жи, (два) пейза̀жа, м.
1. Изглед на местност. Морски пейзаж.
2. Жанр на изобразителното изкуство — картина, снимка на природата.
3. Описание на природни картини в литературна творба.
прил. пейзажен, пейза̀жна, пейза̀жно, мн. пейза̀жни (във 2 и 3 знач.).

пейзажен

вж. пейзаж

пейзажист

мн. пейзажѝсти, м. Художник или поет, който пресъздава природни картини.

пейзажистка

мн. пейзажѝстки, ж. Жена пейзажист.

пейка

мн. пѐйки, ж. Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка. Градинска пейка.

пейоративен

пейоратѝвна, пейоратѝвно, мн. пейоратѝвни, прил. Спец. Който се употребява, за да изрази отрицателна оценка. Пейоративно значение на дума.

пек

пѐкът, пѐка, мн. пѐкове, (два) пѐка, м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост.

пека

печѐш, мин. св. пѐкох, мин. прич. пѐкъл, несв.
1. Какво. Поставям във фурна/пещ нещо, за да стане готово за употреба. Пека хляб. Пека глинени гърнета.
2. Какво. Излагам на слънце, нагрявам. Пека болния си крак.
3. Грея, излъчвам топлина. Слънцето пече силно.
4. Затоплям се достатъчно за приготвянето на нещо. Фурната пече много добре.
пека се. — Излагам се на слънце. През лятото ще се печем на плажа.
Пека на огън/ръжен/шиш. — Създавам големи неприятности на някого, поставям го в тежко положение; изтезавам, измъчвам.
Пека си работата. — Подготвям предварително успешния край на някакво начинание.
Вари го, печи го. — Каквото и да правиш, не можеш да промениш някого.
Пека ракия. — Варя ракия.
Хляб се пече. — Житото зрее.

пекар

пека̀рят, пека̀ря, мн. пека̀ри, м. Човек, който пече хляба.
прил. пекарски, пека̀рска, пека̀рско, мн. пека̀рски.

пекарка

мн. пека̀рки, ж. Жена пекар.

пекарски

вж. пекар

пеквам

пѐкваш, несв. и пекна, св. За слънце.
1. Започвам да грея силно.
2. От време на време грея.

пекна

пѐкнеш, мин. св. пѐкнах, мин. прич. пѐкнал, св.вж. пеквам.

пексимет

м., само ед. Остар. Препечен хляб; сухар, галета.

пектин

м., само ед. Органично вещество от групата на полизахаридите, което се съдържа в плодовете и се използва в консервната промишленост поради способността си да желира при кипене със захар и плодове.

пекторален

мед. Гръден, отнасящ се до гърдите, напр. пекторален мускул.

пекторилоквия

мед. Гръден говор — рязко усилена бронхофония.

пелагра

мед. Хронична РР хиповитаминоза (недостатъчност на витамин PP, ниацин, никотинамид). Характеризира се с дерматит, диария, деменция. Възниква главно при хранене с царевица, тъй като тя е бедна не само на никотинова киселина (готов вит. РР), но и на триптофан — изходен материал за ендогенен синтез на вит. РР.

пелена

мн. пеленѝ, ж.
1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена.
2. Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Градът изчезна в пелена от дъжд.
От пелени. — От най-ранна възраст.
Още е в пелени. — Не се е развил достатъчно.

пеленаче

мн. пелена̀чета, ср. Малко дете, което още се повива в пелени; бебе, новородено.

пелерина

мн. пелерѝни, ж.
1. Наметка.
2. Горна дреха без ръкави, обикновено с качулка.

пелети

само мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно.

пеликан

мн. пелика̀ни, (два) пелика̀на, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира рибата за храна.
прил. пеликанов, пелика̀нова, пелика̀ново, мн. пелика̀нови.

пеликанов

вж. пеликан

пелин

м., само ед.
1. Тревисто растение с горчив вкус, което се използва в медицината.
2. Вино, в което е добавена билкова отвара, съдържаща това растение.
3. Прен. Нещо, което е силно горчиво, неприятно. Ако има сговор, и пелинът е мед.
прил. пелинов, пелѝнова, пелѝново, мн. пелѝнови.

пелинов

вж. пелин

пелте

мн. пелтѐта, ср. Сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става на желе.

пелтек

мн. пелтѐци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква.

пелтеча

пелтѐчиш, мин. св. пелтѐчих и пелтечѝх, мин. прич. пелтѐчил и пелтечѝл, несв.
1. Пренебр. Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно вълнение или незнание.
2. Прен. Говоря объркано, несвързано.

пембен

пембѐна, пембѐно, мн. пембѐни, прил. Ярък светлочервен или розов цвят. Пембена кърпа.

пемза

ж., само ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си с пемза.

пемфигус

мед. Автоимунно заболяване, характеризиращо се с поява на хлабави мехури по кожата и лигавиците, които лесно се разкъсват и образуват болезнени ерозии. Има няколко клинични форми, но най-често се среща Pemhpigus vulgaris.

пеналогия

юр. Наука за наказанието и неговото изпълнение.

пендара

мн. пенда̀ри, ж.
1. Златна монета от 5 наполеона, употребявана и като накит.
2. Голяма златна монета, носена като накит. Подариха ѝ наниз от пендари, останал от баба ѝ.

пенест

пѐнеста, пѐнесто, мн. пѐнести, прил. Който е с пяна; образуващ пяна. Пенести вълни.

пенетрация

мед. Проникване, напр. пенетрация на дуоденална язва към задстомашната жлеза, по-рядко към черния дроб, жлъчните пътища.

пенис

мн. пѐниси, (два) пѐниса, м. Спец. Мъжки полов орган.

пеницилин

м., само ед. Вид лекарство — антибиотик, получен от гъбна плесен, който предотвратява растежа на много бактерии.
прил. пеницилинов, пеницилѝнова, пеницилѝново, мн. пеницилѝнови.

пеницилинов

вж. пеницилин

пенкилер

м., само ед.
1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести.
2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа.

пенлив

пенлѝва, пенлѝво, мн. пенлѝви, прил. Който има свойството да образува много пяна. Пенлива бира. Пенлив шампоан.
същ. пенливост, пенливостта̀, ж.

пенливост

вж. пенлив

пенсионен

вж. пенсия

пенсионер

мн. пенсионѐри, м. Човек, който получава пенсия.
прил. пенсионерски, пенсионѐрска, пенсионѐрско, мн. пенсионѐрски.

пенсионерка

мн. пенсионѐрки, ж. Жена пенсионер.

пенсионерски

вж. пенсионер

пенсионирам

пенсионѝраш, несв. и св.; Кого. Освобождавам от трудова дейност и давам пенсия. Пенсионираха го по болест.
пенсионирам се. — Придобивам право да получавам пенсия.

пенсия

мн. пѐнсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на осигуряващия нечия издръжка. Наследствена пенсия. Инвалидна пенсия.
прил. пенсионен, пенсио̀нна, пенсио̀нно, мн. пенсио̀нни. Пенсионен фонд.
До пенсия. — Докато остарея.

пенсне

мн. пенснѐта, ср. Очила без дръжки, които се закрепват само върху носа.

пентагон

мн. пентаго̀ни, (два) пентаго̀на, м.
1. Петоъгълник.
2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на петоъгълник.

пеньоар

мн. пеньоа̀ри, (два) пеньоа̀ра, м. Дълга женска домашна дреха.

пеня

пѐниш, мин. св. пѐних и пенѝх, мин. прич. пѐнил и пенѝл, несв.; Какво. Правя да стане на пяна. Вятърът пенеше вълните.
пеня се. 1. — Ставам на пяна. Сапунът се пени в меки води.
2. Прен. Разг. Ядосвам се много.
Пениш се, не пениш се, ще те я —м. Ще извърша нещо, колкото и да не ми е приятно, защото сам съм го искал.

пеняз

златна или сребърна монета

пепел

пепелта̀, само ед., ж.
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара.
2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците.
Пепел ми на езика. — Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
Посипвам главата си с пепел. — Разкайвам се за нещо.
Хвърлям пепел в очите. — Заблуждавам.
Става на прах и пепел. — Унищожава се, разсипва се.
Възкръсвам като феникс от пепелта. — Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.

пепелив

пепелѝва, пепелѝво, мн. пепелѝви, прил.
1. С цвят на пепел; сив.
2. Покрит с пепел.

пепелище

мн. пепелѝща, ср. Покрито с пепел място след пожар.

пепелник

мн. пепелнѝци, (два) пепелнѝка, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника.

пепеляв

пепеля̀ва, пепеля̀во, мн. пепеля̀ви, прил. Пепелив (в 1 знач.).

пепелянка

мн. пепеля̀нки, ж. Вид отровна змия със зигзагообразна линия по гърба, която се среща и у нас.

пепеляшка

мн. пепеля̀шки, ж. Момиче, което играе в пепел или върши тежка, мръсна работа (по името на героинята от народните приказки).

пеперуда

мн. пеперу̀ди, ж.
1. Насекомо с две двойки крила, покрити с прашец и пъстро оцветени. Отдалеч пеперудата приличаше на пъстро цвете.
2. ист. Накичено със зеленина момиче, което играе и пее при продължителна суша, за да измоли дъжд.

пеперудоцветен

пеперудоцвѐтна, пеперудоцвѐтно, мн. пеперудоцвѐтни, прил. За растения, чийто цвят прилича на пеперуда; бобови растения.

пепит

м., само ед.
1. Десѐн на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята.
2. Плат с такъв десен.
прил. пепитен, пепѝтена, пепѝтено, мн. пепѝтени. Пепитен костюм.

пепитен

вж. пепит

пепси

мн. пѐпсита, ср.
1. Само ед. Безалкохолна тонизираща напитка, която по цвят и вкус прилича на кока-кола.
2. Разг. Порция от тази напитка.

пепси-кола

мн. пѐпси-ко̀ли, ж. Пепси.

пепсин

м., само ед. Спец. Органично вещество — фермент на стомашния сок, който разлага белтъчините.

пептичен

мед. Отнасящ се до или подпомагащ храносмилането, свързан с действието на стомашния сок, напр. пептична язва на стомаха.

пер

пѐрът, пѐра, мн. пѐрове, м.
1. ист. Благородническа титла във Франция и Англия през средновековието.
2. Член на камарата на лордовете в Англия.

пера

перѐш, мин. св. прах, мин. прич. прал, несв.
1. Какво. С триене и търкане във вода изчиствам от мръсотията. Пера дрехите.
2. Кого. Грижа се за чистотата на нечии дрехи. След като те пера, трябва да ми помагаш поне малко.
3. Кого, какво. За дъжд — намокрям много.

перален

пера̀лна, пера̀лно, мн. пера̀лни, прил. Който служи за пране. Перална машина.

пералня

мн. пера̀лни, ж.
1. Помещение, обзаведено за пране на дрехи.
2. Разг. Перална машина.

ператник

мн. пера̀тници, (два) пера̀тника, м. Диал. Голям котел, в който се топли вода за пране.

перачка

мн. пера̀чки, ж. Жена, която пере дрехи, обикновено срещу заплащане.

перашка

мн. пера̀шки, ж. Диал. Пъстроукрасено великденско яйце.

перваз

мн. перва̀зи, (два) перва̀за, м. Издадена част в краищата на нещо. Птиците кацнаха на перваза на прозореца.

первам

пѐрваш, несв. и перна, св.; Кого, какво. Удрям леко или бързо. Кучето го перна с лапата си.

перверзен

первѐрзна, первѐрзно, мн. первѐрзни, прил. Извратен, нереден.

перверзия

мн. первѐрзии, ж. Нередност, извратеност.

пергамент

м., само ед.
1.Специално обработена кожа, използвана в древността за писане.
2. Ръкопис на такава кожа.
3. Вид тънка, полупрозрачна хартия, която не пропуска мазнина и влага.
прил. пергаментен, пергамѐнтна, пергамѐнтно, мн. пергамѐнтни.
прил. пергаментов, пергамѐнтова, пергамѐнтово, мн. пергамѐнтови.

пергаментен

вж. пергамент

пергаментов

вж. пергамент

пергел

мн. пергѐли, (два) пергѐла, м.
1. Уред за чертаене на окръжности и измерване на дължина.
2. Жарг. Обикн. мн. Дълги крака. Свий си малко пергелите.
Разтварям си пергелите. — Започвам да вървя с големи крачки.

пердах

м., само ед. Разг. Бой, набиване.

пердаша

перда̀шиш, мин. св. перда̀ших и пердашѝх, мин. прич. перда̀шил и пердашѝл, несв. Разг. Кого. Бия, налагам, удрям. Ако не слушаш, ще те пердаша!

перде

мн. пердѐта, ср.
1. Завеса на прозорец или ниша.
2. Разг. Катаракт на окото.

пердух

Диал.
перушина

пердушан

на пух и прах

перест

пѐреста, пѐресто, мн. пѐрести, прил.
1. За растение — разклонен.
2. За лист на растение — дълбоко нарязан.
Перест облак. — Бял полупрозрачен облак, наподобяващ разпръснати пера.

перестройка

ж., само ед. ист. Политическа линия на промяна в социалистическата система с отстраняване на някои слабости, без да се променят основните принципи.

пери-

Първа съставна част на сложни думи със значение „около, наоколо, от всички страни“.

периаденит

мед. Възпаление на тъканта, обкръжаваща една жлеза или лимфен възел.

перианален

мед. Разположен около ануса, напр. перианални фистули.

периартериит

мед. Възпаление на външния слой (адвентиция) на една артерия.

периартрит

мед. Възпаление на меките тъкани, заобикалящи една става.

перибронхит

мед. Възпаление на тъканите около бронхите.

периваскуларен

мед. Околосъдов, намиращ се около кръвоносен съд.

перигей

перигѐят, перигѐя, мн. перигѐи, (два) перигѐя, м. Спец. Най-близката до Земята точка от орбитата на Луната или на изкуствен спътник.

перикард

мед. Околосърдечна торбичка — затворена серозна торбичка, в която е вмъкнато сърцето. Състои се от два листа: вътрешен (висцерален), залегнал върху повърхността на сърцето и образуващ неговия външен слой (епикард) и външен (париетален) лист, който отделя околосърдечната кухина от гръдната.

перикардий

перика̀рдият, перика̀рдия, само ед., м. Спец. Външната обвивка на сърдечния мускул.

перикардит

м., само ед. Спец. Възпаление на перикардия.

перилен

перѝлна, перѝлно, мн. перѝлни, прил. Който се използва при пране. Перилен препарат.

перило

мн. перила̀, ср. Невисока ограда на балкон, стълба и др.; парапет.

периметър

мн. перимѐтри, (два) перимѐтъра, м.
1. Спец. В геометрията — сборът от дължината на всички страни на геометрична фигура; обиколка.
2. Прен. Територия, пространство, където се простира нечие влияние.

перинеален

мед. Отнасящ се до перинеума.

перинеум

мед. Меките тъкани (мускули и фасции), които затварят отдолу кухината на малкия таз.

перинефрит

мед. Възпаление на околобъбречната мастна тъкан.

период

мн. перио̀ди, (два) перио̀да, м.
1. Промеждутък от време, в който се извършва нещо. Инкубационен период на заболяване.
2. Спец. В математиката — повтаряща се до безкрайност група цифри след десетичната запетая.
3. Спец. В граматиката — сложна синтактична конструкция, чиито части са свързани граматически, семантично и интонационно.

периодизация

мн. периодиза̀ции, ж. Установяване на периоди в развитието на нещо. Периодизация на езиковия развой.

периодика

ж., само ед. Периодични издания (вестници, списания).

периодичен

периодѝчна, периодѝчно, мн. периодѝчни, прил.
1. Който се повтаря в определени промеждутъци от време. Периодични лунни затъмнения.
2. Който излиза от печат през определени интервали. Периодични издания.
Периодична дроб. — Математическа дроб, в която след десетичната запетая има повторение на определена група цифри до безкрай.
Периодична система. — Подреждане на химическите елементи по атомни номера.

периодически

периодѝческа, периодѝческо, мн. периодѝчески, прил. Периодичен.

периост

мед. Плътна влакнеста съединителнотъканна ципа, която покрива външната повърхност на костите с изключение на полетата, покрити от ставен хрущял, местата на прикрепване на връзки и сухожилия, както и повърхността на сезамовидните кости.

перипатетици

Привърженици на перипатетическата школа (335 г. пр. Хр. —529 г. сл. Хр. ), последователи на философията на Аристотел (384—322 г. пр Хр. ), който провеждал философските си занятия по време на разходка.

перипетия

мн. перипѐтии, ж. Внезапно усложнение, промяна в хода на събитията. Романът е изпълнен с перипетии.

периптер

Архитектурна постройка обградена с колонади, еднакви отпред и отзад.

перископ

мн. периско̀пи, (два) периско̀па, м. Оптически уред за наблюдение на обекти, които не се виждат директно, от укритие, подводница и др.

перисталтика

ж., само ед. Спец. Вълнообразно съкращение на стените на храносмилателните органи за придвижване на храната и изхвърлянето на отпадъците.

перитонеален

мед. Отнасящ се до перитонеума.

перитонеум

мед. Серозна ципа, която покрива стените на коремната кухина, като на определени места се прехвърля върху вътрешните органи и ги обвива. Тази част от коремницата, която покрива коремните стени, се нарича париетален перитонеум, а частта, която обвива изцяло или частично вътрешните органи се нарича висцерален перитонеум.

перитонзилит

мед. Възпалеине на рехавата съединителна тъкан около сливицата.

перитонит

мед. Възпаление на перитонеума (коремницата). Причинява се от гноеродни микроорганизми (стафилококи, стрептококи, гонококи, ентерококи и др. ). Най-честите причини са: остри възпалителни процеси на коремни органи, перфорация на коремни органи и др.

периферен

перифѐрна, перифѐрно, мн. перифѐрни, прил.
1. Който се намира в периферията. Периферно зрение.
2. Който е далеч от центъра; краен, външен.
Периферни устройства. — Устройства, включвани към компютър.

перифериен

перифѐрийна, перифѐрийно, мн. перифѐрийни, прил. Периферен.

периферия

мн. перифѐрии, ж.
1. Външна, крайна част на населено място. Заводът е в периферията на града.
2. Част от шапка — ивица, която обикаля долната част на шапката.
3. Външна повърхност или граница.

перифраза

мн. перифра̀зи, ж.
1. Спец. Описателно изразно средство, при което явлението или предметът не се назовават пряко; парафраза.
2. Предаване на известна мисъл по смисъл, без точно цитиране.

перифразирам

перифразѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Предавам със свои думи, описателно чужда мисъл.

перихолецистит

мед. Възпаление на на тъканите около жлъчния мехур.

перка

мн. пѐрки, ж.
1. Външен израстък на риба и други плаващи животни, който се използва при плаване.
2. Въртящо се приспособление на превозно средство (самолет, кораб), чрез което то се придвижва.
3. Движеща се или въртяща се част в устройство. Перка на вентилатор.
Вадя/вдигам/надувам перки.Жарг. Добивам високо самочувствие, важнича.

перкам

пѐркаш, несв.; Кого, какво. Удрям бързо, леко.

перла

мн. пѐрли, ж.
1. Бисер. Изкуствени перли.
2. Прен. Нещо забележително, прекрасно, открояващо се. Музикални перли. Варна е перлата на българското черноморие.
3. Сорт бяло рано зреещо грозде. Плевенска перла.
прил. перлен, пѐрлена, пѐрлено, мн. пѐрлени. Перлена огърлица.

перлен

вж. перла

перлон

м., само ед. Синтетично текстилно влакно и произведените от него тъкани.

перманентен

перманѐнтна, перманѐнтно, мн. перманѐнтни, прил. Постоянен, непрекъснат. Перманентна сесия.
същ. перманентност, перманентността̀, ж.

перманентност

вж. перманентен

пермеабилитет

мед. Пропускливост, напр. пермеабилитет на съдовата стена.

пермутации

разместване, смяна

перна

пѐрнеш, мин. св. пѐрнах, мин. прич. пѐрнал, св.вж. первам.

пернат

перна̀та, перна̀то, мн. перна̀ти, прил. Който е обрасъл с пера.
Царството на пернатите. — Птиците.



пѐрната, пѐрнато, мн. пѐрнати, прил.
1. Ударен от перка.
2. Прен. Пренебр. Смахнат, луд. Перната жена.

перниони

мед. Червено-ливидни възловидни изменения по кожата на пръстите на ръцете, китките, стъпалата, ушите и др. Има парене и болка. Боледуват предимно млади жени. Заболяването рецидивира през студените и влажни месеци на годината.

перо

мн. пера̀, ср.
1. Рогово образуване върху кожата на птиците. Щраусови пера.
2. Пригодено за писане такова рогово образуване. Пише с гъше перо.
3. Изработен от метал писец. Златно перо.
4. Зелена част от растение. Откъсни няколко пера от лука.
5. Спец. Отделна сметка в бюджет.
6. Прен. Начин на писане, стил. Някои от сатириците имат твърде остро перо.
същ. умал. перце, мн. перца̀, ср. (в 1, 3 и 4 знач.).
Галя/гладя с перо. — Отнасям се прекалено благосклонно с някого.
Като перце/перо. — Много лек, пъргав.

перодръжка

мн. перодръ̀жки, ж. ист. Пръчка с прикрепено към нея метално перо; писалка.

перон

мн. перо̀ни, (два) перо̀на, м. Площадка за пътници на железопътна гара или на станция на метро. Целият перон беше изпълнен с посрещачи и изпращачи.
прил. перонен, перо̀нна, перо̀нно, мн. перо̀нни.

перонен

вж. перон

перорален

мед. Приеман през устата.

перпендикуляр

мн. перпендикуля̀ри, (два) перпендикуля̀ра, м. Права линия, която образува прав ъгъл с друга линия или с равнина; отвес.
прил. перпендикулярен, перпендикуля̀рна, перпендикуля̀рно, мн. перпендикуля̀рни. Перпендикулярни линии.

перпендикулярен

вж. перпендикуляр

перпетуум-мобиле

ср., само ед. Вечен двигател, вечно движение, които още не са открити.

персона

мн. персо̀ни, ж.
1. Личност.
2. Ирон. Важна личност, особа.
Персона нон грата. — Нежелано лице.

персонаж

мн. персона̀жи, (два) персона̀жа, м.
1. Спец. Само ед. Съвкупността от действащи лица в художествена творба. Филмът е с интересен персонаж.
2. Литературен герой.

персонал

м., само ед. Съвкупността от всички служители в учреждение или заведение, представляваща група по професионален или друг признак. Персоналът на болницата. Обслужващ персонал.

персонален

персона̀лна, персона̀лно, мн. персона̀лни, прил.
1. Който се отнася до персонал.
2. Личен. Персонално възнаграждение. Персонална покана.

персонализъм

Теистична тенденция във философията, според която смисълът на земната цивилизация е концентриран в личността и духовните и ценности.

персонифицирам

персонифицѝраш, несв. и св.; Какво. Представям предмети и явления в човешки образ; олицетворявам.

перспектива

мн. перспектѝви, ж.
1. Спец. Само ед. Изкуството да се изобразява в една плоскост триизмерното пространство, като се имат предвид промяната в големината, очертанието, яснотата според отдалечеността на предметите.
2. Далечина, посока към хоризонта, изглед.
3. Прен. Обикн. мн. Бъдеще, изгледи за осъществяване на нещо в бъдеще. Пред него се откриват блестящи перспективи за реализация.

перспективен

перспектѝвна, перспектѝвно, мн. перспектѝвни, прил.
1. Който се отнася до перспектива.
2. Който е съобразен с бъдещото развитие. Перспективен план.
3. Който има възможност да се развие успешно в бъдеще. Перспективен млад писател.
същ. перспективност, перспективността̀, ж.

перспективност

вж. перспективен

пертрубация

Изменение пътя на небесните тела под влияние на други небесни тела. Внезапно смущение, разтройство в хода на нещо. Душевно вълнение, смущение.

пертурбация

мн. пертурба̀ции, ж.
1. Внезапно изменение, усложняване в развитието на нещо, което води до хаос, до разстройство на процес или закономерност.
2. Спец. В астрономията — изменение на пътя, по който се движи небесно тяло, под влияние на притеглянето на други тела.

пертусис

мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Bordetella pertussis. Заразяването става по въздушнокапков път. Протича с кашлични пристъпи. Кашлянето и поемането на въздух между пристъпите е шумно и наподобява стържене с трион.

перука

мн. перу̀ки, ж. Чужда или изкуствена коса, подредена във формата на шапка, която се поставя върху главата. Актьорите сложиха перуките си и заприличаха на английски благородници. Съдийска перука.

перуника

ж., само ед. Пролетно цвете с високо стъбло и нежни цветове; ирис.

перушина

ж., само ед.
1. Съвкупността от перата на птица.
2. Много пера. Петлите се сбиха и наоколо се разхвърча перушина.
прил. перушинен, перушѝнена, перушѝнено, мн. перушѝнени.
Оскубвам перушината (на някого). — Наказвам много строго.

перушинен

вж. перушина

перфект

м., само ед. Спец. В граматиката — минало неопределено време.

перфектен

перфѐктна, перфѐктно, мн. перфѐктни, прил.
1. Който се отнася до перфект.
2. Съвършен, отличен, превъзходен. Перфектно изпълнение.

перфективен

перфектѝвна, перфектѝвно, мн. перфектѝвни, прил.
Перфективен глагол.Спец. Глагол от свършен вид.

перфекционизъм

книж. Стремеж към съвършенство.псих. Натраплив стремеж към съвършенство; непрекъсната натраплива нужда, която подтиква човека с чувство за малоценност да се стреми към привидно съвършенство и да го държи в по-слабо или по-силно състояние на тревожност.

перфокарта

мн. перфока̀рти, ж. Лист с перфорации върху него; перфорирана карта.

перфоратор

мн. перфора̀тори, (два) перфора̀тора, м.
1. Машина за пробиване на дупки в хартия, кинолента и др.
2. Машина за пробиване на дупки в скала.

перфорация

мн. перфора̀ции, ж.
1. Пробиване на дупки.
2. Пробити отвори върху лента, които помагат да се придвижва в апарат.
3. Спец. В медицината — пробив в някой орган. Перфорация на апендикса.

перфорирам

перфорѝраш, несв. и св.; Какво. Правя перфорация; продупчвам. Перфорирай и моя билет.

перце

вж. перо

перцепция

Сетивно възприятие, отражение на нещата в съзнанието чрез сетивните органи.

перча се

пѐрчиш се, мин. св. пѐрчих се и перчѝх се, мин. прич. пѐрчил се и перчѝл се, несв. Държа се надменно, надувам се, важнича.

перчем

мн. перчѐми, (два) перчѐма, м. По-дълъг кичур коса, спускащ се над челото, който обикновено се сресва назад.

перя

пѐриш, мин. св. пѐрих и перѝх, мин. прич. пѐрил и перѝл, несв.; Какво. Държа да стърчи встрани. Паунът пери опашката си. Защо периш тоя чадър и удряш хората?
перя се. — Перча се.

пес

пѐсът, пѐса, мн. пѐсове, (два) пѐса, м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес?
прил. пѐси, пѐся, пѐсе, мн. пѐси.
Песи син. — Негодник, нехранимайко.

песен

песента̀, мн. пѐсни, ж.
1. Словесна творба, която се пее. Български народни песни.
2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици. Песента на славея. Песента на щурците.
3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения.
4. Епическо произведение с героичен характер. Песен за Роланд.
5. Малка музикална творба.
прил. песенен, пѐсенна, пѐсенно, мн. пѐсенни. Песенно творчество.
Вечната/старата/същата песен.Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря.
Запявам друга песен. — Променям поведението и думите си, държа се различно.
Изпях си песента.
1. Изживял съм вече живота си.
2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента.
3. Нямам вече влияние, власт.
Лебедова песен. — Предсмъртна творба, последна изява.

песенен

вж. песен

песимизъм

м., само ед.
1. Философски възглед, който включва разочарование от действителността и недоверие към добро или успешно бъдеще.
2. Мрачно отношение към света, при което човек вижда винаги лошото, неприятното.

песимист

мн. песимѝсти, м. Човек, склонен към песимизъм.
прил. песимистичен, песимистѝчна, песимистѝчно, мн. песимистѝчни.
прил. песимистѝчески, песимистѝческа, песимистѝческо, мн. песимистѝчески.

песимистичен

вж. песимист

песимистка

мн. песимѝстки, ж. Жена песимист.

песнопоен

песнопо̀йна, песнопо̀йно, мн. песнопо̀йни, прил. Който пее хубаво.

песнопоец

мн. песнопо̀йци, м.
1. Човек, който знае много песни и ги изпълнява.
2. Човек, който пее хубаво.

песнопойка

мн. песнопо̀йки, ж. Жена песнопоец.



мн. песнопо̀йки, ж. Сборник с текстове на песни.

песоглавец

мн. песогла̀вци, м.
1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче.
2. Вид маймуна.
3. Прен. Човек, който е укоряван за деянията си.

пестелив

пестелѝва, пестелѝво, мн. пестелѝви, прил.
1. Който умее да пести. Пестелива домакиня.
2. Прен. Малък, ограничен, слаб. Пестеливи похвали. Пестеливи движения.
прил. пестеливост, пестеливостта̀, ж.

пестеливост

вж. пестелив

пестил

м., само ед. Варени плодове, които се изсушават на ивици.
Правя на пестил.Разг. Смазвам от бой.

пестицид

мн. пестицѝди, (два) пестицѝда, м. Спец. Химическо средство за унищожаване на причиняващите зараза или вредни насекоми, гризачи, плевели.

пестник

мн. пестнѝци, (два) пестнѝка, м. Длан със свити към нея пръсти за нанасяне на удар; юмрук.

пестя

пестѝш, мин. св. пестѝх, мин. прич. пестѝл, несв.
1. Заделям пари от доходите си.
2. Какво. Изразходвам икономично, възможно в най-малко количество. Пестете водата и електричеството.

песъчинка

мн. песъчѝнки, ж. Едно зърно пясък.

песъчлив

песъчлѝва, песъчлѝво, мн. песъчлѝви, прил.
1. Който съдържа пясък. Песъчливи почви.
2. Който е покрит с пясък.
3. Който е образуван от пясък.

пета

мн. петѝ, ж.
1. Задна част на ходилото на крак.
2. Задна част от стъпалото на чорап, обувка.
Ахилесова пета. — Слабо, уязвимо място.
Вървя по петите (на някого). 1. — Преследвам, гоня.
2. Следя отблизо действията му, наблюдавам.
От глава до пети. 1. — Изцяло. Облечена е от глава до пети в коприна.
2. От горе до долу проницателно, изпитателно (оглеждам). Измери го от глава до пети.
3. От горе до долу съм много добре въоръжен. От глава до пети беше въоръжен.
Плюя си на петите. — Бързо се махам от някъде.
До петите. — За много дълга дреха. Всичките ѝ поли са до петите.

петак

мн. пета̀ци, (два) пета̀ка, м. Остар. Стара медна или никелова монета с малка стойност.
До петак. — Докрай, напълно.
Не давам ни петак. — Не се интересувам, безразличен съм.
Нямам пукнат петак. — Нямам никакви средства.
Не струва пукнат петак. — Не струва нищо, няма стойност.

петало

мн. пѐтала, ср. Подкова.
Хвърлил петалата. — Умрял.

петанк

Вид спорт с хвърляне на метални топки. Играе се на площадка с размер 15 на 4 метра. Настилката е различна — пясък, трева и др. В средата има дървена топка наречена кошонет с диаметър 25—30 мм,
а металните топки са 70,5—80,0 мм, и тежат — 650—800 г. Целта е при хвърляне металната топка да спре възможно най-близо до дървената или да удари топка на противника, за да я отдалечи. Най-близката топка в край на гейма печели една точка. Играе се до 13 точки.

петел

мн. петлѝ, (два) петѐла, м.
1. Самецът на кокошката — домашна птица с червен гребен и с шипове на краката.
2. Жарг. Само мн. Участниците в националния футболен отбор на Франция.
Втори петли. — Времето рано сутрин, когато петлите пеят за втори път.
Див петел. — Опърничав, неразбран човек.
Не ми пее петелът. — Нямам влияние, не се чуват думите ми.
Първи петли. — Времето след полунощ, когато петлите пеят за първи път.
Снася ми петелът. — Много съм богат.

петелка

мн. петѐлки, ж.
1. Обшит процеп на ревера на дреха. В петелката на сакото му беше закичен червен карамфил.
2. Обшита платнена лентичка, в която се промушва копче за закопчаване на дреха.

петехия

мед. Точковидни кръвоизливи — хеморагични петна на кожата или лигавиците с диаметър 1-2 mm поради капилярни кръвоизливи.

петима

числ. Пет лица, от които поне едно от мъжки пол. Петима братя.
За петима. — Както могат петима. Работя за петима.

петимен

пѐтимна, пѐтимно, мн. пѐтимни, прил. Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки.

петинг

м., само ед. Сексуално общуване без осъществяване на полов акт.

петит

м., само ед. Спец. Дребен печатарски шрифт.

петица

мн. петѝци, ж.
1. Цифрата на числото пет.
2. Оценка много добър в образованието.
3. Разг. Превозно средството с номер 5. Чакам петицата.
4. Название на нещо, което е съставено от пет единици или елемента. Петица каро. Петица от тотото.

петиция

мн. петѝции, ж. Колективна молба в писмена форма, отправена към официалната власт.

петле

мн. петлѐта, ср.
1. Умал. Малък петел.
2. Външен ударник на пушка.

петлица

мн. петлѝци, ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха.

петльо

мн. пѐтльовци, м.
1. Петел като действащо лице в приказките. Петльо скочи на стобора и запя.
2. Звателна форма от петел.

петльов

пѐтльова, пѐтльово, мн. пѐтльови, прил. Който се отнася до петел. Петльов гребен.

петлян

петля̀на, петля̀но, мн. петля̀ни, прил.
Петляно време. — Времето след полунощ, когато пеят петлите.

петмез

м., само ед. Гъстосварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, тиква и друг плод; рачел.

петнист

петнѝста, петнѝсто, мн. петнѝсти, прил. Който е на петна с различна цветова окраска. Петниста хиена.
Петнист тиф. — Остро заразно заболяване с червеникави обриви и трескаво състояние на болния.

петно

мн. петна̀, ср.
1. Част от повърхност с различен цвят. Бяло куче на жълти петна.
2. Изцапано място върху повърхност. На покривката имаше голямо петно от вино.
3. Прен. Нещо позорящо, неприятно.
4. Част от повърхност, определена в архитектурен план. Строително петно.
Слънчеви петна. — По-тъмни области от слънчевата повърхност, които са с по-ниска температура.
Бяло петно. — Неизследвано, неизучено място или област.
Жълто петно.Спец. Част от окото, която е най-чувствителна към светлината.
Хвърлям петно. — Опозорявам, петня.

петня

петнѝш, мин. св. петнѝх, мин. прич. петнѝл, несв.; Кого, какво. Опозорявам. Петня името на рода си.

петобой

петобо̀ят, петобо̀я, мн. петобо̀и, (два) петобо̀я, м. Спортно състезание по пет вида спорт.

петокнижие

ср., само ед. Първите пет книги от Библията.

петолиние

мн. петолѝния, ср. Пет успоредни линии, върху които се пишат нотите на музикални произведения.

петолъчка

мн. петолъ̀чки, ж. Звезда с пет заострени ъгъла.

петорка

мн. пето̀рки, ж. Петица.

петостенник

мн. петостѐнници, (два) петостѐнника, м. Геометрическа фигура, която има пет стени.

петохлебие

ср., само ед. Църковен обред, свързан с освещаването на пет хлебчета.

петрификация

мед. Вкаменяване, калциноза — отлагане на калциеви соли в дистрофичио изменени меки тъкани.

петровка

мн. петро̀вки, ж. Разг. Ябълка, която зрее около Петровден, и нейните плодове.

петрография

ж., само ед. Спец. Дял от геологията, който изучава състава, строежа, произхода, разпространението и формата на скалите.
прил. петрогра̀фски, петрогра̀фска, петрогра̀фско, мн. петрогра̀фски. Петрографско проучване.

петрол

м., само ед. Гъста кафява течност, която извира от земните недра и се преработва за индустриални и технически цели; нефт.
прил. петролен, петро̀лна, петро̀лно, мн. петро̀лни. Петролни кладенци. Петролна компания. Петролни продукти.

петролен

вж. петрол

петуния

мн. пету̀нии, ж. Градинско цвете с ароматни фуниевидни цветове с различна окраска.

петура

мн. пету̀ри, ж.
1. Спец. Широка част от лист на растение.
2. Тънко разточен лист тесто; кора.

петък

мн. пѐтъци, (два) пѐтъка м. Денят след четвъртък и преди събота.
прил. петъчен, пѐтъчна, пѐтъчно, мн. пѐтъчни. Петъчна програма.
От петък до събота. — Много кратко.
Черен петък. — Лош, тежък ден.

петъчен

вж. петък

пехливанин

мн. пехлива̀ни, м.
1. Остар. Човек, който умее да се бори добре; борец.
2. Разг. Силен човек.
прил. пехливански, пехлива̀нска, пехлива̀нско, мн. пехлива̀нски.

пехливански

вж. пехливанин

пехота

мн. пехо̀ти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията.
Морска пехота. — Част от военноморските сили, която е предназначена за бойни действия на брега.

пехотен

пехо̀тна, пехо̀тно, мн. пехо̀тни, прил.
1. Който се отнася до пехота. Пехотен полк.
2. В който участва пехота. Пехотно сражение.
3. Който обслужва пехотата. Пехотно оръдие.

пехотинец

мн. пехотѝнци, м. Военнослужещ от пехотата.
прил. пехотински, пехотѝнска, пехотѝнско, мн. пехотѝнски.

пехотински

вж. пехотинец

печал

печалта̀, само ед., ж. Състояние на душевна скръб; тъга, мъка. Дълбока печал личеше в погледа ѝ.

печалба

мн. печа̀лби, ж.
1. Пари или материални блага, получени от някаква дейност.
2. Сумата, която остава, след като се приспаднат разходите.
3. Нещо, придобито от лотария и други игри.
4. Полза, придобивка.

печалбар

печалба̀рят, печалба̀ря, мн. печалба̀ри, м.
1. Остар. Гурбетчия.
2. Човек, който има голяма печалба или се стреми към печалба.

печалбарство

ср., само ед. Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата.

печален

печа̀лна, печа̀лно, мн. печа̀лни, прил.
1. Който е проникнат от печал. Печален глас.
2. Който предизвиква печал. Печална вест.
3. Жалък, дребен, лош. Постигнатите резултати са печални. Печална слава.

печат

мн. печа̀ти, (два) печа̀та, м.
1. Малък предмет с изрязани върху него опознавателни знаци за удостоверяване на нещо. Държавен печат.
2. Изображение, получено чрез натискане от този предмет. Цветен печат.
3. Прен. Само ед. Белег, следа, знак. Лицето ѝ носи печата на старостта.
4. Само ед. Печатане. Книгата е предадена за печат.
5. Само ед. Външен вид на нещо напечатано. Ясен печат.
6. Само ед. Съвкупността от печатни произведения; преса. Този проблем беше разгледан обстойно в печата. Свобода на печата.
Слагам печат върху нещо. — Оставям следи.

печатам

печа̀таш, несв. Печатя.

печатар

печата̀рят, печата̀ря, мн. печата̀ри, м. Работник в печатница; полиграфски работник.

печатарски

печата̀рска, печата̀рско, мн. печата̀рски, прил. Който се отнася до печатане и печатница. Печатарска машина. Печатарско мастило.

печатен

печа̀тна, печа̀тно, мн. печа̀тни, прил.
1. Който се отнася до печатане и печат. Печатна грешка.
2. Който е напечатан. Печатно произведение.
3. Който е предназначен за печатане. Печатни знаци. Печатни букви.

печатница

мн. печа̀тници, ж. Предприятие за печатане на книги, издания, както и сградата на предприятието.

печатя

печа̀тиш, мин. св. печа̀тих и печатѝх, мин. прич. печа̀тил и печатѝл, несв.
1. Спец. Какво. Възпроизвеждам букви, изображения върху хартия.
2. Издавам книга или друго печатно произведение.
3. Какво. Обнародвам, публикувам в печатно издание. Статията ви ще я печатим.
4. Разг. Пиша на пишеща машина.

печеливш

печелѝвша, печелѝвшо, мн. печелѝвши, прил. Който носи печалба. Печеливш билет. Печеливша дейност.

печеля

печѐлиш, мин. св. печѐлих и печелѝх, мин. прич. печѐлил и печелѝл, несв.
1. Какво. Придобивам печалба с работа. От тази сделка печеля добри пари.
2. Придобивам някаква полза, изгода. Ако се караш с всички, нищо не печелиш.
3. Какво. Получавам печалба от състезание, игра, лотария. Печеля кола от лотарията.
4. Побеждавам в надпревара, сражение, състезание. Печеля избори.
5. Нося печалба. Този билет не печели нищо.
6. Кого. Привличам, притеглям, присъединявам към себе си. С поведението си печелиш нови приятели.
Печеля време. — Отлагам нещо, за да си осигуря благоприятен изход.
Печеля сърцата. — Лесно получавам благоразположението на другите, харесвам се.
Печеля известност. — Ставам известен.
Печеля почва. — Създавам си влияние, стабилизирам положението си.

печен

пѐчена, пѐчено, мн. пѐчени, прил.
1. Който е приготвен чрез печене. Печено пиле. Печено прасенце.
2. Прен. Жарг. Много добър, много опитен. Печен човек.

печено

ср., само ед. Месо, изпечено на фурна или на скара. Сервираха ни печено.

печиво

мн. печива̀, ср. Ястие, което се пече във фурна.

печка

мн. пѐчки, ж. Уред, който се използва за отопление на помещения или за готвене. Готварска печка. Газова печка.

печурка

мн. печу̀рки, ж. Вид ядлива гъба с бяла гугла и тъмна долна част (ресни).

пеш

и пеша нареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. Близо е, ще отидем пеш дотам.



пѐшът, пѐша, мн. пѐшове, (два) пѐша, м. Разг. Долен край на връхна дреха.

пеша

нареч.вж. пеш.

пешак

мн. пеша̀ци, м.
1. Пехотинец или пешеходец.
2. Вид боб, който не се увива при развитието си.

пешеходен

пешехо̀дна, пешехо̀дно, мн. пешехо̀дни, прил. Който е предназначен за ходене пеш, а не за движение с превозно средство. Пешеходна зона. Пешеходна пътека.

пешеходец

мн. пешехо̀дци, м. Човек, който ходи пеш.

пешеходка

мн. пешехо̀дки, ж. Жена пешеходец.

пешка

мн. пѐшки, ж.
1. Шахматна фигура, която е най-малоценна, поради малката възможност за движение.
2. Прен. Незначителен, несамостоятелен човек. Той е само пешка в цялата работа.

пешкир

мн. пешкѝри, (два) пешкѝра, м. Разг. Кърпа за избърсване на лице и ръце.
Опирам/отнасям пешкира. — Понасям последиците от нещо, обикновено вместо друг.

пешком

нареч. Пеш.

пещ

пещта̀, мн. пѐщи, ж.
1. Иззидано съоръжение за печене на храна.
2. Съоръжение за обработка на нещо чрез печене или чрез силно нагряване. Доменна пещ.
3. Количеството хляб (или други тестени изделия), което се пече на един път. Извадиха две пещи хляб.

пещемал

къса престилка за покриване на част от тялото в баня

пещера

мн. пещерѝ, ж. Кухина в планината или под земята, която има вход. В пещерата беше тъмно и влажно.

пещерен

пѐщерна, пѐщерно, мн. пѐщерни, прил.
1. Който се отнася до пещера. Пещерни образувания.
2. Който живее в пещера. Пещерна мечка.
3. Който се отнася към доисторическите етапи; първобитен. Пещерен период. Пещерен човек.

пещерняк

мн. пещерня̀ци, м. Човек, който се занимава с посещаване и изучаване на пещерите и живота в тях.

пещимал

вж. пещемал

пея

пѐеш, мин. св. пях, мин. прич. пял, несв.
1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта.
2. За птици и насекоми — издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи.
3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголето.
4. Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима.
5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено.
6. Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока.
7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее.
8. Жарг. Издавам.
Пея друга песен. — Говоря или се държа по друг начин.
Пея осанна. — Превъзнасям, възхвалявам.

пианино

мн. пианѝна, ср. Музикален инструмент, разновидност на пианото.

пианисимо

нареч. Спец. В музиката — много тихо.

пианист

мн. пианѝсти, м. Музикант, който свири на пиано.

пианистка

мн. пианѝстки, ж. Жена пианист.

пиано

мн. пиана̀, ср. Голям клавишен инструмент с педали за удължаване или приглушаване на звука.

пиаца

мн. пиа̀ци, ж.
1. Остар. Площад.
2. Място, където се наема превозно средство.
3. Място, където се наемат работници.

пивкост

вж. пивък

пивница

мн. пѝвници, ж. Разг. Заведение, в което се консумират различни напитки; кръчма, механа.

пиво

мн. пѝва, ср. Бира. Специално пиво.

пивовар

пивова̀рят, пивова̀ря, мн. пивова̀ри, м. Лице, което се занимава с производство на бира.

пивоварен

пивова̀рна, пивова̀рно, мн. пивова̀рни, прил. Който е свързан с производство на бира. Пивоварен завод.

пивък

пѝвка, пѝвко, мн. пѝвки, прил.
1. Който е годен за пиене. Водата е пивка.
2. Който е вкусен при пиене. Пивко вино.
същ. пивкост, пивкостта̀, ж.

пигмеи

мит. Според представите на древните гърци — митично племе от джуджета, споменавано още от Омир, живеело на юг от Египет в Етиопия, а според някои автори — и в Тракия, Кария, Мала Азия или в Индия.

пигмей

пигмѐят, пигмѐя, мн. пигмѐи, м.
1. Човек с дребен ръст; джудже.
2. Представител на племена от Африка и Азия, които са с нисък ръст.
3. Прен. Пренебр. Нищожен човек, негодник.
4. Прен. Нещо с малки размери. Кои са пигмеите в животинския свят?
прил. пигмейски, пигмѐйска, пигмѐйско, мн. пигмѐйски. Пигмейски племена.

пигмейски

вж. пигмей

пигмент

мн. пигмѐнти, (два) пигмѐнта, м.
1. Багрилно вещество, което придава цвят на човешките, животинските и растителните тъкани.
2. Спец. Багрилно вещество.
прил. пигментен, пигмѐнтна, пигмѐнтно, мн. пигмѐнтни.

пигментация

мн. пигмента̀ции, ж. Оцветяване на човешки, животински и растителни тъкани.

пигментен

вж. пигмент

пиедестал

мн. пиедеста̀ли, (два) пиедеста̀ла, м. Постамент на паметник, стълб, колона. Пиедестал в Уикипедия

Издигам/поставям на пиедестал. — Възхвалявам, превъзнасям.
Свалям от пиедестал. — Лишавам от високото положение; принизявам, обругавам.

пиелит

мед. Възпаление на бъбречното легенче.

пиелография

мед. Рентгеново изследване, при което се визуализират бъбречното легенче и уретера след изпълването им с контрастно вещество. Различават се: ретроградна пиелография (контрастното вещество се вкарва чрез уретерален катетър) и антеградна пиелография (под ехографски контрол се пунктира с игла кухинната система на бъбрека, вкарва се контрастната материя и се прави рентгенография).

пиелолитотомия

мед. Хирургично отстраняване на бъбречен конкремент чрез разрязване на бъбречното легенче.

пиелонефрит

мед. Възпалително заболяване на бъбречния паренхим и легенче. Най-честите причинители са: E. coli, Proteus, Klebsiella и др. Инфектирането става по асцендентен път (от огнище в пикочно-отделителната система) или по хематогенен път (инфекцията прониква в бъбреците по кръвен път от огнище извън пикочно-отделителната система).

пиелоцистит

мед. Възпаление на бъбречното легенче и на пикочния мехур.

пиене

мн. пѝенета, ср. Питие.

пиеса

мн. пиѐси, ж.
1. Драматическо литературно произведение за театрално представление.
2. Неголямо музикално произведение. Пиеса за цигулка и пиано.

пиетет

м., само ед. Дълбоко уважение, благоговение, преклонение.

пижама

мн. пижа̀ми, ж. Спален, болничен или домашен свободен костюм от две части — панталон и сако.

пийвам

пѝйваш, несв. и пийна, св.; Какво. Пия малко, набързо или от време на време. Пийнах една глътка от питието, за да го опитам.

пийна

пѝйнеш, мин. св. пѝйнах, мин. прич. пѝйнал, св.вж. пийвам.

пик

пѝкът, пѝка, само ед., м. Заострен планински връх със стръмни склонове.
Час пик. — Върхов час; период на интензивно движение, на най-голямо натоварване.

пика

мн. пѝки, ж.
1. Вид копие.
2. Карта за игра с черен знак, който изобразява връх на копие. Дама пика.

пикадор

мн. пикадо̀ри, м. Конник с пика, който участва в борба с бикове.

пикантен

пика̀нтна, пика̀нтно, мн. пика̀нтни, прил.
1. Който въздейства приятно и възбуждащо върху обонянието и вкуса. Пикантни ястия.
2. Интересен, сензациозен. Пикантни новини.
същ. пикантност, пикантността̀, ж.

пикантност

вж. пикантен

пикая

пика̀еш, мин. св. пика̀х, мин. прич. пика̀л, несв. Изхвърлям отделената от бъбреците течност; уринирам.
Да ти пикая на (нещо).Жарг. Грубо. За изразяване на пренебрежение към нещо. Да ти пикая на успеха.

пике

ср., само ед. Вид памучна тъкан с релефни фигури.

пикирам

пикѝраш, несв. и св.
1. Летя със самолет почти вертикално.
2. Разсаждам растения при оптимални условия за развитието им.

пикник

мн. пѝкници, (два) пѝкника, м. Разходка с угощаване на открито в компания.

пикнометър

Спец. Хим. (от гръцки πυκνός (пикнос) означава "гъст,плътен").
Колба обикновено направена от стъкло с капилярна тръба през запушалката, така че въздушните мехурчета да могат да излизат от колбата.

пиков

пѝкова, пѝково, мн. пѝкови, прил. Натоварен, затруднен. Пиков час в уличното движение. Пиково положение.

пикола

мн. пѝколи, ж. Духов музикален инструмент — малка флейта.

пиколо

ср., само ед. Прислужник за дребни поръчки в хотел, ресторант и др.

пикоч

пикочта̀, само ед., ж. Течност, която се отделя от бъбреците; урина.
прил. пикочен, пѝкочна, пѝкочно, мн. пѝкочни. Пикочен мехур. Пикочен канал.

пикочен

вж. пикоч

пикочопровод

мед. вж. уретер

пиктограма

мн. пиктогра̀ми, ж. Спец. Рисунка, която се използва като писмен знак и има стойността на дума или израз.

пиктография

ж., само ед. Най-древният начин на писане чрез използване на пиктограми.

пила

мн. пилѝ, ж. Назъбена метална пластина, прикрепена към дръжка, за изстъргване или изглаждане на метални, дървени и други предмети. Пила за нокти.
същ. умал. пиличка, мн. пилѝчки, ж.
Риба пила. — Хищна риба с удължена и назъбена челюст.

пилаф

мн. пила̀фи, (два) пила̀фа, м. Източно ястие от варен ориз, полят с масло. Пилафите, които тя приготвя, са много вкусни.

пиле

мн. пѝлета, ср.
1. Малкото на кокошката. Кокошката измъти десет пилета.
2. Млада кокошка.
3. Малкото на птица; птиче.
4. Прен. Обръщение към близък човек.
прил. пилешки, пѝлешка, пѝлешко, мн. пѝлешки. Пилешка супа.
същ. умал. пиленце, мн. пѝленца, ср.
Пилешко сърце нося/има —м. Много съм страхлив.
Пилешки мускули (имам). — Много съм слаб.
От пиле мляко. — Всичко, дори и най-редките неща.
Пиле не може да прехвръкне/да мине. — Много строго се охранява, няма достъп.

пиленце

вж. пиле

пилефлебит

мед. Възпаление на порталната вена (vena pоrtаe) и разклоненията й.

пилешки

вж. пиле

пилея

пилѐеш, мин. св. пиля̀х, мин. прич. пиля̀л, несв.
1. Какво. Пръскам, хвърлям, сея. Вятърът пилееше листата на дърветата, нападали по земята.
2. Прен. Какво. Губя, прахосвам, изразходвам без нужда. Пилея пари. Пилея силите си.
пилея се. — Скитам, губя се, губя си времето. Къде се пилееш цял ден?

пилигрим

мн. пилигрѝми, м.
1. Посетител на светите места; поклонник.
2. Прен. Пътник, странник.
прил. пилигрѝмски, пилигрѝмска, пилигрѝмско, мн. пилигрѝмски.

пилинг

м., само ед. Козметична процедура, свързана със снемане на мъртвия слой клетки от епидермиса.

пиличка

вж. пила

пилон

мн. пило̀ни, (два) пило̀на, м. Колона, стълб с различно предназначение. На пилона се вееше българското знаме.

пилор

мед. Изход на стомаха — мястото, където стомахът преминава в дванадесетопръстника (дуоденума).

пилороспазъм

мед. Спастично свиване на мускулатурата на пилора.

пилоростеноза

мед. 1. Стесняване на пилора до пълната му непроходимост поради ръбцово свиване при язва или тумор.
2. Вродена пилорна стеноза — дължи се на вродена хипертрофия на пилорния мускул поради нарушена мускулна инервация.

пилот

мн. пило̀ти, м.
1. Летец, който управлява летателен апарат.
2. Водач на състезателен автомобил. Пилот от “Формула 1”.
прил. пилотски, пило̀тска, пило̀тско, мн. пило̀тски. Пилотско облекло.

пилотаж

м., само ед. Изкуството да се управлява летателен апарат или състезателен автомобил. Демонстрация на висш пилотаж.

пилотирам

пилотѝраш, несв. и св.; Какво. Управлявам летателен апарат или състезателен автомобил.

пилотка

мн. пило̀тки, ж. Мека военна униформена шапка за пилот.

пилотски

вж. пилот

пилчар

пилча̀рят, пилча̀ря, мн. пилча̀ри, (два) пилча̀ря, м. Порода ловно куче за преследване на птици.

пилчарник

мн. пилча̀рници, (два) пилча̀рника, м. Помещение, в което се отглеждат пилета.

пилюла

лекарство с различни примеси във вид на кръгло или овално
топче, удобно за поглъщане; хапче

пиля

пилѝш, мин. св. пилѝх, мин. прич. пилѝл, несв.; Какво. С пила изглаждам, изтривам.

пиментация

мед. Оцветяване, нормално или патологично, на кожата или тъканите в следствие на отлагане на пигмент.

пинг-понг

м., само ед. Спортна игра — тенис на маса.
прил. пингпонгов, пингпо̀нгова, пингпо̀нгово, мн. пингпо̀нгови.

пингвин

мн. пингвѝни, (два) пингвѝна, м. Водоплаваща птица с къси криле и крака, която има черно-бяла окраска, обитава Антарктида и не умее да лети.

пингпонгов

вж. пинг-понг

пинцет

мн. пинцѐти, м. или пинцѐти само мн. Медицински или технически инструмент — малки щипци.

пинчер

мн. пѝнчери, (два) пѝнчера, м. Порода английско куче с къса козина и дълги уши.

пиогенен

мед. Гноероден, образуващ гной.

пиодермия

мед. Гнойно-възпалителни процеси на кожата и нейните придатъци, причинени от гноеродни бактерии, предимно стафилококи и стрептококи. Различават се стафилодермии на космените фоликули, на потните жлези, на кожата и стрептодермии (небулозно импетиго, червен вятър, ектима).

пиоколпус

мед. Събиране на гной във влагалището.

пионер

мн. пионѐри, м.
1. Човек, който пръв прониква в някаква територия.
2. Прен. Човек, който слага началото на изследване. Пионери в космическите изследвания.
3. ист. Член на детска организация по време на социалистическия строй.
прил. пионерски, пионѐрска, пионѐрско, мн. пионѐрски.

пионерка

мн. пионѐрки, ж. Жена пионер (в 1 и 3 знач.).

пионерски

вж. пионер

пионефроза

мед. Крайният стадий на гнойно-деструктивен възпалителен процес на бъбрека, чиято структура е разрушена и кухините са изпълнени с гной, урина и тъканен разпад. Може да се наблюдава при калкулозен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза и др.

пионка

мн. пио̀нки, ж.
1. Шахматна фигура — пешка.
2. Фигура, която се използва при някои игри, за да означи достигнатата позиция. Наредихме всички пионки и започнахме да играем на “Не се сърди, човече”.
3. Прен. Безволев човек, който е използван за някаква работа от другите.

пиопневмоторакс

мед. Наличие на гной и въздух или газ в плевралното пространство.

пиоптиза

мед. Отделяне на гнойни храчки, изхрачване на гной.

пиорея

мед. Гноетечение, отделяне на гной.

пипало

мн. пипала̀, ср.
1. Орган, с който някои животни се придвижват, улавят храна или се ориентират. Пипала на бръмбар/на октопод.
2. Израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети.
3. Прен. Обикн. мн. Разклонения или обхват на престъпна организация. Пипалата на мафията.

пипам

пѝпаш, несв.
1. Кого, какво. Докосвам, хващам с ръка.
2. С докосване търся нещо. Пипам в тъмното, за да намеря запалката.
3. Разг. Прен. Работя, действам. Майсторът пипаше сръчно.
4. Разг. Крада, задигам.
Пипам с ръкавици. 1. — Действам внимателно, предпазливо.
2. Действам несръчно, неумело.

пипвам

пѝпваш, несв. и пипна, св.
1. Кого, какво. Пипам поединично или еднократно. Пипна ръката му.
2. Разг. Кого, какво. Залавям, хващам преследван обект. Пипнаха го, когато се опитваше да пресече границата.
3. Разг. Какво. Разболявам се, заразявам се. Къде си пипнал тази хрема.

пипер

м., само ед.
1. Зеленчуково растение с кух месест плод. Полях лехата с пипера.
2. Подправка за ястие с червеникав цвят, получена при смилането на изсушени червени пиперки.
Чер/черен пипер. — Подправка — изсушен плод на тропическо растение.
Чукам пипер на главата. — Укорявам непрекъснато, натяквам.

пиперка

мн. пипѐрки, ж. Плод на растението пипер; чушка. Пълнени пиперки.

пиперлив

пиперлѝва, пиперлѝво, мн. пиперлѝви, прил. Който съдържа много лют пипер. Пиперливо ястие.
същ. пиперливост, пиперливостта̀, ж.

пиперливост

вж. пиперлив

пипета

мн. пипѐти, ж. Стъклена тръбичка с каучуково приспособление или с разширение в средата за отмерване на течности; капкомер, гутатор.

пипка

ж., само ед. Остра заразна болест по домашните птици, при която се нарушава движението им.

пипкав

пѝпкава, пѝпкаво, мн. пѝпкави, прил.
1. За птица — болен от пипка.
2. За човек — бавноподвижен, несръчен.
същ. пипкавост, пипкавостта̀, ж. (във 2 знач.).

пипкавост

вж. пипкав

пипна

пѝпнеш, мин. св. пѝпнах, мин. прич. пѝпнал, св.вж. пипвам.

пипнешката

нареч. Пипнешком.

пипнешком

нареч. С пипане, опипом.

пиполя

пипо̀лиш, мин. св. пипо̀лих и пиполѝх, мин. прич. пипо̀лил и пиполѝл, несв. Диал. Пипам тайно, леко, внимателно. Защо пиполиш книгите ми?

пипон

мн. пипо̀ни, (два) пипо̀на, м. Диал. Пъпеш.

пир

пѝрът, пѝра, мн. пѝрове, (два) пѝра, м. Голямо тържествено и/или обилно угощение.

пирамида

мн. пирамѝди, ж.
1. Спец. Многостенно геометрическо тяло, чиято основа е многоъгълник, а стените — триъгълници с общ връх.
2. Каменна постройка с такава форма, обикновено върху квадратна основа (в древния Египет, предназначена за гробница на фараоните).
3. Група предмети, представляващи купчина с широка основа и остър връх.
4. Гимнастическа или акробатическа фигура от хора, подредени в редици един върху друг.
5. Спец. Приспособление, върху което се съхраняват бойни пушки в казармата.
прил. пирамидален, пирамида̀лна, пирамида̀лно, мн. пирамида̀лни (в 1 знач.).

пирамидален

вж. пирамида

пирамидон

м., само ед. Лекарство за понижаване на температурата и облекчаване на болката.

пираня

мн. пира̀ни, ж. Вид много хищна риба.

пират

мн. пира̀ти, м.
1. Морски разбойник.
2. Разг. Лице или организация, които разпространяват незаконно печатни издания, аудио- и видеоматериали.
Въздушен пират. — Летец от противникова армия, който напада мирното население.

пиратка

мн. пира̀тки, ж. Разг. Пиротехническо средство, предизвикващо експлозия. Новогодишни пиратки.

пиратски

пира̀тска, пира̀тско, мн. пира̀тски, прил.
1. Който се отнася до пират (в 1 знач.). Пиратски кораб.
2. Разг. Незаконен. Пиратска видеокасета.

пиратствам

пира̀тстваш, несв. Действам, държа се като пират.

пиратствувам

пира̀тствуваш, несв. Пиратствам.

пирей

пѝреят, пѝрея, мн. пѝреи, (два) пѝрея, м. Плевел със силно развито, дълго коренище и остри листа.

пирексия

мед. вж. треска

пиринч

м., само ед. Остар. Медно-цинкова сплав; месинг, бронз.
прил. пиринчен, пирѝнчена, пирѝнчено, мн. пирѝнчени.

пиринчен

вж. пиринч

пирит

м., само ед. Спец. Бледожълт минерал, който съдържа серни и железни примеси.

пиро

- Първа част на сложни думи със значение за отношение към огън, горещина, топлина, температура, напр.: пирогравюра, пироелектричество, пирометалургия и др.

пиров

пѝрова, пѝрово, мн. пѝрови, прил.
Пирова победа. — Успех, получен след много жертви; по-скоро поражение, загуба.

пирога

мн. пиро̀ги, ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.

пирогенен

мед. Повишаващ телесната температура, предизвикващ треска.

пирография

ж., само ед. Изкуството да се създават образи върху кожа, дърво и др. с нажежен инструмент.

пирожка

мн. пиро̀жки, ж. Печено изделие от тънки кори с пълнеж; вид баница.

пироза

мед. вж. пирозис

пирозис

мед. Чувство на парене и болка зад гръдната кост с кисело оригване. Дължи се на гастро-езофагеален рефлукс — връщане на стомашно съдържимо в хранопровода.

пироксилин

м., само ед. Спец. Силно избухливо вещество, съдържащо азотна и сярна киселина.
прил. пироксилинов, пироксилѝнова, пироксилѝново, мн. пироксилѝнови.

пироксилинов

вж. пироксилин

пирон

мн. пиро̀ни, (два) пиро̀на, м. Гвоздей.

пиронизъм

Учение на древногръцкия философ скептик Пирон, който отрича възможността да се познае истината и затова препоръчва хората да се въздържат от даване на оценки и вземане на решения.

пиростия

мн. пиростѝи, ж. Железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището.

пиротехник

мн. пиротехнѝци, м. Специалист по пиротехника.

пиротехника

ж., само ед. Дял от техниката, който се занимава с приготвянето на осветителни, запалителни, експлозивни, илюминационни и други смеси.
прил. пиротехнѝчен, пиротехнѝчна, пиротехнѝчно, мн. пиротехнѝчни.
прил. пиротехнически, пиротехнѝческа, пиротехнѝческо, мн. пиротехнѝчески.

пиротехнически

вж. пиротехника

пирувам

пиру̀ваш, несв. Участвам в пир; гуляя.

пирует

мн. пируѐти, (два) пируѐта, м.
1. Спец. Завъртане на тялото в кръг на върха на единия крак при танцуване.
2. Прен. Разг. Извъртане, отмятане, сложна комбинация.

пирустия

железен триножник или четириножник, който се слага на огнище под съдове за готвене

пиршество

мн. пиршества̀, ср. Разкошен, богат пир.

пис

междум. За повикване на котка.

писалище

мн. писа̀лища, ср. Широка маса за писане; бюро.
прил. писалищен, писа̀лищна, писа̀лищно, мн. писа̀лищни. Писалищна маса.

писалищен

вж. писалище

писалка

мн. писа̀лки, ж. Уред за ръчно писане с мастило.

писан

пѝсана, пѝсано, мн. пѝсани, прил.
1. Който е отбелязан писмено. Писани закони.
2. Пъстър, шарен. Писани каручки. Писана стомна.
Гледам като писано яйце. — Грижа се прекалено, много.
Писано е. — Предопределено е, неизбежно е.

писана

мн. писа̀ни, ж. Гальовно за котка. Нашата писана е много кротка.

писание

мн. писа̀ния, ср.
1. Съчинение, творба. Многословно писание.
2. Свещен текст.
3. Разг. Ирон. Непълноценна, непристойна, клеветническа творба. Трябва да се срамуваш от писанията си!
Свещено писание. — Книгите от Стария и Новия завет.

писар

пѝсарят, пѝсаря, мн. пѝсари, м. Остар. Служител, който се занимава със служебната преписка.

писарушка

мн. писару̀шки, м. Пренебр. Дребен чиновник.

писател

писа̀телят, писа̀теля, мн. писа̀тели, м. Човек, който пише, създава художествени литературни произведения.
прил. писателски, писа̀телска, писа̀телско, мн. писа̀телски. Писателски труд.

писателка

мн. писа̀телки, ж. Жена писател.

писателски

вж. писател

писач

мн. писа̀чи, м.
1. Човек, който пише нещо.
2. Пренебр. Бездарен писател или журналист; драскач.

писвам

пѝсваш, несв. и писна, св. Пискам еднократно или поединично.
Писна ми. — Омръзна ми, дотегна ми.

писец

мн. писцѝ, (два) писѐца, м. Метална пластина на писалка; перо.

пискало

мн. пискала̀, ср.
1. Свирка, която издава остър, писклив звук. Купих си балон с пискало.
2. Прен. Ревливо, пискливо дете.

пискам

пѝскаш, несв.
1. Издавам писък.
2. Плача или пея с писък.
3. Разг. Карам се. Не ми пискай!

писклив

писклѝва, писклѝво, мн. писклѝви, прил.
1. За звук, глас — тънък, остър, режещ. Пискливо детско гласче.
2. Който много писка. Писклива жена.
същ. пискливост, пискливостта̀, ж.

пискливост

вж. писклив

пискун

мн. писку̀ни, (два) писку̀на, м.
1. Писклива свирка.
2. Цев на гайда.
3. Прен. Пискливо дете.

пискюл

мн. пискю̀ли, (два) пискю̀ла, м. Завързани за снопче ресни, конци и др. Два едри пискюла красяха коня му.

пискюллия

ед. неизм., мн. пискюллѝи, прил. Който е с пискюл.

писмен

пѝсмена, пѝсмено, мн. пѝсмени, прил.
1. Написан или напечатан. Писмен паметник. Писмена заповед.
2. Който се извършва с писане. Писмен изпит.
3. Който е предназначен за писане. Писмена маса.

писменост

писмеността̀, мн. пѝсмености, ж.
1. Съвкупност от писмени средства; писмо. Славянска писменост.
2. Писмени паметници, книжнина. Старобългарска писменост.

писмо

мн. писма̀, ср.
1. Написан текст, адресиран към някого. Откровено писмо.
2. Такъв текст, поставен в плик за изпращане до адресата. Препоръчано писмо.
3. Система от графически знаци за отбелязване на речта. Йероглифно писмо.
4. Умение за писане. Уча се на четмо и писмо.
същ. умал. писъмце, мн. писъмца̀, ср. (в 1 и 2 знач.).
Акредитивни писма. — Официален дипломатически документ, с който се удостоверява назначаването на дипломатически представител.

писна

пѝснеш, мин. св. пѝснах, мин. прич. пѝснал, св.вж. писвам.

писоар

мн. писоа̀ри, (два) писоа̀ра, м. Мъжка тоалетна чиния за ходене по малка нужда.

писта

мн. пѝсти, ж.
1. Терен, пътека, предназначена за спортни надбягвания.
2. Част от магнетофонна лента, с цел да се правят от едната ѝ страна няколко записа. Концертът е записан на втора писта.
3. Част от летище, предназначена за излитане и приземяване на самолети.
прил. пистов, пѝстова, пѝстово, мн. пѝстови.

пистов

вж. писта

пистолет

мн. пистолѐти, (два) пистолѐта, м.
1. Малко ръчно огнестрелно оръжие, чиито патрони са подредени в пълнител.
2. Апарат за разпръскване на разтвори.
3. Уред за пробиване на дупки или за копаене, къртене.
прил. пистолетен, пистолѐтна, пистолѐтно, мн. пистолѐтни.

пистолетен

вж. пистолет

писукам

пису̀каш, несв. Издавам тих писък. Някъде в храстите писукаха пиленца.

писък

мн. пѝсъци, (два) пѝсъка, м.
1. Тънък, остър вик. Писъкът на майка ѝ разцепи тишината.
2. Пронизителен звук. Писък на машина.
3. Врява, крясък. Зачуха се писъци.

писъмце

вж. писмо

пита

мн. пѝти, ж.
1. Кръгъл плосък домашен хляб.
2. Нещо, което по форма наподобява такъв хляб. Слънчогледова пита.
3. Плоскост с шестостенни килийки, в които пчелите събират мед.
същ. умал. питка, мн. пѝтки, ж.
Правя на пита. — Смазвам, сплесквам.

питагореизъм

Идеалистическа и мистическа философска школа, основана от древногръцкия философ и математик Питагор, която разглежда Вселената, като хармония от числа, на която трябва да съответства общественият ред, поддържа възгледа за безсмъртието и прераждането на душите и има принос в развитието на математиката, астрономията и теорията на музиката. Учение, което признава безсмъртието на душата и нейното преселване след смъртта в други живи същества; смята вселената като закономерно стройно цяло, подчинено на законите за хармонията и числата.

питам

пѝташ, несв.
1. Кого, за какво/за кого. Задавам въпрос, искам обяснение за нещо. Всеки ден ме пита за тебе.
2. Искам разрешение.
3. Търся, искам да науча. Питам за гарата.
питам се. — Питам себе си.
Кой те пита! 1.Ирон. При намеса в чужд разговор — не се меси!
2. При изказване на недоволство или огорчение от нечия постъпка — никой не се съобразява със съветите ти.

питателен

пита̀телна, пита̀телно, мн. пита̀телни, прил. Който съдържа необходимите за организма хранителни вещества. Питателна храна.
същ. питателност, питателността̀, ж.

питателност

вж. питателен

питая

пита̀еш, мин. св. пита̀х, мин. прич. пита̀л, несв.; какво, към кого/към какво. Храня, изпитвам някакво чувство. Той питаеше ненавист към поробителите.

питеен

питѐйна, питѐйно, мн. питѐйни, прил. Който е за пиене. Питейна вода.
Питейно заведение. — Заведение, в което се сервират спиртни напитки.

питекантроп

мн. питекантро̀пи, м. Най-старият изкопаем първобитен човек, свързващо звено между маймуните и човека.

питие

мн. питиѐта, ср. Течност за пиене, напитка.

питириаза

мед. вж. питириазис

питириазис

мед. Група кожни заболявания, характеризиращи се с трицевидно лющене на кожата.

питка

вж. пита

питомен

пѝтомна, пѝтомно, мн. пѝтомни, прил.
1. Който е отгледан от човека. Питомен заек. Питомна круша.
2. Цивилизован, благовъзпитан.

питомец

мн. пѝтомци, м.
1. Лице, което се възпитава или отглежда от някого. Питомците на детската градина са добре подготвени.
2. Животно, което се отглежда вкъщи или се дресира. Най-интересният цирков номер беше на дресьорката на коне и нейните питомци.

питомка

мн. пѝтомки, ж.
1. Лице от женски пол, което се възпитава или отглежда от някого.
2. Женско животно, което се отглежда вкъщи или се дресира.

питон

мн. пито̀ни, (два) пито̀на, м. Голяма тропическа неотровна змия.

пиукам

пиу̀каш, несв.
1. За малко пиле или птиче — издавам писклив звук.
2. Писукам.

пиурия

мед. Наличие на гной в урината, напр. при уретрит, цистит и др.

пихтиест

пихтѝеста, пихтѝесто, мн. пихтѝести, прил. Който е като пихтия.

пихтия

мн. пихтѝи, ж. Полутечна маса, желе.
Ставам на пихтия. — Смазвам се до безформеност.
Направя на пихтия. 1. — Бия жестоко.
2. Смазвам напълно.

пица

мн. пѝци, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки.

пицария

мн. пицарѝи, ж. Заведение, където се пекат и продават пици.

пиша

пѝшеш, мин. св. пѝсах и писа̀х, мин. прич. пѝсал и писа̀л, несв.
1. С какво, по/върху какво. Изобразявам някакви знаци. Пиша с тебешир по дъската.
2. Какво. Съставям някакъв текст, съчинявам. Пиша отчета. Пиша писмо.
3. Какво. Създавам литературно или музикално произведение. Пиша стихове. Пиша опери.
4. Обръщам се към някого писмено.
5. Сътруднича в периодично издание.
6. За периодично издание — съобщавам, известявам. Какво пише вестникът за последните събития?
7. На кого. Поставям оценка. Какво ти писаха по математика?
пиша се. 1. — Записвам се.
2. Разг. Смятам се, определям се, показвам се. Той се пише храбрец.
Пиша с краката си. — Пиша много грозно, нечетливо.
Пиши го умрял. — Смятай нещо или някого за изчезнали, изгубени.
Лошо ми се пише. — Ще си изпатя, ще ми се случи нещо неприятно.

пишещ

пѝшеща, пѝшещо, мн. пѝшещи, прил. Който пише. Пишещият тези редове човек.
Пишеща машина. — Машина с клавиши за писане на текст.

пищеварение

книж. остар.
храносмилане

пищен

пѝщна, пѝщно, мн. пѝщни, прил. Разкошен, великолепен, богат. Пищни форми. Пищни фрази.
същ. пищност, пищността̀, ж.

пищимал

вж. пещемал

пищност

вж. пищен

пищов

мн. пищо̀ви, (два) пищо̀ва, м.
1. Разг. Пистолет.
2. Жарг. Предварително подготвен лист за преписване (по време на изпит).
На гол корем/тумбак чифте пищови. — Употребява се, когато някой, изпаднал в нужда, иска не най-необходимото му, а нещо странично, допълнително, без което може.

пищя

пищѝш, мин. св. пищя̀х, мин. прич. пищя̀л, несв. Пискам.

пищял

мн. пищя̀ли, (два) пищя̀ла, м. По-дебелата кост на крака от глезена до коляното.

пищялка

мн. пищя̀лки, ж.
1. Вид дървена свирка.
2. Разг. Пищял.

пиюкам

пию̀каш, несв. Пиукам.

пия

пѝеш, мин. св. пих, мин. прич. пил, несв.
1. Какво. Поглъщам някаква течност. Пия кафе. Пия хубаво вино.
2. Употребявам спиртни напитки; пиянствам. Той пие много.
3. Прен. Поемам, всмуквам. Понеже е горещо, цветята пият много вода и ги поливам всеки ден.
Пия за някого/за нещо. — При тост — пия в знак на поздрав, на благопожелание.
Пия една студена вода. — Примирявам се с неуспеха, с измамата, с неоправданите очаквания.
Пия вода от извора. — Черпя сведения, знания от първоизточника.
Пия кръвта/кръвчицата. — Измъчвам, експлоатирам.
Пия с очи. 1. — Гледам втренчено.
2. Гледам влюбено.
3. Гледам с неприязън.

пиявица

мн. пия̀вици, ж.
1. Воден червей, който смуче кръв от телата на животните и човека, към които се прилепва. Медицинска пиявица.
2. Прен. За ненаситен човек, който експлоатира другите.

пиян

пия̀на, пия̀но, мн. пия̀ни, прил.
1. Който е погълнал голямо количество алкохол. Пиян човек.
2. Прен. Който е обхванат и замаян от силно чувство. Пиян от любов. • Пиян-залян. Много пиян.

пияница

мн. пия̀ници, м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик.

пиянски

пия̀нска, пия̀нско, мн. пия̀нски, прил. Който се отнася до пияница. Пиянска свада.

пиянствам

пия̀нстваш, несв. Отдавам се на пиянство (в 1 знач.), пия много алкохолни напитки.

пиянство

мн. пия̀нства, ср.
1. Прекомерно пиене на алкохолни напитки.
2. Опиянение.

пиянствувам

пия̀нствуваш, несв. Пиянствам.

пияч

мн. пия̀чи, м. Разг. Човек, който много пие; пияница. Всички пиячи се бяха събрали в кръчмата.

плавам

пла̀ваш, несв.
1. Придвижвам се по вода с плавателно средство. Ще плавам до там с кораб.
2. Работя на плавателен съд. Плава като юнга на кораба.
3. Прен. Движа се плавно. Облаците плаваха по небето.
4. Плувам.

плаване

мн. пла̀вания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване.

плавателен

плава̀телна, плава̀телно, мн. плава̀телни, прил. Който служи за плаване. Плавателни съдове. Плавателна ципа. Плавателен канал.
същ. плавателност, плавателността̀, ж.

плавателност

вж. плавателен

плавачка

Диал.
плувкиня

плавен

пла̀вна, пла̀вно, мн. пла̀вни, прил. Който няма резки преходи; отмерен, ритмичен. Плавни движения. Плавен преход.
Плавни съгласни звукове.Спец. Във фонетиката — название на р и л.

плавник

мн. пла̀вници, (два) пла̀вника, м.
1. Орган на движението у водните животни.
2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движение при водните животни, което се обува върху ходилата и подпомага плуването на хората.

плавя

пла̀виш, мин. св. пла̀вих и плавѝх, мин. прич. пла̀вил и плавѝл, несв.; Какво. Диал.
1. Плакна, отпирам. Плавя дрехите.
2. Промивам, прочиствам, отделям. Плавя злато.

плагиат

мн. плагиа̀ти, (два) плагиа̀та, м. Издаване на чуждо произведение като свое.

плагиатор

мн. плагиа̀тори, м. Човек, който се занимава с плагиатство.

плагиатствам

плагиа̀тстваш, несв. Върша плагиатство.

плагиатство

мн. плагиа̀тства, ср. Кражба на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои.

плагиатствувам

плагиа̀тствуваш, несв. Плагиатствам.

пладне

ср., само ед.
1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне.
2. Диал. Обед.
Ден до пладне. — Много кратко време.
Ще видя звезди по пладне. — Предстои ми голямо изпитание или трудности.

пладнешки

и пладнешки, пладнѐшка и пла̀днешка, пладнѐшко и пла̀днешко, мн. пладнѐшки и пла̀днешки, прил. Който се отнася до пладне. Пладнешко слънце.
Пладнешки разбойник. — Човек или животно, които вършат явни кражби или злодейства.

пладнувам

пладну̀ваш, несв.
1. Прекарвам летните горещини около пладне на сянка. Овцете пладнуваха под един голям орех.
2. Диал. Обядвам.

плаж

пла̀жът, пла̀жа, мн. пла̀жове, (два) пла̀жа, м. Бряг, удобен за слънчеви бани и за къпане във воден басейн.
прил. плажен, пла̀жна, пла̀жно, мн. пла̀жни. Плажно масло.
Правя пла —ж. Къпя се и се пека на слънце.
Плажен волейбол. — Волейбол, който се играе на мрежа от отбори с по двама играчи на плажа, върху пясъчен корт.

плажен

вж. плаж

плаз

пла̀зът, пла̀за, мн. пла̀зове, (два) пла̀за, м. Долна странична част на шейна, с която тя се хлъзга по снега.

плазма

ж., само ед. Спец.
1. В биологията — течната част на кръвта.
2. Във физиката — вещество, подложено на силна йонизация.
прил. плазмен, пла̀змена, пла̀змено, мн. пла̀змени.

плазмен

вж. плазма

плазмоцит

мед. Клетка на имунната система. Под влияние на антигенен стимул В-лимфоцитите се трансформират в плазматични клетки, които продуцират антитела.

плазмоцитом

мед. Злокачествен тумор, характеризиращ се с малигнена пролиферация на плазматични клетки (бели кръвни клетки произвеждащи антитела). Плазмоцитомът може да премине в множествен миелом (мултиплен миелом).

плака

мн. пла̀ки, ж. Стъклена плоча за фотографски негатив.

плакат

мн. плака̀ти, (два) плака̀та, м.
1. Агитационна рисунка, която се носи по време на митинг, манифестация и др.
2. Голямо обявление с агитационен или рекламен характер; афиш.

плакатен

плака̀тна, плака̀тно, мн. плака̀тни, прил.
1. Който се отнася до плакат. Плакатна живопис.
2. Прен. Неизразителен, сух, шаблонен. Плакатна поезия.

плакатист

мн. плакатѝсти, м. Художник, който изработва плакати.

плакатистка

мн. плакатѝстки, ж. Жена плакатист.

плакия

мн. плакѝи, ж. Вид ястие, печено на фурна с много мазнина и лук. Риба плакия.

плакна

пла̀кнеш, мин. св. пла̀кнах, мин. прич. пла̀кнал, несв.; Какво. Мия с вода, като обливам, без сапун или други миещи средства. Плакна ориза. Плакна устата си.
плакна се. 1. — Плакна себе си.
2. За вода — вълнувам се, плискам се. Морето се плакнеше в краката му.
Плакна си очите.Разг. Наслаждавам се, любувам се.

плам

пла̀мът, пла̀ма, само ед., м. В поезията — пламък.

пламвам

пла̀мваш, несв. и пламна, св.
1. Започвам да горя. Неочаквано къщата пламна.
2. Прен. Започвам да светя, да блестя. В очите му пламна омраза.
3. Зачервявам се от някакво чувство. Лицето ѝ пламна от смущение.
4. Изпадам в силно раздразнение, ядосвам се. Той много бързо пламва при спор.
5. Прен. Появявам се силно, внезапно, изведнъж; избухвам. Пламна епидемия. Пламна ожесточено сражение.
Пламва ми чергата. — В голяма беда съм.
Пламнала ми е главата. — В тежко положение съм, имам големи неприятности.

пламенен

пла̀менна, пла̀менно, мн. пла̀менни, прил.
1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед.
2. Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна любов. Пламенна поезия.
същ. пламенност, пламенността̀, ж.

пламенея

пламенѐеш, мин. св. пламеня̀х, мин. прич. пламеня̀л, несв.
1. Светя, горя. Искрите пламенеят.
2. Прен. Светя като пламък. Небето пламенее.
3. Прен. Изчервявам се от някакво чувство.

пламенност

вж. пламенен

пламна

пла̀мнеш, мин. св. пла̀мнах, мин. прич. пла̀мнал, св.вж. пламвам.

пламтеж

мн. пламтѐжи, (два) пламтѐжа, м. Силно горене, силно вълнение.

пламтя

пламтѝш, мин. св. пламтя̀х, мин. прич. пламтя̀л, несв.
1. Горя силно. Огънят в огнището буйно пламтеше.
2. Светя, блестя като запален. Очите ѝ пламтяха радостно.
3. Прен. Обзет съм от силно чувство. Пламтя от щастие.
4. Прен. За чувства — проявявам се силно, бушувам.

пламък

мн. пла̀мъци, (два) пла̀мъка, м.
1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх.
2. Прен. Страст, въодушевление.
3. Прен. За бурни събития и чувства — сблъсък, изява. В пламъка на любовта. В пламъците на войната.
4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия.
Огън и пламък. 1. — Много темпераментен човек.
2. Много ядосан, сърдит човек.
3. Изпълнена със силни чувства творба.

план

пла̀нът, пла̀на, мн. пла̀нове, (два) пла̀на, м.
1. Чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид. План на сграда.
2. Предварително обмислен ред за извършване на нещо, срок за изпълнението му. План за действие. Календарен план.
3. Кратко набелязване на съдържанието на нещо. План на изказване. План на роман. План конспект.
4. Място, разположение на някакъв обект в перспектива. На преден план художникът е изобразил женско тяло.
5. Мащаб на изображение на нещо. Операторът показваше в едър план лицето ѝ.
6. Начин на разглеждане на нещо; гледна точка, аспект. В теоретичен план.
На втори/заден план. — На второстепенно по важност място.
На първи/преден план. — На първостепенно по важност място.

планер

мн. пла̀нери, (два) пла̀нера, м. Безмоторен самолет.

планеризъм

м., само ед. Вид спорт — летене с планери.

планерист

мн. планерѝсти, м. Лице, което лети с планер.

планета

мн. планѐти, ж.
1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчевата система е Плутон.
2. Прен. Земя. Най-добрият тенисист на планетата.
прил. планетен, планѐтна, планѐтно, мн. планѐтни. Планетна система.

планетен

вж. планета

планиметрия

ж., само ед. Спец. Дял на геометрията, изучаващ равнинните геометрични фигури.

планина

мн. планинѝ, ж.
1. Голямо земно възвишение, което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила.
2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци.
Планина падна от гърба/плещите ми. — Усетих голямо облекчение, олекна ми.
Планина човек. — Много едър човек.
Златни планини обещава —м. Обещавам голямо богатство, благополучие.
Зад девет планини. — Много далече.
Хващам/улавям планината. — Скитам из планината.

планинар

планина̀рят, планина̀ря, мн. планина̀ри, м. Турист, който обича да ходи в планината.
прил. планинарски, планина̀рска, планина̀рско, мн. планина̀рски. Планинарска песен.

планинарски

вж. планинар

планинец

мн. планѝнци, м. Човек, който живее в планината.

планински

планѝнска, планѝнско, мн. планѝнски, прил.
1. Който се отнася до планина. Планински връх. Планинско население. Планински курорт.
2. В който има планини. Планинска страна.
Планински восък. — Озокерит.

планирам

планѝраш, несв. и св.; Какво. Съставям план. Планирам сграда. Планирам малка екскурзия.



планѝраш, несв. и св. Летя с безмоторен самолет или приземявам самолет, чиито мотори не работят.

планктон

м., само ед. Дребни растителни и животински организми, които живеят в морските и океанските дълбочини, пренасят се от теченията и се използват за храна от животните и хората.

планов

пла̀нова, пла̀ново, мн. пла̀нови, прил.
1. Който се извършва по предварителен план. Планова операция.
2. Който е свързан с разработване на план. Планова комисия.
същ. плановост, плановостта̀, ж.

плановик

мн. плановѝци, м. Служител, който съставя планове в учреждение.

плановост

вж. планов

плантарен

мед. Стъпален, отнасящ се до стъпалото.

плантатор

мн. планта̀тори, м. Собственик на плантация.
прил. плантаторски, планта̀торска, планта̀торско, мн. планта̀торски.

плантаторски

вж. плантатор

плантация

мн. планта̀ции, ж.
1. Голямо частно замеделско стопанство в колониалните страни.
2. Обширна площ, засадена с някаква култура. Памукови плантации.

планувам

плану̀ваш, несв. Планирам 1 .

планшет

мн. планшѐти, (два) планшѐта, м.
1. Плоска чанта за носене на карта или план.
2. Дъска или картон, върху които се закрепва карта или хартия за нанасяне на план. Отбеляза върху планшета находището.

пласирам

пласѝраш, несв. и св.
1. Какво. Разпространявам, разпродавам.
2. Влагам, поставям на място.
пласирам се. 1. — Разпродавам се. Книгите се пласират добре.
2. За играч — намирам най-правилното място. Пласира се добре на терена.

пласмент

м., само ед. Разпространение, разпродажба.
прил. пласмѐнтен, пласмѐнтна, пласмѐнтно, мн. пласмѐнтни.

пласт

пла̀стът, пла̀ста, мн. пла̀стове, (два) пла̀ста, м.
1. Плътен плосък слой от нещо. Земни пластове.
2. Еднородна маса като част от нещо. Варовиков пласт.
3. Диал. Изсушено сено, събрано на малка купчина.

пластика

мн. пла̀стики, ж.
1. Само ед. Съвкупност от изкуства, създаващи обемни фигури.
2. Само ед. Изкуство за ритмични, плавни и грациозни движения на тялото.
3. Произведение на скулптурното изкуство.

пластилин

м., само ед. Пластична маса за моделиране, съдържаща глина, восък, оцветители, масла и др. вещества, които не позволяват изсъхването ѝ.

пластинка

мн. пластѝнки, ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. Метална пластинка.

пластир

мн. пластѝри, (два) пластѝра, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място.

пластичен

пластѝчна, пластѝчно, мн. пластѝчни, прил.
1. Гъвкав, грациозен, който не съдържа резки преходи. Пластични движения.
2. Който има красива и гъвкава форма. Пластичен израз.
3. Който се отнася до пластика (в 1 знач.). Пластични изкуства.
4. Който се поддава на деформации, без да се чупи. Пластични материали.
5. Който е свързан с хирургическа намеса за присаждане на кожа и подкожни тъкани. Пластична операция.
същ. пластичност, пластичността̀, ж. (в 1, 2 и 4 знач.).

пластически

пластѝческа, пластѝческо, мн. пластѝчески, прил. Пластичен.

пластичност

вж. пластичен

пластмаса

мн. пла̀стмаси, ж. Материал, получен от естествени или изкуствени съединения, който при нагряване и високо налягане може да се обработва, след което запазва придадената му форма.
прил. пластмасов, пла̀стмасова, пла̀стмасово, мн. пла̀стмасови. Пластмасови изделия.

пластмасов

вж. пластмаса

пластрон

мн. пластро̀ни, (два) пластро̀на, м.
1. Колосана нагръдна част на мъжка риза, носена под фрак, смокинг или деколтирана жилетка.
2. Платнена или дантелена добавка към деколтето на женска рокля.

пластя

пластѝш, мин. св. пластѝх, мин. прич. пластѝл, несв.; Какво.
1. Редя нещо на пластове.
2. Събирам сено, като го правя на купи.

пласьор

мн. пласьо̀ри, м. Лице, което се занимава с пласиране на нещо.
прил. пласьорски, пласьо̀рска, пласьо̀рско, мн. пласьо̀рски.

пласьорски

вж. пласьор

плат

платъ̀т, плата̀, мн. платовѐ, (два) пла̀та, м. Тъкана материя, от която се шият дрехи. Памучен плат. Магазин за платове.

платан

мн. плата̀ни, (два) плата̀на, м. Голямо дърво със сиво-зелена кора и дълбоко нарязани длановидни листа.

платеж

м., само ед. или платѐжи само мн. Плащане. Трябва да отложим всички платежи.
прил. платежен, платѐжна, платѐжно, мн. платѐжни. Платежни средства. Платежен баланс.
Наложен плате —ж. Пощенска пратка, чиято цена се заплаща при получаване.

платежен

вж. платеж

платежоспособен

платежоспосо̀бна, платежоспосо̀бно, мн. платежоспосо̀бни, прил. Който има способност да плаща, в състояние е да плати. Платежоспособен купувач.
същ. платежоспособност, платежоспособността̀, ж.

платежоспособност

Банков термин: способността на предприятието своевременно да погасява своите краткосрочни и дългосрочни парични задължения.

платен

платѐна, платѐно, мн. платѐни, прил.
1. За който са дадени пари. Платена картина.
2. Който се заплаща, не е безплатен. Платено обучение. Платен отпуск.
3. Който върши нещо срещу заплащане. Платен работник. Платен съветник. • Пито-платено. Разг. Уредена, разчистена сметка.

платец

мн. платцѝ, м.
1. Касиер, който изплаща трудови възнаграждения.
2. Този, който плаща дължими суми.

платим

платѝма, платѝмо, мн. платѝми, прил. Който може да се плати или се плаща.

платина

ж., само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят.
прил. платинен, платѝнена, платѝнено, мн. платѝнени. Платинени руди. Платинена плоча.
прил. платинов, платѝнова, платѝново, мн. платѝнови. Платинова жица.

платинен

вж. платина

платинов

вж. платина

платка

мн. пла̀тки, ж.
1. Пришито парче към горна част на дреха. Рокля с кръгла платка.
2. Относително самостоятелен елемент в телевизионен или друг приемник, който има определено предназначение. Цветната платка на телевизора е дефектирала.

платнен

платнѐна, платнѐно, мн. платнѐни, прил. Който е изработен от платно. Платнен чувал.

платненки

мн., платнѐнка, ж. Обувки, изработени от плат, с гумена подметка.

платнище

мн. платнѝща, ср. Голям четириъгълен платнен къс от непромокаем материал, който се използва за покриване, за палатки. Под платнището на каруцата. Метна платнището върху автомобила.

платно

мн. платна̀, ср.
1. Тънка тъкан от памук, коноп, лен или коприна, обикн. домашна изработка. Кенарено платно.
2. Голямо парче от плътна, груба тъкан, което се прикрепва към мачтата на плавателен съд, за да го движи, като използва силата на вятъра. Вятърът надуваше платната и корабчето бързо напредваше.
3. Картина върху лен. В галерията са изложени нови платна на известния художник.
4. Част от път, по която се движат превозни средства. Железопътно платно. Поради ремонт на пътя движението е отбито в насрещното платно.
5. Прен. Пресъздаване на действителността в киното или литературата. Филмът е ярко историческо платно.
Бял/блед като платно. — Много бледен.
Вдигам платна. 1. — Отплувам.
2. Махам се от някъде, напускам.
Изтъках си платното, ритнах ти кросното. — Показвам се неблагодарен, след като са ми помогнали за нещо.

платноход

мн. платнохо̀ди, (два) платнохо̀да, м. Кораб с платна.

платноходка

мн. платнохо̀дки, ж. Лодка с платна.

плато

мн. плата̀, ср.
1. Спец. В географията — издигната над околната повърхност равнина с ясно очертани стръмни склонове.
2. Голяма равна, плоска чиния за студени закуски и предястия, както и самите закуски в такава чиния. Едно плато сандвичи с хайвер.

платонизъм

м., само ед. Спец. Философско учение, което противопоставя света на идеите на реалния свят.

платоничен

платонѝчна, платонѝчно, мн. платонѝчни, прил.
1. Който се отнася до платонизма.
2. Който е основан на духовни влечения и е лишен от плътски елемент. Платонична любов.
3. Отвлечен, идеален, неосъществим.

платонически

платонѝческа, платонѝческо, мн. платонѝчески, прил. Платоничен.

платформа

мн. платфо̀рми, ж.
1. Издигнато равно място на железопътна гара за обработка на товари и за движение на пътници.
2. Открит вагон, предназначен за превоз на тежки товари.
3. Широка и плитка кола с животинска тяга за превоз на товари.
4. Политическа програма на партия или друга групировка.

платя

платѝш, мин. св. платѝх, мин. прич. платѝл, св.вж. плащам.

плаун

мн. плау̀ни, (два) плау̀на, м. Многогодишно тревисто спорово растение.

плафон

мн. плафо̀ни, (два) плафо̀на, м. Спец. В архитектурата — украсен таван или част от таван.

плафониера

мн. плафониѐри, ж. Осветително тяло, което се закрепва непосредствено върху тавана или стените.

плах

пла̀ха, пла̀хо, мн. пла̀хи, прил.
1. Който не е смел; боязлив. Плахо дете. Плаха сърна.
2. Който изразява страх. Плах поглед. Плахи опити.
3. Тих, внимателен. Плахи думи. Плахи стъпки.
същ. плахост, плахостта̀, ж.

плахост

вж. плах

плац

пла̀цът, пла̀ца, мн. пла̀цове, (два) пла̀ца, м. Равна площадка за военни, строеви или спортни занимания. Войниците се строиха на плаца за вечерна проверка.

плацдарм

м., само ед.
1. Пространство, на което се подготвя и разгръща военна операция.
2. Прен. Изходен пункт, отправна точка.

плацебо

Лекарство, терапия или операция, които се назначават, симулирайки терапевтично въздействие, каквото всъщност нямат.
При "плацебо ефект" пациента се възстановява благодарение на природната способност на организма да се самолекува.

плацента

мн. плацѐнти, ж. Спец. В анатомията — временен орган, който се развива у бременните жени и у висшите бозайници за изхранване на зародиша до раждането.
прил. плацентен, плацѐнтна, плацѐнтно, мн. плацѐнтни.

плацентен

вж. плацента

плацкарта

мн. плацка̀рти, ж. Допълнителен билет за посочване на запазеното място в превозно средство.

плач

плачъ̀т, плача̀, мн. плачовѐ, (два) пла̀ча, м.
1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач.
2. Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.

плача

пла̀чеш, мин. св. пла̀ках и плака̀х, мин. прич. пла̀кал и плака̀л, несв.
1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с глас.
2. Прен. За кого/за какво. Силно желая да имам; имам нужда от нещо. Земята плаче за дъжд.
3. За лоза и др. растения — отделям сок при резитба.
Майка плаче.Пренебр. За некадърен или негоден човек; за зле направен, некачествен предмет — неден, никакъв, много лош. Взе си една съпруга — майка плаче.
Плаче за още. — Има нужда от още, не е в достатъчна степен.

плачевен

плачѐвна, плачѐвно, мн. плачѐвни, прил.
1. В който се съдържа плач; жален. Плачевен глас.
2. Прен. Който буди съжаление; бедствен. Плачевно положение.
3. Прен. Който не оправдава очакванията; нищожен, незадоволителен. Плачевен резултат.
същ. плачевност, плачевността̀, ж.

плачевност

вж. плачевен

плачешката

нареч. Плачешком.

плачешком

нареч. С плач, плачейки. Плачешком влезе в стаята.

плачещ

пла̀чеща, пла̀чещо, мн. пла̀чещи, прил. Който плаче.
Плачеща върба. — Вид върба, чиито клони са приведени към земята.

плачлив

плачлѝва, плачлѝво, мн. плачлѝви, прил.
1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете.
2. В който се съдържа плач. Плачлив глас.
същ. плачлѝвост, плачливостта̀, ж.

плачльо

мн. пла̀чльовци, м. Разг. Човек (обикновено дете), който много плаче.

плаша

пла̀шиш, мин. св. пла̀ших и плашѝх, мин. прич. пла̀шил и плашѝл несв.
1. Кого/какво, С кого, с какво. Вдъхвам страх, боязън. Не плаши децата с вампири.
2. Какво. При лов — викам, за да подгоня дивеча.
плаша се. — Изпитвам страх, боя се. Плаша се от самотата.
Плаша гаргите/врабците/кокошките.Разг. Ирон. Напразно заплашвам.
Плаша се от сянката си. — Много съм страхлив, извънредно предпазлив съм.

плашило

мн. плашила̀ ср.
1. Фигура от слама или дърво, облечена с дрипи, която се поставя в градина или лозе, за да плаши птиците.
2. Прен. Грозен или лошо облечен човек.
Бостанско плашило. — Много грозен човек.

плашлив

плашлѝва, плашлѝво, мн. плашлѝви, прил. Който много или често се плаши. Плашлив човек.
същ. плашливост, плашливостта̀, ж.

плашливост

вж. плашлив

плащ

пла̀щът, пла̀ща, мн. пла̀щове, (два) пла̀ща, м. Горна дреха без ръкави. Беше се заметнала с черен плащ.

плащам

пла̀щаш, несв. и платя, св.
1. На кого, За какво. Давам пари срещу нещо, което съм получил. Плащам на продавачката за книгите и излизам.
2. Прен. Разг. Отмъщавам, отвръщам. Ще му платя за всички обиди.
3. Разг. Реализирам доходи, с които покривам цената на нещо. Апартаментът ще плати цената си с едногодишния наем.
Плащам нечии/чужди грехове. — Понасям последиците от чужди провинения.
Плащам данък. — Понасям последиците от свои провинения, увлечения и др.
Плащам с лихвите. — Отмъщавам много жестоко.
Плащам от джоба си. — Плащам със собствени пари.

плащане

Банков термин: всяка операция между банка и неин клиент, свързана с прехвърляне на авоари в национална или чужда валута от една банкова сметка в друга.

плебей

плебѐят, плебѐя, мн. плебѐи, м.
1. ист. В древния Рим — свободен, но юридически неравноправен човек от низшите класи.
2. Прен. Потиснат, неравноправен, експлоатиран човек.
прил. плебейски, плебѐйска, плебѐйско, мн. плебѐйски.

плебейски

вж. плебей

плебисцит

мн. плебисцѝти, (два) плебисцѝта, м. Всенародно гласуване по важен въпрос; референдум.
прил. плебисцѝтен, плебисцѝтна, плебисцѝтно, мн. плебисцѝтни.

плебс

плѐбсът, плѐбса, само ед., м. Плебеи.

плевел

мн. плѐвели, (два) плѐвела, м.
1. Саморасло растение в площи с културни насаждения. Препарати за борба с плевелите.
2. Прен. Нещо вредно, което трябва да се премахне.

плевник

мн. плѐвници, (два) плѐвника, м. Постройка, в която се съхранява плява, слама, сено и др.

плевня

мн. плѐвни, ж. Плевник.

плевра

мн. плѐври, ж. Спец. В анатомията — обвивката на белите дробове, която покрива стените на гръдната кухина отвътре.

плевралгия

мед. вж. плевродиния

плеврален

мед. Отнасящ се до плеврата.

плеврит

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на плеврата. Воден плеврит.

плевродиния

мед. Болка, бодежи в гърдите, дължащи се на дразнене на нервните окончания в плеврата.

плевроперикардит

мед. Възпаление на плеврата и външния лист на перикарда.

плевропневмония

мед. Пневмония и възпаление на плеврата.

плевя

плевѝш, мин. св. плевѝх, мин. прич. плевѝл, несв.; Какво. Почиствам от плевели. Плевя градината.

пледирам

пледѝраш, несв. и св.
1. Спец. В правото — защитавам някого в съда. Пледирам за невинността на обвиняемия.
2. Говоря в защита на някаква кауза, в нечия полза; застъпвам се.

пледоария

мн. пледоа̀рии, ж. Защитна реч в съда.

плезя

плѐзиш, мин. св. плѐзих и плезѝх, мин. прич. плѐзил и плезѝл, несв.; Какво. Показвам език. Когато му е много горещо, кучето плези език.
плезя се.На кого. Показвам езика си обикн. в знак на пренебрежение или за шега, закачка. Детето се плезеше на някого през прозореца.

плейбек

м., само ед. Музикално певческо изпълнение със записан предварително съпровод.

плейбой

плейбо̀ят, плейбо̀я, мн. плейбо̀и, м. Мъж, който води богат живот, изпълнен с контакти, развлечения, срещи с жени, спорт и др.

плеймейкър

мн. плеймѐйкъри, м. В колективните спортове — играч от центъра, който организира нападението и защитата; разпределител.

плейоф

мн. плѐйофи, (два) плѐйофа, м. В спорта — повторна среща след равен резултат.

плексиглас

м., само ед. Безцветна прозрачна изкуствена смола, която се използва като заместител на стъклото.
прил. плексигласов, плексигла̀сова, плексигла̀сово, мн. плексигла̀сови.

плексигласов

вж. плексиглас

плексит

мед. Възпаление на нервен плексус, характеризира се с двигателни, сетивни и трофични нарушения.

плексус

мед. Сплит, сплетение на нерви.

плектрон

мн. плектро̀ни, (два) плектро̀на, м. Пластинка, с която се свири на някои струнни инструменти — китара, мандолина и др.

племе

мн. племена̀, ср.
1. В докласовото общество — обединение на хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия. Славянски племена.
2. Прен. Народ, народност. Българското племе.
3. Прен. Група хора, обединени от общи качества или дейност. Юнашко племе. Разбойническо племе.
прил. племенен, плѐменна, плѐменно, мн. плѐменни. Племенен бит. Племенен съюз.

племенен

вж. племе

племенник

мн. плѐменници, м. Син на брат или сестра. Сестра ми има две деца, които са мои племенници.

племенница

мн. плѐменници, ж. Дъщеря на брат или сестра.

племенничка

мн. плѐменнички, ж. Племенница.

плен

плѐнът, плѐна, само ед., м.
1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля. По време на войната попада в плен.
2. Прен. Състояние на зависимост, покорство от нещо. В плен съм на нейната красота.
Държа в плен. — Подчинявам, във властта ми е.

пленарен

плена̀рна, плена̀рно, мн. плена̀рни, прил.
1. Който протича при участието на всички членове на дадена организация. Пленарно заседание.
2. В който се събират всички членове на дадена организация. Пленарна зала.

пленер

мн. плѐнери, (два) плѐнера, м.
1. Рисуване на открито, сред природата.
2. Отразяване на природата в картини, фотоси и др.

пленителен

пленѝтелна, пленѝтелно, мн. пленѝтелни, прил. Който покорява, очарова с прелестта си. Пленителна усмивка.
същ. пленителност, пленителността̀, ж.

пленителност

вж. пленителен

пленник

мн. плѐнници, м.
1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб.
2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любовта.
3. Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. Вълкът беше пленник на ледовете.
прил. пленнически, плѐнническа, плѐнническо, мн. плѐннически. Пленнически живот.

пленница

мн. плѐнници, ж. Жена пленник.

пленнически

вж. пленник

пленничка

мн. плѐннички, ж. Пленница.

пленум

мн. плѐнуми, (два) плѐнума, м. Заседание на членовете от управителния орган на организация или институт.
2. Изпълнено с материя пространство.

пленя

пленѝш, мин. св. пленѝх, мин. прич. пленѝл, св.вж. пленявам.

пленявам

пленя̀ваш, несв. и пленя, св.
1. Кого, какво. Вземам в плен. Плениха цялата рота.
2. Прен. Кого. Покорявам, очаровам. Той ме плени с картините си.

плеоназъм

мн. плеона̀зми, (два) плеона̀зъма, м. Речева конструкция, в която излишно се повтарят близки или еднакви по значение думи.
прил. плеонастичен, плеонастѝчна, плеонастѝчно, мн. плеонастѝчни. Плеонастичен израз.

плеонастичен

вж. плеоназъм

плеоцитоза

мед. Наличие на повишен брой клетки в ликвора (гръбначномозъчната течност).

плерома

Отвъдният, „истинският“ свят.

плесен

плесента̀, мн. плѐсени, ж. Микроскопични гъбички, образуващи петна върху хранителни продукти, гниещи или влажни вещества; мухъл. Хлябът е покрит с плесен.
прил. плесенен, плѐсенна, плѐсенно, мн. плѐсенни. Плесенна гъбичка.

плесенен

вж. плесен

плесенясам

плесеня̀саш, св.вж. плесенясвам.

плесенясвам

плесеня̀сваш несв. и плесенясам, св. Покривам се с плесен. Стената е плесенясала от влагата.

плескам

плѐскаш, несв.
1. Какво. Цапам, замърсявам. Защо плескаш дрехите си с кал?
2. Прен. Рисувам лошо. Колкото и да плескаш, картина няма да се получи.
3. Разг. Плещя.

плесна

плѐснеш, мин. св. плѐснах, мин. прич. плѐснал, св.вж. плясвам.

плесник

мн. плеснѝци, (два) плеснѝка, м. Плесница.

плесница

мн. плеснѝци, ж.
1. Удар с длан по лицето. Заради обидата му ударих две плесници.
2. Прен. Поражение, обида, емоционален или нравствен удар. Смъртта му беше тежка плесница за нея.

плет

плетъ̀т, плета̀, мн. плетовѐ и плетѝща, (два) плѐта, м. Ограда, направена от преплетени пръти. Оградих градината си с плет.
Жив плет. — Храсти, израсли в плътна редица, които се използват за ограда.
И плет очи/уши има. — Употребява се като знак за внимание към събеседника, тъй като има възможност някой да подслушва.
През плет не съм виждал. — Не ми е известно, нямам представа.

плета

плетѐш, мин. св. плѐтох, мин. прич. плел, несв.; Какво.
1. Превивайки нещо тънко, гъвкаво, съединявам в едно цяло. Плета венец. Плета косата ѝ на плитка.
2. Скачвайки нишки, изработвам дрехи, чорапи и други. Плета покривка за маса на една кука.
3. Прен. С някои съществителни имена — заплитам, кроя, замислям. Плета интриги.
Плета си кошницата. — Съобразявам се с личните си интереси.
Плета си въжето. — Занимавам се с нещо опасно, което може да ме погуби.
Плета си езика. — Изговарям думите неясно, неразбрано поради пиянство или смущение.
Плета си краката. — Ходя с несигурна стъпка, клатя се от умора или пиянство.

плетач

мн. плета̀чи, м. Човек, който се занимава с плетене.

плетачен

плета̀чна, плета̀чно, мн. плета̀чни, прил. Който служи за плетене. Плетачна машина.

плетачка

мн. плета̀чки, ж. Жена плетач.

плетен

плѐтена, плѐтено, мн. плѐтени, прил. Който е изработен чрез плетене. Плетена чанта. Плетена рокля.

плетеница

мн. плетенѝци, ж.
1. Орнамент, образуван от преплетени линии, ивици или фигури.
2. Записан с плътни издължени букви текст, чието разчитане е възможно при гледане под остър ъгъл, а не вертикално.

плетиво

мн. плетива̀, ср.
1. Нещо, което се изработва чрез плетене. Детско плетиво.
2. Нещо, което се изработва с плетене, но още недовършено. Ходи навсякъде с плетивото си.

плетище

мн. плетѝща, ср. Плет.

плетка

мн. плѐтки, ж.
1. Начин, по който се плете нещо. Трудна плетка. Ластична плетка.
2. Плетиво (във 2 знач.).

плетора

мед. Пълнокръвие — увеличаване на общия обем кръв (нормално около 5 L), напр. при полицитемия вера.

плешив

плешѝва, плешѝво, мн. плешѝви, прил.
1. Който няма коса, тъй като тя е опадала.
2. Прен. За връх, склон — незалесен.
същ. плешивост, плешивостта̀, ж.

плешивея

плешивѐеш, мин. св. плешивя̀х, мин. прич. плешивя̀л, несв. Ставам постепенно плешив.

плешивост

Библейско тълкуване: Плешивостта бе или естествена или изкуствена. Между източните народи, е имало обичай да си режат косите, или да си бръснат главите, като знак на жалеене, при смъртта на някой роднина — Йов 1:20; Ер. 16:6. Това е било забранено на израилтяните, понеже е един Езически обичай — Вт. 14:1. Естествената плешивост, се е гледала с презрение, защото е създавала подозрение за проказа. Децата във Ветил, викаха след Елисей: "Качи се плешиве" — 4Цар. 2:23. Когато те показваха чрез този епитет, голямо презрение към него като Господен пророк, вероятно се присмиваха в същото време и на чудесното Илиево възнесение.

плешка

мн. плѐшки, ж. Плоска широка раменна кост и мускулите около нея. Агнешка плешка.

плещест

плѐщеста, плѐщесто, мн. плѐщести, прил. Който има широки плещи. Плещест мъж.

плещи

и плещи само мн. Горната част на гърба между раменете.
Вземам/поемам на плещите си. — Наемам се с изпълнението на някаква трудна задача.
Изнасям на плещите си. — Извършвам най-трудната част от някаква работа.
Пада/сваля се/смъква се товар/воденичен камък/планина от плещите ми. — Олеква ми; чувствам облекчение.

плещя

плѐщиш, мин. св. плѐщих, мин. прич. плѐщил, несв. Разг. Пренебр. Говоря необмислено, глупаво; дрънкам. Само плещиш глупости.
Плещя като кречетало. — Непрекъснато говоря празни приказки.

плеяда

мн. плея̀ди, ж.
1. Съзвездие от седем звезди, които са разположени близо една до друга; съзвездието Голямата мечка.
2. Спец. В митологията — седемте дъщери на Атлант и Плейона.
3. Спец. В литературата — седем поети на старогръцката поезия и седем френски поети от началото на ХVI в.
4. Прен. Група изтъкнати личности в някоя област от една епоха.

плие

Гимнастическо упражнение. Представлява клек при разкрачен стоеж, при който петите на краката сочат една към друга. Движението е късо и наподобява полуклек.

плик

плѝкът, плѝка, мн. плѝкове, (два) плѝка, м.
1. Сгънат и залепен лист хартия, в който се поставя писмо. Купих пет плика за писма.
2. Торба от хартия или друг материал. Поставих хляба в найлонов плик. Смених плика на юргана.
3. Разг. Дамски долни гащи.
същ. умал. пликче, мн. плѝкчета, ср.

пликче

вж. плик

плисвам

плѝсваш, несв. и плисна, св.
1. Кого, какво. Плискам еднократно или поединично. Плисна лицето ѝ с шепа вода.
2. Плискам изведнъж, внезапно. Плисна пороен дъжд.

плисе

мн. плисѐта, ср. Успоредни гънки върху материя, които се заглаждат, за украшение на женска дреха. Пола на плисета.

плисирам

плисѝраш, несв. и св.; Какво. Правя на плисета.

плискам

плѝскаш, несв.
1. Кого, какво. Със замах изливам или хвърлям някаква течност. Плискам лицето си със студена вода.
2. За дъжд — завалявам неочаквано, като обливам някого. Плиска ни пороен дъжд.
3. За вода — поради разклащане излизам вън от някакво пространство, удрям. Морето плиска в скалите.
плискам се. 1. — Плискам себе си с вода. Плискам се със студена вода.
2. За вода — вълнувам се, разливам се. Морето тихо се плискаше в краката му. Като вървеше, водата от кофата се плискаше по земята.

плисна

плѝснеш, мин. св. плѝснах, мин. прич. плѝснал, св.вж. плисвам.

плитка

мн. плѝтки, ж.
1. Вид прическа — преплетена коса. Гръцка плитка.
2. Преплетена по такъв начин опашка или грива (на кон).
3. Сплетени в едно глави лук, царевица и др.; сплит.

плиткоумен

плиткоу̀мна, плиткоу̀мно, мн. плиткоу̀мни, прил. Който не е много умен; глупав.

плитчина

мн. плитчинѝ, ж. Плитко място във воден басейн. Корабът заседна в плитчините на залива.

плитък

плѝтка, плѝтко, мн. плѝтки, прил.
1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чиния.
2. Който не прониква на голямо разстояние. Плитка оран.
3. Прен. Лишен от задълбоченост, повърхностен, незначителен. Плитки разсъждения. Плитък ум.
Плитка лъжа. — Лошо съчинена лъжа, на която никой не вярва.

плод

плодъ̀т, плода̀, мн. плодовѐ, (два) пло̀да, м.
1. Част от растение, в която се развиват семената. Орехов плод.
2. Част от растение (преди всичко от дърво), която се използва като храна. За десерт има плодове.
3. Зародиш на човек или животно. Плодът се развива нормално в майчината утроба.
4. Прен. Резултат от нещо, следствие. Тази книга е плод на общите ни усилия.
Забранен плод. — Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича.

плоден

пло̀дна, пло̀дно, мн. пло̀дни, прил.
1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка.
2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна земя.

плодник

мн. пло̀дници, (два) пло̀дника, м. Част от цвят на растение, в която се развиват семената.

плодов

пло̀дова, пло̀дово, мн. пло̀дови, прил. Който е приготвен от плод. Плодов сок. Плодова салата. Плодова ракия.

плодовит

плодовѝта, плодовѝто, мн. плодовѝти, прил.
1. Който дава много плод. Плодовито дърво.
2. Който ражда многобройно поколение. Плодовита свиня.
3. В който се ражда много плод. Плодовита година.
4. Прен. Който твори много. Плодовит писател.
същ. плодовитост, плодовитостта̀, ж.

плодовитост

вж. плодовит

плодороден

плодоро̀дна, плодоро̀дно, мн. плодоро̀дни, прил. Който благоприятства развитието на растителността. Плодородна земя. Плодородна влага.
същ. плодородност, плодородността̀, ж.

плодородие

ср., само ед.
1. Способност за създаване и развитие на растителност.
2. Съвкупност от добивите за един сезон, реколта.

плодородност

вж. плодороден

плодотворен

плодотво̀рна, плодотво̀рно, мн. плодотво̀рни, прил. Който дава добри резултати; благоприятен за развитието. Плодотворен труд.
същ. плодотворност, плодотворността̀, ж.

плодотворност

вж. плодотворен

плодя

плодѝш, мин. св. плодѝх, мин. прич. плодѝл, несв. Създавам, пораждам.
плодя се. — Размножавам се, развъждам се. Зайците се плодят много бързо.

пломба

мн. пло̀мби, ж.
1. Твърд пълнеж, с който се затваря отвор в болен зъб. Златна пломба.
2. Оловна плочка с кръгла форма, върху която се поставя печат, показващ, че нещо не е отваряно. Пломбата на вагона е цяла.

пломбирам

пломбѝраш, несв. и св.; Какво. Поставям пломба.

плонж

пло̀нжът, пло̀нжа, мн. пло̀нжове, (два) пло̀нжа, м.
1. Хвърляне във вода, гмурване.
2. Хвърляне като във вода на спортист, за да улови топката или да я отбие.

плонжирам

плонжѝраш, несв. и св. Правя плонж.

плоскост

плоскостта̀, мн. пло̀скости, ж.
1. Спец. В математиката — равнина.
2. Плоска, равна част от повърхност. Наклонена плоскост.
3. Прен. Основа, върху която се извършва някакво действие; сфера на разглеждане на нещо.
4. Плоска дъска, получена при пресоване на дървесни части и покриването им с фолио. Масата е направена от плоскости.
Вървя по наклонена плоскост. — Морално и нравствено пропадам.
Слагам на една плоскост. — Не правя разлика между различни неща; изравнявам.

плосък

пло̀ска, пло̀ско, мн. пло̀ски, прил.
1. Който има равна повърхност, без възвишения и вдлъбнатини. Плоско огледало.
2. Който има равни стени, не е объл. Плоско шише.
3. Който има ниски стени или е без стени. Плосък поднос. Плоска кутия.
4. Прен. Който е лишен от оригиналност; пошъл, сух. Плоска шега.

плот

пло̀тът, пло̀та, мн. пло̀тове, (два) пло̀та, м. Горна равна част на маса, шкаф и др. или самостоятелна плоскост с различно предназначение. Готварски плот.

плоха

мн. плохѝ, ж. Широка гънка на дреха, образувана чрез заглаждане. Пола с две плохи.

плоча

мн. пло̀чи, ж.
1. Плоскост от твърдо вещество. Бетонна плоча на къща.
2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и др. Къщата е покрита с плочи. Около къщата има пътека от плочи.
3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон. Грамофонна плоча.
4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис. Паметна плоча.

плочка

мн. пло̀чки, ж.
1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница.
2. Малка керамична плоча за стенна облицовка или подова настилка.

плочник

мн. пло̀чници, (два) пло̀чника, м. Място, покрито с плочки; тротоар.

площ

площта̀, мн. пло̀щи, ж.
1. Пространство, повърхност на дадено място. Върху каква площ се простира резерватът?
2. Пространство, територия, използвана с определена цел. Поливни площи.
3. Спец. В математиката — част от равнина, оградена от затворена крива линия. Площ на триъгълник.

площад

мн. площа̀ди, (два) площа̀да, м. Голямо и равно незастроено място в селище, от което започват много улици. Градски площад.

площаден

площа̀дна, площа̀дно, мн. площа̀дни, прил. Груб, вулгарен. Площадни изрази.

площадка

мн. площа̀дки, ж.
1. Неголяма хоризонтална площ на стълбище между етажите и на полуетажите.
2. Специално оборудван участък земя за занимания на открито. Детска площадка. Спортна площадка.

плувам

плу̀ваш, несв.
1. Движа се по повърхността на вода или във вода. Плувам в реката.
2. Имам качества да не потъвам във водата. Дървото плува.
3. Прен. Нося се бавно. Луната плуваше по небето.
4. Прен. Облян съм, обхванат съм от нещо от всички страни. Плувам в пот. Яденето плува в мазнина.
5. Прен. Намирам се в някаква обстановка; имам в изобилие. Плувам в разкош.

плуване

ср., само ед. Спортна дисциплина. Курс по плуване.

плувен

плу̀вна, плу̀вно, мн. плу̀вни, прил. Който се отнася до плуване. Плувен спорт. Плувен комплекс.

плувец

мн. плувцѝ, м.
1. Човек, който умее добре да плува или се занимава с плувен спорт. Нашите плувци се представиха много добре в състезанията.
2. Животно, което умее да плува. Кучето е добър плувец.

плувкиня

мн. плувкѝни, ж. Жена плувец (в 1 знач.).

плуг

плу̀гът, плу̀га, мн. плу̀гове, (два) плу̀га, м. Селскостопанско оръдие с широко метално острие за оран.

плужек

мн. плу̀жеци, (два) плу̀жека, м.
1. Охлюв без черупка; гол охлюв.
2. Прен. Човек, който угодничи, подмазва се, пълзи пред другите.

плурализъм

м., само ед.
1. Спец. Учение, според което в основата на света лежат множество самостоятелни духовни същности.
2. Принцип на обществено устройство, който предполага множественост на мнения, становища, изяви, политически организации и др.

плутократ

мн. плутокра̀ти, м. Представител на най-богатата част на обществото, който има голяма власт и влияние.

плутокрация

ж., само ед.
1. Форма на управление, при която властта принадлежи на богатите.
2. Съвкупността от плутократи.

плутониев

вж. плутоний

плутоний

плуто̀ният, плуто̀ния, само ед., м. Радиоактивен химически елемент, получен по изкуствен начин и използван за производство на атомна енергия.
прил. плутониев, плуто̀ниева, плуто̀ниево, мн. плуто̀ниеви.

плъзвам

плъ̀зваш, несв. и плъзна, св.
1. Кого, какво. С плъзгане премествам. Плъзна чашата бира по тезгяха.
2. Само мн. Мнозина тръгваме в различни посоки. Из градината плъзнаха охлюви. 3. Прен. Разпространявам се постепенно. Плъзнаха слухове.
плъзвам се/плъзна се. — Плъзгам се изведнъж или еднократно. Плъзнах се върху мократа улица.

плъзгав

плъ̀згава, плъ̀згаво, мн. плъ̀згави, прил.
1. Който има хлъзгава повърхност. Плъзгав път.
2. Който се плъзга при хващане. Плъзгав сапун. Плъзгава риба.
същ. плъзгавост, плъзгавостта̀, ж.

плъзгавост

вж. плъзгав

плъзгам

плъ̀згаш, несв.; Какво. Движа нещо по равна повърхност, без да го отделям от нея. Плъзгам ръката си по масата.
плъзгам се. 1. — Движа се плавно по гладка повърхност. Лодката леко се плъзгаше по вълните.
2. Имам свойството да се хлъзгам. Сапунът се плъзгаше в ръцете му.

плъзгач

мн. плъзга̀чи, (два) плъзга̀ча, м.
1. Прозрачен показалец на измервателен уред.
2. Бутон за регулиране, който работи при плъзгане, а не при натискане.

плъзна

плъ̀знеш, мин. св. плъ̀знах, мин. прич. плъ̀знал, св.вж. плъзвам.

плънка

мн. плъ̀нки, ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. Приготвих за агнето плънка от гъби.

плъпвам

плъ̀пваш, несв. и плъпна, св. Разг. Само мн. Мнозина почваме да се движим. Хората плъпнаха по улиците и нивите.

плъпна

плъ̀пнеш, мин. св. плъ̀пнах, мин. прич. плъ̀пнал, св.вж. плъпвам.

плъст

плъстта̀, само ед., ж.
1. Вид плътна материя от сбити къси косми.
2. Постилка от такава материя.
прил. плъстен, плъ̀стена, плъ̀стено, мн. плъ̀стени. Плъстена шапка.

плъстен

вж. плъст

плът

плътта̀, само ед., ж. Тялото на човек или животно. Топла плът. Страдания на плътта.
Давам плът и кръв (на нещо). — Осъществявам, създавам.
Добивам плът и кръв. — Осъществявам се.
Една плът и кръв сме. — Имаме общ произход.
Плът от плътта и кръв от кръвта (съм). — Неделима, неразделна част; нещо близко.
В/от плът и кръв. — Напълно реален, осезаем.

плътен

плъ̀тна, плъ̀тно, мн. плъ̀тни, прил.
1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Плътна дървесина. Плътни редици.
2. За мрак — непрогледен, тъмен. Плътен мрак.
3. За тъкан — с гъсто преплетени нишки. Плътна завеса. Плътна блуза.
4. Който е напълнен много. Плътна чанта.
5. За глас — силен, звучен. Плътен глас.
6. Дебел, непрозрачен. Плътна хартия.

плътност

плътността̀, само ед., ж.
1. Качество на плътен. Тъкани с различна плътност.
2. Спец. Във физиката — отношението на масата на тялото към неговия обем.

плътски

плъ̀тска, плъ̀тско, мн. плъ̀тски, прил. Който се отнася до плътта; телесен, чувствен. Плътски желания.

плъх

плъ̀хът, плъ̀ха, мн. плъ̀хове, (два) плъ̀ха, м. Гризач, подобен на мишка, но с по-големи размери. Плъхове нападнаха житните складове.
Канцеларски плъх.Пренебр. Служител, чиновник.

пльосвам

пльо̀сваш, несв. и пльосна, св. Разг. Падам шумно. Топката пльосна в калта.
пльосвам се/пльосна се. 1. — Падам шумно. Пльоснах се в басейна.
2. Сядам, като се отпускам тежко, с тласък. Пльоснах се в леглото със сетни сили.

пльосна

пльо̀снеш, мин. св. пльо̀снах, мин. прич. пльо̀снал, св.вж. пльосвам.

плювалник

мн. плюва̀лници, (два) плюва̀лника, м. Съд, предназначен за плюене.

плювам

плю̀ваш, несв. Плюя.

плюна

плю̀неш, мин. св. плю̀нах, мин. прич. плю̀нал, св.вж. плюя.

плюнка

мн. плю̀нки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка.

плюнча

плю̀нчиш, мин. св. плю̀нчих, мин. прич. плю̀нчил, несв.; Какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си.

плюс

плю̀сът, плю̀са, мн. плю̀сове, (два) плю̀са, м.
1. Математически знак (), който обозначава събиране или положителна величина.
2. Прен. Изгодна страна, преимущество. Един от плюсовете на тази идея е възможността за пътуване.
3. Съюз. Означава добавяне; и. Две плюс две е равно на четири.
4. При показване на температурата — по-висока от нулата. Температурата на водата е + 2°С. • Плюс-минус. Възможно разминаване в някаква величина към увеличаване или намаляване. Нето тегло 1 кг ± 0,005.
прил. плю̀сов, плю̀сова, плю̀сово, мн. плю̀сови (към 4 знач.). Плюсови температури.

плюска

мн. плю̀ски, ж. Диал. Мехурче върху кожата, получено от изгаряне, протриване, ухапване и др.

плюскам

плю̀скаш, несв. Разг. Грубо. Поемам много бързо или лакомо храна и напитки. Стига си плюскал, остави малко и за другите.

плюш

плю̀шът, плю̀ша, мн. плю̀шове, (два) плю̀ша, м. Копринен, памучен или вълнен плат с мъхесто покритие от лицевата страна.
прил. плюшен, плю̀шена, плю̀шено, мн. плю̀шени. Плюшено мече. Плюшена покривка.

плюшен

вж. плюш

плющя

плющѝш, мин. св. плющя̀х, мин. прич. плющя̀л, несв. При силно движение, удряне или блъскане издавам шум. На покрива на сградата плющеше българското знаме.
Дъжд плющи. — Вали много силно, с плясък.
Ям, та ушите ми плющят. — Ям много лакомо.

плюя

плю̀еш, мин. св. плюх, мин. прич. плюл, несв. и плюна, св.
1. Изхвърлям от устата си отделената слюнка.
2. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал. Плюя горчивата храна.
3. Прен. Кого, какво. В израз на възмущение или недоволство порицавам, обругавам. Всички плюят постъпката му.
4. На какво/на Кого. Не се съобразявам, безразлично ми е. Плюя на помощта ви.
Не плюй срещу вятъра. — Не се противопоставяй, за да нямаш неприятности.
Плюя в лицето. — Изказвам презрението си към някого в негово присъствие.
Плюя си в пазвата. — Успокоявам се след силна уплаха.
Плюя си на краката. — Бързо побягвам.
Плюя си на лицето. — Постъпвам така, че загубвам уважението на другите.
Плюя си на ръцете. — Започвам да работя.

плява

ж., само ед. Ситни сламки и люспи, които се отделят при преработка на зърнени култури.
Отделям зърното от плявата. — Отделям същественото, главното от второстепенното, излишното.

плямпало

мн. плямпала̀, ср. Разг. Пренебр. Човек, който много говори; дърдорко. Голямо плямпало е, но нищо няма да ти свърши.

плямпам

пля̀мпаш, несв. Разг. Говоря празни неща; казвам и това, което не трябва.

пляс

междум. За наподобяване на шум от удар или от падане във вода.

плясвам

пля̀сваш, несв. и плесна, св. Пляскам еднократно или поединично. И плеснат с ръце, па се прегърнат... (Хр. Ботев).

пляскам

пля̀скаш, несв.
1. Кого, какво. Удрям шумно.
2. Удрям ръцете си в израз на одобрение, радост и др. Всички пляскаха дълго на изпълнението му.
3. За вода, река — вълнувам се, движа се шумно. Шумно пляскаха водите на реката.

плясък

мн. пля̀съци, (два) пля̀съка, м. Шум от падане или от удар. Плясък на крила. Плясък на вълни. Плясък на бич.

плячка

мн. пля̀чки, ж.
1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия.
2. Животно, уловено от друго животно за храна; улов. Вълкът отнесе плячката в леговището си.

плячкосам

плячко̀саш, св.вж. плячкосвам.

плячкосвам

плячко̀сваш несв. и плячкосам, св.; Какво. Вземам плячка (в 1 знач.), ограбвам. Те плячкосаха всичко ценно, което намериха в града.

пневматик

Човек на духа

пневматичен

пневматѝчна, пневматѝчно, мн. пневматѝчни, прил. Който действа със сгъстен въздух. Пневматичен чук.

пневматически

пневматѝческа, пневматѝческо, мн. пневматѝчески, прил. Пневматичен.

пневмокок

мед. Пневмококите са Грам-положителни диплококи. Причиняват бронхит, пневмония, отит, синуит, язва на роговицата и др.

пневмокониоза

мед. Професионални заболявания на белите дробове, които се предизвикват от инхалиране на неорганичен прах, напр. силикоза (при инхалиране на кварцов прах), азбестоза (азбестов прах) и др.

пневмонектомия

мед. Оперативно отстраняване на цял бял дроб.

пневмония

мн. пневмо̀нии, ж. Спец. В медицината — възпаление на белите дробове. Двустранна пневмония.

пневмоперитонеум

мед. Наличие на въздух или газове в коремната кухина.

пневмоторакс

мед. Навлизане на въздух или газ в плевралната кухина. Различават се външен пневмоторакс (въздухът постъпва отвън при увреждане на гръдната стена) и вътрешен пневмоторакс (въздухът постъпва отвътре при увреждане на белия дроб или бронхи и създаване на комуникация между тях и плевралната кухина). Пневмотораксът може да бъде още открит, закрит и клапен. Рядко се среща спонтанен пневмоторакс.

пневмохемоторакс

мед. Наличие на въздух или газ и кръв в плевралната кухина.

по

предлог.
1. За движение върху повърхност в разни посоки или за движение в определени рамки, където се извършва нещо. Вървя по улицата. Разпитвам по училищата. Ходя по изложби.
2. За въвеждане на това, към което е насочено определено действие или което предизвиква определено състояние. Удрям по рамото. Тъгувам по лятото.
3. В съчетание с числителни имена, означаващи единична цена или определено количество — за разпределение. По десет лева за килограм. По два за десет лева. Двама по двама.
4. За означаване на приблизителното време, когато се извършва действие. По Великден. По Петровден. По това време.
5. За показване облеклото на определен човек. Стоя по риза. Ходя по чорапи.
6. За средство. Пращам по пощата/по влака/по автобуса. Говоря по телефона.
7. За показване вида дейност или областта, в която се простира дейността. Учител по история. Факултет по журналистика.
8. В съответствие, въз основа на. Разбрах по стъпките. Съдя по външността. Работя по усмотрение.
9. За причина. Пропуснато по погрешка. По тази причина.
10. За насоченост. Вървя по следите ти. Плувам по течението.



част. За образуване на сравнителна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта: по-висок; по-хубаво; по̀ обичам; по̀ юнак; по̀ на север; по̀ към мене.

по-

представка. В състава на глаголи със следните значения.
1. Извършване на действието в малка степен, за кратко време или от време на време, напр. поболедувам, поболявам, поборвам се, побрулвам, побутвам и др.
2. Правя да придобие качеството на името, от което е образуван първичният глагол, напр. поамериканчвам, побългарявам, погърчвам, погражданявам, потурчвам, подобрявам, поевтинявам, поевропейчвам и др.
3. Придобивам качеството на името, от което е образуван първичният глагол, напр. побелявам, помъдрявам, почервенявам, позеленявам и др.
4. Начало на действие, напр. побягвам, повеждам, повярвам, повличам, потичам и др.

поанта

мн. поа̀нти, ж. Спец. Дума или израз, които подчертават мисъл или които служат за завършек на художествено произведение и отправят вниманието към вътрешния замисъл на творбата.

побащим

мн. поба̀щими, м. Разг. Лице, което замества бащата в сватбените обреди.

победа

мн. побѐди, ж. Успех, надмощие при състезание, битка, борба.
прил. победен, побѐдна, побѐдно, мн. побѐдни. Победни песни.
Пирова победа. — Победа, при която жертвите са толкова много, че е равна на поражение.

победен

победѐна, победѐно, мн. победѐни, прил. Който е претърпял поражение; който е загубил.

победител

победѝтелят, победѝтеля, мн. победѝтели, м. Човек, който е спечелил победа.

победителка

мн. победѝтелки, ж. Жена победител.

победя

победѝш, мин. св. победѝх, мин. прич. победѝл, св.вж. побеждавам.

побеждавам

побежда̀ваш, несв. и победя, св.
1. Кого. Спечелвам победа. Победих всички.
2. Прен. Кого, какво. Преодолявам, надмогвам. Победих слабостта си.

побелея

побелѐеш, мин. св. побеля̀х, мин. прич. побеля̀л, св.вж. побелявам.

побелявам

побеля̀ваш, несв. и побелея, св. Ставам бял. Покривите на къщите побеляха.

побера

поберѐш, мин. св. побра̀х, мин. прич. побра̀л, св.вж. побирам.

побеснея

побеснѐеш, мин. св. побесня̀х, мин. прич. побесня̀л, св.вж. побеснявам.

побеснявам

побесня̀ваш, несв. и побеснея, св.
1. Ставам бесен, хваща ме бяс. Ухапа го бясно куче и побесня.
2. От какво. Ставам като бесен от яд, ярост.
3. Лудувам. Времето е лошо и децата побесняха вкъщи.

побивам

побѝваш, несв. и побия, св.
1. Какво. Забивам да стои прав; забучвам. Побих знамето на върха.
2. Кого. Забивам на кол. Старците ги побиха на кол.
Побиват ме тръпки. — Изтръпвам от страх, студ.

побирам

побѝраш, несв. и побера, св.; Какво. Вмествам (в себе си); изпълвам (се). Не можах да побера целия багаж в куфарите.
Главата/умът ми не побира. — Не мога да допусна; не мога да повярвам, вижда ми се невероятно.

побия

побѝеш, мин. св. побѝх, мин. прич. побѝл, св.вж. побивам.

побледнея

побледнѐеш, мин. св. побледня̀х, мин. прич. побледня̀л, св.вж. побледнявам.

побледнявам

побледня̀ваш, несв. и побледнея, св. Ставам бледен. Побледнявам от страх.

поблъскам

поблъ̀скаш, св.вж. поблъсквам.

поблъсквам

поблъ̀скваш, несв. и поблъскам, св.; Кого, какво. Блъскам малко или от време на време.
поблъсквам се/поблъскам се. — Мъча се известно време над някакъв проблем. Ще се поблъскаш и ще си направиш домашното.

побой

побо̀ят, побо̀я, мн. побо̀и, (два) побо̀я, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой.

побойник

мн. побо̀йници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник.
прил. побойнически, побо̀йническа, побо̀йническо, мн. побо̀йнически.

побойница

мн. побо̀йници, ж. Жена побойник.

побойнически

вж. побойник

побойничество

ср., само ед. Дейност на побойник.

поболея се

поболѐеш се, мин. св. поболя̀х се, мин. прич. поболя̀л се, св.вж. поболявам се.

поболявам се

поболя̀ваш се, несв. и поболѐя се, св.
1. Разболявам се.
2. Прен. От какво. Изнемогвам, изнемощявам. Поболях се от срам.

поборник

мн. побо̀рници, м.
1. ист. Борец за освобождение от турско робство.
2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник за справедливост.

поборница

мн. побо̀рници, ж. Жена поборник.

поборничество

ср., само ед. Дейност на поборник.

побоя

побоя се, побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. — вж. побоявам се.

побоя се

побоѝш се, мин. св. побоя̀х се, мин. прич. побоя̀л се, св.вж. побоявам се.

побоявам се

побоя̀ваш се, несв. и побоя̀ се, св.
1. Страхувам се.
2. От кого/от какво. Уплашвам се внезапно и за малко или от време на време. Побоявам се от кучета.

побратим

мн. побра̀тими, м. Остар.
1. Този, с когото живеем в сговор като братя.
2. Верен приятел.
3. Обръщение към непознат човек. Хей, побратиме, спри за малко!

побратимя се

побратимѝш се, мин. св. побратимѝх се, мин. прич. побратимѝл се, св.вж. побратимявам се.

побратимявам се

побратимя̀ваш се, несв. и побратимя̀ се, св.; с кого. Остар. Ставам побратим (в 1 и 2 знач.).

побутвам

побу̀тваш, несв. и побутна, св.; Кого. Докосвам леко. Побутвам по рамото.

побутна

побу̀тнеш, мин. св. побу̀тнах, мин. прич. побу̀тнал, св.вж. побутвам.

побългаря

побългарѝш, мин. св. побългарѝх, мин. прич. побългарѝл, св.вж. побългарявам.

побългарявам

побългаря̀ваш, несв. и побългаря, св.
1. Кого. Правя да стане българин; да се чувства като българин.
2. Какво. Придавам български характер. Побългарена стока.
побългарявам се/побългаря се. — Ставам българин или като българин.

побързам

побъ̀рзаш, св.вж. побързвам.

побързвам

побъ̀рзваш, несв. и побързам, св.
1. Полагам усилие да стане по-бързо. Побързай да се върнеш.
2. Вървя по-бързо. Побързайте, за да не изпуснем влака.

побъркам

побъ̀ркаш, св.вж. побърквам.

побърквам

побъ̀ркваш, несв. и побъркам, св.
1. В какво. Бъркам за малко време или от време на време. Някой побърква в джоба ми.
2. Остар. Преча.
3. Прен. Кого. Обърквам, подлудявам. Побърквам от радост.
побърквам се/побъркам се. — Загубвам си ума; полудявам. По край тая сватба всички се побъркаха.

побягвам

побя̀гваш, несв. и побягна, св.
1. Започвам да бягам; втурвам се да бягам. Побягнах към къщи.
2. От кого/от какво. Съзнателно се отдалечавам; избягвам. Булката побягнала.

побягна

побѐгнеш, мин. св. побя̀гнах, мин. прич. побя̀гнал, св.вж. побягвам.

повалвам

пова̀лваш, несв. и пова̀лям 1 , св.; Какво. Търкалям, валям малко. Повалвам в пудра захар.

поваля

повалѝш, мин. св. повалѝх, мин. прич. повалѝл, св.вж. [[повалям 2 ._

повалям

пова̀ляш, св.вж. повалвам.



пова̀ляш, несв. и поваля, св.; Кого, какво.
1. Събарям на земята нещо изправено; катурвам. Повалени дървета.
2. Убивам с удар или стрелба.

повдигам

повдѝгаш, несв. и повдигна, св.; Кого, какво.
1. Премествам отдолу нагоре на малка височина. Повдигнах ръце и ги отпуснах.
2. Изправям нещо паднало, легнало. Повдигнах ѝ главата.
повдигам се/повдигна се. 1. — Изправям се.
2. Бунтувам се. Раята се повдигна на въстание.
Повдига ми се. — Лошо ми е, иска ми се да повърна; гади ми се.
Повдигам въпрос. — Правя да стане предмет на разглеждане.

повдигна

повдѝгнеш, мин. св. повдѝгнах, мин. прич. повдѝгнал, св.вж. повдигам.

поведа

поведѐш, мин. св. повѐдох, мин. прич. повѐл, св.вж. повеждам.

поведение

ср., само ед. Характер на постъпките, действията; държане. Лошо поведение.
Правя поведение. — Преднамерено се съобразявам с желанията на друг човек и с нормите, поставени от него.

повеждам

повѐждаш, несв. и поведа, св.; Кого, какво. Започвам да водя; водя със себе си. Повеждам стачката.
повеждам се/поведа се. 1. — Обикн. мн. Вървим заедно. Накъде сте се повели?
2. Прен. Следвам лошия пример.

повей

по̀веят, по̀вея, мн. по̀веи, (два) по̀вея, м. Обикн. ед. Леко движение на въздуха; полъх.

повелител

повелѝтелят, повелѝтеля, мн. повелѝтели, м. Човек, който заповядва; господар.

повелителен

вж. повеля

повелителка

мн. повелѝтелки, ж. Жена повелител.

повеля

мн. повѐли, ж. Категорична заповед.
прил. повелителен, повелѝтелна, повелѝтелно, мн. повелѝтелни. С повелителен тон.



повелѝш, мин. св. повелѝх, мин. прич. повелѝл, св.вж. повелявам.

повелявам

повеля̀ваш, несв. и повеля, св.
1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам.
2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В тези земи аз повелявам.

поверие

мн. повѐрия, ср. Вярване; традиционно суеверие.

поверителен

поверѝтелна, поверѝтелно, мн. поверѝтелни, прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения.
същ. поверителност, поверителността̀, ж.

поверителност

вж. поверителен

поверя

поверѝш, мин. св. поверѝх, мин. прич. поверѝл, св.вж. поверявам.

поверявам

поверя̀ваш, несв. и поверя, св.; какво, На кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази работа.

повесмо

мн. повесма̀ и повясмо, ср. Количество вълна, лен, памук и др., което се завързва наведнъж на хурката.

повест

повестта̀, мн. по̀вести, ж. Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа.

повествование

мн. повествова̀ния, ср. Обикн. ед. Свързан разказ за нещо.

повествовател

повествова̀телят, повествова̀теля, мн. повествова̀тели, м. Остар. Разказвач; белетрист.
прил. повествователен, повествова̀телна, повествова̀телно, мн. повествова̀телни.

повествователен

вж. повествовател

повествователка

мн. повествова̀телки, ж. Жена повествовател.

повествувам

повеству̀ваш, несв. Разказвам за нещо; водя повествование.

повествувание

мн. повествува̀ния, ср. Повествование.

повествувател

повествува̀телят, повествува̀теля, мн. повествува̀тели, м. Повествовател.

повествувателка

мн. повествува̀телки, ж. Повествователка.

повет

мн. по̀вети, (два) по̀вета, м.
1. Увивно горско растение с жилави стъбла и бели цветове.
2. Диал. Хмел.

повехна

повѐхнеш, мин. св. повѐхнах, мин. прич. повѐхнал, св.вж. повяхвам.

повече

нареч. Сравнителна степен от много; по-много. Трябва ни повече храна от миналата година.

повея

повѐеш, мин. св. повя̀х, мин. прич. повя̀л, св.вж. повявам.

повивам

повѝваш, несв. и повия, св.; Кого. Обвивам (бебе) в пелени.

повивка

мн. повѝвки, ж. Разг. Пелена на бебе.

повик

м., само ед. Зов, апел. Повик за мир.

повикам

повѝкаш, св.вж. повиквам.

повиквам

повѝкваш, несв. и повикам, св.; Кого. Призовавам при себе си; извиквам. Повиках я, за да се разберете.

повиквателен

повиква̀телна, повиква̀телно, мн. повиква̀телни, прил. Който служи за повикване.
Повиквателна заповед. — Писмена заповед за повикване в армията.

повиквателно

мн. повиква̀телни, ср. Разг. Повиквателна заповед.

повилнея

повилнѐеш, мин. св. повилня̀х, мин. прич. повилня̀л, св.вж. повилнявам.

повилнявам

повилня̀ваш, несв. и повилнея, св.
1. Започвам да вилнея.
2. Вилнея малко.

повинност

повинността̀, мн. повѝнности, ж. Обикн. ед. Обществено задължение. Повинност да се трудиш.

повинувам се

повину̀ваш се, несв. Остар. Подчинявам се, покорявам се.

повиша

повишѝш, мин. св. повишѝх, мин. прич. повишѝл, св.вж. повишавам.

повишавам

повиша̀ваш, несв. и повиша, св.
1. Какво. Повдигам, увеличавам стойността. Повишавам заплатата.
2. Кого. Издигам по-високо в кариерата. Повишиха го в старши учител.
същ. повишаване, ср.
Повишавам глас. — Почвам да говоря по-високо, с раздразнение.

повишаване

вж. повишавам

повишение

ср., само ед.
1. Увеличаване. Повишение на температурите.
2. Назначаване на по-висока длъжност/чин, издигане в кариерата.

повия

повѝеш, мин. св. повѝх, мин. прич. повѝл, св.вж. повивам.

повлека

повлечѐш, мин. св. повля̀кох, мин. прич. повля̀къл, св.вж. повличам.

повлекан

мн. повлека̀ни, м. Пренебр. Човек, който не обръща внимание на облеклото си; който не е спретнат.

повлекана

мн. повлека̀ни, ж. Пренебр. Жена повлекан.

повличам

повлѝчаш, несв. и повлека, св.
1. Кого, какво. Започвам да влача.
2. Пренебр. Кого. Довеждам, натрапвам. Повлекли и тях на гости.
повличам се/повлека се. 1. — Започвам да се влача.
2. Пренебр. С кого, след кого. Следвам в лошите постъпки.
3. Пренебр. Отивам бавно, с неохота. Повлякъл съм се на кино.
Повличам крак. — Проправям път на други хора, обикновено гости.

повлиявам

повлия̀ваш, несв. и повлияя, св.; на кого/на какво. Оказвам влияние с резултат.
повлиявам се/повлияя се.От какво/от кого. Изпитвам влияние.

повлияя

повлия̀еш, мин. св. повлия̀х, мин. прич. повлия̀л, св.вж. повлиявам.

повод

мн. по̀води, (два) по̀вода, м. Приспособление за водене на добитък.



мн. по̀води, (два) по̀вода, м. Непосредствена причина, основание за нещо.

повой

пово̀ят, пово̀я, мн. пово̀и, (два) пово̀я, м. Остар. Дълга тясна ивица плат за увиване и пристягане на бебе в пелени.

поврага

нареч. Грубо. По дяволите; да ми се маха от очите. Върви поврага!

поврат

мн. повра̀ти, (два) повра̀та, м.
1. Промяна с връщане назад. Поврат няма да има.
2. Рязка промяна; прелом. Поврат в икономиката.
прил. повратен, повра̀тна, повра̀тно, мн. повра̀тни. Повратни мигове.

повратен

вж. поврат

повратки

само мн. Разг. Част от сватбените обреди, когато младоженците отиват при родителите на булката скоро след сватбата.

повреда

мн. поврѐди, ж. Нарушаване изправността на нещо. Повредата е отстранена.
Телесна повреда. — Трайни последици от удари.

повреден

поврѐдена, поврѐдено, мн. поврѐдени, прил. Който има повреда. Повреден часовник.

повредя

поврѐдиш, мин. св. поврѐдих, мин. прич. поврѐдил, св.вж. повреждам.

повреждам

поврѐждаш, несв. и повредя, св.; Какво. Причинявам повреда.

повръщам

повръ̀щаш, несв. и повърна, св.
1. Изпразвам си стомаха от храна през устата.
2. За камина, печка и др. — връщам обратно дим.
повръщам се/повърна се.Разг. Връщам се обратно.

повсеместен

повсемѐстна, повсемѐстно, мн. повсемѐстни, прил. Който става навсякъде или е разпространен върху голяма територия. Повсеместни градушки.

повтарач

мн. повтара̀чи, м. Пренебр. Човек, който прави нещо за втори път, обикновено повтаря учебния клас; второгодник.

повтарачка

мн. повтара̀чки, ж. Пренебр. Жена повтарач.

повтарям

повта̀ряш, несв. и повторя, св.
1. Правя за втори път.
2. Казвам за втори път.
3. Разг. Женя се за втори път.

повторен

повто̀рна, повто̀рно, мн. повто̀рни, прил. Който се прави за втори път.

повторение

мн. повторѐния, ср.
1. Само ед. Извършване на нещо за втори път.
2. Повтарящи се думи в текста. Повторенията са необходими, за да се разбере текстът.

повторя

повто̀риш, мин. св. повто̀рих, мин. прич. повто̀рил, св.вж. повтарям.

повъздъхвам

повъздъ̀хваш, несв. и повъздъхна, св. Въздъхвам слабо.

повъздъхна

повъздъ̀хнеш, мин. св. повъздъ̀хнах, мин. прич. повъздъ̀хнал, св.вж. повъздъхвам.

повървя

повървѝш, мин. св. повървя̀х, мин. прич. повървя̀л, св.вж. повървявам.

повървявам

повървя̀ваш, несв. и повървя, св. Вървя малко време. Всеки ден ще повървяваш по 5 — 10 минути.

повърна

повъ̀рнеш, мин. св. повъ̀рнах, мин. прич. повъ̀рнал, св.вж. повръщам.

повъртя се

повъртѝш се, мин. св. повъртя̀х се, мин. прич. повъртя̀л се, св.вж. повъртявам се.

повъртявам се

повъртя̀ваш се, несв. и повъртя̀ се, св.
1. Въртя се малко (за уред).
2. Движа се без цел, без смисъл; помайвам се. Повъртях се из къщи, па излязох.

повърхнина

мн. повърхнинѝ, ж.
1. Само ед. Повърхност (в 1 знач.).
2. Площ на георграфски обект.

повърхност

повърхността̀, мн. повъ̀рхности, ж.
1. Външна или горна част на предмет.
2. Прен. Видима страна на събития, явления.

повърхностен

повъ̀рхностна, повъ̀рхностно, мн. повъ̀рхностни, прил.
1. Който не се задълбочава в разсъждения; лекомислен, бегъл, несериозен.
2. Който е на повърхността (в 1 знач.). Повърхностен слой.

повявам

повя̀ваш, несв. и повея, св.
1. За вятър — духам леко или от време на време. Повява вятър.
2. Започвам да вея.
3. С какво. Раздвижвам въздуха с помощта на нещо. Повей ми с ръка да се съвзема.

повярвам

повя̀рваш, св.; (в какво, на кого). Започвам да вярвам, убеждавам се; приемам за истина. Повярвах, че ми казваш истината.

повясмо

мн. повя̀сма, ср.вж. повесмо.

повяхвам

повя̀хваш, несв. и повехна, св.
1. Завяхвам.
2. Вехна, увяхвам изцяло.
3. Прен. Състарявам се, погрознявам; посървам. Момичето повяхна.

погавря

погавря се, погавриш се, мин. св. погаврих се, мин. прич. погаврил се, св. — вж. погаврям се.

погавря се

пога̀вриш се, мин. св. пога̀врих се, мин. прич. пога̀врил се, св.вж. погаврям се.

погаврям се

пога̀вряш се, несв. и пога̀вря се, св.
1. С кого/с какво. Гавря се малко.
2. С кого. Гавря се изцяло.

погадва ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им) се, несв. и пога̀ди ми се, св.
1. Започва да ми се гади.
2. От какво/от кого. Става ми гадно.

погади ми се

мин. св. пога̀ди ми се, мин. прич. пога̀дило ми се, св.вж. погадва ми се.

погаждам

пога̀ждаш, несв. и погодя, св.
1. Кого. Помирявам врагове.
2. Разг. Какво, На кого. Организирам неприятна изненада. Погодих му номер.
погаждам се/погодя се.С кого. Живея в разбирателство; разбирам се, споразумявам се.

погазвам

пога̀зваш, несв. и погазя, св.
1. Какво. Сгазвам; смачквам с крака.
2. Прен. Какво. Не се съобразявам с обекта, действам въпреки неговите изисквания. Погазвам законите.
3. Газя малко.

погазя

пога̀зиш, мин. св. пога̀зих, мин. прич. пога̀зил, св.вж. погазвам.

погалвам

пога̀лваш, несв. и погаля, св.; Кого, какво. Докосвам леко с ръка в израз на нежни чувства; помилвам.

погаля

пога̀лиш, мин. св. пога̀лих, мин. прич. пога̀лил, св.вж. погалвам.

поганец

мн. пога̀нци, м.
1. Пренебр. Езичник, друговерец, нехристиянин.
2. Разг. Лош, отвратителен човек.
3. Диал. Плъх.

погасвам

пога̀сваш, несв. и погасна, св.
1. Преставам бавно да горя.
2. Прен. Гасна бавно, отивам към края на живота си.

погасим

погасѝма, погасѝмо, мн. погасѝми, прил. Който подлежи на погасяване. Погасим дълг.

погасител

погасѝтелят, погасѝтеля, мн. погасѝтели, м. Човек, който погасява дълг.

погасителен

погасѝтелна, погасѝтелно, мн. погасѝтелни, прил. Който е предназначен за погасяване на дългове. Погасителна вноска.

погасна

пога̀снеш, мин. св. пога̀снах, мин. прич. пога̀снал, св.вж. погасвам.

погася

погасѝш, мин. св. погасѝх, мин. прич. погасѝл, св.вж. погасявам.

погасявам

погася̀ваш, несв. и погася, св.; Какво.
1. Правя да не гори (огън).
2. Изплащам дълг.

погача

мн. пога̀чи, ж.
1. Кръгъл домашно приготвен без квас хляб; пита.
2. Диал. Баница.

погашение

мн. погашѐния, ср.
1. Изплащане на дълг.
2. Вноска за изплащане на дълг.

погвам

по̀гваш, несв. и погна, св.; Кого, какво. Впускам се в преследване; подгонвам.

погибел

погибелта̀, само ед., ж. Смърт, гибел.

погивам

погѝваш, несв. и погина, св. Умирам, загивам.

погина

погѝнеш, мин. св. погѝнах, мин. прич. погѝнал, св.вж. погивам.

погладувам

погладу̀ваш, св. Гладувам кратко време.

погладя

погла̀диш, мин. св. погла̀дих, мин. прич. погла̀дил, св.вж. поглаждам.

поглаждам

погла̀ждаш, несв. и погладя, св.
1. Какво. Гладя кратко време с ютията.
2. Кого, какво. Галя леко с ръка; милвам.

поглед

мн. по̀гледи, (два) по̀гледа, м.
1. Краткотрайно насочване на очите към нещо. Внезапен поглед.
2. Начинът, по който гледа човек. Мрачен поглед.
3. Прен. Само ед. Представа за определен проблем. Имам поглед върху нещата.

погледам

поглѐдаш, св.
1. Кого, какво. Гледам кратко време.
2. Кого. Забавлявам известно време, грижа се. Ще погледам внуците.

погледна

поглѐднеш, мин. св. поглѐднах, мин. прич. поглѐднал, св.вж. поглеждам.

поглеждам

поглѐждаш, несв. и погледна, св.; Кого, какво.
1. Насочвам зрението си.
2. Гледам от време на време.

поглъщам

поглъ̀щаш, несв. и погълна, св.
1. Какво. Поемам, гълтам храна.
2. Прен. Какво. Присъединявам към себе си, поемам в себе си. Голямата фирма погълна малката.
3. Кого. Увличам. Работата изцяло го е погълнала.

погна

по̀гнеш, мин. св. по̀гнах, мин. прич. по̀гнал, св.вж. погвам.

погнуса

ж., само ед. Отвращение. Изпитвам погнуса.

погнуся

погнусѝш, мин. св. погнусѝх, мин. прич. погнусѝл, св.вж. погнусявам.

погнусявам

погнуся̀ваш, несв. и погнуся, св.; Кого. Предизвиквам погнуса; отвращавам.
погнусявам се/погнуся се. — Изпитвам погнуса; отвращавам се.

поговорвам

погово̀рваш, несв. и поговоря, св. Говоря малко време или говоря спокойно и насаме.

поговорка

мн. погово̀рки, ж. Народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит.

поговоря

погово̀риш, мин. св. погово̀рих, мин. прич. погово̀рил, св.вж. поговорвам.

погодя

погодѝш, мин. св. погодѝх, мин. прич. погодѝл, св.вж. погаждам.

поголемея се

поголемѐеш се, мин. св. поголемя̀х се, мин. прич. поголемя̀л се, св.вж. поголемявам се.

поголемявам

поголемявам се, поголемяваш се, несв. и поголемея се, св. 1. Започвам да се големея. 2. Големея се кратко време.

поголемявам се

поголемя̀ваш се, несв. и поголемѐя се, св.
1. Започвам да се големея.
2. Големея се кратко време.

поголовен

поголо̀вна, поголо̀вно, мн. поголо̀вни, прил. Който засяга всички и всичко; масов.

погон

мн. пого̀ни, (два) пого̀на, м. Остар. Мярка за земя, равна на около един декар.

погоря

погорѝш, мин. св. погоря̀х, мин. прич. погоря̀л, св.вж. погорявам.

погорявам

погоря̀ваш, несв. и погоря, св.
1. Горя малко време.
2. Диал. За какво. Обзема ме жажда или силно желание. Погорявам за вода.

погостувам

погосту̀ваш, св. Гостувам кратко време.

погражданя се

погражданѝш се, мин. св. погражданѝх се, мин. прич. погражданѝл се, св.вж. погражданявам се.

погражданявам се

погражданя̀ваш се, несв. и погражданя̀ се, св. Започвам да живея и да се държа като гражданин.

пограничен

погранѝчна, погранѝчно, мн. погранѝчни, прил.
1. Който се намира край граница. Пограничен район.
2. Който е предназначен за охрана на границата. Погранични войски.

погреб

мн. по̀греби, (два) по̀греба, м. Спец. Склад за боеприпаси.

погреба

погребѐш, мин. св. погрѐбах, мин. прич. погрѐбал, св.вж. погребвам.

погребален

погреба̀лна, погреба̀лно, мн. погреба̀лни, прил.
1. Който се отнася до погребение. Погребални обичаи.
2. Тъжен, печален, мрачен. Не обичам такива погребални песни.

погребвам

погрѐбваш, несв. и погреба, св.
1. Кого. Заравям мъртвец; закопавам.
2. Прен. Какво. Изгубвам, погубвам, унищожавам. Погребвам миналото си.
погребвам се/погреба се.Разг. Погубвам се, закопавам се, зачерням се.

погребение

мн. погребѐния, ср.
1. Само ед. Заравяне на мъртвец.
2. Църковен или битов ритуал за заравяне на мъртвец.

погрешен

погрѐшна, погрѐшно, мн. погрѐшни, прил. В който има грешка; неправилен, неверен, неточен.

погрешка

мн. погрѐшки, ж. Грешка поради невнимание; случайна грешка, недоразумение.

погрея

погрѐеш, мин. св. погря̀х, мин. прич. погря̀л, св.вж. погрявам.

погрижа се

погрѝжиш се, мин. св. погрѝжих се, мин. прич. погрѝжил се, св.вж. погрижвам се.

погрижвам се

погрѝжваш се, несв. и погрѝжа се, св.; за кого/за какво. Полагам грижи; постаравам се, вземам мерки.

погрознея

погрознѐеш, мин. св. погрозня̀х, мин. прич. погрозня̀л, св.вж. погрознявам.

погрознявам

погрозня̀ваш, несв. и погрознея, св. Ставам по-грозен в съпоставка с предишно състояние.

погром

мн. погро̀ми, (два) погро̀ма, м.
1. Разорение, опустошение.
2. Изстъпление срещу определена част от населението, предизвикано от националистически, политически или други подбуди.

погромаджия

мн. погро̀маджии, м. Човек, който осъществява погром.

погрявам

погря̀ваш, несв. и погрея, св.
1. За предмет, който излъчва светлина — светя известно време. Слънцето погря.
2. Какво. Топля кратко време.
погрявам се/погрея се. — Топля се кратко време.

погубвам

погу̀бваш, несв. и погубя, св.; Кого. Довеждам до унищожение, гибел; убивам. Безделието погубва човека.
погубвам се/погубя се. — Унищожавам се, съсипвам се; пропадам.

погубя

погу̀биш, мин. св. погу̀бих, мин. прич. погу̀бил, св.вж. погубвам.

погълна

погъ̀лнеш, мин. св. погъ̀лнах, мин. прич. погъ̀лнал, св.вж. поглъщам.

погълча

погълчѝш, мин. св. погълча̀х, мин. прич. погълча̀л, св.вж. погълчавам.

погълчавам

погълча̀ваш, несв. и погълча, св.
1. Викам, гълча кратко време.
2. Кого. Карам се малко или от време на време.

погърмя

погърмѝш, мин. св. погърмя̀х, мин. прич. погърмя̀л, св.вж. погърмявам.

погърмявам

погърмя̀ваш, несв. и погърмя, св.
1. Гърмя, стрелям малко.
2. Издавам звук. Небето погърмява.

погърча

погъ̀рчиш, мин. св. погъ̀рчих, мин. прич. погъ̀рчил, св.вж. погърчвам.

погърчвам

погъ̀рчваш, несв. и погърча, св.
1. Кого. Правя насила грък.
2. Какво. Придавам гръцки характер и особености.
погърчвам се/погърча се. — Възприемам съзнание и държание на грък.

под

по̀дът, по̀да, мн. по̀дове, (два) по̀да, м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение.
прил. подов, по̀дова, по̀дово, мн. по̀дови. Подова настилка.



предлог.
1. За по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо. Под масата. Под водата.
2. Около, в непосредствена близост до долната част на нещо. Под дървото.
3. Вследствие на нещо. Под действието на слънчевите лъчи.
4. За положение на зависимост. Под робство. Попадам под властта на някого.
Държа под ключ. — Държа нещо заключено.• Смея се под мустак. Усмихвам се леко.• Държа под око. Следя.• Гледам под око. Гледам намръщено или с подозрение.

под-

представка. В състава на:

I. Глаголи със значение:
1. Действие отдолу или отвътре на нещо, напр. подгъвам, подкастрям, подкопавам, подвирам, подлепвам, подпетявам, подпечатвам, подпъхвам, подрязвам, подшивам и др.
2. Начало на действие, напр. подемам, подхващам, подземам, подкарвам, подкачвам, подкършвам и др.
3. Придавам на нещо вкуса или качеството, обозначени с прилагателното име, от което е образуван глаголът, напр. подкиселявам, подлучвам, подлютявам, подмладявам, подновявам, подострям, подравнявам, подслаждам, подсолявам, подсушавам и др. II. Съществителни имена за предмети, лица, явления, които са по-ниско или част от това, което е назовано с мотивиращото съществително, напр. подкомисия, подпредседател, подпоручик, подзаглавие и др. III. Прилагателни имена за признак на предмети, който посочва, че мястото им е по-ниско от предмета, назован с мотивиращото съществително, или че е вътре в този предмет, напр. подводен, подкожен, подземен, подкоремен, поднебесен и др.

подавам

пода̀ваш, несв. и подам, св.
1. Какво, На кого. Давам в ръката; връчвам. Подай ми хляба.
2. Какво. Издавам навън; изваждам. Подавам носа си на вратата.
3. Какво. Давам (обикновено документи) на упълномощено лице по предназначение. Подавам документи. Подавам оставка.
подавам се/подам се. — Показвам се отчасти навън. Момата се подава на прозореца. Портмонето се е подало от чантата.

подагра

ж., само ед. Спец. Болест на обмяната на веществата, съпроводена от хронични болки в ставите.

подадвам

пода̀дваш, несв.; Какво. Давам по малко или от време на време. Татко подадва парички.

подам

подадѐш, мин. св. пода̀дох, мин. прич. пода̀л, св.вж. подавам.

поданик

мн. по̀даници, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите ѝ.

поданица

мн. по̀даници, ж. Жена поданик.

поданство

мн. по̀данства, ср. Принадлежност към определена държава, която изисква подчинение на законите ѝ гражданство.

подарък

мн. пода̀ръци, (два) пода̀ръка, м. Предмет, който се дава на някого безвъзмездно като знак за обич, уважение и др.; дар.

подаря

подарѝш, мин. св. подарѝх, мин. прич. подарѝл, св.вж. подарявам.

подарявам

подаря̀ваш, несв. и подаря, св.; какво, На кого. Давам подарък.

подател

пода̀телят, пода̀теля, мн. пода̀тели, м. Човек, който изпраща нещо по пощата.

подателка

мн. пода̀телки, ж. Жена подател.

податлив

податлѝва, податлѝво, мн. податлѝви, прил. На когото може да се влияе, въздейства.
същ. податливост, податливостта̀, ж.

податливост

вж. податлив

подаяние

мн. подая̀ния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня.

подбалкански

по̀дбалканска, по̀дбалканско, мн. по̀дбалкански, прил. Който се намира между Стара планина и Средна гора.

подбедрица

мед. Частта на крака между коляното и глезена. Състои се от две кости: тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял).

подбел

м., само ед. Растение по влажни брегове с назъбени и мъхести отдолу листа.

подбера

подберѐш, мин. св. подбра̀х, мин. прич. подбра̀л, св.вж. подбирам.

подбив

мн. по̀дбиви, (два) по̀дбива, м. Подигравка, присмех.
Вземам на подбив. — Подигравам се.

подбивам

подбѝваш, несв. и подбия, св.
1. Какво. Набивам откъм долната страна, отдолу, под друго нещо.
2. Какво. Натъртвам, охлузвам при ходене. Подбити крака.
3. Прен. Кого. Иронизирам, подигравам се.
4. Прен. Какво. Накърнявам, уронвам, намалявам. Подбито самочувствие.
5. Какво. Съзнателно намалявам цената; правя дъмпинг.
подбивам се/подбия се. 1. — За стъпала — натъртвам се.
2. Прен. С Кого. Подигравам се, присмивам се, смея се, шегувам се.

подбирам

подбѝраш, несв. и подбера, св.
1. Кого, какво. Правя подбор; избирам. Подбрани гости. Подбирам дрехи според цвета.
2. Кого, какво. Подкарвам. Подбрал го към къщи.
3. Разг. Кого. Емвам, подхващам. Подбраха го да го бият.

подбия

подбѝеш, мин. св. подбѝх, мин. прич. подбѝл, св.вж. подбивам.

подбода

подбодѐш, мин. св. подбо̀дох, мин. прич. подбо̀л, св.вж. подбождам.

подбождам

подбо̀ждаш, несв. и подбода, св.; Какво. Забождам с игла отдолу.

подбор

м., само ед.
1. Избиране измежду еднородни предмети или лица и отделяне на онова, което е съответстващо на нечии разбирания или на ситуацията.
2. Спец. В биологията — явление, при което се запазват и продължават рода най-приспособените организми. Естествен подбор.

подбрадка

мн. подбра̀дки, ж. Диал. Забрадка с краища под врата.

подбрадник

мн. подбра̀дници, (два) подбра̀дника, м.
1. Част от цигулката, където се поставя брадата при свирене.
2. Разг. Част от зимна шапка, която се спуска към брадата и гушата.
3. Диал. Долната част на ярем.

подбрадя

подбрадѝш, мин. св. подбрадѝх, мин. прич. подбрадѝл, св.вж. подбраждам.

подбраждам

подбра̀ждаш, несв. и подбрадя, св.; Какво. Диал. Връзвам краищата на забрадка под брадата.
подбраждам се/подбрадя се. — Връзвам краищата на забрадката си под брадата.

подбуда

мн. подбу̀ди, ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик.

подбудител

подбудѝтелят, подбудѝтеля, мн. подбудѝтели, м. Човек, който подбужда към неправомерно действие; подстрекател.

подбудителен

подбудѝтелна, подбудѝтелно, мн. подбудѝтелни, прил. Който служи да подбужда.

подбудителка

мн. подбудѝтелки, ж. Жена подбудител.

подбудя

подбу̀диш, мин. св. подбу̀дих, мин. прич. подбу̀дил, св.вж. подбуждам.

подбуждам

подбу̀ждаш, несв. и подбудя, св.; Кого. Правя така, че да предизвикам желание да се направи или да не се направи нещо; подтиквам, подстрекавам.

подбутвам

подбу̀тваш, несв. и подбутна, св.
1. Кого, какво. Бутам леко, малко или от време на време.
2. Кого. Подстрекавам.

подбутна

подбу̀тнеш, мин. св. подбу̀тнах, мин. прич. подбу̀тнал, св.вж. подбутвам.

подбягвам

подбя̀гваш, несв. и подбягна, св.
1. Бягам, спирам за малко и пак продължавам да бягам.
2. Вървя бързо, с подтичване.

подбягна

подбѐгнеш, мин. св. подбя̀гнах, мин. прич. подбя̀гнал, св.вж. подбягвам.

подвал

мн. по̀двали, (два) по̀двала, м. Диал. Дърво, подложено под бъчва, каца и др.

подваря

подварѝш, мин. св. подварѝх, мин. прич. подварѝл, св.вж. подварявам.

подварявам

подваря̀ваш, несв. и подваря, св.; Какво. Сварявам, възварявам.

подведа

подведѐш, мин. св. подвѐдох, мин. прич. подвѐл, св.вж. подвеждам.

подведомствен

подведо̀мствена, подведо̀мствено, мн. подведо̀мствени, прил. Който е подчинен по служба.
същ. подведо̀мственост, подведомствеността̀, ж.

подвежа

подвѐжеш, мин. св. подвѐзах, мин. прич. подвѐзал, св.вж. подвезвам.

подвеждам

подвѐждаш, несв. и подведа, св.
1. Кого/какво, под какво. Включвам, въвеждам в определена група заедно с други. Подвеждам под правилото.
2. Прен. Кого. Излъгвам очакванията, доверието на някого, поставям в трудно положение; измамвам, изигравам.
подвеждам се/подведа се. — Сам себе си подвеждам (във 2 знач.); измамвам се, излъгвам се.
Подвеждам под отговорност — (някого). Предавам на съд.

подвезвам

подвѐзваш, несв. и подвежа, св.; Какво. Подвързвам.

подвея

подвѐеш, мин. св. подвя̀х и подвѐях, мин. прич. подвя̀л и подвѐял, св.вж. подвявам.

подвивам

подвѝваш, несв. и подвия, св.
1. Какво, под какво. Свивам, прибирам под нещо. Подвивам крака.
2. Какво. Подгъвам, подмушвам. Подвивам одеяло.
Подвивам врат. — Покорявам се.
Подвивам опашка. — Уплашвам се и се смирявам.
Не подвивам крак. — Не сядам да си почина, непрекъснато съм зает.

подвиг

мн. по̀двизи, (два) по̀двига, м. Геройска постъпка.

подвижен

подвѝжна, подвѝжно, мн. подвѝжни, прил.
1. Който може да се мести.
2. Който има леки движения; пъргав, гъвкав, жив.
същ. подвижност, подвижността̀, ж.

подвижник

мн. подвѝжници, м.
1. Спец. В църквата — човек, който води аскетичен живот.
2. Прен. Самоотвержен човек.

подвижност

вж. подвижен

подвизавам се

подвиза̀ваш се, несв.
1. Проявявам се в определена област на обществения живот. Подвизавам се в политиката.
2. Ирон. Осъществявам престъпната си дейност на определено място или се проявявам в област, където не ми е мястото. Подвизавам се в Пловдив.

подвиквам

подвѝкваш, несв. и подвикна, св.
1. На кого. Викам, извиквам изведнъж или от време на време.
2. Карам се, нахоквам.

подвикна

вж. подвиквам

подвирам

подвѝраш, несв. и подвра, св.; Какво. Поставям, мушкам отдолу.

подвия

подвѝеш, мин. св. подвѝх, мин. прич. подвѝл, св.вж. подвивам.

подвластен

подвла̀стна, подвла̀стно, мн. подвла̀стни, прил. Който се намира под властта на някого или на нещо.

подводен

подво̀дна, подво̀дно, мн. подво̀дни, прил.
1. Който се намира под водата. Подводни скали.
2. Който действа под водата. Подводна лодка.

подводница

мн. подво̀дници, ж. Подводен военен кораб.

подвоумя се

подвоумѝш се, мин. св. подвоумѝх се, мин. прич. подвоумѝл се, св.вж. подвоумявам се.

подвоумявам се

подвоумя̀ваш се, несв. и подвоумя̀ се, св. Двоумя се, колебая се кратко време.

подвра

подврѐш, мин. св. подвря̀х, мин. прич. подвря̀л, св.вж. подвирам.

подвъргвам

подвъ̀ргваш, несв. и подвъргна, св. Остар. Кого, на какво. Подлагам, излагам (обикновено на мъки, изтезания).

подвъргна

подвъ̀ргнеш, мин. св. подвъ̀ргнах, мин. прич. подвъ̀ргнал, св.вж. подвъргвам.

подвържа

подвъ̀ржеш, мин. св. подвъ̀рзах, мин. прич. подвъ̀рзал, св.вж. подвързвам.

подвързвам

подвъ̀рзваш, несв. и подвържа, св.: Какво.
1. Поставям нови корици на книга, тетрадка и др., като едновременно с това подшивам.
2. Връзвам отдолу.
същ. подвързване, ср.

подвързване

вж. подвързвам

подвързвач

мн. подвързва̀чи, м. Човек, който подвързва (в 1 знач.); книговезец.

подвързвачница

мн. подвързва̀чници, ж. Място, където се подвързват книги; книговезница.

подвързия

мн. подвързѝи, ж.
1. Само ед. Подвързване. Списанията са на подвързия.
2. Външната част на книга или тетрадка, която предпазва листовете.

подвявам

подвя̀ваш, несв. и подвея, св.
1. Духам отдолу под нещо.
2. Какво. Прокарвам сняг през цепка, пролука.

подгизвам

подгѝзваш, несв. и подгизна, св. Просмуквам се с вода; намокрям се обилно.

подгизна

подгѝзнеш, мин. св. подгѝзнах, мин. прич. подгѝзнал, св.вж. подгизвам.

подгласник

мн. подгла̀сници, м. Човек, който е втори в списъка за избор или който е класиран на второ място.

подгласничка

мн. подгла̀снички, ж. Жена подгласник.

подголемея се

подголемѐеш се, мин. св. подголемя̀х се, мин. прич. подголемя̀л се, св.вж. подголемявам се.

подголемявам

подголемявам се, подголемяваш се, несв. и подголемея се, св. Почвам да се големея, обхванат съм от големство; възгордявам се.

подголемявам се

подголемя̀ваш се, несв. и подголемѐя се, св. Почвам да се големея, обхванат съм от големство; възгордявам се.

подгонвам

подго̀нваш, несв. и подгоня, св.
1. Кого, какво. Започвам да гоня; погвам.
2. Прен. Разг. Кого. Преследвам, не оставям на мира. Шефът така ни е подгонил!

подгоня

подго̀ниш, мин. св. подго̀них, мин. прич. подго̀нил, св.вж. подгонвам.

подготвен

подго̀твена, подго̀твено, мн. подго̀твени, прил. Който има подготовка; приготвен, обучен.

подготвителен

подготвѝтелна, подготвѝтелно, мн. подготвѝтелни, прил. Който е предназначен за подготовка. Подготвителен период. Подготвителен клас.

подготвя

подго̀твиш, мин. св. подго̀твих, мин. прич. подго̀твил, св.вж. подготвям.

подготвям

подго̀твяш, несв. и подготвя, св.
1. Кого, какво. Правя да стане готов. Подготвям доклада си. Подготвям реч. Подготвям го за изпит.
2. Кого. Предразполагам някого отрано за нещо сериозно, тежко, за да го понесе по-леко.
подготвям се/подготвя се. — Готвя се.
същ. подготвяне, ср.

подготвяне

вж. подготвям

подготовка

мн. подгото̀вки, ж.
1. Само ед. Подготвяне.
2. Знания, придобити умения в определена област; квалификация.

подградя

подградѝш, мин. св. подградѝх, мин. прич. подградѝл, св.вж. подграждам.

подграждам

подгра̀ждаш, несв. и подградя, св.; Какво. Разг. Правя зид под постройка, за да се подсили.

подгрея

подгрѐеш, мин. св. подгря̀х и подгрѐях, мин. прич. подгря̀л и подгрѐял, св.вж. подгрявам.

подгрявам

подгря̀ваш, несв. и подгрея, св.; Какво. Правя да стане по-топъл (обикн. ядене).

подгъв

мн. по̀дгъви, (два) по̀дгъва, м. Загънат навътре и подшит край на дреха, покривка, завеса и др.

подгъвам

подгъ̀ваш, несв. и подгъна, св.; Какво.
1. Правя подгъв.
2. Свивам, сгъвам, прегъвам. Подгъвам страницата.

подгъна

подгъ̀неш, мин. св. подгъ̀нах, мин. прич. подгъ̀нал, св.вж. подгъвам.

поддавам се

подда̀ваш се, несв. и подда̀м се, св.
1. На какво. Отстъпвам, не оказвам съпротива, предавам се.
2. Изпадам под влияние.
3. Не издържам на натиск; огъвам се.

поддам се

поддадѐш се, мин. св. подда̀дох се, мин. прич. подда̀л се, св.вж. поддавам се.

поддръжка

ж., само ед.
1. Присъединяване към определено становище; подкрепа, съдействие.
2. Поддържане в добро състояние.

поддръжник

мн. поддръ̀жници, м. Човек, който поддържа някого или нещо (във 2 и 4 знач.).

поддържам

поддъ̀ржаш, несв.
1. Кого, какво. Подпирам, крепя да не падне. Колоните поддържат сградата.
2. Кого, какво. Оказвам подкрепа, поддръжка; притичвам се на помощ.
3. Кого. Плащам образованието на някого; издържам.
4. Какво. Присъединявам се към афиширано мнение.
5. Какво. Грижа се да бъде в добро състояние.
същ. поддържане, ср.

поддържане

вж. поддържам

подезичен

подезѝчна, подезѝчно, мн. подезѝчни, прил. Който се намира под езика.

подействам

подѐйстваш, св.; на какво/на кого. Започвам да действам; въздействам, повлиявам.

подействувам

подѐйствуваш, св. Подействам.

поделение

мн. поделѐния, ср.
1. Спец. Войскова част, по-голяма от полк.
2. Подразделение, клон, сектор.

поделя

поделѝш, мин. св. поделѝх, мин. прич. поделѝл, св.вж. поделям.

поделям

подѐляш, несв. и поделя, св.; Какво. Разделям на части; правя на дялове.

подем

м., само ед. Възход, развой, напредък.

подема

подѐмеш, мин. св. подѐх, мин. прич. подѐл, св.вж. подемам.

подемам

подѐмаш, несв. и подема, св.; Какво.
1. Подхващам нещо, което трябва да се повдигне; издигам.
2. Продължавам нещо започнато. Подемам песен.
3. Започвам да правя нещо; начевам, подкачам.

подемен

подѐмна, подѐмно, мн. подѐмни, прил. Предназначен да повдига, да подема. Подемен кран.

подемник

мн. подѐмници, (два) подѐмника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор.

подзаглавие

мн. по̀дзагла̀вия, ср. Второ, уточняващо заглавие на книга, филм и др.

подзема

подзѐмеш, мин. св. подзѐх, мин. прич. подзѐл, св.вж. подземам.

подземам

подзѐмаш, несв. и подзема, св.
1. Какво. Започвам да правя нещо. Подзе песента.
2. Разг. Кого. Шегувам се, подигравам се, присмивам се.

подземен

подзѐмна, подзѐмно, мн. подзѐмни, прил.
1. Който се намира под повърхността на земята.
2. Който става под повърхността на земята. Подземни опити.
Подземен свят. — Престъпници, мафия.

подземие

мн. подзѐмия, ср.
1. Част от постройка, която е под повърхността на земята.
2. Скривалище, ход, затвор под земята.

подзидам

подзѝдаш, св.вж. подзиждам.

подзиждам

подзѝждаш, несв. и подзидам, св.; Какво. Строя зид откъм долната страна на нещо, за да го укрепя.

подивея

подивѐеш, мин. св. подивя̀х, мин. прич. подивя̀л, св.вж. подивявам.

подивявам

подивя̀ваш, несв. и подивея, св.
1. Ставам като див. Подивяло животно. Откъсна се от хората и подивя.
2. Разг. Раста буйно. Цветето подивя.

подигравам

подигра̀ваш, несв. и подиграя, св.; Кого. Излагам на присмех; присмивам се.
подигравам се/подиграя се.С кого. Подигравам някого; надсмивам се, присмивам се.

подигравателен

подиграва̀телна, подиграва̀телно, мн. подиграва̀телни, прил. Който съдържа или изразява подигравка. Подигравателен жест.

подигравка

мн. подигра̀вки, ж.
1. Силна, остра насмешка, ирония.
2. Обидна постъпка.

подиграя

подигра̀еш, мин. св. подигра̀х, мин. прич. подигра̀л, св.вж. подигравам.

подир

предлог. Разг.
1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола.
2. Въвеждане на следходен момент по отношение на друг момент. Ще се срещнем подир пладне. Пристигат подир седмица.



нареч. Означава неопределен бъдещ момент по отношение на момента, в който се прави съобщението; по-късно, после. Ще мислим по-подир.

подирвам

подѝрваш, несв. и подиря, св.; Кого. Търся някого еднократно.

подире

предлог. Подир 1 .



нареч. Подир 2 .

подирен

подѝрна, подѝрно, мн. подѝрни, прил.
1. Който идва отзад; следващ.
2. Който става след нещо друго; следващ.
3. Остар. Който се намира най-накрая; последен.

подиря

подѝриш, мин. св. подѝрих, мин. прич. подѝрил, св.вж. подирвам.

подирям

подѝряш, несв. Подирвам.

подиум

мн. по̀диуми, (два) по̀диума, м.
1. Издигнато място в стая, на сцена или на площад, за да се отделят учителят, артистите или ораторите от множеството; естрада.
2. Прен. Място, област за изява. На гимнастическия подиум.

подишам

подѝшаш, св.вж. подишвам.

подишвам

подѝшваш, несв. и подишам, св. Дишам малко.

подкана

мн. подка̀ни, ж. Подтикване към определено действие; подканване.

подканвам

подка̀нваш, несв. и подканя, св.; Кого. Подтиквам към действие.
същ. подканване, ср.

подканване

вж. подканвам

подканя

подка̀ниш, мин. св. подка̀них, мин. прич. подка̀нил, св.вж. подканвам.

подканям

подка̀няш, несв. Подканвам.

подкарам

подка̀раш, св.вж. подкарвам.

подкарвам

подка̀рваш, несв. и подкарам, св.
1. Какво. Започвам да карам.
2. Разг. Започвам, подхващам. Подкарах четирийсетте.

подкастря

подка̀стриш, мин. св. подка̀стрих, мин. прич. подка̀стрил, св.вж. подкастрям.

подкастрям

подка̀стряш, несв. и подкастря, св.; Какво. Кастря отдолу; подрязвам.

подкача

подкачѝш, мин. св. подкачѝх, мин. прич. подкачѝл, св.вж. подкачвам.

подкачам

подка̀чаш, несв. Подкачвам.

подкачвам

подка̀чваш, несв. и подкача, св.
1. Кого. Закачам, дразня, задявам.
2. Остар. Започвам. Подкачи да пее.
подкачвам се/подкача се. — Закачам се, шегувам се, дразня.

подкачка

мн. подка̀чки, ж. Остар. Закачка.

подкваса

мн. подква̀си, ж.
1. Кисело мляко, което се слага в прясното, за да стане и то кисело.
2. Разг. Мая.
3. Прен. Заимстван от средата дух. Има селска подкваса.

подквасвам

подква̀сваш, несв. и подквася, св.; Какво.
1. Размивам кисело мляко в прясно, за да го превърна в кисело; квася.
2. Разг. Слагам мая в тесто.
подквасвам се/подквася се. 1. — За мляко — сгъстявам се.
2. Прен. Разг. Подпивам, та стигам до полупияно състояние.

подквася

подква̀сиш, мин. св. подква̀сих, мин. прич. подква̀сил, св.вж. подквасвам.

подкиселя

подкиселѝш, мин. св. подкиселѝх, мин. прич. подкиселѝл, св.вж. подкиселявам.

подкиселявам

подкиселя̀ваш, несв. и подкиселя, св.; Какво. Прибавям подправка, за да стане кисел. Подкиселявам чорбата.

подклада

подкладѐш, мин. св. подкла̀дох, мин. прич. подкла̀л, св.вж. подклаждам.

подклаждам

подкла̀ждаш, несв. и подклада, св.
1. Какво. Запалвам, подпалвам.
2. Какво. Поддържам огъня да гори.
3. Прен. Кого. Подбуждам, подстрекавам, насъсквам. Подклаждам хората срещу властта.

подклекна

подклѐкнеш, мин. св. подклѐкнах, мин. прич. подклѐкнал, св.вж. подкляквам.

подкляквам

подкля̀кваш, несв. и подклекна, св.
1. Клякам от време на време.
2. Подгъват ми се краката.

подкова

мн. подко̀ви, ж.
1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно.
2. Остар. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.



подковѐш, мин. св. подкова̀х, мин. прич. подкова̀л, св.вж. подковавам.

подковавам

подкова̀ваш, несв. и подкова, св.
1. Какво. Слагам, заковавам подкова на животно.
2. Прен. Разг. Кого. Подготвям целенасочено отрицателното отношение на някого; насъсквам, подкокоросвам, наострям.

подкован

подкова̀на, подкова̀но, мн. подкова̀ни, прил.
1. Който има подкови.
2. Който има отдолу желязо. Подкован бастун.
3. Прен. Разг. Който е много добре подготвен в определена област.

подкожен

подко̀жна, подко̀жно, мн. подко̀жни, прил.
1. Който се намира под кожата. Подкожна тлъстина.
2. Който се прави, става под кожата. Подкожна инжекция.

подкожурвам се

подкожу̀рваш се, несв. и подкожу̀ря се, св. Разг. За мазилка, кожа — отлепвам се, набъбвам, надигам се.

подкожуря се

подкожу̀риш се, мин. св. подкожу̀рих се, мин. прич. подкожу̀рил се, св.вж. подкожурвам се.

подкокоросам

подкокоро̀саш, св.вж. подкокоросвам.

подкокоросвам

подкокоро̀сваш, несв. и подкокоросам, св.; Кого. Разг. Подстрекавам, подбуждам.

подкомисия

мн. по̀дкомисии, ж. Подразделение на голяма комисия, на което е възложен определен кръг от общите задачи.

подкопавам

подкопа̀ваш, несв. и подкопая, св.; Какво.
1. Копая отдолу под нещо.
2. Прен. Работя за постепенното разрушаване на нещо. Подкопавам вярата му.

подкопая

подкопа̀еш, мин. св. подкопа̀х, мин. прич. подкопа̀л, св.вж. подкопавам.

подкоренен

подко̀ренна, подко̀ренно, мн. подко̀ренни, прил.
1. Който се намира под корените.
2. Спец. Който се намира под квадратен корен.

подкося

подкосѝш, мин. св. подкосѝх, мин. прич. подкосѝл, св.вж. подкосявам.

подкосявам

подкося̀ваш, несв. и подкося, св.
1. Какво. Прерязвам отдолу.
2. Кого. Подлагам крак и събарям.
Краката ми се подкосяват. 1. — Внезапно изпитвам слабост в краката и загубвам контрол.
2. Изплашвам се силно.

подкрадвам се

подкра̀дваш се, несв. и подкра̀дна се, св. Промъквам се към нещо тихо, незабелязано, крадешком.

подкрадна се

подкра̀днеш се, мин. св. подкра̀днах се, мин. прич. подкра̀днал се, св.вж. подкрадвам се.

подкрепа

мн. подкрѐпи, ж. Обикн. ед. Допълнителна помощ; поддръжка.

подкрепвам

подкрѐпваш, несв. и подкрепя, св.
1. Какво. Укрепвам допълнително; подсилвам.
2. Прен. Кого. Оказвам помощ; защитавам. Подкрепвам някого.
3. Прен. Какво/кого. Привеждам аргументи в полза на някакво твърдение.
4. Кого. Храня някого, за да придобие сили.

подкрепителен

подкрепѝтелна, подкрепѝтелно, мн. подкрепѝтелни, прил. Който придава сили. Подкрепително питие.

подкрепление

мн. подкреплѐния, ср.
1. Войскови части, които са изпратени на помощ.
2. Това, което служи за помощ (предимно за допълнителни човешки сили).

подкрепя

подкрепѝш, мин. св. подкрепѝх, мин. прич. подкрепѝл, св.вж. подкрепвам.

подкрепям

подкрѐпяш, несв. Подкрепвам.

подкривя

подкривѝш, мин. св. подкривѝх, мин. прич. подкривѝл, св.вж. подкривявам.

подкривявам

подкривя̀ваш, несв. и подкривя, св.; Какво. Правя върха на нещо крив; изкривявам.
подкривявам се/подкривя се.Разг. Подигравам се зад гърба на някого с мимики, гримаси.

подкривям

подкрѝвяш, несв. Подкривявам.

подкуп

мн. по̀дкупи, (два) по̀дкупа, м. Материални ценности (предимно пари), които се дават, за да се получи незаконна изгода; рушвет.

подкупвам

подку̀пваш, несв. и подкупя, св.
1. Кого. Привличам на своя страна с помощта на пари или подаръци длъжностно лице с цел да получа облага.
2. Прен. Привличам някого на своя страна с добро държание, любезност и др. Подкупваща усмивка.

подкупен

подку̀пна, подку̀пно, мн. подку̀пни, прил. Който приема подкупи.

подкупя

подку̀пиш, мин. св. подку̀пих, мин. прич. подку̀пил, св.вж. подкупвам.

подкъся

подкъсѝш, мин. св. подкъсѝх, мин. прич. подкъсѝл, св.вж. подкъсявам.

подкъсявам

подкъся̀ваш, несв. и подкъся, св.; Какво. Правя да стане по-къс.
подкъсявам се/подкъся се. — Нося къси поли и рокли.

подлавям

подла̀вяш, несв. и подловя, св.; Какво. Започвам, подхващам.

подлагам

подла̀гаш, несв. и подложа, св.
1. Какво. Слагам отдолу, под нещо. Подлагам ръце под дъжда.
2. Прен. На какво. Извършвам по отношение на някого действието, означено със следващото съществително. Подлагам на проверка.
подлагам се/подложа се. 1. — Заставам под някого, за да стъпи на мен.
2. Прен. Пренебр. На кого. Поставям се в услуга на някого; подлизурствам.
3. Прен. На какво. Позволявам да се направи нещо с мен. Подлагам се на тест.
Подлагам динена кора. — Заблуждавам, измамвам.
Подлагам гръб. — Подмазвам се.

подлежа

подлежѝш, мин. св. подлежа̀х, мин. прич. подлежа̀л, несв.; на какво. Следва да стане с мене това, което е означено със следващото съществително име. Подлежа на уволнение.

подлез

мн. по̀длези, (два) по̀длеза, м. Малък тунел под улицата, през който минават пешеходци.

подлепвам

подлѐпваш, несв. и подлепя, св.; какво. Лепя отдолу или на отделни места.

подлепя

подлепѝш, мин. св. подлепѝх, мин. прич. подлепѝл, св.вж. подлепвам.

подлепям

подлѐпяш, несв. Подлепвам.

подлец

мн. подлецѝ, м. Подъл човек; негодяй.

подлея

подлѐеш, мин. св. подля̀х, мин. прич. подля̀л, св.вж. подливам.

подливам

подлѝваш, несв. и подлея, св.
1. Сипвам отдолу или по земята.
2. Разг. За съд — тека острани и отдолу; подлизвам. Кафеничето подлива.
Подливам вода (на някого). — Правя нещо в ущърб на някого, преча му.

подлижа

подлѝжеш, мин. св. подлѝзах, мин. прич. подлѝзал, св.вж. подлизвам.

подлизвам

подлѝзваш, несв. и подлижа, св. За съд с течност — пропускам течност по стените си при изливане; капя.

подлизурка

мн. подлизу̀рки, м. и ж. Човек, който обича да се подмазва; угодник.

подлизурко

мн. подлизу̀рковци, м. Подлизурка.

подлизурство

ср., само ед. Постъпка и качество на подлизурка.

подлистник

мн. подлѝстници, (два) подлѝстника, м.
1. Вътрешна страница на вестник.
2. Тематично специализирана страница на вестник; притурка.
3. Разчертан лист хартия, който се подлага под бял лист за спазване на редовете при писане.

подловя

подловѝш, мин. св. подловѝх, мин. прич. подловѝл, св.вж. подлавям.

подлог

мн. по̀длози, (два) по̀длога, м. Спец. В езикознанието — главна част на изречението, която означава глаголното лице.
прил. подло̀жен, подло̀жна, подло̀жно, мн. подло̀жни.

подлога

мн. подло̀ги, ж.
1. Съд, който се подлага под тежко болен или неподвижен човек за ходене по нужда в леглото.
2. Прен. Пренебр. Човек, който се оставя да го тъпчат; който се подлага на другите.
3. Остар. Допълнително прибавен къс кожа за закърпване на цървули.

подложа

подло̀жиш, мин. св. подло̀жих, мин. прич. подло̀жил, св.вж. подлагам.

подложка

мн. подло̀жки, ж.
1. Нещо, което се поставя под друго. Подложка за чаша.
2. Спец. Растение, върху което се присажда.

подлост

подлостта̀, мн. по̀длости, ж.
1. Само ед. Качество на подъл.
2. Нечестна, подла постъпка. Такива подлости не са за мен.

подлоствам

подло̀стваш, несв. и подлостя, св.; Какво. Слагам подпора на врата, така че да не може да се отвори; подпирам.

подлостя

подло̀стиш, мин. св. подло̀стих, мин. прич. подло̀стил, св.вж. подлоствам.

подлостям

подло̀стяш, несв. Подлоствам.

подлудея

подлудѐеш, мин. св. подлудя̀х, мин. прич. подлудя̀л, св.вж. [[подлудявам 1_ .

подлудя

подлудѝш, мин. св. подлудѝх, мин. прич. подлудѝл, св.вж. [[подлудявам 2 ._

подлудявам

подлудя̀ваш, несв. и подлудея, св. Ставам като луд, временно загубвам контрол върху себе си.



подлудя̀ваш, несв. и подлудя, св.; Кого. Предизвиквам някого да подлудее.

подлуча

подлу̀чиш, мин. св. подлу̀чих, мин. прич. подлу̀чил, св.вж. подлучвам.

подлучвам

подлу̀чваш, несв. и подлуча, св.; Какво. Подправям ядене с лук или чесън.

подлъгвам

подлъ̀гваш, несв. и подлъжа, св.; Кого. Мамя, лъжа, подмамвам.

подлъжа

подлъ̀жеш, мин. св. подлъ̀гах, мин. прич. подлъ̀гал, св.вж. подлъгвам.

подлютвам

подлю̀тваш, несв. Подлютявам.

подлютя

подлютѝш, мин. св. подлютѝх, мин. прич. подлютѝл, св.вж. подлютявам.

подлютявам

подлютя̀ваш, несв. и подлютя, св.; Какво.
1. Подправям ястие с нещо люто или го правя люто.
2. Прен. Разг. Развреждам, предизвиквам болки в рана.
3. Прен. Разг. Кого. Ядосвам.
подлютявам се/подлютя се. — Разсърдвам се, ядосвам се.

подмажа

подма̀жеш, мин. св. подма̀зах, мин. прич. подма̀зал, св.вж. подмазвам.

подмазвам

подма̀зваш, несв. и подмажа, св.; Какво.
1. Мажа долната страна на нещо.
2. Разг. Мажа тава с масло.
подмазвам се/подмажа се. — Угоднича пред някого с цел да получа облаги; подмилквам се.

подмамвам

подма̀мваш, несв. и подмамя, св.
1. Кого. Чрез лъжи карам някого да извърши нещо; подлъгвам.
2. Кого, какво. Викам, мамя животно или човек да дойде при мен.
същ. подмамване, ср.

подмамване

вж. подмамвам

подмамка

мн. подма̀мки, ж. Нещо, което служи за подмамване.

подмамя

подма̀миш, мин. св. подма̀мих, мин. прич. подма̀мил, св.вж. подмамвам.

подмамям

подма̀мяш, несв. Подмамвам.

подменя

подменѝш, мин. св. подменѝх, мин. прич. подменѝл, св.вж. подменям.

подменявам

подменя̀ваш, несв. Подменям.

подменям

подмѐняш, несв. и подменя, св.; Какво. Заменям едно нещо с друго; разменям, сменям.

подметка

мн. подмѐтки, ж.
1. Долната част на обувка.
2. Прен. Пренебр. Твърда, жилава пържола, баница и под. Виж каква подметка ми сервираха.

подметна

подмѐтнеш, мин. св. подмѐтнах, мин. прич. подмѐтнал, св.вж. подмятам.

подмивам

подмѝваш, несв. и подмия, св.
1. Кого, какво. Мия отдолу.
2. Какво. Подравям бряг.
подмивам се/подмия се. — Подмивам себе си.

подмигвам

подмѝгваш, несв. и подмигна, св. Съзнателно мигам на някого с едното око в знак на нещо; намигвам, смигвам.

подмигна

подмѝгнеш, мин. св. подмѝгнах, мин. прич. подмѝгнал, св.вж. подмигвам.

подмилквам се

подмѝлкваш се, несв. Прекалено любезен съм с някого, за да извлека полза; угоднича, подмазвам се.

подмина

подмѝнеш, мин. св. подмѝнах, мин. прич. подмѝнал, св.вж. подминавам.

подминавам

подмина̀ваш, несв. и подмина, св.
1. Какво. Несъзнателно минавам покрай нещо, което е било цел на движението ми. Подминавам магазина.
2. Отдалечавам се, отминавам.

подмирисвам

подмирѝсваш, несв. и подмириша, св. Започвам да мириша, да издавам аромат.

подмириша

подмирѝшеш, мин. св. подмирѝсах, мин. прич. подмирѝсал, св.вж. подмирисвам.

подмия

подмѝеш, мин. св. подмѝх, мин. прич. подмѝл, св.вж. подмивам.

подмладя

подмладѝш, мин. св. подмладѝх, мин. прич. подмладѝл, св.вж. подмладявам.

подмладявам

подмладя̀ваш, несв. и подмладя, св.; Кого. Правя да изглежда млад.
подмладявам се/подмладя се. — Ставам като млад, изглеждам по-млад, отколкото съм.

подмокря

подмо̀криш, мин. св. подмо̀крих, мин. прич. подмо̀крил, св.вж. подмокрям.

подмокрям

подмо̀кряш, несв. и подмокря, св.; какво. Мокря отдолу.
подмокрям се/подмокря се.Разг. Напикавам се. Подмокри се от страх.

подмол

и подмол, мн. по̀дмоли и подмо̀ли, (два) по̀дмола и подмо̀ла, м. Дупка под камък в река или под брега.

подмолен

подмо̀лна, подмо̀лно, мн. подмо̀лни, прил. Който върши нещо тайно, без да го разгласява; потаен, таен, скрит.

подмяна

мн. подмѐни, ж. Смяна, размяна.

подмятам

подмя̀таш, несв. и подметна, св.
1. Кого, какво. Хвърлям неколкократно нагоре.
2. Какво. Движа нагоре-надолу. Подмятам торбата.
3. Разг. Пренебр. Кого, какво. Местя ту тук, ту там; разкарвам. Стига си подмятал дрехите от стол на стол.
4. Прен. Разг. На кого. Намеквам, загатвам. Подметнаха ми да съм вкъщи.

поднасям

подна̀сяш, несв. и поднеса, св.
1. Какво. Давам с необходимото уважение. Поднасям храна. Поднасям венец.
2. Прен. Изразявам положителни чувства. Поднасям почитанията си.
3. За кола — плъзгам се, подхлъзвам се.
4. Разг. Кого. Шегувам се, иронизирам.

поднеса

поднесѐш, мин. св. поднѐсох, мин. прич. поднѐсъл, св.вж. поднасям.

подница

мн. по̀дници, ж. Остар. Глинен съд за печене на хляб.

подновя

подновѝш, мин. св. подновѝх, мин. прич. подновѝл, св.вж. подновявам.

подновявам

подновя̀ваш, несв. и подновя, св.; Какво.
1. Правя да стане като нов.
2. Заменям старото с ново.
3. Започвам да правя нещо отново. Подновявам опитите си.
подновявам се/подновя се.Разг. Купувам си нови дрехи, обличам се в нови дрехи.

подножие

мн. подно̀жия, ср. Място, разположено в долната част на възвишение или на планина.

поднос

и поднос, мн. по̀дноси и подно̀си, (два) по̀дноса и подно̀са, м. Плосък разлат съд, който служи за сервиране; табла.

подносвам

подно̀сваш, несв. и поднося, св.; Какво. Започвам да нося нова дреха всеки ден.

поднося

подно̀сиш, мин. св. подно̀сих, мин. прич. подно̀сил, св.вж. подносвам.

подобава

несв., безл. Трябва, следва, прилича. Не подобава да правиш такива неща.
Както подобава. — Както трябва да бъде, както е редно, прилично.

подобен

подо̀бна, подо̀бно, мн. подо̀бни, прил. Който прилича на друг; сходен.
същ. подо̀бност, подобността̀, ж.

подобие

мн. подо̀бия, ср.
1. Обикн. ед. Сходство, прилика.
2. Прен. Предмет, който прилича на друг предмет. Това огледало е подобие на старото.
3. Пренебр. Предмет, явление, свойство, които отстъпват с много на образеца. Той е подобие на преподавател. Това беше подобие на почивка.

подобрение

мн. подобрѐния, ср.
1. Обикн. ед. Подобряване.
2. Обикн. мн. Изменение, което прави нещо по-добро, по-функционално. Правя подобрения в обзавеждането. Внасям подобрения.

подобря

подобрѝш, мин. св. подобрѝх, мин. прич. подобрѝл, св.вж. подобрявам.

подобрявам

подобря̀ваш, несв. и подобря, св.; Какво. Правя да стане по-добър. Подобрявам жилище.
подобрявам се/подобря се. — Ставам по-добре. Здравословното му състояние се подобрява.
същ. подобряване, ср.

подобряване

вж. подобрявам

подов

вж. под

подозирам

подозѝраш, несв. и подозра, св.
1. Съмнявам се в някого, предполагам вина у някого. Подозирам, че краде.
2. Предполагам, досещам се. Не подозирах какво става.

подозра

подозрѐш, мин. св. подозря̀х, мин. прич. подозря̀л, св.вж. подозирам.

подозрение

мн. подозрѐния, ср. Обикн. ед. Съмнение за вина.

подозрителен

подозрѝтелна, подозрѝтелно, мн. подозрѝтелни, прил.
1. Който предизвиква подозрение. Подозрителна жена.
2. Който е склонен към подозрение; недоверчив, мнителен.
същ. подозрителност, подозрителността̀, ж.

подозрителност

вж. подозрителен

подостря

подо̀стриш, мин. св. подо̀стрих, мин. прич. подо̀стрил, св.вж. подострям.

подострям

подо̀стряш, несв. и подостря, св.
1. Какво. Правя остър; изострям, заострям.
2. Прен. Разг. Кого. Подсторвам да направи нещо; подмушвам, подкокоросвам, подбуждам.
3. Прен. Разг. Кого/какво. Подстригвам много късо.

подофицер

мн. по̀дофицери, м. Остар. Сержант.
прил. подофицерски, по̀дофицерска, по̀дофицерско, мн. по̀дофицерски.

подофицерски

вж. подофицер

подоходен

подо̀ходна, подо̀ходно, мн. подо̀ходни, прил. Който се определя според дохода.

подпалвам

подпа̀лваш, несв. и подпаля, св.; Какво.
1. Слагам под нещо огън, за да започне да гори; запалвам, паля, подклаждам.
2. Какво. Предизвиквам пожар.
Подпалвам чергата (на някого). — Причинявам беда, нещастие.

подпалвач

мн. подпалва̀чи, м. Човек, който умишлено предизвиква пожар.
прил. подпалвачески, подпалва̀ческа, подпалва̀ческо, мн. подпалва̀чески.

подпалвачески

вж. подпалвач

подпалка

мн. подпа̀лки, ж. Обикн. мн. Малки трески или дървени стърготини за подпалване на огън.

подпаля

подпа̀лиш, мин. св. подпа̀лих, мин. прич. подпа̀лил, св.вж. подпалвам.

подпетя

подпетѝш, мин. св. подпетѝх, мин. прич. подпетѝл, св.вж. подпетявам.

подпетявам

подпетя̀ваш, несв. и подпетя, св.; Какво. Подгъвам задната част на обувка или пантоф под петата.

подпечатам

подпеча̀таш, св.вж. подпечатвам.

подпечатвам

подпеча̀тваш, несв. и подпечатам, св.; какво. Слагам печат на документ.

подпечатя

подпеча̀тиш, мин. св. подпеча̀тих, мин. прич. подпеча̀тил, св. Подпечатам.

подпирам

подпѝраш, несв. и подпра, св.
1. Какво. Слагам на нещо подпора, за да се крепи.
2. Кого, какво. Държа да стои в едно положение, да не пада. Подпирай от тая страна!
3. Прен. Разг. Кого. Притискам, притеснявам. Сроковете ме подпират, трябва да бързам.
подпирам се/подпра се. — Държа се за нещо, облягам се на нещо. Подпирам се на бастун.

подпис

мн. по̀дписи, (два) по̀дписа, м. Собственоръчно написано име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви.

подписвам

подпѝсваш, несв. и подпиша, св. Поставям подпис под документ.
подписвам се/подпиша се. 1. — Пиша името си или подписа си някъде.
2. Остар. Поставям отпечатък от палеца си под нещо.

подписка

мн. по̀дписки, ж.
1. Събиране на пари за абонамент, за помощ с вписване на името.
2. Събиране на подписи в подкрепа на определен човек, на кауза и др.

подписник

мн. по̀дписници, м. Абонат.

подписница

мн. по̀дписници, ж. Жена подписник.

подпитам

подпѝташ, св.вж. подпитвам.

подпитвам

подпѝтваш, несв. и подпитам, св.; кого. Неявно насочвам разговора чрез въпроси с цел да разбера, да узная нещо.

подпиша

подпѝшеш, мин. св. подпѝсах, мин. прич. подпѝсал, св.вж. подписвам.

подплата

мн. подпла̀ти, ж.
1. Тънка материя, която се зашива от вътрешната страна на дрехата; хастар.
2. Прен. Само ед. Подкрепа, стабилитет. Теоретична подплата.

подплатя

подплатѝш, мин. св. подплатѝх, мин. прич. подплатѝл, св.вж. подплатявам.

подплатявам

подплатя̀ваш, несв. и подплатя, св.; Какво.
1. Зашивам подплата, слагам подплата.
2. Прен. Подкрепям, обосновавам свое наблюдение, теза. Подплатявам изводите си с доказателствен материал.

подплаша

подпла̀шиш, мин. св. подпла̀ших, мин. прич. подпла̀шил, св.вж. подплашвам.

подплашвам

подпла̀шваш, несв. и подплаша, св.; Кого, какво.
1. Предизвиквам страх, уплаха; изплашвам внезапно. – подплашвам се/подплаша се. Уплашвам се внезапно; изплашвам се. Конете се подплашиха и хукнаха.

подплъзвам се

подплъ̀зваш се, несв. и подплъ̀зна се, св. Губя равновесие върху хлъзгава повърхност; подхлъзвам се.

подплъзна се

подплъ̀знеш се, мин. св. подплъ̀знах се, мин. прич. подплъ̀знал се, св.вж. подплъзвам се.

подплънка

мн. подплъ̀нки, ж.
1. Само ед. Материал за изпълване на дреха.
2. Малко парче плат, напълнено с такъв материал и зашито.

подпомагам

подпома̀гаш, несв. и подпомогна, св.; Кого.
1. Помагам с пари. Родителите им редовно ги подпомагат.
2. Оказвам помощ; подкрепям, поддържам.

подпомогна

подпомо̀гнеш, мин. св. подпомо̀гнах, мин. прич. подпомо̀гнал, св.вж. подпомагам.

подпора

мн. подпо̀ри, ж.
1. Специално изработен или какъвто и да е предмет, поставен да подпира, да крепи.
2. Бетонови, метални или дървени греди, колони, които носят строителна конструкция. Подпори на мост.
прил. подпорен, подпо̀рна, подпо̀рно, мн. подпо̀рни. Подпорна стена.

подпорен

вж. подпора

подпоручик

мн. подпору̀чици, м. Остар. Офицерски чин, който се равнява на младши лейтинант.

подпра

подпрѐш, мин. св. подпря̀х, мин. прич. подпря̀л, св.вж. подпирам.

подправка

мн. подпра̀вки, ж.
1. Обикн. мн. Ароматни треви, които се прибавят към яденето, за да подобрят вкуса му.
2. Фалшификация.

подправя

подпра̀виш, мин. св. подпра̀вих, мин. прич. подпра̀вил, св.вж. подправям.

подправям

подпра̀вяш, несв. и подправя, св.; Какво.
1. Правя нещо да прилича на друго; фалшифицирам. Подправям оценка.
2. Слагам подправки в яденето.

подпретвам

подпрѐтваш, несв. и подпретна, св.; Какво. Разг. Загъвам, засуквам, запретвам.
подпретвам се/подпретна се.Разг. Захващам се, залавям се за нещо.

подпретна

подпрѐтнеш, мин. св. подпрѐтнах, мин. прич. подпрѐтнал, св.вж. подпретвам.

подпруга

мн. подпру̀ги, ж. Диал. Здрав ремък за стягане на самар, седло и др., който минава под корема на животното.

подпръга

мн. подпръ̀ги, ж. Подпруга.

подпухвам

подпу̀хваш, несв. и подпухна, св. Отичам, издувам се, подувам се.

подпухна

подпу̀хнеш, мин. св. подпу̀хнах, мин. прич. подпу̀хнал, св.вж. подпухвам.

подпъвам

подпъ̀ваш, несв. и подпъна, св.
1. Разг. Какво. Запъвам, залоствам, подпирам.
2. Прен. Разг. Кого. Упорито искам от някого нещо. Подпъвам го да ми даде заем.

подпъна

подпъ̀неш, мин. св. подпъ̀нах, мин. прич. подпъ̀нал, св.вж. подпъвам.

подпъхвам

подпъ̀хваш, несв. и подпъхна, св.; Какво.
1. Пъхам отдолу под нещо.
2. Прен. Давам подкуп. Подпъхвам пари.

подпъхна

подпъ̀хнеш, мин. св. подпъ̀хнах, мин. прич. подпъ̀хнал, св.вж. подпъхвам.

подработвам

подрабо̀тваш, несв. и подработя, св.; какво/кого. Работя предварително за постигане на определена цел; подготвям, обработвам.

подработка

мн. подрабо̀тки, ж. Обикн. ед. Предварителна подготовка, обработка.

подработя

подрабо̀тиш, мин. св. подрабо̀тих, мин. прич. подрабо̀тил, св.вж. подработвам.

подравня

подравнѝш, мин. св. подравнѝх, мин. прич. подравнѝл, св.вж. подравнявам.

подравнявам

подравня̀ваш, несв. и подравня, св.; Кого, какво. Правя равен — гладък или в една линия.
подравнявам се/подравня се. — Изравнявам се с останалите в редица и в колона.

подравням

подра̀вняш, несв. Подравнявам.

подравям

подра̀вяш, несв. и подровя, св.; Какво.
1. Ровя под нещо; подкопавам, подривам.
2. Прен. Действам подмолно, за да разруша нещо.

подражавам

подража̀ваш, несв.; На кого. Опитвам се да направя същото като някой друг; имитирам.
същ. подражаване, ср.

подражаване

вж. подражавам

подражание

ср., само ед. Подражаване.

подражател

подража̀телят, подража̀теля, мн. подража̀тели, м. Човек, който подражава.

подражателен

подража̀телна, подража̀телно, мн. подража̀телни, прил. Който е направен по подражание.

подражателка

мн. подража̀телки, ж. Жена подражател.

подразбера

подразберѐш, мин. св. подразбра̀х, мин. прич. подразбра̀л, св.вж. подразбирам.

подразбирам

подразбѝраш, несв. и подразбера, св. Разбирам по косвени, непреки сведения; досещам се.

подразделение

мн. подразделѐния, ср.
1. Йерархически зависим елемент на цялото.
2. Организационна или стопанска единица в състава на по-голяма част.

подразделя

подразделѝш, мин. св. подразделѝх, мин. прич. подразделѝл, св.вж. подразделям.

подразделям

подраздѐляш, несв. и подразделя, св.; какво. Деля на по-малки части; разделям.

подразня

подра̀зниш, мин. св. подра̀зних, мин. прич. подра̀знил, св.вж. подразням.

подразням

подра̀зняш, несв. и подразня, св.; кого/какво. Дразня малко.
подразням се/подразня се. — Нещо внезапно предизвиква раздразнение у мен.

подраня

подранѝш, мин. св. подранѝх, мин. прич. подранѝл, св.вж. подранявам.

подранявам

подраня̀ваш, несв. и подраня, св. Правя нещо преди определения час или рано сутринта. Подранявам за среща. Подраних тази сутрин.

подрасна

подра̀снеш, мин. св. подра̀снах, мин. прич. подра̀снал, св.вж. подраствам.

подрасник

мн. подра̀сници, (два) подра̀сника, м. Специално облекло на поп, което се носи под расото.

подраста

подрастѐш, мин. св. подра̀стох, мин. прич. подра̀съл, св. Подрасна.

подраствам

подра̀стваш, несв. и подрасна, св.
1. За растение — достигам до определени размери.
2. Раста до определена възраст.

подредя

подредѝш, мин. св. подредѝх, мин. прич. подредѝл, св.вж. подреждам.

подрежа

подрѐжеш, мин. св. подря̀зах, мин. прич. подря̀зал, св.вж. подрязвам.

подреждам

подрѐждаш, несв. и подредя, св.
1. Какво. Поставям в определен ред; редя, нареждам. Подреждам книгите.
2. Прен. Кого. Говоря лоши неща за някого; наклепвам. Подредих го така, че скоро няма да се оправи.
подреждам се/подредя се. 1. — Заставам на определено място в редица.
2. Разг. Обзавеждам се.
3. Прен. Правя нещо, от което очаквам лоши последици. Добре се подредихме.

подривам

подрѝваш, несв. и подрина и подрия, св.
1. Ровя под нещо; подравям, подкопавам.
2. Чистя тор около добитък.
3. Прен. Какво. Действам подмолно, за да разруша нещо. Подривам авторитет.

подривен

подрѝвна, подрѝвно, мн. подрѝвни, прил. Който се извършва тайно с цел да разруши нещо, да навреди на нещо. Подривна акция.

подрина

подрѝнеш, мин. св. подрѝнах, мин. прич. подрѝнал, св.вж. подривам.

подрипвам

подрѝпваш, несв. и подрипна, св. Разг. Рипам леко или от време на време; подскачам.

подрипна

подрѝпнеш, мин. св. подрѝпнах, мин. прич. подрѝпнал, св.вж. подрипвам.

подритвам

подрѝтваш, несв. и подритна, св.
1. Кого, какво. Ритам леко пред себе си.
2. Прен. Пренебр. Кого. Пренебрегвам, не обръщам внимание. Всеки го подритва.

подритна

подрѝтнеш, мин. св. подрѝтнах, мин. прич. подрѝтнал, св.вж. подритвам.

подрия

подрѝеш, мин. св. подрѝх, мин. прич. подрѝл, св.вж. подривам.

подробен

подро̀бна, подро̀бно, мн. подро̀бни, прил. Който е пълен, изчерпателен, с възможно най-много детайли; обстоен. Подробно описание.

подробност

подробността̀, мн. подро̀бности, ж. Дребно обстоятелство, несъществен детайл. Подробностите после.

подровя

подро̀виш, мин. св. подро̀вих, мин. прич. подро̀вил, св.вж. подравям.

подронвам

подро̀нваш, несв. и подроня, св.; Какво.
1. Роня отдолу под нещо; подравям, подривам, подкопавам.
2. Прен. Действам подмолно, за да разруша нещо. Подронвам авторитет.

подроня

подро̀ниш, мин. св. подро̀них, мин. прич. подро̀нил, св.вж. подронвам.

подръка

нареч.
1. С ръка под мишницата на друг човек.
2. На удобно място; наблизо. Всичко ми е подръка.

подръпвам

подръ̀пваш, несв. и подръпна, св.; какво.
1. Дърпам леко или от време на време.
2. Поемам леко от цигарата или поемам от време на време.

подръпна

подръ̀пнеш, мин. св. подръ̀пнах, мин. прич. подръ̀пнал, св.вж. подръпвам.

подръчен

подръ̀чна, подръ̀чно, мн. подръ̀чни, прил.
1. Който е подръка (във 2 знач.)
2. Който е на разположение. С подръчни средства.

подрязвам

подря̀зваш, несв. и подрежа, св.; Какво.
1. Режа отдолу; отрязвам. Подрязвам коса.
2. Подкастрям. Подрязвам дръвчета.
Подрязвам крилете (на някого). — Убивам надеждата на някого.

подсвирвам

подсвѝрваш, несв. и подсвирна, св.
1. Свиркам леко, едва чуто.
2. Свиркам след някого, обикновено след жена, за да ми обърне внимание.
подсвирвам си/подсвирна си. — Свиря си с уста леко или от време на време.

подсвирквам

подсвѝркваш, несв. Подсвирвам.

подсвирна

подсвѝрнеш, мин. св. подсвѝрнах, мин. прич. подсвѝрнал, св.вж. подсвирвам.

подсека

подсечѐш, мин. св. подся̀кох, мин. прич. подся̀къл, св.вж. подсичам.

подсетя

подсѐтиш, мин. св. подсѐтих, мин. прич. подсѐтил, св.вж. подсещам.

подсещам

подсѐщаш, несв. и подсетя, св.; Кого.
1. Казвам на някого нещо, за да му помогна да си спомни или за да му припомня.
2. Насочвам към определена мисъл; подсказвам.

подсигуря

подсигурѝш, мин. св. подсигурѝх, мин. прич. подсигурѝл, св.вж. подсигурявам.

подсигурявам

подсигуря̀ваш, несв. и подсигуря, св.
1. Какво. Осигурявам, снабдявам. Ти ще подсигуриш храната.
2. Кого/какво, с какво. Правя да бъде по-сигурен. За всеки случай го подсигурих с повече пари.
подсигурявам се/подсигуря се. — Снабдявам се за по-голяма сигурност. Трябва да се подсигуря за зимата.

подсилвам

подсѝлваш, несв. и подсиля, св.; какво/кого. Придавам повече сила. Подсилвам впечатлението. Подсилвам цветето с тор.

подсиля

подсѝлиш, мин. св. подсѝлих, мин. прич. подсѝлил, св.вж. подсилвам.

подсичам

подсѝчаш, несв. и подсека, св.; Какво.
1. Сека нещо в долния край.
2. Сека, пресичам малко под върха; засичам.
подсичам се/подсека се. — От влага, от запарване ми се появяват болезнени зачервени цепнатини по кожата.
Подсичат ми се краката. — Губя силата си от страх или от друга силна емоция, не мога да контролирам краката си.

подскажа

подка̀жеш, мин. св. подска̀зах, мин. прич. подска̀зал, св.вж. подсказвам.

подсказвам

подска̀зваш, несв. и подскажа, св.; какво, на кого.
1. Казвам на някого незабелязано нещо, което той трябва да произнесе. Подсказвам в час.
2. Насочвам към определена мисъл; внушавам.

подскачам

подска̀чаш, несв. и подскоча, св. Скачам леко нагоре или скачам от време на време.
същ. подскачане ср.

подскачане

вж. подскачам

подскок

мн. подско̀ци, (два) подско̀ка, м. Лек скок нагоре; подскачане.

подскоквам

подско̀кваш, несв. и подскокна, св. Скачам изведнъж еднократно.

подскокна

подско̀кнеш, мин. св. подско̀кнах, мин. прич. подско̀кнал, св.вж. подскоквам.

подскоча

подско̀чиш, мин. св. подско̀чих, мин. прич. подско̀чил, св.вж. подскачам.

подсладя

подсладѝш, мин. св. подсладѝх, мин. прич. подсладѝл, св.вж. подслаждам.

подсладявам

подсладя̀ваш, несв. Подслаждам.

подслаждам

подсла̀ждаш, несв. и подсладя, св.; Какво.
1. Правя сладък, като прибавям захар, мед и др.
2. Прен. Правя нещо да стане по-приятно. Подслаждам живота си.

подслон

мн. подсло̀ни, (два) подсло̀на, м.
1. Покрито място за добитък; сайвант.
2. Прен. Само ед. Убежище. Давам подслон. Търся подслон.

подслоня

подслонѝш, мин. св. подслонѝх, мин. прич. подслонѝл, св.вж. подслонявам.

подслонявам

подслоня̀ваш, несв. и подслоня, св.; Кого, какво. Осигурявам подслон, убежище.
подслонявам се/подслоня се. — Намирам подслон, убежище. Няма къде да се подслониш в полето.

подслушам

подслу̀шаш, св.вж. подслушвам.

подслушвам

подслу̀шваш, несв. и подслушам, св. Слушам тайно, скришно. Обича да подслушва.

подслушвателен

подслушва̀телна, подслушва̀телно, мн. подслушва̀телни, прил.
Подслушвателно устройство/подслушвателна апаратура.Спец. Устройство, апаратура, използвани от секретни служби за подслушване на разговори.

подсмея се

подсмѐеш се, мин. св. подсмя̀х се, мин. прич. подсмя̀л се, св.вж. подсмивам се.

подсмивам се

подсмѝваш се, несв. и подсмѐя се, св.
1. Смея се тихо и полека.
2. Усмихвам се иронично.
3. Смея се на някого, вземам го на подбив; присмивам се.

подсмихвам се

подсмѝхваш се, несв. и подсмѝхна се, св. Усмихвам се леко.

подсмихна се

подсмѝхнеш се, мин. св. подсмѝхнах се, мин. прич. подсмѝхнал се, св.вж. подсмихвам се.

подсмърчам

подсмъ̀рчаш, несв.
1. Поемам въздух през запушен нос.
2. Прен. Разг. Въртя се около нещо, което ме привлича. Подсмърчаха около витрината с играчките.

подсоля

подсолѝш, мин. св. подсолѝх, мин. прич. подсолѝл, св.вж. подсолявам.

подсолявам

подсоля̀ваш, несв. и подсоля, св.; Какво.
1. Слагам сол в яденето; посолявам.
2. Прен. Влагам скрит шеговит смисъл в думите си, предимно еротичен.

подставен

подста̀вена, подста̀вено, мн. подста̀вени, прил. Който е поставен от някой друг, за да защитава скрито неговите интереси.

подставка

мн. подста̀вки, ж. Остар. Приспособление, върху което стои нещо; поставка, подложка.

подстанция

мн. подста̀нции, ж. Междинна електростанция или телефонна станция.

подсторвам

подсто̀рваш, несв. и подсторя, св.; Кого. Убеждавам някого да направи нещо лошо; подстрекавам, подбуждам, подбутвам.

подсторя

подсто̀риш, мин. св. подсто̀рих, мин. прич. подсто̀рил, св.вж. подсторвам.

подстрекавам

подстрека̀ваш, несв. Подтиквам към лошо или незаконно действие; подсторвам, подбуждам.
същ. подстрекателство, ср.

подстрекател

подстрека̀телят, подстрека̀теля, мн. подстрека̀тели, м. Човек, който подстрекава.
прил. подстрекателски, подстрека̀телска, подстрека̀телско, мн. подстрека̀телски.

подстрекателка

мн. подстрека̀телки, ж. Жена подстрекател.

подстрекателски

вж. подстрекател

подстрекателство

вж. подстрекавам

подстригвам

подстрѝгваш, несв. и подстрижа, св.
1. Кого, какво. Отрязвам, накъсявам косъм; стрижа.
2. Кого. Посвещавам в духовнически сан.
подстригвам се/подстрижа се. 1. — Сам себе си подстригвам или подстригвам косата си при бръснар.
2. Прен. Ставам монах. Послушникът се подстрига.

подстрижа

подстрѝжеш, мин. св. подстрѝгах, мин. прич. подстрѝгал, св.вж. подстригвам.

подстъп

мн. по̀дстъпи, м. Обикн. мн. Удобни места, през които може да се стигне по-лесно до определена цел. Подстъпите към Шипка.

подсуша

подсушѝш, мин. св. подсушѝх, мин. прич. подсушѝл, св.вж. подсушавам.

подсушавам

подсуша̀ваш, несв. и подсуша, св.
1. Какво. Правя нещо да стане сухо.
2. Кого. Преобличам със сухи дрехи. Подсушавам бебе.

подсъден

подсъ̀дна, подсъ̀дно, мн. подсъ̀дни, прил. Който подлежи на съдене.
същ. подсъдност, подсъдността̀, ж.

подсъдим

подсъдѝмият, подсъдѝмия, мн. подсъдѝми, м. Лице, което съдят; обвиняем.



подсъдѝма, подсъдѝмо, мн. подсъдѝми, прил.
Подсъдима скамейка. 1. — Място на подсъдимите в залата.
2. Съд.

подсъдима

мн. подсъдѝми, ж. Жена, която съдят; обвиняема.

подсъдност

вж. подсъден

подсъзнание

ср., само ед. Област на непълно осъзнати мисли, чувства, представи. В подсъзнанието му се е загнездило тревожно чувство.

подсъзнателен

подсъзна̀телна, подсъзна̀телно, мн. подсъзна̀телни, прил. Който е с неясна, неосъзната мотивировка. Подсъзнателна реакция.

подтекст

м., само ед. Смисъл, който се влага или изразява в изказване/текст не пряко, а се подразбира. Богат подтекст. Подтекст на творбата.

подтик

мн. по̀дтици (два) по̀дтика, м. Причина за задействането на човек; подбуда, импулс.

подтиквам

подтѝкваш, несв. и подтикна, св.
1. Какво. Премествам по-напред.
2. Прен. Кого. Насочвам към определено действие; подбуждам.

подтикна

подтѝкнеш, мин. св. подтѝкнах, мин. прич. подтѝкнал, св.вж. подтиквам.

подува

кърми

подувам се

поду̀ваш се, несв. и поду̀я се, св. Ставам по-обемист (обикн. поради болест); подпухвам, отичам.

подутина

мн. подутинѝ, ж. Подуто място.

подухвам

поду̀хваш, несв. и подухна, св. Духам леко или от време на време.

подухна

поду̀хнеш, мин. св. поду̀хнах, мин. прич. поду̀хнал, св.вж. подухвам.

подуча

поду̀чиш, мин. св. поду̀чих, мин. прич. поду̀чил, св.вж. подучвам.

подучвам

поду̀чваш, несв. и подуча, св.; Кого. Тайно уча, карам някого да прави нещо (обикн. лошо).

подуша

поду̀шиш, мин. св. поду̀ших, мин. прич. поду̀шил, св.вж. подушвам.

подушвам

поду̀шваш, несв. и подуша, св.
1. Поемам въздух, за да усетя аромата, мириса на нещо.
2. Кого, какво. Откривам по миризмата.
3. Прен. Досещам се за нещо, предвиждам.

подуя

подуя се, подуеш се, мин. св. подух се, мин. прич. подул се, св. — вж. подувам се.

подуя се

поду̀еш се, мин. св. поду̀х се, мин. прич. поду̀л се, св.вж. подувам се.

подфирча

подфѝрчиш, мин. св. подфѝрчих, мин. прич. подфѝрчил, св.вж. подфирчвам.

подфирчвам

подфѝрчваш, несв. и подфирча, св.; Кого, какво. Разг. Почвам да фирча; подгонвам, не оставям на мира.

подхвана

подхва̀неш, мин. св. подхва̀нах, мин. прич. подхва̀нал, св.вж. подхващам.

подхващам

подхва̀щаш, несв. и подхвана, св.
1. Какво. Хващам отдолу.
2. Започвам. Подхващам да говоря. Подхващам песен.
3. Прен. Разг. Кого. Карам се. Че като го подхванах, не го оставих дума да каже.

подхвръквам

подхвръ̀кваш, несв. и подхвръкна, св. Хвърча кратко от място на място.

подхвръкна

подхвръ̀кнеш, мин. св. подхвръ̀кнах, мин. прич. подхвръ̀кнал, св.вж. подхвръквам.

подхвърля

подхвъ̀рлиш, мин. св. подхвъ̀рлих, мин. прич. подхвъ̀рлил, св.вж. подхвърлям.

подхвърлям

подхвъ̀рляш, несв. и подхвърля, св.
1. Хвърлям нагоре или наблизо.
2. Кого, какво. Тайно оставям на някого. Подхвърлям дете.
3. Прен. Извършвам по отношение на някого действието, означено със следващото съществително; подлагам. Подхвърлям на съмнение.
4. Прен. Разг. Казвам нещо за подсещане или за да засегна някого; подмятам.

подхлъзвам

подхлъ̀зваш, несв. и подхлъзна, св.; Кого. Лъжа, съзнателно заблуждавам.
подхлъзвам се/подхлъзна се. 1. — Губя равновесие върху гладка хлъзгава повърхност.
2. Прен. Разг. Излъгвам се, заблуждавам се, подмамвам се.

подхлъзна

вж. подхлъзвам

подход

мн. подхо̀ди, (два) подхо̀да, м. Обикн. ед. Съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек. Правилен подход.

подходя

подхо̀диш, мин. св. подхо̀дих, мин. прич. подхо̀дил, св.вж. [[подхождам 1 ._

подходящ

подходя̀ща, подходя̀що, мн. подходя̀щи, прил. Който подхожда, съответства.

подхождам

подхо̀ждаш, несв. и подходя, св.
1. Приближавам се към нещо. Подхождам към върха.
2. Прен. Отнасям се към някого или към нещо според определена позиция.



подхо̀ждаш, несв. Приличам, съответствам на нещо или на някого. Тая рокля не ти подхожда. Такова поведение не подхожда на културен човек.

подхранвам

подхра̀нваш, несв. и подхраня, св.
1. Кого, какво. Давам, добавям храна или хранителни вещества.
2. Прен. Какво. Поддържам, стимулирам. Подхранвам любопитство.

подхраня

подхра̀ниш, мин. св. подхра̀них, мин. прич. подхра̀нил, св.вж. подхранвам.

подценя

подценѝш, мин. св. подценѝх, мин. прич. подценѝл, св.вж. подценявам.

подценявам

подценя̀ваш, несв. и подценя, св.; Кого, какво. Не оценявам правилно, принизявам значението или стойността на нещо или на някого.

подчертавам

подчерта̀ваш, несв. и подчертая, св.; Какво.
1. Чертая линия под нещо.
2. Правя да стане очевидно, явно. Подчертавам талията си.
3. Прен. Подсилвам значението на нещо, отделям го.

подчертая

подчерта̀еш, мин. св. подчерта̀х, мин. прич. подчерта̀л, св.вж. подчертавам.

подчинен

подчинѐният, подчинѐния, мн. подчинѐни, м. По-долен в служебната йерархия по отношение на началника си.



подчинѐна, подчинѐно, мн. подчинѐни, прил. Зависим, несамостоен.
същ. подчиненост, подчинеността̀, ж.

подчинение

ср., само ед. Отношение на зависимост.

подчиненост

вж. подчинен

подчинителен

подчинѝтелна, подчинѝтелно, мн. подчинѝтелни; прил. Който изразява отношение на подчинение. Подчинителен съюз.

подчиня

подчинѝш, мин. св. подчинѝх, мин. прич. подчинѝл, св.вж. подчинявам.

подчинявам

подчиня̀ваш, несв. и подчиня, св.; Кого, какво. Поставям под своя зависимост, власт. Подчинявам страната.
подчинявам се/подчиня се. — Покорявам се, не се противя на чужда власт.

подшивам

подшѝваш, несв. и подшия, св.; Какво.
1. Пришивам нещо отдолу или отвътре.
2. Поръбвам.
3. Зашивам заедно, присъединявам чрез шиене. Подшита книга.

подшия

подшѝеш, мин. св. подшѝх, мин. прич. подшѝл, св.вж. подшивам.

подшушвам

подшу̀шваш, несв. и подшушна, св. Казвам тихичко, с недомлъвки; намеквам.

подшушна

подшу̀шнеш, мин. св. подшу̀шнах, мин. прич. подшу̀шнал, св.вж. подшушвам.

подъл

по̀дла, по̀дло, мн. по̀дли, прил. Недостоен в нравствено отношение; нечестен, низък, непочтен.

подържа

подържѝш, мин. св. подържа̀х, мин. прич. подържа̀л, св. Държа за малко време, за кратко. Ще го подържат няколко дни и ще го пуснат. Подръж ми шлифера!

подявка

мн. подѐвки, ж. Разг. По-малка сестра на неженено момиче, която чака сестра си да се ожени, за да се замомее.

подяждам

подя̀ждаш, несв. и подям, св.; Кого.
1. Ям от храната на някого.
2. Прен. Ощетявам.
3. Прен. Дразня, ядосвам някого за негови грешки и слабости.

подялба

мн. подѐлби, ж.
1. Разделяне на имот между наследниците.
2. Изобщо разделяне на нещо.
3. Деление, класификация.

подям

подядѐш, мин. св. подя̀дох, мин. прич. подя̀л, св.вж. подяждам.

поевропейча

поевропѐйчиш, мин. св. поевропѐйчих, мин. прич. поевропѐйчил, св.вж. поевропейчвам.

поевропейчвам

поевропѐйчваш, несв. и поевропейча, св.; Кого, какво. Правя да придобие качества на европеец.
поевропейчвам се/поевропейча се. — Придобивам качества и характеристики на европеец.

поевтинея

поевтинѐеш, мин. св. поевтиня̀х, мин. прич. поевтиня̀л, св.вж. [[поевтинявам 1 ._

поевтиня

поевтинѝш, мин. св. поевтинѝх, мин. прич. поевтинѝл, св.вж. [[поевтинявам 2 ._

поевтинявам

поевтиня̀ваш, несв. и поевтинея, св. Ставам по-евтин.



поевтиня̀ваш, несв. и поевтиня, св.; Какво. Правя да стане по-евтин.

поезия

мн. поѐзии, ж.
1. Само ед. Един от литературните родове, заедно с проза и драма.
2. Само ед. Художествено творчество в мерена реч, в стихове.
3. Остар. Художествено произведение в мерена реч; стихотворение.
4. Прен. Красота, която въздейства на чувствата и въображението. Любовта им е истинска поезия.

поема

мн. поѐми, ж. Голяма лиро-епическа творба в стихотворна форма.



поѐмеш, мин. св. поѐх, мин. прич. поѐл, св.вж. поемам.

поемам

поѐмаш, несв. и поѐма 2 , св.
1. Кого, какво. Вземам, което ми се подава. Поемам детето.
2. Какво. Поглъщам, приемам (храна, въздух, лекарства и др).
3. Тръгвам в определена посока. Поеха към града.
4. Започвам да говоря; подемам.
5. Приемам да върша нещо; нагърбвам се. Поемам работата в ръцете си.
6. Прен. Разг. Разбирам, възприемам. Обяснявам, ама то не поема.

поен

по̀йна, по̀йно, мн. по̀йни, прил. За птица — който пее, цвърчи добре, мелодично.

поет

мн. поѐти, м.
1. Човек, който пише стихове.
2. Човек с романтична душа, способен на дълбоки преживявания; мечтател.

поетеса

мн. поетѐси, ж. Жена поет (в 1 знач.).

поетика

ж., само ед.
1. Спец. Теория на поезията или на художественото творчество.
2. Спец. Съвкупност от особеностите на художественото изображение в творчеството на един автор. Поетиката на Ботев.

поетичен

поетѝчна, поетѝчно, мн. поетѝчни, прил. Който съдържа поезия. Поетичен поглед.
същ. поетичност, поетичността̀, ж.

поетически

поетѝческа, поетѝческо, мн. поетѝчески, прил. Който се отнася до поезия.
Поетическа волност. — Отклонение от езиково правило поради метрични съображения.

поетичност

вж. поетичен

пожалвам

пожа̀лваш, несв. и пожаля, св.
1. Жаля малко.
2. Кого. Изпитвам жал към някого еднократно или за кратко.

пожаля

пожа̀лиш, мин. св. пожа̀лих, мин. прич. пожа̀лил, св.вж. пожалвам.

пожар

мн. пожа̀ри, (два) пожа̀ра, м.
1. Неконтролиран огън, който унищожава ценности.
2. Прен. Вътрешен огън, възпламеняване. Пожар ме гори.
прил. пожарен, пожа̀рна, пожа̀рно, мн. пожа̀рни.

пожарен

вж. пожар

пожарище

мн. пожа̀рища, ср. Място, обхванато от пожар, или обгорено място след пожар.

пожарна

мн. пожа̀рни, ж. Разг.
1. Противопожарна служба.
2. Сградата на тази служба.
3. Кола/автомобил на тази служба. Пожарната иде!

пожарникар

пожарника̀рят, пожарника̀ря, мн. пожарника̀ри, м. Човек, чиято професия е да гаси пожари.
прил. пожарникарски, пожарника̀рска, пожарника̀рско, мн. пожарника̀рски.

пожарникарски

вж. пожарникар

пожарогасител

пожарогасѝтелят, пожарогасѝтеля, мн. пожарогасѝтели, (два) пожарогасѝтеля, м. Пълна с пяна за гасене на пожар бутилка, която се помещава в коли и в обществени сгради.

пожелавам

пожела̀ваш, несв. и пожелая, св.
1. Какво. Внезапно искам; приисква ми се, поисквам.
2. На кого, какво. Изказвам пожелание.

пожелание

мн. пожела̀ния, ср.
1. Изказано приветствие към някого, което съдържа желание да се осъществи нещо хубаво.
2. Препоръка.

пожелая

пожела̀еш, мин. св. пожела̀х, мин. прич. пожела̀л, св.вж. пожелавам.

пожена

пожѐнеш, мин. св. пожѐнах, мин. прич. пожѐнал, св.вж. поженвам.

поженвам

пожѐнваш, несв. и пожена, св. Пожънвам.

пожертвам

пожѐртваш, св.; какво/кого. Жертвам в името на някаква цел.

пожертвование

мн. пожертвова̀ния, ср. Обикн. мн. Пари, дадени за благотворителни цели.

пожертвователен

пожертвова̀телна, пожертвова̀телно, мн. пожертвова̀телни, прил. Който е способен и готов на жертви.

пожертвувам

пожѐртвуваш, св. Пожертвам.

пожертвувание

мн. пожертвува̀ния, ср. Пожертвование.

пожертвувателен

пожертвува̀телна, пожертвува̀телно, мн. пожертвува̀телни, прил. Пожертвователен.

поживея

поживѐеш, мин. св. поживя̀х, мин. прич. поживя̀л, св.вж. поживявам.

поживя

поживѝш, мин. св. поживѝх, мин. прич. поживѝл, св.вж. поживям.

поживявам

поживя̀ваш, несв. и поживея, св.
1. Живея кратко време някъде.
2. Разг. Живея без ограничения, весело. Ще си поживея, пък после ще видим.

поживям

пожѝвяш, несв. и поживя, св.; Кого. Запазвам на някого живота. Да те поживи господ.

пожизнен

пожѝзнена, пожѝзнено, мн. пожѝзнени, прил. Който ще се реализира до края на живота на някого. Пожизнена рента.

пожълтея

пожълтѐеш, мин. св. пожълтя̀х, мин. прич. пожълтя̀л, св.вж. пожълтявам.

пожълтявам

пожълтя̀ваш, несв. и пожълтея, св. Ставам жълт.

пожъна

пожъ̀неш, мин. св. пожъ̀нах, мин. прич. пожъ̀нал, св.вж. пожънвам.

пожънвам

пожъ̀нваш, несв. и пожъна, св.; какво.
1. Орязвам със сърп житните класове; ожънвам.
2. Прен. Получавам, постигам. Пожънвам успехи. Пожънвам овации. Пожънвам признание.

поза

мн. по̀зи, ж.
1. Определено положение на тялото (за снимка и др.).
2. Прен. Неискрено поведение; преструвка. Всичко у него е поза.

позволение

мн. позволѐния, ср. Позволяване, съгласие, разрешение. Искам позволение.

позволително

мн. позволѝтелни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително.

позволя

позволѝш, мин. св. позволѝх, мин. прич. позволѝл, св.вж. позволявам.

позволявам

позволя̀ваш, несв. и позволя, св.
1. На кого. Давам право, възможност на някого да извърши нещо; разрешавам.
2. Давам възможност да се направи нещо; допускам. Моята работа не ми позволява да спортувам.
същ. позволяване, ср.
Позволявам си. — Осмелявам се.

позволяване

вж. позволявам

позвъня

позвънѝш, мин. св. позвънѝх, мин. прич. позвънѝл, св.вж. позвънявам.

позвънявам

позвъня̀ваш, несв. и позвъня, св. Звъня кратко време.

поздрав

мн. по̀здрави, (два) по̀здрава, м.
1. Пожелание по повод на някакъв празник или щастливо събитие; поздравление.
2. Готова фраза, жест, които се използват при повтарящи се ситуации и са израз на уважение, приятелство и др. Кимам с глава за поздрав.
прил. поздравителен, поздравѝтелна, поздравѝтелно, мн. поздравѝтелни.

поздравителен

вж. поздрав

поздравление

мн. поздравлѐния, ср. Пожелание по повод на някакъв празник; приветствие, поздрав.

поздравя

поздравѝш, мин. св. поздравѝх, мин. прич. поздравѝл, св.вж. поздравявам.

поздравявам

поздравя̀ваш, несв. и поздравя, св.
1. Изказвам готова фраза или правя жест в знак на уважение. Поздравявам с “добър ден”.
2. Кого. Изказвам благопожелания, поздрави. Поздравявам по случай празник.

позеленея

позеленѐеш, мин. св. позеленя̀х, мин. прич. позеленя̀л, св.вж. позеленявам.

позеленявам

позеленя̀ваш, несв. и позеленея, св.
1. Ставам зелен. Гората позеленя.
2. Прен. Променям цвета на лицето си от някакво отрицателно чувство. Позеленявам от гняв.

поземлен

позѐмлена, позѐмлено, мн. позѐмлени, прил. Който е свързан с ползването, разпределението на земята. Поземлена реформа. Поземлена комисия.

позив

мн. по̀зиви, (два) по̀зива, м.
1. Призоваване, повик, зов. Позив за човеколюбие.
2. Остар. Малки листове с напечатани призиви, лозунги, които се разпространяват нелегално. Хвърлям позиви.

позирам

позѝраш, несв. и св.
1. Заемам определена поза и стоя известно време така при снимка или когато ме рисуват.
2. Прен. Пренебр. Преструвам се, държа се фалшиво, неискрено.

позитив

мн. позитѝви, (два) позитѝва, м. Във фотографията — реално изображение на снимания обект върху лента, хартия.

позитивен

позитѝвна, позитѝвно, мн. позитѝвни, прил.
1. Положителен, истински.
2. Основан на реално съществуващи факти. Позитивни науки.
3. Който се отнася до позитив. Позитивен образ.

позитивизъм

м., само ед.
1. Спец. Философско течение през ХIХ и ХХ в., което поставя в основите на знанието сетивните данни, опита като сбор от възприятия.
2. Прен. Склонност да се ценят материалните изгоди.
прил. позитивистичен, позитивистѝчна, позитивистѝчно, мн. позитивистѝчни.

позитивист

мн. позитивѝсти, м. Привърженик на позитивизма.

позитивистичен

вж. позитивизъм

позитивистка

мн. позитивѝстки, ж. Жена позитивист.

позиционен

позицио̀нна, позицио̀нно, мн. позицио̀нни, прил. Който е свързан с определена позиция; статичен.
Позиционна война. — Война, която дълго време се води от установени укрепени позиции.

позиция

мн. позѝции, ж.
1. Положение, разположение.
2. Място, където са разположени войски за бойни действия.
3. Прен. Мнение, становище, гледна точка по определен проблем. Нашите позиции са различни.
4. Спец. Разположение на ръцете и пръстите при свирене.
5. В балета — поза. Заемам първа позиция.
6. Част, отделен пункт, точка от тематичен план.

позлата

мн. позла̀ти, ж.
1. Тънък пласт злато върху друг материал.
2. Златист цвят.

позлатя

позлатѝш, мин. св. позлатѝх, мин. прич. позлатѝл, св.вж. позлатявам.

позлатявам

позлатя̀ваш, несв. и позлатя, св.
1. Какво. Покривам с тънък пласт злато.
2. Прен. Кого. Давам много пари на някого.

познаваем

познава̀ема, познава̀емо, мн. познава̀еми, прил. Който може да бъде опознат, изучен.
същ. познаваемост, познаваемостта̀, ж.

познаваемост

вж. познаваем

познавам

позна̀ваш, несв.
1. Какво. Имам знания, познания за нещо. Познавам града.
2. Кого. Знам някого по име и знам основните неща за него. Познавам Никола.
познавам се. 1. — Само в трето лице. Вижда се, личи, проличава. Времето се познава по облаците.
2. С кого. Запознат съм с някого, поддържам връзки с него. Познавам се с него.



позна̀ваш, несв. и позная, св.; какво/кого.
1. Придобивам знания за нещо или за някого; опознавам. Познах твоя инат след дълги години брак.
2. Откривам, схващам, разбирам, отгатвам. Познах го. Познай какво е това.
3. Обикн. за гадателка, пророчица — умея да предвиждам, да предсказвам. Тя всичко познава на кафе.
4. Остар. Обладавам (в библейски смисъл). И мъжът позна жената.

познавателен

познава̀телна, познава̀телно, мн. познава̀телни, прил. Който е свързан с усвояване на знания.
същ. познава̀телност, познавателността̀, ж.

познавач

мн. познава̀чи, м.
1.Човек, който е знаещ, сведущ в определена област.
2. Човек, който може да предвижда с голяма точност.

познавачка

мн. познава̀чки, ж. Жена познавач.

познайник

мн. позна̀йници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници.

познайница

мн. позна̀йници, ж. Жена познайник.

познание

мн. позна̀ния, ср.
1. Само ед. Придобиване на знания за света.
2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по литература.

познанство

мн. позна̀нства, ср.
1. Само ед. Установено отношение между познати. Завързвам познанство.
2. Обикн. мн. Познати, близки хора. Имам много познанства.

познат

позна̀та, позна̀то, мн. позна̀ти, прил. Който е известен, който се знае.



позна̀тият, позна̀тия, мн. позна̀ти, м. Човек, когото познавам.

позната

мн. позна̀ти, ж. Позната жена.

позная

позна̀еш, мин. св. позна̀х, мин. прич. позна̀л, св.вж. [[познавам 2 ._

позова

позовѐш, мин. св. позова̀х, мин. прич. позова̀л, св.вж. позовавам.

позовавам

позова̀ваш, несв. и позова, св.; кого/какво. Викам, зова някого кратко.
позовавам се/позова се.На какво/на кого. Опирам се, аргументирам се, отпращам към. Позовавам се на закона.

позор

м., само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.

позорен

позо̀рна, позо̀рно, мн. позо̀рни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги.
На позорния стълб. — На публична критика.

позоря

позорѝш, мин. св. позорѝх, мин. прич. позорѝл, несв.; Кого, какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя.
позоря се. — Опетнявам се, покривам се с позор.

позьор

мн. позьо̀ри, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.).
същ. позьорство, ср.

позьорка

мн. позьо̀рки, ж. Жена позьор.

позьорство

вж. позьор

поилка

мн. поѝлки, ж. Съд, в който се поят домашни животни.

поило

мн. поила̀, ср.
1. Място на река или на чешма, където се поят животни.
2. Поилка.

поименен

поѝменна, поѝменно, мн. поѝменни, прил. Който съдържа имена. Поименен списък.

поинтересувам

поинтересувам се, поинтересуваш се, св. Проявявам интерес за малко или към отделен случай.

поинтересувам се

поинтересу̀ваш се, св. Проявявам интерес за малко или към отделен случай.

поискам

поѝскаш, мин. св. поѝсках, мин. прич. поѝскал, св.вж. поисквам.

поисквам

поѝскваш, несв. и поискам, св. Пожелавам.

пойда

Диал.
вървя, отивам

пойкилоцит

мед. Еритроцит с неправилна, некръгла форма, напр. с форма на круша, сърп и др.

пойкилоцитоза

мед. Наличие на пойкилоцити (еритроцити с неправилна форма) в периферната кръв.

покажа

пока̀жеш, мин. св. пока̀зах, мин. прич. пока̀зал, св.вж. показвам.

показ

м., само ед.
На показ. — Наяве, на видно място. Излагам на показ.

показалец

мн. показа̀лци, (два) показа̀леца, м.
1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва.
2. Списък на имена, предмети и др. в края на книга. Предметен показалец.

показалка

мн. показа̀лки, ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др.

показание

мн. показа̀ния, ср.
1. Данни, които свидетелстват за нещо.
2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с различни апарати.
3. Обикн. мн. Сведения за някакво произшествие или престъпление, които се дават официално на разпит.

показател

показа̀телят, показа̀теля, мн. показа̀тели, (два) показа̀теля, м.
1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или хода на нещо. Показател за добра работа.
2. Спец. В математиката — числото, което означава степен.

показателен

показа̀телна, показа̀телно, мн. показа̀телни, прил. Който дава информация за нещо, по който може да се съди за състоянието на нещо. Показателна проява.

показвам

пока̀зваш, несв. и покажа, св.
1. Кого, какво. Насочвам вниманието към нещо с жест или с думи.
2. На кого, какво. Разяснявам, обяснявам. Показвам как се прави нещо.
3. Какво. Проявявам, изявявам свойство, качество. Показвам добрите си страни.
4. Какво. Постигам, достигам. Показвам добри резултати.
5. Какво. За измерителни прибори — означавам, отбелязвам. Фазомерът показа, че няма ток.
показвам се/покажа се. 1. — Излизам навън или наяве.
2. Проявявам се. Показвам се добър.
3. Прен. Разг. Пренебр. Правя да изглеждам такъв, какъвто всъщност не съм.

показен

по̀казна, по̀казно, мн. по̀казни, прил.
1. Който служи за образец, за модел.
2. Пренебр. Неистински, фалшив. Показно поведение.

покайвам се

пока̀йваш се, несв. и пока̀я се, св. Признавам грехове или грешки, съжалявам за тях.

покана

мн. пока̀ни, ж.
1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц.
2. Напечатан лист с предложение към някого да направи нещо. Покана за сватба.
3. Разг. Храна, която се предлага на болен, бременна и др.

поканвам

пока̀нваш, несв. и поканя, св.; Кого.
1. Каня да дойде при мен. Поканвам гости.
2. Предлагам на някого да направи нещо. Поканих я да работи с мен.

поканя

пока̀ниш, мин. св. пока̀них, мин. прич. пока̀нил, св.вж. поканвам.

покапвам

пока̀пваш, несв. и покапя, св.
1. Капя леко или от време на време. Капчуците покапват.
2. Диал. Какво/кого. Капя еднократно; окапвам, накапвам.
покапвам се/покапя се.Диал. Покапвам себе си.

покапя

пока̀пеш, мин. св. пока̀пах, мин. прич. пока̀пал, св.вж. покапвам.

покарам

пока̀раш, св.вж. [[покарвам 1,2_

покарвам

пока̀рваш, несв. и покарам, св. Карам малко. Дай ми да покарам.



пока̀рваш, несв. и покарам, св. За растение, косми и др. под. — показвам се над повърхността; прораствам.

покатервам се

покатѐрваш се, несв. и покатѐря се, св.; на какво, по какво. Стигам до крайната точка на катеренето. Покатервам се на къщата.

покатеря се

покатѐриш се, мин. св. покатѐрих се, мин. прич. покатѐрил се, св.вж. покатервам се.

покача

и покача, пока̀чиш и покачѝш, мин. св. пока̀чих и покачѝх мин. прич. пока̀чил и покачѝл, св.вж. покачвам.

покачвам

пока̀чваш, несв. и покача и покача, св.
1. Кого, какво. Качвам на високо място.
2. Какво. Увеличавам, повишавам цена на нещо.
покачвам се/покача се. 1. — Качвам се до най-високата точка на обекта; покатервам се.
2. Увеличавам се, повишавам се. Температурите се покачват. Напрежението се покачва.

покая се

пока̀еш се, мин. св. пока̀ях се, мин. прич. пока̀ял се, св.вж. покайвам се.

покаяние

мн. покая̀ния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние.

покаяник

мн. пока̀яници, м. Човек, който се покайва.

покаяница

мн. пока̀яници, ж. Жена покаяник.

поквара

ж., само ед. Разрушаване на моралните принципи, устои.

покварен

поква̀рена, поква̀рено, мн. поква̀рени, прил. Който е без морални принципи, устои. Покварено общество.
същ. поквареност, поквареността̀, ж.

поквареност

вж. покварен

покваря

покварѝш, мин. св. покварѝх, мин. прич. покварѝл, св.вж. покварявам.

покварявам

покваря̀ваш, несв. и покваря, св.; Кого. Развалям в морално отношение; развращавам.

покер

м., само ед. Вид игра на карти.

покланям се

покла̀няш се, несв. и поклоня̀ се, св.
1. Правя поклон.
2. Почитам като нещо свръхестествено.

поклатя

покла̀тиш, мин. св. покла̀тих, мин. прич. покла̀тил, св.вж. поклащам.

поклащам

покла̀щаш, несв. и поклатя, св.; какво/кого.
1. Клатя леко от време на време.
2. Мърдам, размърдвам нещо или някого. Не мога да го поклатя.
поклащам се/поклатя се. — Мърдам се, клатя се леко.

поклон

мн. покло̀ни, (два) покло̀на, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство.

поклонение

мн. поклонѐния, ср. Обикн. ед.
1. Посещение на свещени места.
2. Отдаване на почит (на покойник).

поклонник

мн. покло̀нници, м.
1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места.
2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите.
3. Ухажор.

поклонница

мн. покло̀нници, ж. Жена поклонник.

поклонничка

мн. покло̀ннички, ж. Поклонница.

поклоня се

поклонѝш се, мин. св. поклонѝх се, мин. прич. поклонѝл се, св.вж. покланям се.

покоен

поко̀йна, поко̀йно, мн. поко̀йни, прил. Който е починал, умрял.

покои

само мн. В голяма къща или в дворец — стаите, обитавани от някой от собствениците.

покой

поко̀ят, поко̀я, само ед., м.
1. Спокойствие, тишина.
2. Спец. Във физиката — неподвижност. Тялото се намира в покой.

покойник

мн. поко̀йници, м. Умрял човек.

покойница

мн. поко̀йници, ж. Жена покойник.

поколение

мн. поколѐния, ср.
1. Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. Поколението на шейсетте.
2. Наследници, потомци на някого. Той не даде поколение и родът му се затри.
3. Наследници с еднаква степен на отдалеченост от общия прародител; коляно. Родът е известен от десет поколения.
4. Прен. Качествено различна от предишните усъвършенствана серия изделия (машини, роботи и др.). Компютри от ново поколение.

покорен

поко̀рна, поко̀рно, мн. поко̀рни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
същ. покорност, покорността̀, ж.



покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.

покорител

покорѝтелят, покорѝтеля, мн. покорѝтели, м. Човек, който покорява, превзема някого или нещо. Покорител на диваците. Покорител на жени. Покорители на върхове.

покорителка

мн. покорѝтелки, ж. Жена покорител.

покорност

вж. покорен

покорство

ср., само ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг.

покоря

покорѝш, мин. св. покорѝх, мин. прич. покорѝл, св.вж. покорявам.

покорявам

покоря̀ваш, несв. и покоря, св.
1. Кого, какво. Подчинявам на своята власт. Покорявам света.
2. Прен. Какво. Изкачвам връх или друга голяма височина. Покорявам Мусала.
3. Прен. Кого, какво. Подчинявам на своето обаяние, чар, изкуство. Покорявам сърцата на всички.
покорявам се/покоря се. — Слушам, подчинявам се.

покося

покосѝш, мин. св. покосѝх, мин. прич. покосѝл, св.вж. покосявам.

покосявам

покося̀ваш, несв. и покося, св.
1. Какво. Кося малко или от време на време.
2. Какво. Кося всичко докрай. Покосявам ливадата.
3. Прен. Кого, какво. Убивам. Покосявам войниците с картечен откос. Болестта покоси много старци.

покрай

предлог.
1. Близо до, край. Минавам покрай него.
2. Около. Заобикалям покрай парка.
3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и суровото.
4. Прен. Разг. По причина на, заради. Покрай тебе и мене скъсаха.

покрайнина

мн. покра̀йнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България.

покрив

мн. по̀криви, (два) по̀крива, м.
1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре.
2. Горна част, която покрива нещо. Покрив на кола.
3. Прен. Къща, дом. Нямам покрив над главата си.

покривало

мн. покрива̀ла, ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет.

покривам

покрѝваш, несв. и покрия, св.
1. Кого/какво, с какво. Слагам нещо върху друго така, че да го закрива. Покривам чинията със салфетка.
2. Какво, с какво.Запълвам повърхността с нещо; застилам. Покривам улицата с асфалт.
3. Какво. Правя покрив на нещо. Покривам къщата.
4. Прен. Разг. Кого, какво. Скривам. Покрих го вкъщи.
5. Какво. Компенсирам. Любовта му покрива всички несгоди.
6. Съвпадам. Приходите покриват разходите.
7. Спец. В спорта — намирам се в постоянна близост до противников играч, за да му преча да действа.
8. Прен. Разг. Какво. За мъжко животно — качвам се върху женското, за да го оплодя. Бикът покрива кравата.
Покривам разноски. — Възстановявам изразходвани средства.
Покривам норматив. — Спортните ми резултати са според определена норма, граница.

покривка

мн. покрѝвки, ж.
1. Тъкан, която служи за покриване или завиване. Покривка за маса.
2. Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка.

покритие

мн. покрѝтия, ср.
1. Метален пласт, който покрива някакъв предмет. Златно покритие.
2. Пари, които служат за погасяване на някакво задължение.
3. Ценност, която служи за защита на паричните знаци от инфлация. Златно покритие.
4. Прен. Обикн. ед. Съответствие. Претенции без покритие.

покрия

покрѝеш, мин. св. покрѝх, мин. прич. покрѝл, св.вж. покривам.

покров

мн. покро̀ви, (два) покро̀ва, м.
1. Плат, с който покриват мъртвец; саван.
2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров.

покровител

покровѝтелят, покровѝтеля, мн. покровѝтели, м. Човек, който оказва покровителство, протекция.

покровителка

мн. покровѝтелки, ж. Жена покровител.

покровителствам

покровѝтелстваш, несв.; Кого, какво. Оказвам покровителство.

покровителствен

покровѝтелствена, покровѝтелствено, мн. покровѝтелствени, прил. Който изразява покровителство; самоуверено-снизходителен. Покровителствен тон.

покровителство

мн. покровѝтелства, ср.
1. Защита, оказвана на някого. Вземам под покровителство.
2. Съзнателно създавани благоприятни условия за развитието на нещо. Покровителство на частния бизнес.

покровителствувам

покровѝтелствуваш, несв. Покровителствам.

покруса

ж., само ед. Дълбока скръб, душевен срив, мъка. Обхваща ме покруса.

покрусвам

покру̀сваш, несв. и покруся, св.; Кого. Предизвиквам покруса; сломявам, съкрушавам.
покрусвам се/покруся се. — Обзет съм от покруса.

покрусен

покру̀сена, покру̀сено, мн. покру̀сени, прил. Който е обхванат от покруса.

покруся

покру̀сиш, мин. св. покру̀сих, мин. прич. покру̀сил, св.вж. покрусвам.

покръкло

ср., само ед. Диал. Ястие от свински вътрешности и сланина.

покръствам

покръ̀стваш, несв. и покръстя, св.; Кого.
1. Правя да стане християнин.
2. Променям вероизповеданието на някого.
покръствам се/покръстя се. 1. — Ставам християнин.
2. Променям вероизповеданието си.

покръстен

покръ̀стена, покръ̀стено, мн. покръ̀стени, прил.
1. Който е станал християнин.
2. Който е променил религията си.

покръстя

покръ̀стиш, мин. св. покръ̀стих, мин. прич. покръ̀стил, св.вж. покръствам.

покупател

покупа̀телят, покупа̀теля, мн. покупа̀тели, м. Остар. Човек, който пазарува; купувач.

покупателен

покупа̀телна, покупа̀телно, мн. покупа̀телни, прил. Който е свързан с купуване. Покупателна способност.
същ. покупа̀телност, покупателността̀, ж.

покупателка

мн. покупа̀телки, ж. Жена покупател.

покупка

мн. поку̀пки, ж.
1. Нещо купено. Хубава покупка.
2. Само мн. Купуване. Ходя на покупки.

покушение

мн. покушѐния, ср. Организирано нападение с цел убийство.

покълнвам

покъ̀лнваш, несв. и покълня, св. За растение — пущам кълн.

покълня

покълнѝш, мин. св. покълнѝх, мин. прич. покълнѝл, св.вж. покълнвам.

покъртвам

покъ̀ртваш, несв. и покъртя, св.
1. Какво. Къртя малко или от време на време.
2. Прен. Кого. Предизвиквам дълбока жалост, съчувствие; трогвам.

покъртен

покъ̀ртена, покъ̀ртено, мн. покъ̀ртени, прил. Който изпитва дълбока жалост към някого; трогнат.

покъртителен

покъртѝтелна, покъртѝтелно, мн. покъртѝтелни, прил. Който предизвиква дълбока жалост, съчувствие; трогателен, прочувствен, сърцераздирателен. Покъртителен разказ.

покъртя

покъ̀ртиш, мин. св. покъ̀ртих, мин. прич. покъ̀ртил, св.вж. покъртвам.

покъщнина

ж., само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи.

пол

по̀лът, по̀ла, мн. по̀лове, (два) по̀ла, м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски.
прил. полов, по̀лова, по̀лово, мн. по̀лови. Полови белези.
Силен пол. — Мъжки пол.
Слаб/нежен пол. — Женски пол.

пола

мн. полѝ, ж.
1. Горна женска дреха, която обхваща тялото от кръста надолу. Копринена пола.
2. Долната част на широка дреха. Поли на палто.
3. Прен. Периферия на шапка.
4. Прен. Само мн. Подножие. В полите на Витоша.
5. Диал. Черга или част от черга, която се тъче върху една основа. Постели новата пола.

полагаем

полага̀ема, полага̀емо, мн. полага̀еми, прил. Който се полага. Полагаем дял.

полагам

пола̀гаш, несв. и положа, св.; Кого, какво. Поставям, слагам тържествено. Полагам мъртвец в гроба.
Полагам грижи. — Грижа се.
Полагам основи (на нещо). — Започвам, основавам.
Полагам изпит. — Явявам се на изпит.
Полагам клетва. — Заклевам се.

полазвам

пола̀зваш, несв. и полазя, св.
1. Лазя малко.
2. Кого, какво. Лазя по нещо или по някого. Мравките полазиха ръката ми.
3. Прен. Започвам да се движа бавно, като че ли лазя.

полазя

пола̀зиш, мин. св. пола̀зих, мин. прич. пола̀зил, св.вж. полазвам.

полакиурия

мед. Често уриниране на малки количества урина.

полакомя се

полакомѝш се, мин. св. полакомѝх се, мин. прич. полакомѝл се, св.вж. полакомявам се.

полакомявам

полакомявам се, полакомяваш се, несв. и полакомя се, св. ; за какво. Приисква ми се да притежавам нещо, ламтя за нещо.

полакомявам се

полакомя̀ваш се, несв. и полакомя̀ се, св.; За какво. Приисква ми се да притежавам нещо, ламтя за нещо.

поласкавам

поласка̀ваш, несв. и полаская, св.; Кого. Лаская някого късо време или еднократно по повод на нещо. Вниманието Ви ме поласка.
поласкавам се/полаская се. — Изпитвам удоволствие, става ми приятно от нечии добри думи за мене.

полаская

поласка̀еш, мин. св. поласка̀х, мин. прич. поласка̀л, св.вж. поласкавам.

поле

мн. полѐта и поля̀, ср.
1. Равнина без гора. Тракийското поле.
2. Обработван равен участък земя; нива. Жътва в полето.
3. Равно пространство, специално пригодено за нещо. Футболно поле. Вратарско поле.
4. В картина — фон.
5. Свободно неизписано пространство в лявата част на страница.
6. Прен. Област на интересите и дейността; поприще. Поле на дейност.
7. Спец. Пространство, в пределите на което се проявяват някакви сили. Магнитно поле.
прил. полски, по̀лска, по̀лско, мн. по̀лски (в 1 и 2 знач.). Полски мак.
Бойно поле. — Пространство, в пределите на което се водят бойни действия.

полеви

полева̀, полево̀, мн. полевѝ. Спец. Който е свързан с бойно поле.

полевъд

мн. полевъ̀ди, м. Остар. Човек, който отглежда житни растения.

полевъдка

мн. полевъ̀дки, ж. Остар. Жена полевъд.

полевъдство

ср., само ед. Остар. Отглеждането на житни растения като част от стопанството на страната; земеделие.

полегат

полега̀та, полега̀то, мн. полега̀ти, прил. Който е с лек наклон. Полегат хълм.
същ. полегатост, полегатостта̀, ж.

полегатост

вж. полегат

полегна

полѐгнеш, мин. св. полѐгнах, мин. прич. полѐгнал, св.вж. полягам.

поледица

ж. , само ед. или полѐдици само мн. Тънък пласт лед върху земята.

полежа

полежѝш, мин. св. полежа̀х, мин. прич. полежа̀л, св.вж. полежавам.

полежавам

полежа̀ваш, несв. и полежа, св. Лежа кратко време. Ще полежа и ще ми мине.

полез

посещение, което носи сполука или несполука

полезащитен

полезащѝтна, полезащѝтно, мн. полезащѝтни, прил. Който предпазва земеделските култури.

полезен

полѐзна, полѐзно, мн. полѐзни, прил. От който има полза. Полезен дивеч.
същ. полезност, полезността̀, ж.

полезност

вж. полезен

полека

нареч.
1. Бавно, спокойно, без бързане. Вървя полека.
2. Леко, слабо, внимателно. Бутни го полека.
3. Разг. Тихо, кротко. Влизам полека.

полекичка

нареч., умал. Много полека.

полемизирам

полемизѝраш, несв. и св.; с кого. Водя полемика; дискутирам, споря.

полемика

мн. полѐмики, ж. Публичен спор по повод на поставен проблем. Участвам в полемиката.
прил. полемичен, полемѝчна, полемѝчно, мн. полемѝчни. Полемична статия.

полемист

мн. полемѝсти, м. Човек, който (умее да) води полемика.

полемистка

мн. полемѝстки, ж. Жена полемист.

полемичен

вж. полемика

поленя се

поленѝш се, мин. св. поленѝх се, мин. прич. поленѝл се, св.вж. поленявам се.

поленявам се

поленя̀ваш се, несв. и поленя̀ се, св. Разг.
1. Отдавам се на леност, ставам ленив.
2. Внезапно и за кратко време ме обхваща мързел, леност.

полепвам

полѐпваш, несв. и полепна, св.; по какво. Залепвам по повърхността на нещо. Прах полепва по дрехите.

полепна

полѐпнеш, мин. св. полѐпнах, мин. прич. полѐпнал, св.вж. полепвам.

полесражение

мн. полесражѐния, ср.
1. Обикн. ед. Място, на което се води сражение; бойно поле.
2. Прен. Място на ожесточени спорове, дискусии.

полет

мн. по̀лети, (два) по̀лета, м.
1. Летене. Красив полет.
2. Прен. Порив, подем, възход. Полет на мисълта.

полетя

полетѝш, мин. св. полетя̀х, мин. прич. полетя̀л, св.вж. полетявам.

полетявам

полетя̀ваш, несв. и полетя, св.
1. Започвам да летя. Птицата полетява.
2. Падам. Полетях в снега.
3. Летя малко или от време на време.
4. Прен. Към кого/към какво, върху кого/върху какво. Устремено се спускам; нападам. Полетях към врага.

полечка

нареч., умал. Разг. Много полека.

полея

полѐеш, мин. св. поля̀х, мин. прич. поля̀л, св.вж. поливам.

полза

ж., само ед. Облага, изгода. Полза от знанията.

ползвам

по̀лзваш, несв.
1. Кого, какво. Принасям полза. Книгата ме ползва.
2. Какво. Служа си с нещо; използвам. Ползвам английски.
ползвам се.От какво. Служа си с нещо; използвам, ползвам. Ползвам се от речника. Ползвам се от английски.

ползотворен

ползотво̀рна, ползотво̀рно, мн. ползотво̀рни, прил. Който допринася полза; полезен.

ползувам

по̀лзуваш, несв. Ползвам.

поли-

Образува сложни думи със значение много, напр. поливалентен, поливариантен, полифункционален и др.

полиандрия

ж., само ед. Брачни връзки на една жена с много мъже.

полиартрит

мед. Възпаление на няколко стави.

поливалентен

поливалѐнтна, поливалѐнтно, мн. поливалѐнтни, прил.
1. Спец. Който е с много валенции.
2. Многофункционален.

поливам

полѝваш, несв. и полея, св.
1. Какво. Сипвам вода върху нещо (за да го напоя). Поливам цветята.
2. На кого. Сипвам вода на някого, за да се измие. Поливам на брат си.
3. Прен. Разг. Какво. Черпя по повод на придобивка, успех и др. Поливаме телевизора.

поливач

мн. полива̀чи, м. Човек, който полива.

поливачка

мн. полива̀чки, ж. Жена поливач.

полигалактия

мед. Повишена секреция на мляко у кърмачки.

полигамия

ж., само ед. Брачни връзки на един мъж с много жени.

полиглобулия

мед. вж. полицитемия

полиглот

мн. полигло̀ти, м. Човек, който владее много езици.

полиглотка

мн. полигло̀тки, ж. Жена полиглот.

полигон

мн. полиго̀ни, (два) полиго̀на, м.
1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др.
2. Прен. Сфера, област, където се изпитва, проверява нещо ново.

полиграфичен

вж. полиграфия

полиграфически

вж. полиграфия

полиграфия

ж., само ед. Технически отрасъл за книгопечатане и размножаване на печатни произведения.
прил. полиграфичен, полиграфѝчна, полиграфѝчно, мн. полиграфѝчни.
прил. полиграфически, полиграфѝческа, полиграфѝческо, мн. полиграфѝчески.

полидактилия

мед. Наличност на повече от пет пръста на ръката или на крака.

полидипсия

мед. Абнормно повишена жажда, напр. при захарен диабет.

поликлиника

мн. поликлѝники, ж. Лечебно профилактично заведение за комплексна медицинска помощ на населението.
прил. поликлиничен, поликлинѝчна, поликлинѝчно, мн. поликлинѝчни.

поликлиничен

вж. поликлиника

полилей

полилѐят, полилѐя, мн. полилѐи, (два) полилѐя, м. Висящо осветително тяло с много лампи или свещи.

полименорея

мед. По-честа менструация, при менструален цикъл по-кратък от 21 дни.

полимер

мн. полимѐри, (два) полимѐра, м. Спец. Химическо вещество, получено при съединяването на няколко или на много еднакви молекули.
прил. полимерен, полимѐрна, полимѐрно, мн. полимѐрни.

полимерен

вж. полимер

полиморфен

полимо̀рфна, полимо̀рфно, мн. полимо̀рфни, прил.
1. Многообразен.
2. Който има признаци на полиморфизъм. Полиморфна структура.

полиморфизъм

м., само ед.
1. Спец. В химията — свойство на някои вещества с еднакъв химичен състав да кристализират в различни форми.
2. Спец. В биологията — съществуване у един животински или растителен вид на различаващи се форми.

полиневрит

мед. Възпаление на няколко периферни нерви.

полинея

полинѐеш, мин. св. полиня̀х, мин. прич. полиня̀л, св.вж. полинявам.

полинявам

полиня̀ваш, несв. и полинея, св. Линея много или изцяло; повяхвам, посървам, чезна, слабея.

полиоенцефалит

мед. Остро инфекциозно възпаление на сивото вещество на главния мозък.

полиомиелит

мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Poliovirus hominis. Засяга се сивото вещество на нервната система, главно на предните рога на гръбначния мозък, ядрата на двигателните черепномозъчни нерви и др. Протича с вяли мускулни парализи.

полип

мн. по̀липи, (два) по̀липа, м.
1. Морско мешесто животно с променлива форма.
2. Спец. Гъбообразен израстък по лигавата ципа на носа, глътката, червата и др.

полиперцепция

Множествено сетивно възприятие.
вж. перцепция

полипоза

мед. Наличие на множество полипи.

полипрагмазия

мед. Изписване на много медикаменти.

полирам

полѝраш, несв. и св.; какво. Придавам огледален блясък на предмет. Полирам мебели.

полировам

полиро̀ваш, несв. и св. Остар. Полирам.

полировка

ж., само ед.
1. Полиране. Трябва да пристъпя към полировка.
2. Полирана повърхност. Развалям полировката.
3. Вещество за полиране. Купувам полировка.
прил. полировъчен, полиро̀въчна, полиро̀въчно, мн. полиро̀въчни. Полировъчна машина.

полировъчен

вж. полировка

полисемантичен

полисемантѝчна, полисемантѝчно, мн. полисемантѝчни, прил. Многозначен. Полисемантична дума.

полисемия

ж., само ед. Спец. В езикознанието — многозначност на думата.

полисерозит

мед. Възпаление на серозните ципи на няколко телесни кухини, напр. плеврална, перитонеална, перикардна.

полисилогизъм

лог._ Сложен силогизъм, който представлява поредица от силогизми, в която заключенията на предходните силогизми (просилогизми) влизат в състава на следходните силогизми (еписилогизми).

полиспермия

мед. 1. Проникване на повече от един сперматозоид в яйцеклетката.
2. Трайно отделяне на увеличено количество еякулат.

полит

- Първа част от съкратени сложни думи със значение политически, напр. политемигрант, политкомисар, политпросвета, политзатворник, политикономия и др.

политам

полѝташ, несв. Полетявам.

политеизъм

м., само ед. Религия, в която има много богове; многобожие.
прил. политеистичен, политеистѝчна, политеистѝчно, мн. политеистѝчни.

политеистичен

вж. политеизъм

политехнически

политехнѝческа, политехнѝческо, мн. политехнѝчески, прил. Който дава практически знания. Политехническо образование.

политик

мн. политѝци, м.
1. Човек, който се занимава с политика. Далновиден политик.
2. Прен. Човек, който постъпва умело, с усет, с такт.

политика

ж., само ед.
1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външна политика. Вътрешна политика.
2. Въпроси и събития от обществения и държавния живот. Говоря за политика.
3. Прен. Определен начин на действие на отделно лице за постигане на неговите цели. Водя тънка политика.
прил. политически, политѝческа, политѝческо, мн. политѝчески. Политически решения.
Правя политика. — Лаская, угоднича, за да постигна свои цели.

политикан

мн. политика̀ни, м. Пренебр. Човек, който много обича да говори за политика, без да разбира от нея.

политиканка

мн. политика̀нки, ж. Пренебр. Жена политикан.

политиканствам

политика̀нстваш, несв. Проявявам се като политикан.

политиканствувам

политика̀нствуваш, несв. Политиканствам.

политикономия

ж., само ед. Наука за производствените отношения и икономическите закони, действащи в различните общества; политическа икономия.

политичен

политѝчна, политѝчно, мн. политѝчни, прил. Който умее да се справя с трудни положения; дипломатичен.
същ. политичност, политичността̀ ж.

политически

вж. политика

политичност

вж. политичен

политолог

мн. политоло̀зи, м. Специалист по политология.

политология

ж., само ед. Спец. Наука и научна дисциплина, която се занимава с изучаване на политическата организация и политическия живот на обществото, с проблеми от вътрешната и международната политика.

политомия

лог._ Деление на понятието на повече от три члена.

политура

мн. политу̀ри, ж.
1. Вид лак, който се използва за полиране на мебели.
2. Полировка.

полиурия

мед. Отделяне на голямо количесво урина — над 2 L за 24 h, напр. при прием на голямо количество течности, безвкусен диабет, захарен диабет и др.

полифагия

мед. Прекомерен глад и прием на голямо количество храна.

полифилитизъм

Опровергана от науката хипотеза, според която организмите произхождали от много изходни форми, а не от една както е в действителност.

полифоничен

вж. полифония

полифония

ж., само ед.
1. Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно няколко самостоятелни мелодични гласове.
2. Прен. Спец. Свойство на един знак, образ да притежава няколко значения.
прил. полифоничен, полифонѝчна, полифонѝчно, мн. полифонѝчни. Полифонично произведение.

полица

мн. по̀лици, ж. Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.



мн. полѝци, ж. Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт. Хлябът е на полицата.

полицай

полица̀ят, полица̀я, мн. полица̀и, м. Човек, който работи в полицията.

полицейски

полицѐйският, полицѐйския, мн. полицѐйски, м. Остар. Полицай.

полицитемия

мед. Състояние на абнормно увеличение на броя на еритроцити в кръвта, напр. при полицитемия вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест и др.

полиция

мн. полѝции, ж.
1. Административно учреждение за защита на обществения ред и държавата.
2. Въоръжен отред от полицаи. У нас идва полиция.
прил. полицейски, полицѐйска, полицѐйско, мн. полицѐйски. Полицейска кола.
Полицейски час. — Определен от полицията час, след който гражданите не могат да се движат по улиците.

поличба

мн. полѝчби, ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. Добра поличба.

полк

по̀лкът, по̀лка, мн. по̀лкове, (два) по̀лка, м. Спец. Подразделение на дивизията или бригадата. Танков полк.

полка

мн. по̀лки, ж.
1. Обикн. ед. Чешки народен танц.
2. Музикално произведение с ритъма на този танц.

полковник

мн. полко̀вници, м. Старши офицер с чин под генерал и над подполковник.

поло

ср., само ед. Английска спортна игра с топка, при която играчите са на коне.



мн. по̀ла, ср.
1. Висока яка по врата.
2. Блуза с такава яка. Купувам си поло.



ср., само ед. Бърз испански танц.

полов

вж. пол

половин

прил., неизм. В съчетание със съществително име означава 1/2 от това, което назовава съществителното. Половин килограм. Половин тиква. Половин година.
Половин човек. — Непълноценен, нездрав, болнав човек.
С половин уста. — С нежелание; неохотно.

половина

мн. половѝни, ж.
1. Едната от две (приблизително) равни части от цялото. Първа половина на века.
2. Остар. Разг. Кръст на тялото.
Нежна половина. — Женската част от населението на земята.

половинка

мн. половѝнки, ж.
1. Умал. Половина.
2. Разг. Единият член на съпружеската двойка по отношение на другия. Моята половинка. Нежна половинка.

половинки

само мн. Разг. Плитки пролетно-есенни обувки.

половинчат

половинча̀та, половинча̀то, мн. половинча̀ти, прил. Който е непълен, некатегоричен, компромисен. Половинчата работа. Половинчат отговор. Половинчато решение.
същ. половинчатост, половинчатостта̀, ж.

половинчатост

вж. половинчат

полог

мн. по̀лози, (два) по̀лога, м.
1. Място за носене на яйца или за мътене.
2. Диал. Яйце, което е оставено там, за да привлича кокошките да носят.

положа

поло̀жиш, мин. св. поло̀жих, мин. прич. поло̀жил, св.вж. полагам.

положение

мн. положѐния, ср.
1. Разположение в пространството. Географско положение.
2. Разположение, постановка на тялото; поза. Заемам неудобно положение.
3. Само ед. Състояние на някого или на нещо, обусловено от обстоятелства. Глупаво положение.
4. Само ед. Състояние на обществения живот. Икономическо положение. Международно положение.
5. Само ед. Обществено и материално състояние на някого. Семейно положение.
6. Само ед. Режим, установен от властта. Военно положение.
7. Формулирана мисъл; твърдение. Спорно положение.
Влизам в положението (на някого). — Съчувствам.
Човек с положение. — Богат, известен човек.
Жена в положение. — Бременна.
Държа се на положение. — Държа се в съответствие с високия си авторитет, престиж.

положителен

положѝтелна, положѝтелно, мн. положѝтелни, прил.
1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на проекта.
2. Който заслужава одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка.
3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения.
4. Спец. Който е по-голям от нула. Положително число.
5. За оценка — различна от минималната (в България — от двойка).
същ. положителност, положителността̀, ж. (в 3 знач.).

положителност

вж. положителен

положка

остар. Диал.
полог, гнездо за мътене на яйца

полонеза

мн. полонѐзи, ж.
1. Обикн. ед. Полски народен танц, по-късно разпространен като придворен.
2. Музика в такъв ритъм.

полоса

ж., само ед. Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса.

полочка

вж. положка

полски

вж. поле

полу-

Първа част на сложни думи, означаваща:
1. Половината от нещо или в половин размер, напр. полукръг, полукълбо, полусфера, полумесец, полуготов, полутон, полузакрит и др.
2. Не напълно, в слаба степен, напр.: полуграмотен, полугол, полумрак, полуизгнил, полулегален, полунезависим, полуоблечен, полуофициален, полупиян, полусериозен, полусляп, полуистина, полусуров и др.

полубожество

мн. полубожества̀, ср. Божество с междинна позиция между боговете и хората.

полувисш

полувѝсша, полувѝсше, мн. полувѝсши, прил. Който се отнася за степен на образование над средното и под висшето. Полувисш институт.

полувисшист

мн. полувисшѝсти, м. Човек с полувисше образование.

полувисшистка

мн. полувисшѝстки, ж. Жена полувисшист.

полувреме

мн. полувремена̀, ср. Завършена половина от спортна игра (футбол, хокей, баскетбол). Първо полувреме.

полугодие

мн. полуго̀дия, ср.
1. Половин година. Първо полугодие.
2. Половин учебна година; семестър, срок.

полуграмотен

полуграмо̀тна, полуграмо̀тно, мн. полуграмо̀тни, прил. Недостатъчно грамотен.
същ. полуграмо̀тност, полуграмотността̀, ж.

полуда

ж., само ед.
1. Изгубване на ума; лудост.
2. Прен. Замаяност, увлечение. Влюбен до полуда.

полудея

полудѐеш, мин. св. полудя̀х, мин. прич. полудя̀л, св.вж. полудявам.

полудявам

полудя̀ваш, несв. и полудея, св. Ставам луд; изгубвам си ума.

полуинтернат

мн. полуинтерна̀ти, (два) полуинтерна̀та, м.
1. Само ед. Система за обучение на ученици, при която целият учебен процес се осъществява в училище, без да е предвидено време за сън.
2. Учебно заведение с такава система.

полукласически

полукласѝческа, полукласѝческо, мн. полукласѝчески, прил. Остар. За учебно заведение, в което се изучава латински. Полукласическа гимназия.

полукръг

мн. полукръ̀гове, (два) полукръ̀га, м.
1. Геометрична фигура, половин кръг.
2. Половин окръжност.

полукълбо

мн. полукълба̀, ср.
1. Половин кълбо; полусфера.
2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.

полукълбото

мн. полукълба, ср.
1. Половин кълбо; полусфера.
2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.

полумесец

мн. полумѐсеци, (два) полумѐсеца, м.
1. Видима част от луната, когато не е пълна.
2. Прен. Само ед. Мюсюлмански страни, мохамеданство. Борба на кръста с полумесеца.

полумесечен

мн. полумесеци, (два) полумесеца, м.
1. Видима част от луната, когато не е пълна.
2. Прен. Само ед. Мюсюлмански страни, мохамеданство. Борба на кръста с полумесеца.

полумрак

м., само ед. Непълен мрак; здрач.

полунощ

полунощта̀, мн. полуно̀щи, ж. Времето около дванайсет часа през нощта.
прил. полунощен, полуно̀щна, полуно̀щно, мн. полуно̀щни.

полунощен

вж. полунощ

полуостров

мн. полуо̀строви, (два) полуо̀строва, м. Част от сушата, оградена от три страни с вода. Балкански полуостров.

полусух

полусу̀ха, полусу̀хо, мн. полусу̀хи, прил. Който не е напълно сух/мокър.
Полусухо вино.Спец. Вино с остатъчна захар.

полусянка

мн. полусѐнки, ж.
1. Лека сянка.
2. Слабо осветено място. Стоя в полусянката.

полутон

мн. полуто̀нове, (два) полуто̀на, м.
1. Половин тон в музиката.
2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина.

полуфабрикат

мн. полуфабрика̀ти, (два) полуфабрика̀та, м. Полуготово хранително изделие, което подлежи на по-нататъшна обработка.

полуфинал

мн. полуфина̀ли, (два) полуфина̀ла, м. Етап от спортно състезание, в който се определят финалистите.

получа

полу̀чиш, мин. св. полу̀чих, мин. прич. полу̀чил, св.вж. получавам.

получавам

получа̀ваш, несв. и получа, св.; Какво.
1. Вземам, приемам нещо, което ми дават, пращат. Получавам пари. Получавам колет.
2. Приемам за изпълнение. Получавам нареждане.
3. Придобивам. Получавам квалификация.
4. Добивам. Получавам химическо съединение.
5. Изпитвам, подложен съм на нещо. Получавам травма.
6. Достигам до състояние, обозначено от следващото съществително. Получавам признание.

получател

получа̀телят, получа̀теля, мн. получа̀тели, м. Човек, който получава нещо по пощата. Адрес на получателя.

получателка

мн. получа̀телки, ж. Жена получател.

полушарие

мн. полуша̀рия, ср. Остар. Земно полукълбо.

полъгвам

полъ̀гваш, несв. и полъжа, св.
1. Лъжа по малко от време на време.
2. Диал. Кого/какво. Подмамвам. Полъгвам добитъка.
полъгвам се/полъжа се.По какво. Увличам се. Полъгвам се по големи печалби.

полъжа

вж. полъгвам

полъх

м., само ед. Леко движение на въздуха; полъхване, повей. Топъл полъх.

полъхвам

полъ̀хваш, несв. и полъхна, св. За вятър — от време на време леко се движа; подухвам.

полъхна

полъ̀хнеш, мин. св. полъ̀хнах, мин. прич. полъ̀хнал, св.вж. полъхвам.

полюс

мн. по̀люси, (два) по̀люса, м.
1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс.
2. Спец. Всеки от двата края на магнит или на електрическа верига.
3. Прен. Пълна противоположност.
прил. полюсен, по̀люсна, по̀люсно, мн. по̀люсни. Полюсни чувства.

полюсен

вж. полюс

полюция

мн. полю̀ции, ж. Спец. Несъзнателно семеизпразване у мъж (обикн. по време на сън).

полягам

поля̀гаш, несв. и полегна, св.
1. Лягам за малко. Полягам да си почина.
2. Наклонявам се. Полегнали жита.

поляк

мн. по̀ляци, м. Остар. Човек, който пази нивите; пъдар.

поляна

мн. поля̀ни, ж. Обрасла с трева местност сред гора. Поляна с ягоди.
същ. умал. полянка, мн. поля̀нки, ж.

полянка

мн. поля̀нки, ж. Жена, която живее в полето.

полярен

поля̀рна, поля̀рно, мн. поля̀рни, прил. Който е свързан с полюс (в 1 знач.). Полярна зима. Полярен кръг. Полярна лисица.
Полярна звезда. — Звезда, която изгрява точно на север от нас над Северния полюс.

полярност

полярността̀, само ед., ж. Пълна противоположност. Полярност на мненията.

помагало

мн. помагала̀, ср. Книга или други пособия, които подпомагат обучението.

помагам

пома̀гаш, несв. и помогна, св.
1. На кого/на какво. Оказвам помощ, подкрепа; подпомагам. Помагам на ближния си.
2. Принасям полза. Терапията помага.

помагач

мн. помага̀чи, м. Човек, който помага на някого; помощник.

помагачка

мн. помага̀чки, ж. Жена помагач.

помада

ж., само ед. Масловидно ароматно вещество, което се прилага с козметични цели.

помажа

пома̀жеш, мин. св. пома̀зах, мин. прич. пома̀зал, св.вж. помазвам.

помазаник

мн. пома̀заници, м. Според религията — човек, на когото е отредена велика мисия. Исус е помазаник на Господа.

помазвам

пома̀зваш, несв. и помажа, св.
1. Мажа кратко време.
2. Остар. Намазвам.
3. Спец. Кого. За архиерей — намазвам челото на владетел с миро при короноването в знак, че е предопределен да управлява.

помайвам се

пома̀йваш се, несв. и пома̀я се, св. Разг. Бавя се, задържам се поради разсеяност, нецеленасоченост. Не се помайвай!

помайчима

мн. пома̀йчими, ж.
1. Жена, която някой възприема като майка.
2. Възрастна жена, която замества починалата майка на един от младоженците в сватбените обреди.

помак

мн. пома̀ци, м. Българин мохамеданин.
прил. помашки, пома̀шка, пома̀шко, мн. пома̀шки. Помашко село.

помакиня

мн. помакѝни, ж. Българка мохамеданка.

помамвам

пома̀мваш, несв. и помамя, св.; Кого, какво. Подмамвам, примамвам. Помамвам кравата.

помамя

пома̀миш, мин. св. пома̀мих, мин. прич. пома̀мил, св.вж. помамвам.

помашки

вж. помак

помая се

пома̀еш се, мин. св. пома̀ях се, мин. прич. пома̀ял се, св.вж. помайвам се.

помежду

1. предлог. Обикновено с лични местоимения (особено с кратките им форми) — означава между (лица). Помежду им. Помежду тях.
2. Нареч. Остар. Разположение между два обекта или две лица. Сядам помежду.

помен

мн. по̀мени, (два) по̀мена, м.
1. Обред в памет на покойник.
2. Траен спомен. Не остава и помен.

помена

поменѐш, мин. св. помена̀х, мин. прич. помена̀л, св.вж. поменавам.

поменавам

помена̀ваш, несв. и помена, св.
1. Кого, какво. Споменавам.
2. Кого. Правя помен (в 1 знач.).
3. Кого. Казвам “бог да прости” и името на някого. Помени баща си.

поменик

мн. поменѝци, (два) поменѝка, м.
1. Списък на имена, които се четат на големи църковни празници за “бог да прости” или за здраве.
2. Прен. Ирон. Дълъг списък (обикн. на имена).

поменувам

помену̀ваш, несв. Поменавам.

помервам

помѐрваш, несв. и померя, св. Разг.
1. Прицелвам се, но не с огнестрелно оръжие. Помервам с камък да ударя.
2. Остар. Наканвам се, понечвам.

померя

помѐриш, мин. св. помѐрих, мин. прич. помѐрил, св.вж. помервам.

помествам

помѐстваш, несв. и поместя, св.; Какво.
1. Разг. Променям мястото; премествам. Помествам книгите от масата на бюрото.
2. Вмествам, събирам в определени граници. Помествам багажа в една чанта.
3. Отпечатвам, включвам в сборник, книга и др. Помествам разказ.
помествам се/поместя се. 1. — Премествам се. Помести се да мина.
2. Помещавам се.
3. Вмествам се, събирам се. Ще се поместим някак.

поместя

помѐстиш, мин. св. помѐстих, мин. прич. помѐстил, св.вж. помествам.

поместя се

помѐстиш се, мин. св. помѐстих се, мин. прич. помѐстил се, св.вж. помещавам се.

помета

пометѐш, мин. св. помѐтох, мин. прич. помѐл, св.вж. помитам.

пометна

помѐтнеш, мин. св. помѐтнах, мин. прич. помѐтнал, св.вж. помятам.

пометна се

помѐтнеш се, мин. св. помѐтнах се, мин. прич. помѐтнал се, св.вж. [[помятам се 1 ._

помешчик

мн. помѐшчици, м. В дореволюционна Русия — дворянин земевладелец.

помешчица

мн. помѐшчици, ж. Жена помешчик или на помешчик.

помещавам се

помеща̀ваш се, несв. и помѐстя се, св. Намирам се в определено помещение, на определено място. Офисът се помещава на седмия етаж в 20. апартамент.

помещение

мн. помещѐния, ср. Стая, вътрешност на сграда с определено предназначение. Работно помещение. Спално помещение.

помилвам

помѝлваш, св.; Кого, какво. Милвам кратко време.



помѝлваш, несв. и св.; Кого. Опрощавам грехове или присъда.

помина

помѝнеш, мин. св. помѝнах, мин. прич. помѝнал, св.вж. поминавам.

помина се

помѝнеш се, мин. св. помѝнах се, мин. прич. помѝнал се, св. Умирам.

поминавам

помина̀ваш, несв. и помина, св.
1. Наминавам, отбивам се.
2. Разг. Преживявам, живея. Поминавам добре.

поминувам

помину̀ваш, несв. Поминавам.

поминък

мн. помѝнъци, (два) помѝнъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението.

помирение

мн. помирѐния, ср. Помиряване.

помирисвам

помирѝсваш, несв. и помириша, св.; Какво.
1. Мириша малко. Помирисвам цвете.
2. Прен. Откривам, разбирам нещо; надушвам.
Не съм и помирисвал (нещо). — Нищо не знам за това.

помирител

помирѝтелят, помирѝтеля, мн. помирѝтели, м. Човек, който помирява.

помирителка

мн. помирѝтелки, ж. Жена помирител.

помириша

помирѝшеш, мин. св. помирѝсах, мин. прич. помирѝсал, св.вж. помирисвам.

помиря

помирѝш, мин. св. помирѝх, мин. прич. помирѝл, св.вж. помирявам.

помирявам

помиря̀ваш, несв. и помиря, св.; Кого, какво. Предразполагам скарани страни, лица и др. към мир, съгласие; примирявам.
помирявам се/помиря се. 1.С кого. Сдобрявам се с някого, с когото сме били скарани.
2. Съгласявам се, възприемам нещо. Няма да се помиря с тази работа.
същ. помиряване, ср.

помиряване

вж. помирявам

помисля

помѝслиш, мин. св. помѝслих, мин. прич. помѝслил, св.вж. помислям.

помислям

помѝсляш, несв. и помисля, св.
1. Мисля определено време. Трябва да помисля.
2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се. Помислих, че ще умра.
3. Кого, какво. Смятам, считам. Помислих го за умряло.

помисъл

мн. по̀мисли, м. Мисъл, намерение. Лоши помисли.

помитам

помѝташ, несв. и помета, св.
1. Какво. Мета изцяло; измитам. Помитам стаята.
2. Прен. Кого, какво. Насилствено отстранявам от пътя си; премахвам.
3. Прен. Разг. Какво. Изяждам докрай, без остатък; омитам. Помитам чинията.

помия

мн. помѝи, ж.
1. Замърсена от миене вода.
2. Разбъркана във вода храна за животни.
3. Прен. Грубо. Храна или напитка с лоши вкусови качества.
4. Прен. Обиди, клевети.

помня

по̀мниш, мин. св. по̀мних и помнѝх, мин. прич. по̀мнил и помнѝл, несв. Съхранявам, запазвам в паметта си. Помня, не съм забравил.

помогна

помо̀гнеш, мин. св. помо̀гнах, мин. прич. помо̀гнал, св.вж. помагам.

помолвам

помо̀лваш, несв. и помоля, св.; кого, За какво. Моля кратко време или еднократно. Помолвам някого за помощ.
помолвам се/помоля се. — Моля се кратко време или еднократно. Помолвам се на Бога.

помоля

помо̀лиш, мин. св. помо̀лих, мин. прич. помо̀лил, св.вж. помолвам.

помощ

помощта̀, мн. по̀мощи, ж.
1. Обикн. ед. Съдействие; поддръжка, която се оказва на някого.
2. Обикн. мн. Пари, вещи и др., които безвъзмездно се дават на отделно лице или на организация. Събирам помощи.
Бърза помощ. — Учреждение за спешно медицинско обслужване.

помощен

по̀мощна, по̀мощно, мн. по̀мощни, прил.
1. Който е предназначен за помощ.
2. Допълнителен, второстепенен. Помощен материал. Помощна теорема.

помощник

мн. помо̀щници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник.

помощница

мн. помо̀щници, ж. Жена помощник.

помощничка

мн. помо̀щнички, ж. Помощница.

помпа

мн. по̀мпи, ж. Уред или приспособление към уред за помпане. Автомобилна помпа. Водна помпа.

помпам

по̀мпаш, несв.
1. Какво. Изтеглям или вкарвам под налягане течности или газове. Помпам гума.
2. Прен. Жарг. Кого. Давам самочувствие; уговарям, наговарям.
3. Прен. Жарг. Кого. Давам допинг.

помпозен

помпо̀зна, помпо̀зно, мн. помпо̀зни, прил. Тържествен, шумен; надут, превзет, натруфен. Помпозна сграда. Помпозно тържество.
същ. помпозност, помпозността̀, ж.

помпозност

вж. помпозен

помпон

мн. помпо̀ни, (два) помпо̀на, м. Кръгъл пискюл за украса на шапка, чехли и др.

помпя

по̀мпиш, мин. св. по̀мпих и помпѝх, мин. прич. по̀мпил и помпѝл, несв. Помпам.

помрача

помрачѝш, мин. св. помрачѝх, мин. прич. помрачѝл, св.вж. помрачавам.

помрачавам

помрача̀ваш, несв. и помрача, св.; Какво. Правя да стане мрачен. Помрачавам слънцето. Помрачавам радостта му.

помръдвам

помръ̀дваш, несв. и помръдна, св. Едва мърдам или мръдвам. Не помръдвам.

помръдна

помръ̀днеш, мин. св. помръ̀днах, мин. прич. помръ̀днал, св.вж. помръдвам.

помръквам

помръ̀кваш, несв. и помръкна, св. Ставам мрачен. Небето помръкна. Лицето му помръкна.

помръкна

помръ̀кнеш, мин. св. помръ̀кнах, мин. прич. помръ̀кнал, св.вж. помръквам.

помъквам

помъ̀кваш, несв. и помъкна, св.
1. Кого, какво. Започвам да мъкна.
2. Кого, какво. Мъкна кратко време.
3. Кого. Пренебр. Водя със себе си. Помъкна и нея на гости.
помъквам се/помъкна се. 1.Разг. Тръгвам бавно, едвам.
2. Пренебр. Отивам някъде, където не ме очакват, не съм желан. Какво си се помъкнал при нас.

помъкна

помъ̀кнеш, мин. св. помъ̀кнах, мин. прич. помъ̀кнал, св.вж. помъквам.

помъртвея

помъртвѐеш, мин. св. помъртвя̀х, мин. прич. помъртвя̀л, св.вж. помъртвявам.

помъртвявам

помъртвя̀ваш, несв. и помъртвея, св. Ставам като мъртъв.

помътвам

помъ̀тваш, несв. и помътя, св.; Какво. Правя да стане мътен; помрачавам, размътвам.

помътнея

помътнѐеш, мин. св. помътня̀х, мин. прич. помътня̀л, св.вж. помътнявам.

помътнявам

помътня̀ваш, несв. и помътнея, св. Ставам мътен. Помътнял поглед. Помътняла река. Помътняло стъкло.

помътя

помъ̀тиш, мин. св. помъ̀тих, мин. прич. помъ̀тил, св.вж. помътвам.

помятам

помя̀таш, несв. и пометна, св. Разг. За бременна жена — преждевременно се освобождавам от плода по мое желание или без мое желание; абортирам.

помятам се

помя̀таш се, несв. и помѐтна се, св. Разг. Отказвам да направя нещо обещано; отмятам се.



помя̀таш се, св. Мятам се малко.

помятане

мед. вж. спонтанен аборт

понася ми

(или ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и понесѐ ми, св.
1. Харесва ми, изгодно ми е. Тази работа не ми понася.
2. Действа ми здравословно, добре. Климатът тук ми понася.

понасям

пона̀сяш, несв. и понеса, св.
1. Кого, какво. Започвам да нося.
2. Прен. Какво. Изпитвам, претърпявам, издържам. Не понасям мъката.
3. Прен. Какво. Поемам върху себе си. Понасям упреци.
понасям се/понеса се. — Започвам да се нося. Понасям се по улиците. Понасям се с нови дрехи. Песента се понесе по въздуха.

поначало

нареч. По принцип. Поначало тази работа не ми харесва.

поне

нареч. и част.
1. Най-малко или повече; най-късно, ако не по-рано; барем. Дай ми поне един час. Да се срещнем поне утре.
2. Ако не друго, само. Остави ми поне тази надежда.

понеделник

мн. понедѐлници, (два) понедѐлника, м. Денят след неделя и преди вторник.
прил. понедѐлничен, понедѐлнична, понедѐлнично, мн. понедѐлнични.
прил. понеделнишки, понедѐлнишка, понедѐлнишко, мн. понедѐлнишки.

понеделнишки

вж. понеделник

понеже

съюз. Въвежда подчинени изречения за причина и означава по причина на това, че; тъй като; защото. Ще дойда, понеже те обичам.

понеса

понесѐш, мин. св. понѐсох, мин. прич. понѐсъл, св.вж. понасям.

понесе ми

мин. св. понѐсе ми, мин. прич. понѐсъл ми, св.вж. понася ми.

понеча

понѐчиш, мин. св. понѐчих, мин. прич. понѐчил, св.вж. понечвам.

понечвам

понѐчваш, несв. и понеча, св. Започвам движение, от което стават ясни намеренията ми, без да съм ги осъществил; поисквам, наканвам се, възнамерявам. Понечвам да отворя. Понечвам да попитам.

пони

мн. по̀нита, ср.
1. Английска порода дребен кон.
2. Прен. Малък, нисък велосипед.

понижа

понижѝш, мин. св. понижѝх, мин. прич. понижѝл, св.вж. понижавам.

понижавам

понижа̀ваш, несв. и понижа, св.
1. Какво. Правя да стане по-нисък по размери, по степен, по качество, по височина на тона. Понижавам нивото на водата. Понижавам температура. Понижавам глас. Понижавам равнището на обучението.
2. Кого. Причислявам към по-долна степен в служебната йерархия. Отнеха му званието и го понижиха в редник.
същ. понижаване, ср.

понижаване

вж. понижавам

понижение

мн. понижѐния, ср. Понижаване.

понизя

понизѝш, мин. св. понизѝх, мин. прич. понизѝл, св.вж. понизявам.

понизявам

понизя̀ваш, несв. и понизя, св. Понижавам.

поник

мн. по̀ници, (два) по̀ника, м. Кълн.

пониквам

понѝкваш, несв. и поникна, св. За растение, коса и др. — при растене се показвам навън; прораствам. Поникнали кокичета. Поникнали зъби.

поникна

понѝкнеш, мин. св. понѝкнах, мин. прич. понѝкнал, св.вж. пониквам.

поничка

мн. по̀нички, ж. Вид пържена тестена закуска с кръгла форма и със сладък пълнеж.

понос

м., само ед. Варено жито, сладкиши, вино и др., които се раздават на гробищата за помен.

поносим

поносѝма, поносѝмо, мн. поносѝми, прил. Който може да се понесе, да се изтърпи. Поносим климат.

понравя се

понра̀виш се, мин. св. понра̀вих се, мин. прич. понра̀вил се, св.вж. понравям се.

понравям се

понра̀вяш се, несв. и понра̀вя се, св.; на кого. Започвам да се нравя, харесвам се.

понтон

мн. понто̀ни, м.
1. Подвижен мост, построен върху лодки или върху шлепове.
2. Плоскодънна лодка за построяването на такъв мост.
прил. понтонен, понто̀нна, понто̀нно, мн. понто̀нни.

понтонен

вж. понтон

понуда

мн. пону̀ди, ж.
1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете.
2. Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна.
3. Разг. Самата храна, която се носи на болен или на родилка; покана.

пончо

ср., само ед. Вид връхна женска дреха от правоъгълно парче плат с отвор в средата за главата.

понюхат

помириша, подуша

понявга

нареч. Остар. Понякога.

понякога

нареч. От време на време. Понякога си купувам сладолед.

понятен

поня̀тна, поня̀тно, мн. поня̀тни, прил.
1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение.
2. Който се знае; известен, ясен, обоснован. По понятни причини.

понятие

мн. поня̀тия, ср.
1. Логически оформена обща мисъл за предмета или явлението. Понятие за любов.
2. Представа, знание. Нямам понятие от техника.
3. Остар. Обикн. мн. Разбирания. Остарели понятия за нещата.

поотделно

нареч. Едно по едно, всяко нещо само за себе си; поединично. Влизаме поотделно. Разглеждам нещата поотделно.

поощрение

мн. поощрѐния, ср.
1. Поощряване, насърчаване.
2. Награда с цел поощряване. Получавам поощрение.

поощря

поощрѝш, мин. св. поощрѝх, мин. прич. поощрѝл, св.вж. поощрявам.

поощрявам

поощря̀ваш, несв. и поощря, св.; Кого, какво. Подбуждам към още по-полезна дейност чрез подкрепа, одобрение, награда; насърчавам, окуражавам. Поощрявам го за тази постъпка.
същ. поощряване, ср.

поощряване

вж. поощрявам

поп

по̀път[[]], по̀па[[]], мн. попо̀ве, (два) по̀па, м.
1. Православен свещеник.
2. Изобщо свещеник.
3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на нея фигура на брадат мъж. Имам два попа — каро и купа.
прил. попов, по̀пова, по̀пово, мн. по̀пови.
прил. попски, по̀пска, по̀пско, мн. по̀пски. Попска дреха.
Като поп. — Непременно, безусловно, дори и да не искам.
Поп без калимавка. — Човек без най-необходимите за живота му неща.
Оплаквам се на арменския поп. — Оплаквам се на някого, който не може да ми помогне.
Попска яхния. — Вид ястие с цели главички лук.
Попова лъжичка. — Ларва на жаба.
Попово прасе. — Дребно насекомо, подобно на рак, което живее в земята.



неизм. Авангардистко направление в западната (младежка) култура, което се характеризира с навлизане на предмети или ситуации от бита в изкуството, модата, поведението и др., за да им се придаде достъпен, популярен характер.

поп-

Първа съставна част на сложни думи със значение популярен, напр. попарт, попмюзикъл, попмузика, попрелигия, попфестивал и др.

попадам

попа̀даш, несв.и попадна, св.
1. Внезапно и случайно се оказвам на някакво място, в някакво положение. Попаднах в реката. Попаднах в плен.
2. На какво/на кого. Натъквам се, срещам или откривам случайно нещо или някого. Попаднах на хора. Попаднах на ягоди.
3. В какво. Улучвам. Попадам в целта. Боклукът попадна в кошчето.
същ. попадане, ср.

попадане

вж. попадам

попадение

мн. попадѐния, ср. Попадане в целта. Точни попадения.

попадия

мн. попадѝи, ж. Жена на поп.

попадна

попа̀днеш, мин. св. попа̀днах, мин. прич. попа̀днал, св.вж. попадам.

попара

мн. попа̀ри, ж. Ястие от малки късчета хляб или друго тестено изделие в чай, мляко, вода и др.

попарвам

попа̀рваш, несв. и попаря, св.
1. Кого, какво. Изсипвам гореща точност върху нещо или върху някого или пък поставям нещо в гореща вода.
2. Какво. За слана — измразявам растенията.
3. Прен. Кого. Причинявам скръб, печал. 4. Прен. Кого. Прекършвам, убивам желанието, надеждата, стремежите.

попаря

вж. попарвам

попечение

мн. попечѐния, ср. Остар. Грижа.

попечител

попечѝтелят, попечѝтеля, мн. попечѝтели, м. Настойник, опекун.
същ. попечителство, мн. попечѝтелства, ср.

попечителка

мн. попечѝтелки, ж. Жена попечител.

попечителство

вж. попечител

попивам

попѝваш, несв. и попия, св.
1. Какво. Пропивам се, просмуквам се от течност. Хартията попива.
2. Какво, с какво. Поемам влагата с помощта на нещо. Попивам водата с кърпа.
3. В какво. За течност — прониквам в нещо. Олиото попи в дрехата.
4. Прен. Разг. Какво. Много бързо разбирам и запомням. Детето попива всичко.

попивателен

попива̀телна, попива̀телно, мн. попива̀телни, прил. Който служи за попиване. Попивателна хартия.

попивателна

ж., само ед. Попивателна хартия — пореста хартия за попиване на мастило.

попийвам си

попѝйваш си, несв. и попѝйна си, св.
1. Пия малко или от време на време.
2. Обичам да пия алкохолни напитки.

попийна си

попѝйнеш си, мин. св. попѝйнах си, мин. прич. попѝйнал си, св.вж. попийвам си.

попилея

попилѐеш, мин. св. попиля̀х, мин. прич. попиля̀л, св.вж. попилявам.

попилявам

попиля̀ваш, несв. и попилея, св.
1. Какво. Пилея изцяло; разпилявам. Попилявам трохите по земята.
2. Прен. Разг. Кого. Карам се на някого или го бия. Попилях го от бой.

попипвам

попѝпваш, несв. и попипна, св.
1. Кого, какво. Пипам леко, за кратко време или от време на време.
2. Разг. Само несв. Обичам да крада; крада по малко или от време на време.
попипвам се/попипна се. 1. — Пипам се тук-там.
2. Прен. Разг. Помайвам се, размотавам се.

попипна

попѝпнеш, мин. св. попѝпнах, мин. прич. попѝпнал, св.вж. попипвам.

попитам

попѝташ, св.вж. попитвам.

попитвам

попѝтваш, несв. и попитам, св.; Кого.
1. Питам еднократно; задавам въпрос.
2. Искам разрешение, позволение.

попия

попѝеш, мин. св. попѝх, мин. прич. попѝл, св.вж. попивам.

поплавък

мн. попла̀въци, (два) попла̀въка, м. Малко цилиндърче или кълбо, пълно с въздух, което плава в течност. Поплавък на въдица.

поплин

м., само ед. Вид фина тъкан.
прил. поплѝнен, поплѝнена, поплѝнено, мн. поплѝнени. Поплинена блуза.

поплювко

мн. поплю̀вковци, м. Пренебр. Неспособен човек, страхливец.

попмузика

ж., само ед. Естрадна музика.

попов

вж. поп

поправим

поправѝма, поправѝмо, мн. поправѝми, прил. Който може да бъде поправен. Поправими щети.

поправителен

поправѝтелна, поправѝтелно, мн. поправѝтелни, прил. Който е свързан с поправяне (в 3 знач.). Поправителна сесия.

поправка

мн. попра̀вки, ж.
1. Поправяне.
2. Допълнение, изменение на нещо с цел да се усъвършенства. Поправка към закона.
3. Прен. Жарг. Поправителна сесия. На поправката ще имам два изпита.

поправя

попра̀виш, мин. св. попра̀вих, мин. прич. попра̀вил, св.вж. поправям.

поправям

попра̀вяш, несв. и поправя, св.
1. Какво. Отстранявам повреда, недостатък. Поправям печката.
2. Какво. Правя нещо да е съобразено с определен ред или правило. Поправям си дрехите.
3. Кого, какво. Отстранявам грешка. Поправям тетрадки. Поправям ученик.
4. Какво. Подобрявам. Поправям успеха си.
поправям се/поправя се. 1. — Поправям своя грешка.
2. Възстановявам се след болест.
3. Разг. Напълнявам.
същ. поправяне, ср.

поправяне

вж. поправям

попрелка

мн. попрѐлки, ж. Истор. Седянка с предене, каквито са се правели в миналото.

попреча

попрѐчиш, мин. св. попрѐчих, мин. прич. попрѐчил, св. – вж. попречвам.

попречвам

попрѐчваш, несв. и попреча, св.; на кого/на какво. Ставам причина нещо да не се извърши; осуетявам, възпрепятствам. Попречих му да се качи. Попречих на трамвая да мине.

поприще

мн. по̀прища, ср.
1. Поле за дейност, изява. Моето поприще е химията.
2. Професия. Преподавателско поприще.

попръжня

мн. попръжнѝ, ж. Ругатня, псувня.

попски

вж. поп

попукам

попу̀каш, св.вж. попуквам.

попуквам

попу̀кваш, несв. и попукам, св.
1. Пукам от време на време. Огънят попуква.
2. Какво. Правя пукнатини по повърхността на нещо; напуквам.
попуквам се/попукам се. — Покривам се с пукнатини; напуквам се. Ръцете ми се попукват от работа.

популация

ж., само ед. Животни или растения от един вид, разпространени върху определена територия, важно звено в еволюцията.

популизъм

м., само ед. Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настроения.

популярен

популя̀рна, популя̀рно, мн. популя̀рни, прил.
1. Който е леснодостъпен, напълно разбираем поради своята простота и яснота. Проблемът е разгледан популярно.
2. Който е известен на много хора. Популярен роман. Популярен човек.
същ. популярност, популярността̀, ж.

популяризирам

популяризѝраш, несв. и св.; Какво. Правя популярен.

популярност

вж. популярен

попче

мн. по̀пчета, ср. Умал. Поп.



мн. по̀пчета, ср. Вид риба с едра глава.

попълвам

попъ̀лваш, несв. и попълня, св.; Какво.
1. Увеличавам количеството до необходимия брой. Попълвам колекцията си.
2. Вписвам сведения на празно място във формуляр. Попълвам декларация.
3. Запълвам, правя да стане равен. Попълвам дупки.

попълзновение

мн. попълзновѐния, ср. Скрито намерение, скрит стремеж, опит да се направи нещо лошо. Чужди попълзновения.

попълня

попъ̀лниш, мин. св. попъ̀лних, мин. прич. попъ̀лнил, св.вж. попълвам.

попълням

попъ̀лняш, несв. Попълвам.

попържам

попъ̀ржаш, несв. Ругая, псувам.

попътен

попъ̀тна, попъ̀тно, мн. попъ̀тни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър.

пор

по̀рът, по̀ра[[]], мн. по̀рове, (два) по̀ра, м.
1. Дребен хищник с неприятна миризма.
2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.

пора

мн. по̀ри, ж.
1. Отвор на потна жлеза в кожата. Запушена пора.
2. Шупла.

поработвам

порабо̀тваш, несв. и поработя, св. Работя от време на време по малко.

поработя

порабо̀тиш, мин. св. порабо̀тих, мин. прич. порабо̀тил, св.вж. поработвам.

поради

предлог. За означаване на причина; по причина на, заради. Поради глупост не учих.

пораждам

пора̀ждаш, несв. и породя, св.
1. За жена — раждам второ дете скоро след първото.
2. Остар. Кого, какво. Раждам. Породила мъжка рожба.



пора̀ждаш, несв. и породя, св.; Какво. Ставам причина да възникне. Пораждам съмнения.
пораждам се/породя се. — Възниквам, появявам се, зараждам се.

пораженец

мн. поражѐнци, м. Човек, който извършва пораженска дейност.

поражение

мн. поражѐния, ср.
1. Неуспех, несполука във война или в някакво състезание. Не познавам поражение. Претърпявам поражение.
2. Обикн. мн. Загуба, щета (обикн. в голям мащаб). Поражения от войната.
3. Обикн. мн. Последица от болест. Спинът нанася поражения върху имунната система.

пораженски

поражѐнска, поражѐнско, мн. поражѐнски, прил. Който има за цел пораженство.

пораженство

ср., само ед. Състояние, при което колективът е разединен и лесно може да бъде победен, пречупен; примирение.

поразеник

мн. пора̀зеници, м. Поразник.

поразеница

мн. пора̀зеници, ж. Разг. Поразница.

поразия

мн. поразѝи, ж. Разг. Пакост, беля.

поразник

мн. пора̀зници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.

поразница

мн. пора̀зници, ж. Разг. Жена поразник.

поразя

поразѝш, мин. св. поразѝх, мин. прич. поразѝл, св.вж. поразявам.

поразявам

поразя̀ваш, несв. и поразя, св.
1. Кого, какво. Нанасям поражение, щета, вреда. Болестта го порази. Поразявам противник.
2. Какво. Попадам с изстрел в нещо. Поразявам цел.
3. Правя поразия; пакостя.
4. Прен. Кого. Силно изненадвам, учудвам. Порази ме неговото безгрижие.
поразявам се/поразя се. — Силно се изненадвам, учудвам.
прил. поразѐн, поразѐна, поразѐно, мн. поразѐни. Поразен от куршум в ръката. Поразен от тежка болест. Поразен съм от неговото безгрижие.

порасна

пора̀снеш, мин. св. пора̀снах, мин. прич. пора̀снал, св.вж. пораствам.

пораста

порастѐш, мин. св. пора̀стох, мин. прич. пора̀съл, св. Порасна.

пораствам

пора̀стваш, несв. и порасна, св.
1. Ставам по-висок чрез растене; издължавам се, източвам се.
2. Ставам по-възрастен, зрял, отговорен. Аз вече пораснах.
3. Остар. Уголемявам се, увеличавам се, умножавам се, нараствам. Шумът порастваше с всеки изминал миг.
4. Прен. Добивам по-голяма стойност, започват да ме ценят повече. Внезапно невзрачният човек порасна в съзнанието ѝ.
5. За растение, мустаци, брада и др. под. — покарвам, пониквам, прораствам.
Порастват (ми) крила. — Вдъхновявам се, залавям се за нещо с голям ентусиазъм.
Порасна му работата.Разг. Ирон. За човек, който заема висок обществен пост, сан, който се възгордява.

порвам

по̀рваш, несв. и порна, св.
1. Какво. Поря малко, поединично или за миг.
2. Прен. Жарг. Кого. Скъсвам на изпит. Как само ме порна.

поред

нареч. Един след друг, без да се променя реда.

пореден

порѐдна, порѐдно, мн. порѐдни, прил. Който следва след друг; следващ. Пореден номер. Поредна глупост.

поредица

мн. порѐдици, ж. Дълга редица от еднакви или еднотипни неща; серия.

порежа

порѐжеш, мин. св. поря̀зах, мин. прич. поря̀зал, св.вж. порязвам.

порека

поречѐш, мин. св. порѐкох, мин. прич. порѐкъл, св.вж. пореквам.

пореквам

порѐкваш, несв. и порека, св.; какво, На кого. Разг.Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърлям, намеквам, загатвам.

порест

по̀реста, по̀ресто, мн. по̀рести, прил. Който има пори.

поречие

мн. порѐчия, ср. Земите, които се намират край коритото на река; долина на река. Поречието на Вит.

порив

мн. по̀риви, (два) по̀рива, м.
1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. Благороден порив.
2. Внезапно усилване на вятъра; напън, напор.

поривист

поривѝста, поривѝсто, мн. поривѝсти, прил.
1. За човек — който действа според поривите си. Поривист характер.
2. Стремителен, буен, неуравновесен. Поривисто движение.
3. За природно явление — което се осъществява на пориви. Поривист вятър.

порицавам

порица̀ваш, несв. и порицая, св.; Кого. Изказвам неодобрение, недоволство; осъждам.
същ. порицаване, ср.

порицаване

вж. порицавам

порицание

мн. порица̀ния, ср. Порицаване, упрек, неодобрение.

порицая

порица̀еш, мин. св. порица̀х, мин. прич. порица̀л, св.вж. порицавам.

поркам

по̀ркаш, несв. Жарг. Пия (алкохолно питие).

порна

по̀рнеш, мин. св. по̀рнах, мин. прич. по̀рнал, св.вж. порвам.

порно

- Първа съставна част на сложни думи, която означава порнографски, напр. порнофилм, порносписание, порнороман и др.

порнография

мн. порногра̀фии, ж.
1. Само ед. В литературата, печата, изкуството — грубо натуралистично изобразяване на половия живот.
2. Обикн. ед. Снимка, книга, филм с такова съдържание.
3. Прен. Грубо. Назовава различни предмети или действия, като показва силно неодобрение. Какви са тези порнографии?
прил. порнографски, порногра̀фска, порногра̀фско, мн. порногра̀фски.

порнографски

вж. порнография

поробвам

поро̀бваш, несв. и поробя, св.
1. Кого. Превръщам в роб. Поробвам деца.
2. Какво. Поставям под своя власт. Поробвам народи.
поробвам се/поробя се.Разг. Поставям се в услуга на някого (обикн. чрез прекомерен труд). Поробих се да гледам деца.

поробен

поро̀бена, поро̀бено, мн. поро̀бени, прил. Който е попаднал в робство.

поробител

поробѝтелят, поробѝтеля, мн. поробѝтели, м. Този, който поробва.

поробителка

мн. поробѝтелки, ж. Жена поробител.

поробя

поро̀биш, мин. св. поро̀бих, мин. прич. поро̀бил, св.вж. поробвам.

порода

мн. поро̀ди, ж.
1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; сорт, вид, раса.
2. Прен. Хора, които се отличават от другите по своите специфични качества. Човек от особена порода.

породен

породѐна, породѐно, мн. породѐни, прил. Който е роден скоро след друг брат или сестра. Породено дете.

породист

породѝста, породѝсто, мн. породѝсти, прил. Който е от добра порода. Породист кон.

породя

породѝш, мин. св. породѝх, мин. прич. породѝл, св.вж. [[пораждам 1,2 ._

пороен

поро̀йна, поро̀йно, мн. поро̀йни, прил. Който е като порой; буен, проливен. Поройна река. Поройни дъждове.

порозовея

порозовѐеш, мин. св. порозовя̀х, мин. прич. порозовя̀л, св.вж. порозовявам.

порозовявам

порозовя̀ваш, несв. и порозовея, св. Ставам розов.

пороище

мн. поро̀ища, ср. Място, където минава порой (в 1 знач.).

порой

поро̀ят, поро̀я, мн. поро̀и, (два) поро̀я, м.
1. Силен, буен поток след дъжд.
2. Само ед. Силен дъжд.

порок

мн. поро̀ци, (два) поро̀ка, м. Отрицателно качество на човек; недостатък. Пушенето е опасен порок.
Порок на сърцето. — Вид болест на сърцето.

поронвам

поро̀нваш, несв. и пороня, св.; Какво.
1. Роня малко, за кратко време. Пороних грозде.
2. Събарям чрез ронене. Поронвам цветове.

пороня

поро̀ниш, мин. св. поро̀них, мин. прич. поро̀нил, св.вж. поронвам.

поророка

Разг. Приливна върна на реката Амазонка наричана така от местните жители. Достига височина до 5 метра.

порочен

поро̀чна, поро̀чно, мн. поро̀чни, прил.
1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развратен. Порочен поглед.
2. Неправилен, грешен, осъдителен. Порочна идея. Порочен начин на управление.
същ. порочност, порочността̀, ж.

порочност

вж. порочен

порт

по̀ртът, по̀рта, мн. по̀ртове, (два) по̀рта, м.
1. Пристанище.
2. Пристанищен град.

порта

мн. по̀рти, ж. Широка врата на двор, която е откъм улицата. Желязна порта.
Висока порта.ист. Правителството на Османската империя.

портал

мн. порта̀ли, (два) порта̀ла, м.
1. Многокрила остъклена врата между две помещения.
2. Централен вход на обществена сграда.

портативен

портатѝвна, портатѝвно, мн. портатѝвни, прил. Който е много малък и удобен за носене. Портативен телевизор.

портиер

мн. портиѐри, м.
1. Вратар на обществено заведение.
2. Човек, който чисти голяма жилищна сграда и обикновено живее в нея.
прил. портиерски, портиѐрска, портиѐрско, мн. портиѐрски.

портиерка

мн. портиѐрки, ж. Жена портиер.

портиерски

вж. портиер

портик

мн. по̀ртици, (два) по̀ртика, м. Спец. Колонада пред входа на сграда.

портмоне

мн. портмонѐта, ср. Малка кесия за монети, обикновено кожена.

портокал

мн. портока̀ли, (два) портока̀ла, м. Южен сочен плод с оранжев цвят и дървото, на което расте.

портокален

портока̀лена, портока̀лено, мн. портока̀лени, прил.
1. Който се отнася до портокал.
2. С цвят на портокал. Портокалена блуза.

портокалов

портока̀лова, портока̀лово, мн. портока̀лови, прил. Портокален.

портрет

мн. портрѐти, (два) портрѐта, м.
1. Картина или снимка на човек. Маслен портрет.
2. Спец. Описание на герой в литературно произведение или в произведение на изкуството.
прил. портретен, портрѐтна, портрѐтно, мн. портрѐтни. Портретна живопис. Портретна характеристика.

портретен

вж. портрет

портретист

мн. портретѝсти, м.
1. Художник, който рисува портрети.
2. Писател, който умело описва образите на героите си.

портретистка

мн. портретѝстки, ж. Жена портретист.

портупей

портупѐят, портупѐя, мн. портупѐи, (два) протупѐя, м. Спец. Ремък за носене на хладно оръжие.

портфейл

мн. портфѐйли, (два) портфѐйла, м. Малка правоъгълна чантичка от кожа за носене на пари и дребни книжа.
Министър без портфейл. — Министър, който не ръководи министерство.

портя

по̀ртиш, мин. св. по̀ртих, мин. прич. по̀ртил, несв.
1. Разг. Какво. Развалям.
2. Жарг. Кого, какво. Провалям, издавам. Портя приятелите си. Портя работата.

поругавам

поруга̀ваш, несв. и поругая, св.; Кого, какво. Гавря се с някого или с нещо; обезчестявам. Поругавам честта на момичето.
същ. поругаване, ср.

поругаване

вж. поругавам

поругание

ср., само ед. Поругаване.

поругая

поруга̀еш, мин. св. поруга̀х, мин. прич. поруга̀л, св.вж. поругавам.

поруменея

поруменѐеш, мин. св. поруменя̀х, мин. прич. поруменя̀л, св.вж. поруменявам.

поруменявам

поруменя̀ваш, несв. и поруменея, св. Ставам румен.

порусея

порусѐеш, мин. св. поруся̀х, мин. прич. поруся̀л, св.вж. порусявам.

порусявам

поруся̀ваш, несв. и порусея, св. Ставам рус.

порутвам

пору̀тваш, несв. и порутя, св.; Какво. Силно повреждам сграда, постройка; разрушавам, разнебитвам.

порутя

пору̀тиш, мин. св. пору̀тих, мин. прич. пору̀тил, св.вж. порутвам.

поручик

мн. пору̀чици, м. Истор. Офицерски чин, равен на старши лейтенант.

порфир

м. Само ед. Твърд тъмночервен минерал, употребяван в строителството.

порфира

мн. порфѝри, ж. Истор. Пурпурна мантия на монарх; багреница.

порфирен

порфѝрена, порфѝрено, мн. порфѝрени, прил. Който се отнася до порфир.



порфѝрна, порфѝрно, мн. порфѝрни, прил. Пурпурен.

порцелан

м., само ед.
1. Млечнобяло огнеупорно вещество от каолин, фелдшпат и кварц, от което се изработват домакински съдове и украшения.
2. Прен. Изделия от това вещество.
прил. порцеланов, порцела̀нова, порцела̀ново, мн. порцела̀нови.
прил. порцела̀нен, порцела̀нена, порцела̀нено, мн. порцела̀нени.

порцеланов

порцела̀нова, порцела̀ново, мн. порцела̀нови, прил.
1. Който е от порцелан; порцеланен. Порцеланова чаша.
2. Прен. Който е с цвят или гладкост на порцелан. Порцеланова кожа.

порцион

мн. порцио̀ни, (два) порцио̀на, м. Полагащи се на служебно лице пари за храна на ден.
прил. порционен, порцио̀нна, порцио̀нно, мн. порцио̀нни.

порционен

вж. порцион

порция

мн. по̀рции, ж.
1. Определено количество от едно ястие, което се полага на един човек. Порция риба.
2. Доза. Порция хероин.

поръбвам

поръ̀бваш, несв. и поръбя, св.; какво. Правя ръб на плат.

поръбя

поръ̀биш, мин. св. поръ̀бих, мин. прич. поръ̀бил, св.вж. поръбвам.

поръбям

поръ̀бяш, несв. Поръбвам.

поръждавея

поръждавѐеш, мин. св. поръждавя̀х, мин. прич. поръждавя̀л, св.вж. поръждавявам.

поръждавявам

поръждавя̀ваш, несв. и поръждавея, св. Ръждясвам.

поръка

мн. поръ̀ки, ж. Това, което се поръчва, заръчва, обикн. като съвет, желание, воля; препоръка, задача. Имам поръка да уча.

поръсвам

поръ̀сваш, несв. и поръся, св.; Какво. Ръся изцяло или на много места.

поръся

поръ̀сиш, мин. св. поръ̀сих, мин. прич. поръ̀сил, св.вж. поръсвам.

поръсям

поръ̀сяш, несв. Поръсвам.

поръчам

поръ̀чаш, св.вж. поръчвам.

поръчвам

поръ̀чваш, несв. и поръчам, св.;
1. Какво, На кого. Казвам, възлагам на някого да изпълни определена задача или мое желание. Майката поръча на детето да стои вкъщи и да учи. Поръчах си кафе.
2. Какво. Възлагам доставката на нещо, изпълнението на някаква услуга. Поръчвам такси по телефона.
същ. поръчване, ср.

поръчване

вж. поръчвам

поръчение

мн. поръчѐния, ср. Възлагане на задача, обикн. направено в официална форма.

поръчител

поръчѝтелят, поръчѝтеля, мн. поръчѝтели, м. Човек, който поема отговорност да заплати определена сума, ако не я изплати длъжникът.

поръчителка

мн. поръчѝтелки, ж. Жена поръчител.

поръчителствам

поръчѝтелстваш, несв. Ставам поръчител.

поръчителство

мн. поръчѝтелства, ср. Действие на поръчител; гаранция.

поръчителствувам

поръчѝтелствуваш, несв. Поръчителствам.

поръчка

мн. поръ̀чки, ж.
1. Само ед. Поръчване. По поръчка. Правя поръчка.
2. Това, което е поръчано, обикн. като конкретен предмет. Поръчката е донесена.

поря

по̀риш, мин. св. по̀рих и порѝх, мин. прич. по̀рил и порѝл, несв.
1. Какво. Разрязвам, разединявам нещо зашито. Поря дреха.
2. Кого, какво. Правя прорез, цепнатина на нещо (обикновено на кухина). Поря корема на прасето.
3. Прен. Какво. Правя следа, която по форма наподобява прорез — бразда и др. под. Поря вълните.

порядки

само мн. Установени правила, норми за живот и поведение в една общност.

порядък

м., само ед.
1. Правилно разположение на нещо; ред. Къщата е в порядък.
2. Прен. Област, сфера, към която се отнася нещо. Явления от един и същи порядък.

порядъчен

поря̀дъчна, поря̀дъчно, мн. поря̀дъчни, прил.
1. Който се съобразява с общоприетите морални норми; благопристоен. Порядъчна жена.
2. Голям, значителен. Изпи порядъчно количество вино.
същ. порядъчност, порядъчността̀, ж. (в 1 знач.).

порядъчно

нареч. Доста, много. Порядъчно пиян.

порядъчност

вж. порядъчен

порязаница

мн. поря̀заници, ж. Отрязан къс хляб с плоска форма; филия.

порязвам

поря̀зваш, несв. и порежа, св.
1. Кого, какво. Правя рана с остър предмет. Порязвам крака си.
2. Прен. Разг. Кого. Отказвам да изпълня желанието на някого или му причинявам беда. Порязвам го.
порязвам се/порежа се. — Правя си рана с остър предмет.

посадъчен

поса̀дъчна, поса̀дъчно, мн. поса̀дъчни, прил. Който е предназначен за посаждане.

посадя

посадѝш, мин. св. посадѝх, мин. прич. посадѝл, св.вж. посаждам.

посаждам

поса̀ждаш, несв. и посадя, св.; какво. Заравям семе или корените на растение, за да расте. Посаждам цвете.

посвеня

посвеня се, посвениш се, мин. св. посвених се, мин. прич. посвенил се, св. — вж. посвенявам се.

посвеня се

посвенѝш се, мин. св. посвенѝх се, мин. прич. посвенѝл се, св.вж. посвенявам се.

посвенявам се

посвеня̀ваш се, несв. и посвеня̀ се, св. Внезапно ме обхваща свян; засрамвам се.

посветен

посветѐна, посветѐно, мн. посветѐни, прил.
1. Който се е отдал, обрекъл на нещо, на някого. Посветен на идея.
2. За художествено или научно произведение — в който се разглежда някакъв проблем. Посветените на този проблем изследвания са малко.
3. За някакво съчинение или творба — който цели да изрази обич, уважение, почит, благодарност и др. под. Книгата е посветена на дъщеря му.
4. Който е осведомен за нещо (обикновено за тайна).

посветя

посветѝш, мин. св. посветѝх, мин. прич. посветѝл, св.вж. посвещавам.

посвещавам

посвеща̀ваш, несв. и посветя, св.
1. Какво, на кого/на какво. Предназначавам, отдавам. Посвещавам времето си на нея.
2. Какво, на кого/на какво. Правя някого или нещо обект за обсъждане. Вестникът е посветен на Васил Левски.
3. Какво, на кого/на какво. Чрез надпис в началото на някакво произведение показвам уважението си към някого. Посвещавам книгата на родителите си.
4. Кого, в какво. Осведомявам за някаква тайна.
посвещавам се/посветя се. — Предназначавам се, отдавам се.

посвещение

мн. посвещѐния, ср.
1. Надпис на произведение, в който се посочва лицето, на което е посветено.
2. Встъпителна част на произведение с обръщение към лицето, на което се посвещава.

посвоему

нареч. По свой начин.

посев

мн. по̀севи и посѐви, м.
1. Само ед. Посяване. Семе за посев.
2. Само мн. Растения, които са посети и са израсли.

посегател

посега̀телят, посега̀теля, мн. посега̀тели, м. Човек, който посяга на нечия собственост, на нечие право.
същ. посегателство, ср.

посегателка

мн. посега̀телки, ж. Жена посегател.

посегателство

вж. посегател

посегна

посѐгнеш, мин. св. посѐгнах, мин. прич. посѐгнал, св.вж. посягам.

поседна

посѐднеш, мин. св. посѐднах, мин. прич. посѐднал, св.вж. посядам.

посека

посечѐш, мин. св. пося̀кох, мин. прич. пося̀къл, св.вж. посичам.

поселвам

посѐлваш, несв. и поселя, св.; Кого. Заселвам.
поселвам се/поселя се. — Отивам да живея в ново селище.

поселище

мн. посѐлища, ср. Населено място; селище, заселище.

поселя

посѐлиш, мин. св. посѐлих, мин. прич. посѐлил, св.вж. поселвам.

посестрима

мн. посѐстрими, ж. Разг.
1. Жена, с която сме се договорили да живеем като сестри.
2. Много близка приятелка.

посетител

посетѝтелят, посетѝтеля, мн. посетѝтели, м. Човек, който посещава.

посетителка

мн. посетѝтелки, ж. Жена посетител.

посетя

посетѝш, мин. св. посетѝх, мин. прич. посетѝл, св.вж. посещавам.

посещавам

посеща̀ваш, несв. и посетя, св.; Кого, какво. Отивам при някого или някъде. Посещавам приятели. Посещавам киното. Посещавам изложба.
същ. посещаване, ср.

посещаване

вж. посещавам

посещаемост

посещаемостта̀, само ед., ж. Честота на посещенията. Висока посещаемост.

посещение

мн. посещѐния, ср. Отиване при някого или някъде; посещаване.

посея

посѐеш, мин. св. пося̀х и посѐях, мин. прич. пося̀л и посѐял, св.вж. посявам.

посивея

посивѐеш, мин. св. посивя̀х, мин. прич. посивя̀л, св.вж. посивявам.

посивявам

посивя̀ваш, несв. и посивея, св.
1. Ставам сив.
2. Косите ми стават сиви.

посипвам

посѝпваш, несв. и посипя, св.; какво, с какво. Сипвам по повърхността на нещо.
посипвам се/посипя се. — За нещо ситно — пръскам се, разпилявам се, оронвам се.
Посипвам си главата с пепел. — Разкайвам се, страдам.
Посипвам пепел на нещо. — Гледам да забравя нещо, да не се говори за нещо.

посипя

посѝпеш, мин. св. посѝпах, мин. прич. посѝпал, св.вж. посипвам.

посичам

посѝчаш, несв. и посека, св.
1. Кого, какво. Наранявам чрез удар с тежък остър предмет. Посичам си крака.
2. Кого, какво. Убивам много хора чрез сеч.
3. Кого. Обезглавявам.

поскъпвам

поскъ̀пваш, несв. и поскъпна, св. Ставам по-скъп. Хлябът поскъпва.

поскъпна

поскъ̀пнеш, мин. св. поскъ̀пнах, мин. прич. поскъ̀пнал, св.вж. поскъпвам.

поскъпя се

поскъпѝш се, мин. св. поскъпѝх се, мин. прич. поскъпѝл се, св.вж. поскъпявам се.

поскъпявам се

поскъпя̀ваш се, несв. и поскъпя̀ се, св. Проявявам скъперничество в единичен случай.

послание

мн. посла̀ния, ср.
1. Официално обръщение към някого под формата на писмо.
2. Разг. Ирон. Дълго писмо.

посланик

мн. посла̀ници, м.
1. Човек, който представлява своята страна в чужда.
2. Пратеник, емисар. Посланик за мир.
прил. посланически, посла̀ническа, посла̀ническо, мн. посла̀нически.

посланически

вж. посланик

посланичество

мн. посла̀ничества, ср. Група лица, които са изпратени някъде с държавна цел.

после

нареч. След това, след известно време; сетне.



предлог. Остар. Подир, след. После вечерята ще си лягаме.

последвам

послѐдваш, св.
1. Кого, какво. Тръгвам наскоро или веднага след някого или след нещо. Жената последва мъжа си.
2. За събития, действия — ставам наскоро, непосредствено след нещо друго. Чу се вик. Последва го втори.
3. Какво. Действам съобразно с нещо, според примера на някого.

последен

послѐдна, послѐдно, мн. послѐдни, прил.
1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно изказване. Последна дума.
2. Който е от най-близкото (предшестващо) време; нов, скорошен. Последна кореспонденция. Последна мода. През последните години.
3. Прен. Разг. Най-незначителен, най-долен, най-лош, краен. Последен идиот. Последен просяк. Последен голтак.
4. Като същ. Този, който е посочен, споменат наскоро или непосредствено преди това. Селянинът стоеше и не знаеше какво да направи, но видя един свой приятел, който разговаряше с някакъв мъж, и последният го заведе до гарата.
5. Като същ. За обобщено назоваване на току-що изказана мисъл, факт и др. Последното не го включвайте в протокола.

последица

мн. послѐдици, ж. Нещо, което следва, произтича от някакво действие или състояние; резултат. Последици от болест.

последовател

последова̀телят, последова̀теля, мн. последова̀тели, м. Човек, който следва някакво учение или примера на някого. Последовател на Буда.

последователен

последова̀телна, последова̀телно, мн. последова̀телни, прил.
1. Който непрекъснато следва един след друг. Последователни етапи на работа.
2. Който се ръководи, следва предварително избрани принципи. Последователен човек.
3. Логически, закономерен. Последователна статия.
същ. последователност, последователността̀, ж.

последователка

мн. последова̀телки, ж. Жена последовател.

последователност

вж. последователен

последствие

мн. послѐдствия, ср. Последица.
Оставям (нещо) без последствия. — Не удовлетворявам (молба, искане и др.).

послепис

м., само ед. Послеслов.

послеслов

м., само ед. Последната част от художествено произведение, която съдържа заключителните думи на автора; епилог.

послесловие

мн. послесло̀вия, ср. Послеслов.

послешен

по̀слешна, по̀слешно, мн. по̀слешни, прил. Разг. Който става по-късно, по-после по отношение на някакво действие; по-късен, следващ.

пословица

мн. посло̀вици, ж. Кратък фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно изречение.

пословичен

посло̀вична, посло̀вично, мн. посло̀вични, прил. Който е известен, прочут, знае се от много хора. Пословично трудолюбие.

послужа

послу̀жиш, мин. св. послу̀жих, мин. прич. послу̀жил, св.вж. послужвам.

послужвам

послу̀жваш, несв. и послужа, св.
1. На кого/на какво. Служа, необходим съм в определен случай с конкретна цел. Ще ми послужиш за примамка.
2. Служа кратко време.

послушам

послу̀шаш, св.вж. послушвам.

послушание

ср., само ед. Проява на послушен.

послушвам

послу̀шваш, несв. и послушам, св.
1. Кого, какво. Слушам малко, за кратко време. Послушай вятъра в комина.
2. Кого. Слушам, покорявам се в единичен случай.

послушен

послу̀шна, послу̀шно, мн. послу̀шни, прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете.

послушник

мн. послу̀шници, м. Човек, който се готви да стане монах.

послушница

мн. послу̀шници, ж. Жена послушник.

посмаля

посмалѝш, мин. св. посмалѝх, мин. прич. посмалѝл, св.вж. посмалявам.

посмалявам

посмаля̀ваш, несв. и посмаля, св. Намалявам малко.

посмешище

мн. посмѐшища, ср. Човек, на когото често се подиграват, присмиват.

посмея

посмѐеш, мин. св. посмя̀х и посмѐях, мин. прич. посмя̀л и посмѐял, св.вж. посмявам.

посмея се

посмѐеш се, мин. св. посмя̀х се, мин. прич. посмя̀л се, св.вж. посмивам се.

посмивам се

посмѝваш се, несв. и посмѐя се, св. Смея се малко, за кратко време.

посмъртен

посмъ̀ртна, посмъ̀ртно, мн. посмъ̀ртни, прил. Който става след смъртта на човек. Посмъртно издание. Посмъртен орден. Посмъртна слава.

посмявам

посмя̀ваш, несв. и посмея, св. Преодолявам страха си, за да направя нещо; осмелявам се, решавам се, дръзвам. Не посмях да кажа.

пособие

мн. посо̀бия, ср. Предмет, който служи на обучението, или такава книга; помагало.

посока

мн. посо̀ки, ж.
1. Въображаема линия, която се следва при движение; направление, насока.
2. Спец. Географски ориентир. Посоки на света.
3. Прен. Път на развитие. Каква ли посока ще вземе твоят живот?

посолство

мн. посо̀лства, ср. Дипломатическо представителство, оглавявано от посланик, и сградата на това представителство.

посоля

посолѝш, мин. св. посолѝх, мин. прич. посолѝл, св.вж. посолявам.

посолявам

посоля̀ваш, несв. и посоля, св.; какво. Соля малко, до необходимия вкус.

посоча

посо̀чиш, мин. св. посо̀чих, мин. прич. посо̀чил, св.вж. посочвам.

посочвам

посо̀чваш, несв. и посоча, св.; Кого, какво.
1. Показвам (обикн. с пръст); указвам.
2. Избирам, определям. Адвокатът посочва свидетелите.

поспалив

поспалѝва, поспалѝво, мн. поспалѝви, прил. Който обича да спи много.

поспивам

поспѝваш, несв. и поспя, св. Спя малко или от време на време.
Поспивам си. — Спя доста.

поспя

поспѝш, мин. св. поспа̀х, мин. прич. поспа̀л, св.вж. поспивам.

посрамвам

посра̀мваш, несв. и посрамя, св.; Кого, какво. Подлагам на присмех, на срам; предизвиквам срам у някого. Посрамих момичето.

посрамя

посра̀миш, мин. св. посра̀мих, мин. прич. посра̀мил, св.вж. посрамвам.

посрамям

посра̀мяш, несв. Посрамвам.

посребрея

посребрѐеш, мин. св. посребря̀х, мин. прич. посребря̀л, св.вж. [[посребрявам 1 ._

посребря

посребрѝш, мин. св. посребрѝх, мин. прич. посребрѝл, св.вж. [[посребрявам 2_ .

посребрявам

посребря̀ваш, несв. и посребрея, св. Побелява ми косата.



посребря̀ваш, несв. и посребря, св.; Какво.
1. Покривам със сребърен пласт. Посребрявам бижу.
2. Прен. Придавам сребрист цвят на нещо.

посред

предлог. По средата на (пространството, време, множество и др.); всред, насред. Посред улицата. Посред нощ. Посред хората.

посредник

мн. посрѐдници, м. Човек, който посредничи. Търговски посредник.
прил. посреднически, посрѐдническа, посрѐдническо, мн. посрѐднически.

посредница

мн. посрѐдници, ж. Жена посредник.

посреднича

посрѐдничиш, мин. св. посрѐдничих, мин. прич. посрѐдничил, несв.; на кого/на какво. Съдействам в работата на две страни, за да ги улесня или за да постигнат съгласие.

посреднически

вж. посредник

посредничество

мн. посрѐдничества, ср. Дейност на посредник.

посредствен

посрѐдствена, посрѐдствено, мн. посрѐдствени, прил. Който не се отличава с особени качества от средното ниво; лишен от ценни качества.
същ. посредственост, посредствеността̀, ж.

посредственост

вж. посредствен

посредством

предлог. Чрез, с помощта на нещо или на някого. Действам посредством заплахи.

посрещам

посрѐщаш, несв. и посрещна, св.
1. Кого. Излизам и отивам да срещна някого, който идва. Посрещам майка си на гарата.
2. Кого, какво. Чакам след специална подготовка някакво значимо събитие; приемам. Посрещам празника у дома. Посрещам гости.
Посрещам разходите си. — Успявам да покрия разходите си.

посрещач

мн. посреща̀чи, м. Човек, който отива да посреща (в 1 знач.) някого.

посрещачка

мн. посреща̀чки, ж. Жена посрещач.

посрещна

посрѐщнеш, мин. св. посрѐщнах, мин. прич. посрѐщнал, св.вж. посрещам.

посръбвам

посръ̀бваш, несв. и посръбна, св.
1. Какво. Пия, сръбвам малко или от време на време.
2. Разг. Обичам да пия алкохол; попийвам си.

посръбна

посръ̀бнеш, мин. св. посръ̀бнах, мин. прич. посръ̀бнал, св.вж. посръбвам.

пост

по̀стът, по̀ста, мн. по̀стове, (два) по̀ста, м.
1. Лице или група лица, които наблюдават или охраняват нещо.
2. Място, откъдето се води наблюдението.
3. Прен. Отговорна длъжност. Висок пост.



по̀стът, по̀ста, мн. по̀сти, м.
1. Въздържане от блажна храна, свързано с религиозни предписания; постене.
2. Обикн. мн. Дни, в които не се яде блажна храна. Велики пости.

пост-

Първа съставна част в думи със значение след, напр. поствулканичен, постембрионален, постоперативен, постпозитивен, постпозиция, постмодернизъм, посттоталитарен и др.

пост-рестант

м., само ед. Вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване.

поставка

мн. поста̀вки, ж. Приспособление, върху което се поставя нещо.

поставя

поста̀виш, мин. св. поста̀вих, мин. прич. поста̀вил, св.вж. поставям.

поставям

поста̀вяш, несв. и поставя, св.
1. Какво. Оставям на определено място; слагам, турям. Поставям ножа на масата.
2. Какво. Помествам, изписвам на определено място. Поставям подпис. Поставям печат.
3. Какво. Закрепвам на тялото с лечебна цел. Поставям термометър. Поставям компрес.
4. Спец. Какво. Устройвам, организирам сценична игра. Поставям пиеса.
5. Какво. Предлагам, издигам. Поставям цел. Поставям въпрос.
6. Кого, какво. Докарвам в някакво положение, състояние. Поставям го в затруднение.
Поставям на място(то). — Вразумявам някого или му потърсвам отговорност.
Поставям на пиедестал. — Прекланям се.
Поставям кръст. — Приключвам, премахвам.
Поставям на дневен ред. — Искам нещо да бъде решено скоро.
Поставям под един знаменател. — Изравнявам.
Поставям на карта. — Излагам на опасност.
Поставям на колене. — Заставям някого да ми се подчини.
Поставям натясно. — Затруднявам, притискам (някого).

постал

поста̀ла, поста̀ло, мн. поста̀ли, прил. Главно за животни — мършав, дръглив. Постала крава.

постамент

мн. постамѐнти, (два) постамѐнта, м. Каменна или бетонна поставка под паметник, колона и др.

постановка

мн. постано̀вки, ж.
1. Начин, по който се организира нещо. Добра постановка на нещата.
2. Поставяне на спектакъл. Новата постановка на театъра.
3. Спец. Обработване, школуване на глас на изпълнител.
прил. постановъчен, постано̀въчна, постано̀въчно, мн. постано̀въчни.

постановление

мн. постановлѐния ср.
1. Официално разпореждане със сила на закон. Постановление на Министерския съвет.
2. Съдебно решение.

постановчик

мн. постано̀вчици, м. Човек, който прави постановка на спектакъл.

постановъчен

вж. постановка

постановя

постановѝш, мин. св. постановѝх, мин. прич. постановѝл, св.вж. постановявам.

постановявам

постановя̀ваш, несв. и постановя, св.; какво. Издавам постановление.

постаравам

постаравам се, постараваш се, несв. и постарая се, св. Старая се в определен случай.

постаравам се

постара̀ваш се, несв. и постара̀я се, св. Старая се в определен случай.

постарая се

постара̀еш се, мин. св. постара̀х се, мин. прич. постара̀л се, св.вж. постаравам се.

постарому

нареч. По стар начин, навик; както по-рано. Всичко тече постарому.

постелка

мн. постѐлки, ж. Постеля 1 .

постеля

мн. постѐли, ж.
1. Това, върху което се спи (дюшек, черга и др.).
2. Прен. Легло.



постѐлеш, мин. св. постла̀х, мин. прич. постла̀л, св.вж. постилам.

постен

по̀стна, по̀стно, мн. по̀стни, прил.
1. За храна — който не съдържа животински продукти. Постно ядене.
2. Който не е достатъчно мазен. Постно месо.
3. В който се пости. Постен ден.
4. Прен. Разг. Който е безинтересен, скучен, сух. Постно слово.

постепенен

постепѐнна, постепѐнно, мн. постепѐнни, прил. Който се извършва на последователни степени, плавно, без скокове. Постепенен преход.
същ. постепенност, постепенността̀, ж.

постепенност

вж. постепенен

постер

мн. по̀стери, (два) по̀стера, м. Голям цветен плакат, афиш, който служи за реклама.

постигам

постѝгаш, несв. и постигна, св.
1. Какво. Успявам да направя нещо, което съм искал, към което съм се стремил. Постигам целта си.
2. Кого, какво. Сполетявам. Постига ме нещастие.

постигна

постѝгнеш, мин. св. постѝгнах, мин. прич. постѝгнал, св.вж. постигам.

постижение

мн. постижѐния, ср. Нещо, постигнато в някаква област; висок резултат, успех. Голямо постижение.

постижим

постижѝма, постижѝмо, мн. постижѝми, прил. Който може да бъде постигнат. Постижим резултат.

постилам

постѝлаш, несв. и постеля, св.; Какво. Разгъвам тъкан, за да покрия някаква повърхност с нея. Постилам леглото. Постилам покривката. Постилам килим.
постилам си/постеля си. 1. — Постилам на себе си в леглото.
2. Прен. Разг. Поставям се, представям се пред някого (обикн. в неблагоприятна светлина). Добре си постла пред шефа си, да видим сега как ще се оправяш.

постилка

мн. постѝлки, ж. Постелка.

постит

мед. Възпаление на препуциума, обикновено се съчетава с баланит — възпаление на главичката на пениса.

постнатален

мед. Следродилен, възникващ след раждането.

постник

мн. по̀стници, м. Човек, който се е изолирал от хората и се е отдал на пост и съзерцание; пустинник, отшелник.

постница

мн. по̀стници, ж. Жилище на постник, обикновено примитивно.

посторонен

книж. остар.
страничен, чужд, вънкашен

постоянен

постоя̀нна, постоя̀нно, мн. постоя̀нни, прил.
1. Непрекъснат, неспирен. Постоянен шум.
2. Дълготраен, дългосрочен. Постоянна изложба.
3. Който става, идва, явява се много често. Постоянни кавги.
4. Който не се изменя. Постоянен ток.
същ. постоянност, постоянността̀, ж.

постоянност

вж. постоянен

постоянствам

постоя̀нстваш, несв. Проявявам постоянство.

постоянство

мн. постоя̀нства, ср. Твърдост, упоритост, неизменчивост на характера или на дейността. Постигам нещо с постоянство.

постоянствувам

постоя̀нствуваш, несв. Постоянствам.

пострадам

постра̀даш, св.вж. пострадвам.

пострадвам

постра̀дваш, несв. и пострадам, св.
1. Страдам еднократно по конкретен повод. Пострадах при катастрофа.
2. Страдам малко или за кратко време.
3. Прен. За предмет — развалям се, повреждам се. Сградата не е пострадала от земетресението.

построение

мн. построѐния, ср.
1. Построяване.
2. Организация, система, концепция, идея, мнение, схващане. Логически построения.

постройка

мн. постро̀йки, ж.
1. Само ед. Построяване.
2. Това, което е построено; сграда, здание. Голяма постройка.
3. Строеж на художествено произведение и др.; структура.

построя

построѝш, мин. св. построѝх, мин. прич. построѝл, св.вж. построявам.

построявам

построя̀ваш, несв. и построя, св.; Какво.
1. Строя докрай.
2. Поставям в строй; строявам.
построявам се/построя се. — Заставам в строй.

постскриптум

м., само ед. Нещо добавено след края на писмо; послепис.

постулат

мн. постула̀ти, (два) постула̀та, м. Изходно положение, приемано без доказателства.

постфактум

нареч. След това, след края на нещо.

постъпателен

постъпа̀телна, постъпа̀телно, мн. постъпа̀телни, прил. Който се придвижва само напред. Постъпателно движение.

постъпвам

постъ̀пваш, несв. и постъпя, св.
1. Действам по определен начин. Постъпвам според разбиранията си.
2. Устройвам се някъде. Постъпвам на работа.
3. Пристигам по назначение. Постъпва молба. Постъпват пари.

постъпка

мн. постъ̀пки, ж. Конкретно действие в определен случай; начин на действие. Лоша постъпка.
Правя постъпки. — Предприемам определено действие за удовлетворяване на мое искане. Правя постъпки за работа в чужбина.

постъпление

мн. постъплѐния, ср. Това, което е постъпило (в 3 знач.), обикн. пари.

постъпя

постъ̀пих, мин. св. постъ̀пил, мин. прич. постъ̀пил, св.вж. постъпвам.

постя

по̀стиш, мин. св. по̀стих и постѝх, мин. прич. по̀стил и постѝл, несв.
1. Спазвам пост 2 .
2. Разг. Ирон. Не ям или се въздържам да ям определена храна. Ти да не постиш?
3. Разг. Жарг. По принуда не водя полов живот.

посъветвам

посъвѐтваш, св.; Кого. Съветвам в определен случай, единично или съветвам малко.
посъветвам се.С кого. Поисквам съвет от някого. Трябва да се посъветвам с тебе.

посървам

посъ̀рваш, несв. и посърна, св.
1. За растение — изгубвам свежия си вид. Посърнало цвете.
2. Прен. Изгубвам свежия си вид от внезапно нещастие; побледнявам, повяхвам.

посърна

посъ̀рнеш, мин. св. посъ̀рнах, мин. прич. посъ̀рнал св.вж. посървам.

посявам

пося̀ваш, несв. и посея, св.; Какво.
1. Сея изцяло. Посявам нива.
2. Сея малко или от време на време.

посявка

мн. посѐвки, ж. Спец. Микроорганизми, оставени за размножаване в опитна хранителна среда.

посягам

пося̀гаш, несв. и посегна, св.
1. Протягам ръка за някакво действие. Посягам за хляба.
2. Разг. На Кого. Насилствено се опитвам да постигна нещо; бия. Посягам на децата си.
3. На какво. Присвоявам или се опитвам да присвоя нещо. Посягам на къщата му.
4. На кого. Скверня, безчестя.

посядам

пося̀даш, несв. и поседна, св. Сядам за малко или от време на време.

пот

потта̀, само ед., ж. Отделяна през порите на кожата солена безцветна течност.
С пот на челото. — С голяма мъка.

пота

мн. по̀ти, ж. Спец. Огнеупорен съд за разтопен метал.

потаен

пота̀йна, пота̀йно, мн. пота̀йни, прил.
1. Който е скрит, не се вижда. Потайна доба.
2. Който крие нещо, не споделя. Потаен човек.

потайвам

пота̀йваш, несв. и потая, св.; Кого, какво. Крия, спотаявам.
потайвам се/потая се. 1. — Спотаявам се.
2. Притихвам, заглъхвам.

потайник

мн. пота̀йници, м. Разг. Човек, който е потаен.

потайница

мн. пота̀йници, ж. Жена потайник.

потайност

потайността̀, мн. пота̀йности, ж.
1. Само ед. Качество на потаен.
2. Само мн. Скрити места или неща. Парижките потайности.

потапям

пота̀пяш, несв. Потопявам.

поташ

м., само ед. Спец. Калиева сол, която се използва в стъкларството, бояджийството и др.

потая

потаѝш, мин. св. потаѝх, мин. прич. потаѝл, св.вж. потайвам.

потаявам

потая̀ваш, несв. Потайвам.

потвърдя

потвърдѝш, мин. св. потвърдѝх, мин. прич. потвърдѝл, св.вж. потвърждавам.

потвърждавам

потвържда̀ваш, несв. и потвърдя, св.; Какво.
1. Казвам за втори път нещо, като по този начин доказвам истинността му. Потвърждавам съобщение.
2. Давам съгласие, одобрявам, узаконявам. Потвърждавам присъда.
3. Доказателство съм за истинността на нещо. Погледът му потвърди съмненията ми.
същ. потвърждаване, ср.

потвърждаване

вж. потвърждавам

потвърждение

мн. потвърждѐния, ср.
1. Доказателство. Получавам потвърждение на хипотезата.
2. Узаконяване, утвърждаване. Неофициално потвърждение на слуха.

потегля

потѐглиш, мин. св. потѐглих, мин. прич. потѐглил, св.вж. потеглям.

потеглям

потѐгляш, несв. и потегля, св.
1. Кого, какво. Тегля от време на време по малко.
2. Кого, какво. Почвам да тегля.
3. Известно време прекарвам в тегло, страдание. Потегли и той, па му излезе късметът.
4. Тръгвам. Потеглям на поход.

потегна

потѐгнеш, мин. св. потѐгнах, мин. прич. потѐгнал, св.вж. потягам.

потека

потечѐш, мин. св. потѐкох, мин. прич. потѐкъл, св.вж. потичам.

потекло

ср., само ед. Произход.

потен

по̀тна, по̀тно, мн. по̀тни, прил.
1. Който е свързан с пот. Потен човек. Потни жлези. Потна дреха.
2. Прен. Който е покрит със ситни като пот капки. Потна чаша.